Юрист: Законът за хазарта беше приет на тъмно
Тони Димов е правист, квалифициран в ЮФ на СУ „ Св. Климент Охридски “. От 2006 година стартира изследователският му интерес към механизма на оценката на въздействието на политиките и регулирането. През 2014 година пази дисертация на тематика „ Оценка на въздействието на законодателството в Европейския съюз – същина, правна уредба и механизми ” в Института за страната и правото при Българската академия на науките. Той е един от създателите на Ръководството за правене на оценка на въздействието на законодателството от 2014 година и на плана на Закон за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове, признат през 2016 година.
Учредител и ръководител на Центъра за оценка на въздействието на законодателството – основан като тясно профилирана експертна организация през 2011 година с съществена задача въвеждането на възприетите в Европейски Съюз правила на по-доброто контролиране и институтите на оценката на въздействието и публичните съвещания в българския нормотворчески развой.
Г-н Димов, по какъв начин ще коментирате скоростното приемане на Закона за хазарта от народните представители?
- Вижте, това е следващият закон, който съблюдава неписания девети принцип в българското нормотворчество. С регулаторната промяна, стартирана през ноември 2016 година Бяха въведени общо осем, четири остарели и четири нови правилото в българското нормотворчество: нужда, предвидимост, аргументираност и така нататък Бългорското Народно заседание обаче продължава да съблюдава, както ние споделяме, безмълвния принцип на бързината. Винаги, когато и да е в нашето съвремие се бърза да се одобряват някакви закони незадоволително добре премислени, прикривани под общото наименование експедитивност и неотложност. Специално за закона, за който ме питате, виждам, че той е импортиран в средата на януари, на 16-ти и е реалност на 7 февруари. Това е извънредно скоростно приемане на закон.
Има ли нарушаване на Закона за нормативните актове?
- Принципно не може да се каже, че има нарушаване, тъй като законът е изпълнен, само че е изпълнен официално. Това, по което ние от Центъра за оценка на въздействието на законодателството е дали законът е екипиран със наложителната предварителна оценка на въздействието. Първият, официално, отговор е „ да “. Има текст, озаглавен „ оценка на въздействието “. Съвсем скоро, единствено преди няколко седмици се смеехме, че към този момент и хора като известни предприемачи, като г-н Божков, също се оплакват от неналичието на оценка. Едно време си мислехме, че цялостен живот ние, специалистите и юристите ще плачем по тази причина. Стигна се до такава степен, че към този момент всички пластове на обществото, и политици, и освен политици, споделят „ няма оценка “. Формално има една страничка, която е озаглавена „ предварителна оценка на въздействието “.
Добре, предварителна оценка не се ли прави и в границите на някакво публично разискване? Такова разискване аз не помня да е имало.
- Изключително прецизен и правилен е Вашия въпрос. Добрата процедура, това, което е одобрено в целия Европейски съюз е обществените, публичните съвещания да са интегрална, неизбежна част от оценката на въздействието. В българския парламент обаче този принцип не се съблюдава, тъй като в последния миг, преди да влязат в действие, преди да бъдат признати на второ четене измененията в Закона за нормативните актове, българското Народно събрание счете, че обществените, така наречен публични съвещания ще бъдат спазвани единствено когато правото на законодателна самодейност е упражнено от Изпълнителната власт. Когато то е упражнено от обособен депутат, тези онлайн, необятни, европейски вид публични съвещания са наложителни. И в тази ситуация става това, което преди дни един почитан парламентарен арбитър назова „ законодателство на мрачно няма по какъв начин да бъде признато за законно “. Защото оценката на въздействието има за цел това – да отвори процеса на законотворчество, извърнат към заинтригуваните страни, към получателите. Да направи безконечния конфликт на ползи сред другите групи от обществото, който се разиграва при всяка една нова нормативна намеса обществен, транспарантен и забележим за всички.
Възможно ли е да има някаква глоба по Закона за нормативните актове за такова законодателство на мрачно?
- Няма по какъв начин да има сходна глоба. Особеното мнение на конституционния арбитър, за което ви загатнах, е точно в тази посока. То е във връзка със напълно различен законопроект и по отношение на тази неприятна процедура в преходните и заключителни разпореждания на един закон да се трансформират поредност от други закони, доста постоянно нямащи нищо общо с главния законов текст, се споделя, че е извънредно време да се разбере, че неспазването на условията на закона, свързани с нормотворческия развой от Народното събрание, е директно нарушение на правилата на правовата страна, правилата на господство на правото. Не можеш да очакваш от получателите на законодателството да съблюдават пълноценно един закон, когато пред самите тях, самият законодателен орган, който е първият индивид, който би трябвало да съблюдава закона, го нарушава.
Какви биха могли да бъдат последствията от приемането на Закона за хазарта за хората, които въпреки всичко имат някаква облага и им я дължи едно частно сдружение, което след публикуването на закона в Държавен вестник към този момент няма да бъде частно и де факто няма към този момент да бъде същия индивид?
- Аз не съм експерт и не съм осведомен със самата материя, само че виждам, че в преди малко признатия на второ четене закон има очакван един задоволителен период, доникъде, мисля, на 2021 година, в който ще се изплащат извоюваните награди. Но това, което също се вижда, е, че имаме по този начин наречения разбор на разноските и изгодите от закона. Тук става въпрос на една повърхност да се сложат най-малко типичните три одобрени в международната процедура групи въздействия – стопански, обществени и екологични. И да се каже икономическите изгоди от тази смяна, обвързвана с одържавяването на този бранш ще бъдат такива и такива, загубите ще бъдат за други получатели. Социалните изгоди ще бъдат такива за едната група и противоположни за другата. Екологичните и така нататък.. Когато всичко това се мери, най-после се прави един експертен разбор, че тук става въпрос за характерна активност, да, тук става въпрос за престъпна активност или за некриминална активност, да, в съответния случай има заплаха, примерно при рекламата, тъй като са добавени сред първо и второ четене текстове към учебните заведения да няма реклама, да, може да има загуби за едни или други субекти. Хората да не могат толкоз необятно и свободно да вземат участие в такива игри, само че в действителност обществените резултати са по-важни, да не възпитаваме няколко генерации единствено да търкат талончета.
Защо следователно не беше направена такава оценка, откакто желанията са толкоз публично потребни?
- Принципа на бързината. Връщаме се към началото. Винаги, когато има залагани някакви нелицеприятни, скрити, забулени, някъде затворени в някой офис или кабинет ползи, които стоят зад някакво предложение, даже когато то в последна сметка е благородно, тогава се споделя: “ние доста бързаме “. И по тази причина, за по-малко от един месец – от 16 януари до 7 февруари законът към този момент е подготвен, топъл излязъл от законодателя.
Ако един закон не е признат по разпоредбите, по какъв начин може да бъде нападнат той отвън практиката една трета от депутатите да сезират Конституционния съд?
- То рефлектира върху рейтинга. Ширещият се юридически нихилизъм. Както ни ги приемате, по този начин ще си ги и съблюдаваме. Това е правилото. Хората, елементарните български жители, към този момент не желаят да съблюдават закона. И го виждате на всички места. Хората не одобряват за законни законите, когато са признати по този метод. Конституционният арбитър, за който ви загатнах, споделя по този начин: „ Съгласен съм, че неизпълнението на условието за осъществяване на предварителна оценка при осъществяване на публични съвещания при разработване на план, обуславя извод за противоконституционност на оспорените разпореждания. Закон, който е признат при неуважение на откритата от самия законодател процедура, обезпечаваща качеството и прозрачността на законодателния развой, е несходен на концепцията за страна, ръководена точно от закона. Поради което подобен акт е несъответстващ с Конституцията. “ Значи чисто юридически резултатите от едно такова законодателство, сме на крачка Конституционния съд да стартира да анулира нормативни актове, които по линия на неспазване на правилото на законността и върховенството на правото, поради това, че не съблюдават условията на Закона за нормативните актове, да смятат, че са неприемливи и би трябвало да бъдат върнати назад за изправяне на нередовностите. Това е бъдещето.
Мислите ли, че президентът може да върне Закона за хазарта?
- Мисля, да, познавайки добре хората от неговия юридически екип. В случая не приказвам въобще за характерната материя, подлежаща на контролиране от съответния Закон за хазарта...
Не, не приказваме по тази причина, а за метода на приемане на този закон.
- Да, мисля, че би трябвало да го върне, тъй като нашата законодателна среда стартира да изобилства от такива образци. Най-малкото безконечния спор в правото – какъв брой динамично и какъв брой консервативно да бъде то. Колко устойчиво и какъв брой гъвкаво. Трябва ли при всяка социална реакция, някаква бурна вълна, моментна конфигурация на обществото, подбудена от даден съответен случай, правото незабавно да се нагажда към тази вълна или по-скоро да остане малко по-консервативно, с цел да продължи трайната уредба на контролиране на връзките. Дори единствено в случай че от тази позиция осмислим законодателния развой, то ще забележим, че деветия, безмълвния принцип на бързината, който е в действителност принцип на тъмнината, е най-неподходящият да бъде прилаган от Народното събрание.
Интервю на Спасиана Кирилова
Учредител и ръководител на Центъра за оценка на въздействието на законодателството – основан като тясно профилирана експертна организация през 2011 година с съществена задача въвеждането на възприетите в Европейски Съюз правила на по-доброто контролиране и институтите на оценката на въздействието и публичните съвещания в българския нормотворчески развой.
Г-н Димов, по какъв начин ще коментирате скоростното приемане на Закона за хазарта от народните представители?
- Вижте, това е следващият закон, който съблюдава неписания девети принцип в българското нормотворчество. С регулаторната промяна, стартирана през ноември 2016 година Бяха въведени общо осем, четири остарели и четири нови правилото в българското нормотворчество: нужда, предвидимост, аргументираност и така нататък Бългорското Народно заседание обаче продължава да съблюдава, както ние споделяме, безмълвния принцип на бързината. Винаги, когато и да е в нашето съвремие се бърза да се одобряват някакви закони незадоволително добре премислени, прикривани под общото наименование експедитивност и неотложност. Специално за закона, за който ме питате, виждам, че той е импортиран в средата на януари, на 16-ти и е реалност на 7 февруари. Това е извънредно скоростно приемане на закон.
Има ли нарушаване на Закона за нормативните актове?
- Принципно не може да се каже, че има нарушаване, тъй като законът е изпълнен, само че е изпълнен официално. Това, по което ние от Центъра за оценка на въздействието на законодателството е дали законът е екипиран със наложителната предварителна оценка на въздействието. Първият, официално, отговор е „ да “. Има текст, озаглавен „ оценка на въздействието “. Съвсем скоро, единствено преди няколко седмици се смеехме, че към този момент и хора като известни предприемачи, като г-н Божков, също се оплакват от неналичието на оценка. Едно време си мислехме, че цялостен живот ние, специалистите и юристите ще плачем по тази причина. Стигна се до такава степен, че към този момент всички пластове на обществото, и политици, и освен политици, споделят „ няма оценка “. Формално има една страничка, която е озаглавена „ предварителна оценка на въздействието “.
Добре, предварителна оценка не се ли прави и в границите на някакво публично разискване? Такова разискване аз не помня да е имало.
- Изключително прецизен и правилен е Вашия въпрос. Добрата процедура, това, което е одобрено в целия Европейски съюз е обществените, публичните съвещания да са интегрална, неизбежна част от оценката на въздействието. В българския парламент обаче този принцип не се съблюдава, тъй като в последния миг, преди да влязат в действие, преди да бъдат признати на второ четене измененията в Закона за нормативните актове, българското Народно събрание счете, че обществените, така наречен публични съвещания ще бъдат спазвани единствено когато правото на законодателна самодейност е упражнено от Изпълнителната власт. Когато то е упражнено от обособен депутат, тези онлайн, необятни, европейски вид публични съвещания са наложителни. И в тази ситуация става това, което преди дни един почитан парламентарен арбитър назова „ законодателство на мрачно няма по какъв начин да бъде признато за законно “. Защото оценката на въздействието има за цел това – да отвори процеса на законотворчество, извърнат към заинтригуваните страни, към получателите. Да направи безконечния конфликт на ползи сред другите групи от обществото, който се разиграва при всяка една нова нормативна намеса обществен, транспарантен и забележим за всички.
Възможно ли е да има някаква глоба по Закона за нормативните актове за такова законодателство на мрачно?
- Няма по какъв начин да има сходна глоба. Особеното мнение на конституционния арбитър, за което ви загатнах, е точно в тази посока. То е във връзка със напълно различен законопроект и по отношение на тази неприятна процедура в преходните и заключителни разпореждания на един закон да се трансформират поредност от други закони, доста постоянно нямащи нищо общо с главния законов текст, се споделя, че е извънредно време да се разбере, че неспазването на условията на закона, свързани с нормотворческия развой от Народното събрание, е директно нарушение на правилата на правовата страна, правилата на господство на правото. Не можеш да очакваш от получателите на законодателството да съблюдават пълноценно един закон, когато пред самите тях, самият законодателен орган, който е първият индивид, който би трябвало да съблюдава закона, го нарушава.
Какви биха могли да бъдат последствията от приемането на Закона за хазарта за хората, които въпреки всичко имат някаква облага и им я дължи едно частно сдружение, което след публикуването на закона в Държавен вестник към този момент няма да бъде частно и де факто няма към този момент да бъде същия индивид?
- Аз не съм експерт и не съм осведомен със самата материя, само че виждам, че в преди малко признатия на второ четене закон има очакван един задоволителен период, доникъде, мисля, на 2021 година, в който ще се изплащат извоюваните награди. Но това, което също се вижда, е, че имаме по този начин наречения разбор на разноските и изгодите от закона. Тук става въпрос на една повърхност да се сложат най-малко типичните три одобрени в международната процедура групи въздействия – стопански, обществени и екологични. И да се каже икономическите изгоди от тази смяна, обвързвана с одържавяването на този бранш ще бъдат такива и такива, загубите ще бъдат за други получатели. Социалните изгоди ще бъдат такива за едната група и противоположни за другата. Екологичните и така нататък.. Когато всичко това се мери, най-после се прави един експертен разбор, че тук става въпрос за характерна активност, да, тук става въпрос за престъпна активност или за некриминална активност, да, в съответния случай има заплаха, примерно при рекламата, тъй като са добавени сред първо и второ четене текстове към учебните заведения да няма реклама, да, може да има загуби за едни или други субекти. Хората да не могат толкоз необятно и свободно да вземат участие в такива игри, само че в действителност обществените резултати са по-важни, да не възпитаваме няколко генерации единствено да търкат талончета.
Защо следователно не беше направена такава оценка, откакто желанията са толкоз публично потребни?
- Принципа на бързината. Връщаме се към началото. Винаги, когато има залагани някакви нелицеприятни, скрити, забулени, някъде затворени в някой офис или кабинет ползи, които стоят зад някакво предложение, даже когато то в последна сметка е благородно, тогава се споделя: “ние доста бързаме “. И по тази причина, за по-малко от един месец – от 16 януари до 7 февруари законът към този момент е подготвен, топъл излязъл от законодателя.
Ако един закон не е признат по разпоредбите, по какъв начин може да бъде нападнат той отвън практиката една трета от депутатите да сезират Конституционния съд?
- То рефлектира върху рейтинга. Ширещият се юридически нихилизъм. Както ни ги приемате, по този начин ще си ги и съблюдаваме. Това е правилото. Хората, елементарните български жители, към този момент не желаят да съблюдават закона. И го виждате на всички места. Хората не одобряват за законни законите, когато са признати по този метод. Конституционният арбитър, за който ви загатнах, споделя по този начин: „ Съгласен съм, че неизпълнението на условието за осъществяване на предварителна оценка при осъществяване на публични съвещания при разработване на план, обуславя извод за противоконституционност на оспорените разпореждания. Закон, който е признат при неуважение на откритата от самия законодател процедура, обезпечаваща качеството и прозрачността на законодателния развой, е несходен на концепцията за страна, ръководена точно от закона. Поради което подобен акт е несъответстващ с Конституцията. “ Значи чисто юридически резултатите от едно такова законодателство, сме на крачка Конституционния съд да стартира да анулира нормативни актове, които по линия на неспазване на правилото на законността и върховенството на правото, поради това, че не съблюдават условията на Закона за нормативните актове, да смятат, че са неприемливи и би трябвало да бъдат върнати назад за изправяне на нередовностите. Това е бъдещето.
Мислите ли, че президентът може да върне Закона за хазарта?
- Мисля, да, познавайки добре хората от неговия юридически екип. В случая не приказвам въобще за характерната материя, подлежаща на контролиране от съответния Закон за хазарта...
Не, не приказваме по тази причина, а за метода на приемане на този закон.
- Да, мисля, че би трябвало да го върне, тъй като нашата законодателна среда стартира да изобилства от такива образци. Най-малкото безконечния спор в правото – какъв брой динамично и какъв брой консервативно да бъде то. Колко устойчиво и какъв брой гъвкаво. Трябва ли при всяка социална реакция, някаква бурна вълна, моментна конфигурация на обществото, подбудена от даден съответен случай, правото незабавно да се нагажда към тази вълна или по-скоро да остане малко по-консервативно, с цел да продължи трайната уредба на контролиране на връзките. Дори единствено в случай че от тази позиция осмислим законодателния развой, то ще забележим, че деветия, безмълвния принцип на бързината, който е в действителност принцип на тъмнината, е най-неподходящият да бъде прилаган от Народното събрание.
Интервю на Спасиана Кирилова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ