Тонът му е бистър и съдържа голяма човешка топлина. Иван

Тонът му е избистрен и съдържа огромна човешка топлота. Иван Кръстев е един от най-оригиналните и авторитетни европейски мислители, написа немският седмичник " Ди Цайт " в обширна критика за книгата му " След Европа ", представена от " Дойче веле ".

След демократичните революции източноевропейците претърпяха демографски контрареволюции, а през днешния ден доста от тях не желаят да живеят в общество, където отличниците се конкурират за стипендии, до момента в който двойкаджиите се бият на улицата.

" Той не желае нито да избавя Европа, нито да се вайка за нея. Тонът му е избистрен, само че в това време съдържа огромна човешка топлота. В дните, когато в Полша се борят за избавяне на правовата страна, просто няма по-подходяща книга от тази: със " След Европа " Иван Кръстев като че ли към този момент прави оценка вредите от земетресението на родния си континент, до момента в който то още продължава. Във усещането на Кръстев добре познатото ни наподобява разтърсено: откогато бежанската рецесия укрепва антилиберализма на демокрациите в Източна Европа, европейският модел, зародил след 1989, се разклати. Кръстев е квалифициран за дезинтеграция, безпорядък и беднотия. "

Авторката на рецензията напомня идилията отпреди двайсетина години, когато целият свят като че ли искаше да стане по-европейски: образован и секуларен, с господство на закона. Но тази идилия се препъва в трудността, което Кръстев разказва по този начин: по какъв начин може да има универсални права, откакто през днешния ден хората живеят в общества с доста друга степен на независимост и благополучие? Именно заради това мнозина избират автократичната страна, която да пази личното им благополучие против бежанците, идващи по нашите граници таман в името на човешките права – обобщи Елизабет декор Таден и продължава:

Интелектуалец, чийто глас се чува по целия свят

" Кръстев ни демонстрира, че вътрешните несъгласия, в чийто капан попадат източноевропейците, са освен рискови, само че и разбираеми. Защото след демократичните революции те претърпяха демографски контрареволюции: жителите им започнаха да се изселват. ()

Да четеш Кръстев е приятност, тъй като в неговото стилистично изкуство са събрани дружно както любовта към литературата, по този начин и хубостта на мисълта му, само че и неналичието на каквито и да било политически илюзии. 52-годишният българин е един източноевропейски интелектуалец, чийто глас се чува по целия свят: в университетите, измежду ръководещите, в тинк танковете. () Кръстев към този момент от години наподобява на еднолична мощ за бързо реагиране. Като политически съветник той е извънредно сполучлив паневропеец, в София управлява един център за политически тактики, преподавал е в Будапеща, взе участие в основаването на разнообразни тинк танкове, в Берлин има статут на непрекъснато гостуващ академик, във Виена играе основна роля в Института по науките за индивида, а меценатът Джордж Сорос го хвали като неповторим ослепителен глас. Дясно, ляво, горе, долу, Изток, Запад – тези категории не са задоволителни, с цел да се опишат мислите и дейностите на Кръстев. Той си е спечелил самостоятелност. " ()

" За българина Иван Кръстев таман опитът на средно- и източноевропейците поражда решаващата разлика в отношението към Европа. Случващото се сега той претърпява като някакво дежавю: без никакво принуждение настава краят на нещо, с което сме привикнали и което постоянно сме мислели за постоянно. Европа е надълбоко разединена, само че разломът не е просто сред богати и небогати или сред Север и Юг, както мислят западняците. Европейският разлом разделя най-много тези, " които изпитаха на гърба си разпада на в миналото така могъщия комунистически блок, и другите, на които им бяха спестени тези травматични прекарвания.

Западноевропейците могат още малко да помечтаят за най-прогресивния от всички континенти, за източноевропейците обаче настава нова контузия, която им влияе даже по-непосредствено от предходната. Защото в този момент се разпада не империята на непознатия руски диктат, а личният им живот. " Тогава се срути техният свят ", написа Кръстев, " в този момент се срутва нашият. " Нашият свят: Европейският съюз, който желае да опази общите ни права против корумпирания произвол на националните страни. "

Противоречията на " нашия свят "

По-нататък в обширната критика на Елизабет декор Таден, оповестена в " Ди Цайт ", става дума за несъгласията на този " наш свят ". За спорното отношение към туристите, от една страна, и към бежанците, от друга. Или към свободата на напредване и обезлюдяването на Източна Европа. В този подтекст авторката цитира наблюденията на Иван Кръстев:

" Да вземем България. Всеки десети българин напусна страната, а съгласно прогнозата на Организация на обединените нации през 2050 година популацията ще се е стопило с 27%, а икономическата мощ – с 10 %. " В обезлюдените райони са останали единствено възрастни хора, към които Кръстев изпитва съчувствие: " Самотният субект е смъртен по друг метод от индивида, който принадлежи към някаква група. " Разбирайки страховете на доста свои съотечественици, той пита: " Дали след 100 години към момента някой ще чете български стихове? "

Кой ли не би схванал тази горест? Възрастните родители на пътуващите глобалисти креят в своите жилища в родната страна, с цел да не пречат на щастието на своите свръх мобилни деца и внуци. А популистите дават обещание това, което никой различен не дава обещание: общественост оттатък съревнованието. Меритократичните елити гледат на обществото като на учебно заведение, където отличниците се конкурират за стипендии, до момента в който двойкаджиите се бият на улицата, популистите обаче схващат обществото като заедно семейство, чиито членове взаимно се поддържат освен тъй като го заслужават, само че и тъй като са свързани от нещо общо. " Избирателите гласоподават за такива държавни управления, просто тъй като съгласно тях някой би трябвало да се грижи за вътрешносемейните отговорности. "

Прекален песимизъм

В края на рецензията авторката насочва към Иван Кръстев и няколко сериозни бележки – най-много поради това, че не " ревизира наличните политически принадлежности ", с чиято помощ би могла да се ремонтира Европа:

" Защо да вземем за пример не се произнесе за нова европейска земеделска политика, която да зачита районните култури, природата и ползите на дребните селяни, вместо земята да бъде продавана на капиталови фондове и да бъде опустошавана от монокултури – политика, която ще стимулира хората да останат в страната си? () И белким в действителност тъкмо бежанската рецесия пречупи всичко? Та нали Виктор Орбан беше демократично определен още през 2010, а близнаците Качински пристигнаха на власт при започване на това столетие? "

Рецензентката обръща внимание и на обстоятелството, че (немскоезичното издание на) книгата единствено в послеслова отбелязва оптимистичните европейски трендове – успеха на Макрон във Франция и провалянето на популистите в Холандия. И меко укорява Иван Кръстев в прекален песимизъм: " Единственото му опование гласи: европейците би трябвало да са подготвени на повече взаимни отстъпки между тях, би трябвало да имат воля за помиряване и храброст да подписват непредвидени обединения. "

Обширната критика в " Ди Цайт " е илюстрирана със фотография на Иван Кръстев, под която написа: " Иван Кръстев е роден през 1965 година, а през днешния ден е един от най-оригиналните и авторитетни европейски мислители. "

* Заглавието е на редакцията, истинското зглавие гласи: " Да оцелееш е всичко ".