Томислав Дончев: Политическите шарлатани са по-опасни и от левите, и от популистките партии
Томислав Дончев, зам.-председател на ГЕРБ и кандидат-депутат от ГЕРБ-СДС, пред " Труд news "
Един % разлика ту в интерес на ПП-ДБ, ту във ваша изгода безпокои ли ви четири дни до изборите, господин Дончев?
Това прави изборите по-вълнуващи. Я си представете избори с предупреден резултат... нямаше да има никакво неспокойствие. Шегувам се, несъмнено. Ще стане това, което желаят хората, а какво желаят те, ще разберем в неделя. Аз надълбоко имам вяра, че хората желаят спокоен живот, богатство, мир и развиване на републиката.
Само на твърдия си електорат ще разчитате?
Твърдият електорат е гръбнакът на един политически организъм. За да има обаче мощ и самочувствие една партия, този корав електорат би трябвало да увлича и да убеждава по-широки групи от хора. А и ние в последна сметка по формулировка сме национална партия, при нас са показани разнообразни групи хора в името на задачите и целите, които следваме.
Питам ви това, тъй като при ПП-ДБ отидоха седем плюс ен броя НПО-та, съгласно тях...
Аз не мога да им хвана сметката, тъй като те започнаха да губят поддръжка и то внезапно единствено след 7-8 месеца ръководство и две години наличие в политиката. И с цел да компенсират загубата на поддръжка, почнаха да се съешават с всевъзможни политически обединения, сдружения и т. н. За мен забавният въпрос тук е - в случай че макар цялата сюрия с тях не съумеят да ни победят, идващият път с какъв брой партии ще се явят? С 15, с 18? Този метод е доста забавен - да събираш механично обединения, с цел да бъдеш първи. Навремето който искаше да бъде първи, трябваше да бъде най-хубав, най-убедителен. Сега виждам, че стандартите са се трансформирали и с цел да бъдеш първи, викаш още и още...
И макар всички напъни Политическа партия и Демократична България не могат да реализират механичния общ брой на двете обединения от предходния парламент, когато се явяваха поотделно на избори и сборът им бе с три % по-висок от поддръжката за ГЕРБ - Съюз на демократичните сили. А сега има тъждество...
Не единствено това. Те всички варианти за съдружни валентности, които имаха, т. е. с партии, с които е допустимо партньорството, ги торпилираха в границите на обединението. Оттук нататък това формирование на практика е в изолираност. Вие чули ли сте някоя политическа мощ ясно да заявява, че желае да работи с тях и би ги подкрепила? Защото аз не към чул. Ако има политическа мощ, която на практика да е в изолираност, това е тази нова коалиция. Българският народ, който и каквито недостатъци да му връзва, е умен. И той знае, че би трябвало да се преценява с това какво му нашепват политиците преди избори, само че постоянно мери по резултатите. И в случай че се мери по резултатите, Политическа партия трябваше да бъдат 4-5 политическа мощ. Защото резултатите от тяхното ръководство - и като служебни министри, и като съдружен кабинет - са меко казано неубедителни, а в случай че не би трябвало да съм толкоз правилен, бих споделил плачевни.
Много наши читатели откровено са комплицирани, господин Дончев. Не е разумно всеки ден Борисов да подлага основно Политическа партия на унищожителна рецензия, Демократична България не толкоз, след което споделя, че ще извършите евроатлантическо държавно управление с тях? Един прочут дори ми сподели - и какво ще стане? Гласуваш за Бойко, получаваш Киро?
Има нюанси. В последна сметка в политическото говорене единица е нула, а не " да " и " не ". Отправяли сме им отпред с Борисов безусловно основателна рецензия и наред с това сме добавяли, че в случай че партиите се подреждаха по цели, по правила и по цели, естествено би било да имаме взаимоотношение примерно с Демократична България. Аз съм доста по-условен, когато приказваме за Политическа партия, тъй като там нямаме сходства по съществени цели, като стартираме с това, че страната би трябвало да харчи толкоз, колкото изкарва, а не да затъва в задължения. Това е първото ни разминаване с лявопопулистката партия. И в случай че желаете да избягаме от късите отговори...
Да избягаме...
Какво се случи преди две години? Някой се опита да начертае в българската политика и в обществото безусловно изкуствени червени линии. Като примерно промяна-статукво. Но какво е статукво? Това, което е. В момента ние имаме претенциите да сме смяната, а тези, които управляваха до неотдавна, са статуквото, в случай че се следва дълбокият смисъл на думата! Другото разделяне - на мутри и честни. Това е безусловно подправена разграничителна линия, тъй като няма ясни белези за честност на тези сътрудници. В българското общество би трябвало да има други разграничителни линии, не обезателно ляво-дясно и либерално-консервативно. Но разграничителни линии сред естествени политици и политически шарлатани би трябвало да има. Защото има политически сили, които са доста положителни в това да ви показват един свят, цялостен с лесни решения, единствено че в случай че магическата пръчка е в техните ръце. Което е извънредно красиво от литературна и естетическа позиция, огромният проблем е, че е ужасяващо лъжливо. И до момента в който някой размахва магическата пръчка и вие сте вперили взор в ръцете му, установявате, че портфейла ви го няма или че някой ви е откраднал балтона от дрешника. Това би трябвало да бъде разграничителната линия - обществото не би трябвало да разрешава на такива спекуланти да бъдат част от политиката, тъй като това е по-опасно и от левите партии, че и от някои популистки обединения.
Като че ли на тези избори алените линии поизбледняха?
Такива линии непрестанно се чертаят, стигайки до хумор. Ако беше смешно, щях да умра от смях, гледайки представители на новата коалиция, които стръвно се карат със социалистическата партия, в случай, че единствено допреди няколко месеца управляваха дружно в мир и в сговор. Или предизвикателно да ми приказват по какъв начин бихме се коалирали с Българска социалистическа партия - а ние имаме решение на конгреса, че това не може да стане - като че ли те допреди няколко месеца не управляваха със същата тази Българска социалистическа партия. Характерно за актуалния век е непрекъснатата промяна на еднаквост. В някои общества е съвременно през днешния ден да си мъж, на следващия ден да си жена, на третия ден да не знаеш какво искаш. Отдавам го на това.
Три разновидността за държавно управление ще има ГЕРБ в идващия парламент, разгласи Бойко Борисов. Нека ги разгледаме.
Вариантите може да са повече, само че в елементи ще ги разясняваме след изборите. Но ще отбележа няколко неща. Първо, би трябвало да върнем политиката, наред с дебатите, там, където u е мястото. Тя би трябвало да създава резултати. Този, който съумее да образува болшинство, би трябвало да е в положение да изясни и незабавно да покаже какво може да направи за обществото и за републиката. Като че ли политиците напоследък изгубиха главната нишка на политиката и взеха решение, че политиката е технология на перманентния скандал. Това е огромен проблем - като пералня, която единствено бучи, само че не може да пере, или като кола, която бръмчи и не ще да тръгне. За разлика от някои други ние това не го одобряваме като игра, с нашия опит в ръководството на страната. Доказателство са дейностите ни в последния парламент, когато единствено няколко гласа не ни стигнаха да излъчим и да имаме подкрепено държавно управление, приказвам за кабинета " Габровски ". Вариантите в този момент са два, три, четири -титулярен кабинет с водача на партията, различен кабинет, излъчен от партията... Единствен вид, който сигурно е неосъществим, тъй като той опонира на законите на физиката, на политическата логичност и на здравия разсъдък е това, което чух безусловно преди 15 минути от Асен Василев, който обясняваше с самоувереност, че те щели да образуват държавно управление на малцинството, а ние сме щели да ги подкрепим, тъй като някой щял да ни постави " Магнитски ". Впрочем самият инстикт да сглобиш сходна ментална структура издава скрита податливост в политиката непрестанно да има принуждение. Ние не желаеме някой да ни заплашва и ние да го поддържаме.
Ако предложите държавно управление на малцинството на кого ще разчитате? През 2009 година първото държавно управление на ГЕРБ бе на малцинството, само че имаше поддръжката на " Синята коалиция ", на РЗС. Сега?
Да, може да има държавно управление на малцинството и то да реализира резултати, когато броят на народните представители, които не доближават, е дребен. И тук не е аритметичната логичност, водеща е политическата логичност. Когато имаш 117 народни представители, волята на народа е ясна. Тогава ще се откри поддръжка от 5-6 депутати, съдружна или не, динамична. По-труден е въпросът по какъв начин някой с 65 депутати има самочувствието да прави държавно управление на малцинството, това в действителност е една четвърт от вота на хората.
Шест гласа не доближиха на кабинета " Габровски " в предишния парламент. Бихте ли отново предложили подобен вид държавно управление?
Към предишния парламент това бе вероятното решение и тук стои въпросът какво щеше да стане, в случай че на това държавно управление му бе даден късмет да работи. Според мен щяхме да сме преодолели една огромна част от рецесиите и най-важното - обществото щеше да бъде успокоено. Ние разясняваме крамолите в политическата система, единствено че политическите разделения се трансфораха в публични. Когато политиците се карат, не ме боли толкоз душата, колкото когато хората са разграничени и се карат. Това е проблем. Но не са отговорни хората, ние сме отговорни. Всяка заран и вечер някой представител на партия им изяснява кого би трябвало да ненавиждат. Това е най-низката технология на безпомощни политици, които като не могат да реализират нищо, изясняват какъв брой неприятен е другия.
Христо Иванов заприказва за конституционно болшинство ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и Движение за права и свободи за правосъдна промяна. Може ли да се случи?
Винаги съм твърдял, че в Демократична България има повече разсъдък и експертиза, в сравнение с в Политическа партия. Правя разлика сред двете обединения, не че с Демократична България дълги години не сме били в остри политически конфликти. За мен опитът, експертизата, в случай че щете и положителните планове там са на друго равнище. В политиката, пък и в персоналния живот, най-лесно е да намериш някого, с който да се скараш за нещо. Най-трудно е да намериш някого, с който да свършиш дадена работа. Политиците с опит с изключение на първото, научават и второто - че изкуството на този поминък е да събираш, а не да изваждаш. В този смисъл съм склонен с Христо - за огромни промени би трябвало да се търсят огромни болшинства. Но за това би трябвало преди този момент да има обикновено работещ парламент, а като го има, ще има и обикновено излъчено държавно управление. Иначе за огромните болшинства ще си приказваме единствено по радиото.
Демократична България не се ли самообезличи с тази коалиция?
Нямам навикът да давам ум на други партии, не съм в ролята на съветник. В последна сметка Демократична България имаше претенцията исторически да съставлява една по-малка, само че за сметка на това доста по-претенциозна общественост на добре образовани хора, ходили и учили по света. За мен е имиджова вреда обединението им с Политическа партия, която си остава аморфна лявопопулистка групировка. Виждам по какъв начин се гърчат отлични икономисти в Демократична България по бюджетните случки на Асен Василев.
Борисов сподели, че незабавно ще подкрепите закона на правосъдния министър Крум Зарков за правосъдната промяна...
Ние постоянно сме харесвали Крумовите закони (смее се). България има потребност не от правосъдна промяна, а от правосъдни промени. Темата за надзор над основния прокурор е безспорна. Само че това ли е единствената промяна, когато приказваме за правосъдната система? Ами скоростта на съдопроизводството? Наш екип е подготвен да предложи по какъв начин да се форсира правосъдният развой, което за хората също е доста значимо. Таке че дано приказваме за промени.
Ако се стигне до партиен кабинет, кой ще бъде министър председателят? Кандидат-депутатката ви Рая Назарян сподели, че това можело и да не бъде Бойко Борисов?
Ние сме дали задоволително сигнали, че според от обстановката сме способни на всевъзможни разновидности. Предлагали сме кабинети и с различен министър-председател, което демонстрира, че човешки запас за министри и министър председатели имаме доста... Повечето партии не могат да се похвалят с такова нещо.
На какви взаимни отстъпки сте подготвени за вероятно парламентарно съдействие с ПП-ДБ, в случай че въобще се стигне до такива диалози?
Не съм споделил изрично, че сходно съдействие е допустимо. Компромисът е доста сериозна тематика. Преведено на политически език, това значи оттегляне от позиции, от това, което желаят членовете и симпатизантите. Имаме опит, тъй като два мандата сме управлявали с сътрудници и без взаимни взаимни отстъпки не може. Но компромисът би трябвало да има граница, след която губиш идентичността си. Да изтъквам себе си - в случай че правиш безкрайни взаимни отстъпки, в един миг ти се превръщаш в компромис. Това не трябва да се случва. Давам образец. Един някогашен вътрешен министър след отчета на Държавния департамент на Съединени американски щати се хвали и прокламира, че в случай че има нов кабинет, курсът ще бъде същия - противозаконни арести и прибиране на политическите съперници. Такъв компромис по какъв начин може да бъде изработен! Няма да се допусне компромис и с бюджета. Не съм видял страна да забогатява, трупайки непрестанно дълг. Не бива да разрушаваме един от дребното политически консенсуси, които имаме в последния четвърт век - че опити с етническия мир, с политическото принуждение и с финансовата непоклатимост не може да вършим. Българското умно общество, каквито и разлики да има, по тези три тематики има ясна и безапелационна позиция. Но политиката деградира. Преди деляхме държавните управления на положителни, не толкоз положителни и неприятни. Сега разясняваме опцията да се сътвори държавно управление въобще. Надявам се в скоро време политическите стандарти да се качат и да имаме положително държавно управление, а не просто държавно управление.
Визитка
Политическата кариера на Томислав Дончев стартира през 2007 година, когато е определен за кмет на Габрово. Участвал е и в трите държавни управления на Бойко Борисов. По време на първия мандат е министър без портфейл, отговарящ за ръководството на средствата от Европейски Съюз, а в идващите два кабинета е вицепремиер. Магистър е по няколко специалности - философия, публицистика, стопанско ръководство. Завършил е специализации по политически науки в Полша, подкрепяне на високотехнологични дребни и междинни предприятия и научно-развойни започващи компании в Израел, както и курс по бизнес менторинг в Оксфорд, Англия. Заместник-председател е на ГЕРБ.
Един % разлика ту в интерес на ПП-ДБ, ту във ваша изгода безпокои ли ви четири дни до изборите, господин Дончев?
Това прави изборите по-вълнуващи. Я си представете избори с предупреден резултат... нямаше да има никакво неспокойствие. Шегувам се, несъмнено. Ще стане това, което желаят хората, а какво желаят те, ще разберем в неделя. Аз надълбоко имам вяра, че хората желаят спокоен живот, богатство, мир и развиване на републиката.
Само на твърдия си електорат ще разчитате?
Твърдият електорат е гръбнакът на един политически организъм. За да има обаче мощ и самочувствие една партия, този корав електорат би трябвало да увлича и да убеждава по-широки групи от хора. А и ние в последна сметка по формулировка сме национална партия, при нас са показани разнообразни групи хора в името на задачите и целите, които следваме.
Питам ви това, тъй като при ПП-ДБ отидоха седем плюс ен броя НПО-та, съгласно тях...
Аз не мога да им хвана сметката, тъй като те започнаха да губят поддръжка и то внезапно единствено след 7-8 месеца ръководство и две години наличие в политиката. И с цел да компенсират загубата на поддръжка, почнаха да се съешават с всевъзможни политически обединения, сдружения и т. н. За мен забавният въпрос тук е - в случай че макар цялата сюрия с тях не съумеят да ни победят, идващият път с какъв брой партии ще се явят? С 15, с 18? Този метод е доста забавен - да събираш механично обединения, с цел да бъдеш първи. Навремето който искаше да бъде първи, трябваше да бъде най-хубав, най-убедителен. Сега виждам, че стандартите са се трансформирали и с цел да бъдеш първи, викаш още и още...
И макар всички напъни Политическа партия и Демократична България не могат да реализират механичния общ брой на двете обединения от предходния парламент, когато се явяваха поотделно на избори и сборът им бе с три % по-висок от поддръжката за ГЕРБ - Съюз на демократичните сили. А сега има тъждество...
Не единствено това. Те всички варианти за съдружни валентности, които имаха, т. е. с партии, с които е допустимо партньорството, ги торпилираха в границите на обединението. Оттук нататък това формирование на практика е в изолираност. Вие чули ли сте някоя политическа мощ ясно да заявява, че желае да работи с тях и би ги подкрепила? Защото аз не към чул. Ако има политическа мощ, която на практика да е в изолираност, това е тази нова коалиция. Българският народ, който и каквито недостатъци да му връзва, е умен. И той знае, че би трябвало да се преценява с това какво му нашепват политиците преди избори, само че постоянно мери по резултатите. И в случай че се мери по резултатите, Политическа партия трябваше да бъдат 4-5 политическа мощ. Защото резултатите от тяхното ръководство - и като служебни министри, и като съдружен кабинет - са меко казано неубедителни, а в случай че не би трябвало да съм толкоз правилен, бих споделил плачевни.
Много наши читатели откровено са комплицирани, господин Дончев. Не е разумно всеки ден Борисов да подлага основно Политическа партия на унищожителна рецензия, Демократична България не толкоз, след което споделя, че ще извършите евроатлантическо държавно управление с тях? Един прочут дори ми сподели - и какво ще стане? Гласуваш за Бойко, получаваш Киро?
Има нюанси. В последна сметка в политическото говорене единица е нула, а не " да " и " не ". Отправяли сме им отпред с Борисов безусловно основателна рецензия и наред с това сме добавяли, че в случай че партиите се подреждаха по цели, по правила и по цели, естествено би било да имаме взаимоотношение примерно с Демократична България. Аз съм доста по-условен, когато приказваме за Политическа партия, тъй като там нямаме сходства по съществени цели, като стартираме с това, че страната би трябвало да харчи толкоз, колкото изкарва, а не да затъва в задължения. Това е първото ни разминаване с лявопопулистката партия. И в случай че желаете да избягаме от късите отговори...
Да избягаме...
Какво се случи преди две години? Някой се опита да начертае в българската политика и в обществото безусловно изкуствени червени линии. Като примерно промяна-статукво. Но какво е статукво? Това, което е. В момента ние имаме претенциите да сме смяната, а тези, които управляваха до неотдавна, са статуквото, в случай че се следва дълбокият смисъл на думата! Другото разделяне - на мутри и честни. Това е безусловно подправена разграничителна линия, тъй като няма ясни белези за честност на тези сътрудници. В българското общество би трябвало да има други разграничителни линии, не обезателно ляво-дясно и либерално-консервативно. Но разграничителни линии сред естествени политици и политически шарлатани би трябвало да има. Защото има политически сили, които са доста положителни в това да ви показват един свят, цялостен с лесни решения, единствено че в случай че магическата пръчка е в техните ръце. Което е извънредно красиво от литературна и естетическа позиция, огромният проблем е, че е ужасяващо лъжливо. И до момента в който някой размахва магическата пръчка и вие сте вперили взор в ръцете му, установявате, че портфейла ви го няма или че някой ви е откраднал балтона от дрешника. Това би трябвало да бъде разграничителната линия - обществото не би трябвало да разрешава на такива спекуланти да бъдат част от политиката, тъй като това е по-опасно и от левите партии, че и от някои популистки обединения.
Като че ли на тези избори алените линии поизбледняха?
Такива линии непрестанно се чертаят, стигайки до хумор. Ако беше смешно, щях да умра от смях, гледайки представители на новата коалиция, които стръвно се карат със социалистическата партия, в случай, че единствено допреди няколко месеца управляваха дружно в мир и в сговор. Или предизвикателно да ми приказват по какъв начин бихме се коалирали с Българска социалистическа партия - а ние имаме решение на конгреса, че това не може да стане - като че ли те допреди няколко месеца не управляваха със същата тази Българска социалистическа партия. Характерно за актуалния век е непрекъснатата промяна на еднаквост. В някои общества е съвременно през днешния ден да си мъж, на следващия ден да си жена, на третия ден да не знаеш какво искаш. Отдавам го на това.
Три разновидността за държавно управление ще има ГЕРБ в идващия парламент, разгласи Бойко Борисов. Нека ги разгледаме.
Вариантите може да са повече, само че в елементи ще ги разясняваме след изборите. Но ще отбележа няколко неща. Първо, би трябвало да върнем политиката, наред с дебатите, там, където u е мястото. Тя би трябвало да създава резултати. Този, който съумее да образува болшинство, би трябвало да е в положение да изясни и незабавно да покаже какво може да направи за обществото и за републиката. Като че ли политиците напоследък изгубиха главната нишка на политиката и взеха решение, че политиката е технология на перманентния скандал. Това е огромен проблем - като пералня, която единствено бучи, само че не може да пере, или като кола, която бръмчи и не ще да тръгне. За разлика от някои други ние това не го одобряваме като игра, с нашия опит в ръководството на страната. Доказателство са дейностите ни в последния парламент, когато единствено няколко гласа не ни стигнаха да излъчим и да имаме подкрепено държавно управление, приказвам за кабинета " Габровски ". Вариантите в този момент са два, три, четири -титулярен кабинет с водача на партията, различен кабинет, излъчен от партията... Единствен вид, който сигурно е неосъществим, тъй като той опонира на законите на физиката, на политическата логичност и на здравия разсъдък е това, което чух безусловно преди 15 минути от Асен Василев, който обясняваше с самоувереност, че те щели да образуват държавно управление на малцинството, а ние сме щели да ги подкрепим, тъй като някой щял да ни постави " Магнитски ". Впрочем самият инстикт да сглобиш сходна ментална структура издава скрита податливост в политиката непрестанно да има принуждение. Ние не желаеме някой да ни заплашва и ние да го поддържаме.
Ако предложите държавно управление на малцинството на кого ще разчитате? През 2009 година първото държавно управление на ГЕРБ бе на малцинството, само че имаше поддръжката на " Синята коалиция ", на РЗС. Сега?
Да, може да има държавно управление на малцинството и то да реализира резултати, когато броят на народните представители, които не доближават, е дребен. И тук не е аритметичната логичност, водеща е политическата логичност. Когато имаш 117 народни представители, волята на народа е ясна. Тогава ще се откри поддръжка от 5-6 депутати, съдружна или не, динамична. По-труден е въпросът по какъв начин някой с 65 депутати има самочувствието да прави държавно управление на малцинството, това в действителност е една четвърт от вота на хората.
Шест гласа не доближиха на кабинета " Габровски " в предишния парламент. Бихте ли отново предложили подобен вид държавно управление?
Към предишния парламент това бе вероятното решение и тук стои въпросът какво щеше да стане, в случай че на това държавно управление му бе даден късмет да работи. Според мен щяхме да сме преодолели една огромна част от рецесиите и най-важното - обществото щеше да бъде успокоено. Ние разясняваме крамолите в политическата система, единствено че политическите разделения се трансфораха в публични. Когато политиците се карат, не ме боли толкоз душата, колкото когато хората са разграничени и се карат. Това е проблем. Но не са отговорни хората, ние сме отговорни. Всяка заран и вечер някой представител на партия им изяснява кого би трябвало да ненавиждат. Това е най-низката технология на безпомощни политици, които като не могат да реализират нищо, изясняват какъв брой неприятен е другия.
Христо Иванов заприказва за конституционно болшинство ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и Движение за права и свободи за правосъдна промяна. Може ли да се случи?
Винаги съм твърдял, че в Демократична България има повече разсъдък и експертиза, в сравнение с в Политическа партия. Правя разлика сред двете обединения, не че с Демократична България дълги години не сме били в остри политически конфликти. За мен опитът, експертизата, в случай че щете и положителните планове там са на друго равнище. В политиката, пък и в персоналния живот, най-лесно е да намериш някого, с който да се скараш за нещо. Най-трудно е да намериш някого, с който да свършиш дадена работа. Политиците с опит с изключение на първото, научават и второто - че изкуството на този поминък е да събираш, а не да изваждаш. В този смисъл съм склонен с Христо - за огромни промени би трябвало да се търсят огромни болшинства. Но за това би трябвало преди този момент да има обикновено работещ парламент, а като го има, ще има и обикновено излъчено държавно управление. Иначе за огромните болшинства ще си приказваме единствено по радиото.
Демократична България не се ли самообезличи с тази коалиция?
Нямам навикът да давам ум на други партии, не съм в ролята на съветник. В последна сметка Демократична България имаше претенцията исторически да съставлява една по-малка, само че за сметка на това доста по-претенциозна общественост на добре образовани хора, ходили и учили по света. За мен е имиджова вреда обединението им с Политическа партия, която си остава аморфна лявопопулистка групировка. Виждам по какъв начин се гърчат отлични икономисти в Демократична България по бюджетните случки на Асен Василев.
Борисов сподели, че незабавно ще подкрепите закона на правосъдния министър Крум Зарков за правосъдната промяна...
Ние постоянно сме харесвали Крумовите закони (смее се). България има потребност не от правосъдна промяна, а от правосъдни промени. Темата за надзор над основния прокурор е безспорна. Само че това ли е единствената промяна, когато приказваме за правосъдната система? Ами скоростта на съдопроизводството? Наш екип е подготвен да предложи по какъв начин да се форсира правосъдният развой, което за хората също е доста значимо. Таке че дано приказваме за промени.
Ако се стигне до партиен кабинет, кой ще бъде министър председателят? Кандидат-депутатката ви Рая Назарян сподели, че това можело и да не бъде Бойко Борисов?
Ние сме дали задоволително сигнали, че според от обстановката сме способни на всевъзможни разновидности. Предлагали сме кабинети и с различен министър-председател, което демонстрира, че човешки запас за министри и министър председатели имаме доста... Повечето партии не могат да се похвалят с такова нещо.
На какви взаимни отстъпки сте подготвени за вероятно парламентарно съдействие с ПП-ДБ, в случай че въобще се стигне до такива диалози?
Не съм споделил изрично, че сходно съдействие е допустимо. Компромисът е доста сериозна тематика. Преведено на политически език, това значи оттегляне от позиции, от това, което желаят членовете и симпатизантите. Имаме опит, тъй като два мандата сме управлявали с сътрудници и без взаимни взаимни отстъпки не може. Но компромисът би трябвало да има граница, след която губиш идентичността си. Да изтъквам себе си - в случай че правиш безкрайни взаимни отстъпки, в един миг ти се превръщаш в компромис. Това не трябва да се случва. Давам образец. Един някогашен вътрешен министър след отчета на Държавния департамент на Съединени американски щати се хвали и прокламира, че в случай че има нов кабинет, курсът ще бъде същия - противозаконни арести и прибиране на политическите съперници. Такъв компромис по какъв начин може да бъде изработен! Няма да се допусне компромис и с бюджета. Не съм видял страна да забогатява, трупайки непрестанно дълг. Не бива да разрушаваме един от дребното политически консенсуси, които имаме в последния четвърт век - че опити с етническия мир, с политическото принуждение и с финансовата непоклатимост не може да вършим. Българското умно общество, каквито и разлики да има, по тези три тематики има ясна и безапелационна позиция. Но политиката деградира. Преди деляхме държавните управления на положителни, не толкоз положителни и неприятни. Сега разясняваме опцията да се сътвори държавно управление въобще. Надявам се в скоро време политическите стандарти да се качат и да имаме положително държавно управление, а не просто държавно управление.
Визитка
Политическата кариера на Томислав Дончев стартира през 2007 година, когато е определен за кмет на Габрово. Участвал е и в трите държавни управления на Бойко Борисов. По време на първия мандат е министър без портфейл, отговарящ за ръководството на средствата от Европейски Съюз, а в идващите два кабинета е вицепремиер. Магистър е по няколко специалности - философия, публицистика, стопанско ръководство. Завършил е специализации по политически науки в Полша, подкрепяне на високотехнологични дребни и междинни предприятия и научно-развойни започващи компании в Израел, както и курс по бизнес менторинг в Оксфорд, Англия. Заместник-председател е на ГЕРБ.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ




