Томаш Плескач Българската държава, която преди седмица реши да се

Томаш Плескач

Българската страна, която преди седмица реши да се включи постфактум в договорката на пазарджишката " Инерком " за придобиването на компаниите на чешката ЧЕЗ у нас, нееднократно е била канена да купи тези активи, само че отказвала. Това съобщи вицепрезидентът на борда на шефовете на ЧЕЗ Томаш Плескач в сряда в изявление за чешкия вестник " Лидове вести ", притежаван от чешкия министър председател Андрей Бабиш.

По-рано денем стана ясно, че допускането на българското държавно управление като съучастник на собственичката на " Инерком " Гинка Върбакова минава през сключването на извънсъдебно съглашение по заведеното от ЧЕЗ арбитражно дело за стотици милиони против страната поради това, че не е защитила чешките вложения. Такова също до момента е било отказвано от държавното управление на Борисов.

В началото имало деветима претенденти

Отговарящият за задграничните интервенции на ЧЕЗ Плескач изяснява, че процедурата по продажбата на българските активи е била оповестена след деклариран през 2016 година от претенденти интерес към този бизнес. Търсенето на покупател бе оповестена от ЧЕЗ при започване на 2017 година, само че по думите на Плескач още в края на миналата година всички са знаели за процеса. В него в началото се присъединили деветима български участници, представлявани от български мениджъри. По това време било осведомено и българското държавно управление, на което няколко пъти били предлагани активите, само че то отхвърлило офертата, споделя представителят на ЧЕЗ и поддържа изказванията си с изявления в български медии през май 2017 година Така траял подборът на покупател и кръгът последователно се стеснил до двама кандидати, от които е предпочетена Върбакова.

Според него, от септември 2017 година " всички знаеха за " Инерком " - компания, която не е най-голямата на българския пазар, (но) въпреки това ръководи относително огромен брой фотоволтаични централи, не е без име и история. "

Собственичката на " Инерком " от два дни е в Прага за диалози с ЧЕЗ към приключването на договорката и да показа изненадващото желание на страната да има надзор върху придобивания бизнес. Разговорите ще продължат и в петък, какъв е техният резултат няма да стане ясно незабавно, сподели Върбакова пред бТВ.

Причината е, че допускането на българската страна в договорката сред " Инерком " и ЧЕЗ за придобиването на активите на чешкото сдружение у нас напълно зависи от вероятно извънсъдебно съглашение по заведеното от компанията арбитражно дело против България.

Арбитражът е вкаран в приложимост

Адвокатите на ЧЕЗ ще би трябвало да се убедят, че измененията няма да навредят на ползите на " ЧЕЗ груп " по арбитражното дело, което водят против България, обявиха от компанията представени от бТВ в сряда.

Същия ден локалното издание " Хосподарски вести " заяви, че в контракта за продажба на българските активи на ЧЕЗ на " Инерком " има уговорка, която изисква от сдружението покупател да окаже съдействие по делото против България в Международния център за споразумяване на капиталови разногласия.

Ако искът на ЧЕЗ против българската страна в интернационалния арбитраж на Световната банка във Вашингтон бъде задоволен, компенсацията може да доближи 600 млн. евро, показва изданието.

Според него това е главната причина чешката компания да не желае да продаде бизнеса си в България на държавното управление в София.

" Сега си представете по какъв начин ще се съгласим притежател на българската ни компания да стане някой, против който водим арбитражен спор за такава сума - просто не можем да го позволим ", показва източникът на чешката медия.

Държавен дял против обезщетение по правосъдното дело

Според " Хосподарски вести " сега от ЧЕЗ приготвят нов стратегически вид – да се съгласят на продажба на надзорен пакет от акции на българското държавно управление, в случай че то одобри да заплати несъмнено обезщетение по делото в арбитражния съд.

В множеството случаи даже сходен иск да бъде задоволен, отсъдените компенсации са доста по-ниски от оптималните размери, тъй че от чешкото сдружение не рискуват нищо.

Делото на ЧЕЗ против България бе заведено през юли 2016 година " след редица интервенции на българските институции, които вредят на активността на ЧЕЗ в България и в дълготраен проект заради сериозната обстановка на локалния енергиен пазар, която не се усъвършенства ". При оповестяването на договорката с Върбакова от компанията категорично показаха, че тя няма да повлияе арбитражното дело и то ще продължи.

При това състояние първо би трябвало да се отстрани тази спънка пред влизането на българската страна в собствеността на ЧЕЗ.

ЧЕЗ била привлечена от останалата единствено заричане либерализация

Плескач изяснява също, че компанията е взела участие през 2004 година в приватизацията на три от електроразпределителните сдружения в България – в София, София-област и Плевен, с главната концепция, че след влизането в Европейски Съюз пазарът в страната ще се либерализира и " ще се приложат същите правила за регулация, с които сме привикнали в Чехия ". " Когато влязохме в България, разчитахме на предстоящо създаване на пазарни регулации до 2018 година.. Мога да кажа със спокойна съвест, че българската страна не е изпълнила забележителна част от това, което даде обещание на задграничните вложители. Заради това заведохме и арбитража ", добавя Плескач.

Той също разяснява, че у нас тематиката с цената на тока е комплицирана и държавното управление относително чест пробва да влезе в енергийния бизнес. Тъй като България е най-бедната страна в Европейски Съюз и " има относително невисок приход на глава от популацията, от това следва, че въпреки да има най-ниските цени на електричеството в Европейски Съюз, тематиката е доста по-политически сензитивна, в сравнение с при нас ", споделя представителят на ЧЕЗ.

Според него ЧЕЗ даже е издържала дълго спрямо останалите двама притежателя на електроразпределителвата мрежа ЕВН и " Енерго-Про ", които първи дадоха България на съд поради непрекъснато подтискане цени на тока, поради регулаторни решения по изкупуването на зелената сила и други

Проблемите пристигнали след оставката на първия кабинет на ГЕРБ

Плескач показва, че до 2013 година компанията му е работила относително безпроблемно на българския пазар, смяната настъпила сега, в който през 2013 година първото държавно управление на Борисов подаде оставка поради митингите против цената на тока. Тези демонстрации са довели до обвинявания към ЧЕЗ и другите електроразпределители, които са останали недоказани, " изкуствени " и без санкция от енергийния регулатор.

" Опитахме да намерим общ език (с българската държава), само че се провалихме. Затова информирахме българското държавно управление през 2015 година, че започваме интернационален арбитраж и последва шестмесечен интервал за реализиране на съглашение, само че страната отхвърли да приказва с нас за това. Започнахме арбитражът през юни 2016 година От този миг натискът на българските управляващи се ускори, явно за да открият нещо, което да употребяват (срещу нас) в арбитража, " споделя Плескач.

Новите разкрития към дейностите на чешката компания и представителите на българската страна постават под огромен въпрос включването е в договорката на Върбакова.

Евентуалната смяна на контракта ще е дълга

Eвентуална смяна във към този момент разяснения с " Инерком " контракт ще е дълъг развой, обясниха от ЧЕЗ, представени от бТВ.

От пресофиса на компанията прецизираха още, че " Инерком " има 9 месеца да заплати контрактуваната цена на договорката за пазаруването на седемте нейни сдружения в България. По неофициална информация цената е 340 млн. евро, за главната част от които Върбакова към момента не е обезпечили финансирането, стана ясно предходната седмица при чуването й в Народното събрание. В този период би трябвало да се получи и утвърждението от българската Комисия за защита на конкуренцията. Ако до девет месеца парите не бъдат платени, договорът ще бъде негоден, а продавачът ще усвои банковата гаранция от 5 млн. евро, показана от купувача.

От финансовото министерство в Чехия обясниха пред бТВ, че са получили съществени уверения за прозрачността и финансирането на договорката, само че също по този начин са загрижени да разсеят всички подозрения към прозрачността на договорката.

Междувременно чешкият зам.-министър на финансите Ондрей Ланда, който е член на надзорния съвет на ЧЕЗ и за който от Министерския съвет у нас твърдяха, че е пратил на българския министър председател Бойко Борисов данни за източниците на финансиране на договорката с " Инерком България ", изрично отхвърли да е правил такова нещо.

" Не знам какво пишат българските медии, не споделям с българското държавно управление ", уточни Ланда.

Според приписваната му информация, финансирането на " Инерком " за договорката идва от офшорни компании, зад които стоят руско-грузински капитали, и три банки – държавната Българска банка за развиване и Първа капиталова банка, които публично отхвърлиха да вземат участие, и " Уникредит Булбанк ". Държавната банка въпреки всичко най-после призна, че е дала писмо за допустимо финансиране при подаване на заявление от страна на " Инерком ", което бе несъмнено от шефа й Стоян Мавродиев като " едно огромно правно нищо ".