Томас Ман, писател(1875 – 1955)Произход: Любек, Германия, богато и артистично

...
Томас Ман, писател(1875 – 1955)Произход: Любек, Германия, богато и артистично
Коментари Харесай

Томас Ман, доктор Фаустус на романа

Томас Ман, публицист
(1875 – 1955)

Произход: Любек, Германия, богато и артистично семейство

Образование: Университет „ Лудвиг Максимилиан “ в Мюнхен, Технически университет в Мюнхен

Интереси: литература, философия, хармония, политика

Най-известни произведения: „ Буденброкови “, „ Смърт във Венеция “, „ Вълшебната планина “, „ Йосиф и неговите братя “, „ Доктор Фаустус “

Признание: Нобел за литература - 1929, Награда „ Гьоте “ - 1949

„ Ако искаш да напишеш през днешния ден съвременен разказ, той не би трябвало да е разказ “ – споделя Томас Ман . Но самичък написа романи съвсем в стила на XIX век. „ Почти “-то е иронията, която го слага на върха на модерната литература.

„ Дълбок е кладенецът на предишното. Дали не би трябвало да го назовем дълбок? “ Така стартира един от най-фантастичните романи в историята на човечеството – „ Йосиф и неговите братя “ . За да го сътвори, Ман взима библейската история на Йосиф, синът на божия Иаков и красивата Рахил. Тук иронията е всеобхватна, всепроникваща, игрива и несериозна, дълбока, стряскаща, от време на време просто движи сюжета, от време на време допира небеса на мисълта и прекарването, не щади нито героите и обстановките, нито самия повествовател.

„ Няма нищо по-нехигиенично от живота “, споделя Томас Ман. Но май тъкмо посредством иронията пробва да го очисти, най-малко малко. „ Йосиф и неговите братя “ не е отегчителен разказ в четири тома и хиляди страници, в противен случай, той е прелестен, блестящ, цялостен с пикантни истории, изненади и премеждия, по-интересни от коя да е кримка.

Като мнозина от фамозната си фамилия, Томас Ман е „ буен публицист “. Първият му роман излиза през 1898, а последната новела – преди гибелта му през 1955. 57 години в занаята, той не стопира да се развива и трансформира. Всичките му романи са положителни, а всеки от в действителност великите е обвързван с друго десетилетие. Първо е „ Буденброкови “ , публикуван през 1901, въпреки че получава Нобел за него чак през 1929. През 1912 е „ Смърт във Венеция “. 20-те са под знака на „ Вълшебната планина “ , 30-те са отдадени на „ Йосиф и неговите братя “, а 40-те – на „ Д-р Фаустус “ , новата немска легенда за Фауст и продадената на Дявола човешка душа.

Томас Ман е роден през 1875 в Любек. Баща му е търговец и сенатор в локалния парламент, майка му - креолка от Бразилия с немска, португалска и индианска кръв. Когато татко му умира, фамилията се мести в артистичния Мюнхен, където Ман живее и работи над 40 години. Той учи история, история на изкуството, стопанска система и литература, написа овреме - още на 14, в писмо се подписва - „ Томас Ман, лирико-драматичен стихотворец “. В Мюнхен сътрудничи на литературни издания, излиза и първият му роман.

На 21 получава по 180 марки месечно от фамилната лихва и живее три години в Италия, където подхваща и първия от най-великите си романи – сагата „ Буденброкови “. Светът бързо прави оценка писателския гений на 26-годишния Томас Ман.

По това време той се среща с Катя Прингсхайм , красива, интелигентна и богата щерка на покръстена еврейска фамилия. Те се женят, имат шест деца и това е май единствената обич на писателя към жена – другояче той се интересува единствено от момчета и това е обществена загадка, доказана 25 години след гибелта му, когато се отварят дневниците му.

Темите за любовта и гибелта в класическия фройдистки вид в семейство Ман са вкъщи си. Той рано осъзнава своята хомосексуалност - влюбен е в момче още в гимназията, държи в кабинета си картина с голи момчета, които катерят канара, а „ Смърт във Венеция “ е разказ за възрастен полски благородник, влюбен в млад италианец. Жена му и всички в фамилията знаят всичко. Но, има едно огромно „ само че “ – неговата хомосексуалност в никакъв случай не се осъществя във връзка от плът и кръв, остава на платонично равнище, а самият Ман споделя: „ Как въобще е допустимо някой да спи с мъж? “

И не кокетничи. Той счита хомосексуализма за болест, потиска нагона си и го сюблимира в творчество. Това е обвързвано с ницшеанството и концепцията, че създателят би трябвало да е болен, с цел да е талант. Темата се разяснява във „ Вълшебната планина “ и е в основата на „ Доктор Фаустус “.

Но проблемите със секса не се изчерпват единствено с това, има и инцест. Като млада, жена му Катя спи със своя брат-близнак, а Ман употребява това за сюжет в „ Кръвта на семейство Валсунг “ .

Сам той има намерено хомосексуални усеща към сина си Клаус и в дневника от 1920 написа: „ Намирам за напълно естествено, че би трябвало да се влюбя в сина си, май един път вечно съм завършил с дамите “.

Не е завършил обаче, най-малко не с дребните момиченца. Томас Ман има незнайно какви тъкмо, само че специфични връзки с дъщерите си и Ерика и Елизабет, и новелата му „ Разстройство и ранна тъга “ е напълно недвусмислена. Нравите в дома Ман са в действителност специфични. Повечето деца са бисексуални, мощно депресивни, със суицидни пристрастености и увлечение към алкохол и опиати. Клаус и Ерика, сходно на майка си и вуйчо си, имат връзка, а Клаус, който се самоубива, написа в записките си: „ Атавистичните табута и инцестните импулси от предходните поколения са още живи в нас “.

През 1914 избухва Първата международна война. „ Европейският баланс “ не е по усета на немците, а Ман споделя: „ Балансът на Европа беше импотентността на Европа “. Той е за войната, написа публикации срещу пацифизма и публичните промени, и ги събира в „ Размисли на аполитичния “ . Но възгледите му се трансформират, провалянето го отрезвява, поддържа Ваймарската република и през 1922 се записва в Немската демократическа партия. През годините на политически безредици обаче, у него зрее един от най-вълшебните романи – „ Вълшебната планина “, който излиза през 1924.

Романът е кондензиран със комплициран символизъм, дълбоки хрумвания, словесни и мисловни игри с времето, музиката, еротиката, класическия немски разказ, заболяванията на тялото и духа. Той среща мощен позитивен отзив, поставят до „ По следите на изгубеното време “ на Пруст, подлагат на критика го единствено обезверени левичари като Брехт. Но парадоксът е, че през 1929 Томас Ман получава Нобел за литература не за „ Вълшебната планина “, а за „ Буденброкови “, книга отпреди 28 години.

С парите от премията той купува къща и лятна вила, две коли, заплаща задълженията на Клаус и Ерика и прави влог в швейцарска банка. Отдавна е привикнал на разкош – пътува в първа класа, има прислуга, добра храна, положително пиянство, страхотни пури.

Скептичен е към националсоциализма и през 1930 изнася тирада, в която споделя: „ Националсоциализмът е голяма вълна от примитивно безчовечие “. До 1936 връзките му с режима са двусмислени, Ман е в непринудено заточение, само че не конфискуват парцелите му и не не разрешават да разгласява - само че Катя написа декларация против нацизма и той я подписва.

Големият проблем на Ман са дневниците, те са бомба от интимни детайлности, само че един от синовете му съумява да ги измъкне от Мюнхен. През 1938 писателят е в Ню Йорк, а когато кореспондент го пита дали изгнаничеството тежи, отсича: „ Където съм аз, там е Германия “.

През Втората международна война Томас Ман подкрепя бежанци, води рубриката „ Германски слушатели “ по Би Би Си и е измежду малцината немски интелектуалци, сложили въпроса за груповата виновност.

Пише „ Доктор Фаустус “ , романът излиза през 1947 и е бездънен опит писателят да отговори на значимите въпроси за природата на злото и методите, по които то прониква в индивида, за величието на духа и цената, която се заплаща за всичко.

В годините до 1955 година Томас Ман живее в Швейцария. Умира на 80 и е положен под скромна плоча в цюрихско гробище. А приятелят му Карл Цукмайер написа: „ Пред този ковчег мозъкът на деня резервира тишина. Сбъдна се живот, отдаден на едно – творчеството на немски език като развиване на европейския дух. “
Източник: svobodnaevropa.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР