Томас Карлайл е казал, че Историята на света не е

Томас Карлайл е споделил, че „ Историята на света не е нищо друго с изключение на биография на великите персони “. В средата на XIX в. шотландският мъдрец е провокирал съвременниците си със своята доктрина, че заобикалящият ни свят е плод на концепциите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали въздействие в обществото. Това не са единствено политиците и владетелите, само че също по този начин хората на перото, религиозните водачи и бизнесмените.

Някои персони са оказали световно въздействие върху стопанската система и бизнес връзките, до момента в който други са оставили дълготраен отпечатък върху националната си история. В поредност от текстове ще ви срещнем с предприемчивите хора, които с помощта на своите хрумвания и дейности са изиграли водеща роля в стопанската система и историята на своята страна.

Родната къща на Алфред Круп и татко му Фридрих Круп в Есен, към 1850-1880 година

През 1618 година Централна Европа е обхваната от най-мащабната война, водена до този миг в Европа – Тридесетгодишната война (1618-1648 г.) Над 12 милиона души умират в този кървясъл, набожен спор. Цели градове са опустошени и заличени, а някои райони на дн. Германия губят към 70% от популацията си. Разрухата и нищетата са повсеместни. Въпреки това, посред страданието и болката, някои съобразителни, безскрупулни бизнесмени, съумяват да извлекат употребява от походите, борбите и снабдяването на войските. Един от тях е Арнд Круп, който през 1587 година стартира собствен малък бизнес в град Есен. Когато войната избухва през 1618 година, Арнд бързо се преориентира и влага всичките си пари в произвеждане на барут и мускети, които стартира да продава на воюващите. С проточването на войната, Круп стартира да изкупува запустели земи от загиващи или обеднели фамилии и до гибелта си натрупва доста положение, завещавайки на своите наследници стабилен оръжеен бизнес. Въпреки това, надали Арнд или директните му наследници са мечтали, че тяхното непретенциозно фамилно дружество един ден ще се трансформира в най-голямата и фамозна оръжейна компания в света. Тази фантазия обаче се ражда в съзнанието на един от потомците на Арнд – Алфред, който взема решение, че не просто ще резервира благосъстоянието на татко си Фридрих, а ще трансформира фамилния бизнес в стопански фактор с световно въздействие.

Алфред Круп е роден на 26 април 1812 година в фамилния дом на семейството Круп в град Есен. Баща му Фридрих Круп е оръжеен търговец, който сходно на своя прародител Арнд, се пробва да се възползва от огромните войни, вилнеещи по това време в Европа, с цел да усили фамилното благосъстояние. За негово страдание, Фридрих съумява да пропилее фамилните запаси в откриването на фабрика за стомана, която обаче по този начин и не заработва на цялостни обороти и посред хаоса на Наполеоновите войни се оказва с незадоволително поръчки. Към 1820 година Фридрих се принуждава да заложи родния си дом в Есен и да реалокира фамилията си в дребна, дървена хижа в покрайнините на града, наоколо до затъващата си фабрика. Съсипан и провален, Фридрих умира през 1826 година, когато Алфред е едвам на 14 година, завещавайки на сина си една схлупена къщичка, скромна сума пари, доста задължения и една специфична загадка – формулата за произвеждане на висококачествена стомана, с която Фридрих се е надявал да промени света.

За благополучие на Алфред, до него остава човек корав, съдбоносен и талантлив с безгрешен бизнес усет – майка му Тереза. Родена през 1790 година тридесет и шест годишната жена е твърдо решена не просто да избави бизнеса, в който мъжа й е вложил всичко, само че и да го вдигне на крайници, с цел да може синът й Алфред да получи почтено бъдеще. Докато поддържа образованието на сина си, Тереза се заема да уреди задълженията на мъжа си и да закрепи предприятието. Впоследствие, тя става известна като матриархат на рода Круп и до гибелта й през 1850 година, всички значими решения в фамилния бизнес минават през нея. В отлежаването на Алфред и обезпечаването на фамилния бизнес се включва и вуйна му Елена Круп, която влага доста от персоналните си спестявания за стабилизиране на финансите на компанията и също по този начин взема племенниците си при себе си, с цел да живеят в по-добри условия. Между 1826 година и 1848 година Тереза и Елена ръководят дружно Круп, отпред на единствено седем служащи, постоянно заети със задания, не изключително присъщи на дамите от епохата. Това им печели особена популярност измежду локалното общество, само че двете госпожи Круп са прекомерно заети, с цел да развиват фамилния бизнес, с цел да обръщат внимание на хорските намеци.

Трите пръстена на „ Круп “

Междувременно Алфред получава главното си обучение от частни учители, обезпечени от приятелско семейство, а по-късно учи в влиятелната Кралска гимназия Бургплац в Есен. В края на образованието си обаче младежът напуща учебно заведение, с цел да се включи в фамилния бизнес и да оказва помощ на майка си и вуйна си. Влизането на Алфред в бизнеса съответствува с взрива на железниците в Европа. През 1830 година компания Круп съумява да получи доходоносна поръчка за доставка на релси и ролкови колела за локомотиви и вагони. Това оказва помощ на компанията да се оправи с насъбраните задължения и да стартира да се уголемява. През 1834 година немските страни, насърчавани от Прусия, подписват така наречен Митнически съюз, който отстранява вносните и износните мита сред немските страни и дава опция на Круп да поемат поръчки освен в Есен и покрайнините, само че и из всички немски земи. 

През 1838 година, усъвършенствайки формулите, наследени от татко си, Алфред патентова преса за произвеждане на домашна посуда. За да промотира стоките си, Алфред стартира да пътува из Европа, в търсене на клиенти и вложители. През този интервал фамилното дружество към момента не е изцяло устойчиво финансово, макар че през 1836 година броят на служащите към този момент се е нараснал от седем на шестдесет в границите на едно десетилетие. След посещаване в Австрия, Круп стартира да вкарва и производството на евтина посуда от алпака, с която да зареди потреблението на по-бедните обществени прослойки. По-масовата стока стартира да носи нови доходи за фамилния бизнес, които идват във значим миг.

През 1843 година, в началото като занимание, Алфред взема решение да създаде дребен брой огнестрелни оръжия, освен това собственоръчно, без да употребява шаблон. Впоследствие създава технология за оливане на стоманени оръдия, само че първичния му опит се оказва несполучлив, защото консервативните офицери в артилерията избират бронзовите оръдия и не са уверени, че отлятата стомана е по-добра от добре познатия дотогава чугун, който е прекомерно нежен, с цел да се употребява в артилерията. Същевременно първите прототипи на пушки със стоманена цев са създадени и подарени на аристократи, близки на фамилията за лов на дивеч и птици. През 1845 година пруската войска купува един пример от стоманените оръдия на Круп и го тества, само че макар отличните резултати, прусаците не се вземат решение на огромна поръчка на този стадий.

През 1848 година, до момента в който немските земи и Европа са обхванати от Пролетта на народите, Алфред Круп получава от майка си и вуйна си цялостния пакет акции на фамилния бизнес и става едноличен притежател на компанията Круп. Четири години по-късно идва и огромния пробив – Круп стартират да създават стоманени влакови колела, отлети монолитно, без сглобки. Нововъведението изстрелва компанията напред, а броят на чиновниците скоро нараства до 1000, с цел да се покрие непрестанно възходящото търсене. През идващите години точно производството на влакови колела и спомагателни ЖП елементи, ще се трансформира в главния източник за приходи на Круп. 

Вечно търсещ метод да създаде повече на по-малка цена, Алфред стартира да употребява най-модерните способи за приемане на стомана познати по това време – правилата на Бесемер и на Мартин-Сименс. Специалните пещи биват построени в непрекъснато възходящия заводски комплекс, а Круп стартира да купува мини и залежи на въглища и желязо в западните немски земи, с цел да си обезпечи пряк достъп до скъпите запаси и да затвори индустриалния цикъл. Количеството стомана, която компанията отлива, нараства непрестанно през 50-те година на XIX в., а към това се прибавя и потреблението на все по-съвършени, механизирани средства за коване и обработка на стоманата. Компанията Круп се трансформира в най-модерната металургична компания в немските земи при започване на 60-те година на XIX в.

За разлика от доста други капиталисти, устремени към персоналното обогатяване за сметка на чиновниците, Алфред Круп вкарва една от първите обществени системи за застраховане на служащите си. Той построява фонд за обезпечаване на застраховки и компенсации при трудови злополуки. Строи болница към завода си и звена за първа помощ към цеховете. Финансира построяването на работен общежития, които продава с преференциални за служащите заеми или им отдава чартърен, създавайки сериозен тласък за чиновниците си да останат в предприятието му. Алфред не се скъпи да заплаща великодушни хонорари и да раздава награди. Всичко това води до стремглаво разгръщане на продукцията и на броя на чиновниците, които в края на XIX в. към този момент са над 20 000 души – най-голямата индустриална компания в Европа.

През 1861 година идва и огромният му пробив в оръжейния бизнес, който съответствува с началото на войните за обединяване на Германия. След доста опити, опити и неуспехи, Алфред съумява да продаде на пруската войска 323 броя стоманени оръдия, които скоро намират приложение във войната сред Прусия и Дания през 1864 година Популярността на оръдията Круп бързо се разраства по-късно и през втората половина на 60-те година на XIX в. Алфред се трансформира в главен снабдител за армиите на Прусия, Русия и Османската империя. Поръчки идват, въпреки и в по-малък мащаб, от Англия и Австрия. През 1866 година по време на Австро-пруската война и двете страни са въоръжение с оръжия, създадени от Круп. За да увековечи триумфите си, Афред взема решение да прегърне още една нова технология – фотографията. През 1861 година е основан специфичен фотографски отдел на компания Круп, в резултат на който през днешния ден компанията разполага с един от най-големите фотоархиви на планетата.

След обединяването на Германия през 1871 година продукцията на компанията Круп се удвоява в границите на няколко години. Това се дължи и на сериозния експорт на жп съставни елементи за Съединени американски щати при започване на 70-те години на  XIX в. С разрастването на железопътната промишленост на Съединени американски щати, компания Круп стартира все по-малко да разчита на приходите си от производството на части за влакове и от ден на ден на оръжейните доставки. Появява се и непредвиден зложелател – Социалистическата Работническа партия. Последните години на Алфред минават в битка със социалистите и синдикатите. За да ги отвърна, Круп вкарва строги контракти и регулации, които остават в действие до 1967 година В подмяна на в действителност забележителни за времето си обществени придобивки, на служащите са наложени голям брой ограничавания, свързани със свободата на словото и правото на основаване на сдружения, както и политическа интензивност. Мерките, въведени за подучване на чиновниците през 1861 година, са систематизирани в специфичен трудов кодекс през 1872 година, според който за първи път в Германия е въведена система за частно пенсионно обезпечаване за всички чиновници, които са работили през цялата си кариера за компанията.

Вечно ангажиран със своята компания, Алфред не отделя доста внимание на фамилията си. През 1853 година се дами за Берта Айхоф, двадесет години по-млада от него щерка на локален бизнесмен в Есен. Двойката имат единствено едно дете – Фридрих Алфред, който наследява компанията от татко си през 1887 година Чувството за бащина отговорност и попечителство Алфред придвижва върху своите служащи, които ръководи като древен патриарх – наклонност, подчертана и от дългата, прошарена брада, с която остава прочут. Алфред умира ненадейно от инфаркт на 14 юли 1887 година, завещавайки на сина си най-големия промишлен тръст в Стария свят.

Алфред Круп остава в историята със своята работна нравственос и обществени убеждения. Девизът му е „ Работата би трябвало постоянно да се прави в интерес на общото богатство, тогава тя се трансформира в благословия и молитва. “ Когато от кралския двор на Прусия му оферират рицарско звание и благородническа купа, Афред отхвърля с думите „ Аз си имам семейството Круп и това е изцяло задоволително “. Като увещание за това от къде е тръгнал, Алфред поръчва схлупената къщичка в която приключва живота си татко му, да бъде непокътната измежду непрекъснато разрастващия се индустриален комплекс. Семейството се реалокира в особено издигната резиденция, сходна на замък – вила Хюгел, само че рода Круп се старае в никакъв случай да не не помни, че всичко стартира с една дребна сграда, седмина служащи и всеотдайния труд на едно семейство, което съумява да трансформира фамилното име в купа.