Томас Карлайл е казал, че Историята на света не е

Томас Карлайл е споделил, че „ Историята на света не е нищо друго с изключение на биография на великите персони “. В средата на XIX в. шотландският мъдрец е провокирал съвременниците си със своята доктрина, че заобикалящият ни свят е плод на концепциите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали въздействие в обществото. Това не са единствено политиците и владетелите, само че също по този начин хората на перото, религиозните водачи и бизнесмените.

Някои персони са оказали световно въздействие върху стопанската система и бизнес връзките, до момента в който други са оставили дълготраен отпечатък върху националната си история. В поредност от текстове ще ви срещнем с предприемчивите хора, които с помощта на своите хрумвания и дейности са изиграли водеща роля в стопанската система и историята на своята страна.

През XVII в. Япония се затваря за Западния свят за повече от 200 години. Този интервал носи името „ сакоку “, което в дословен превод значи „ затворена страна “. През това време християнското и неговото разпространяване са неразрешени, както и външната търговия, като се изключи тази с Китай и Холандия. С възкачването на император  Мейджи, това се трансформира.

Новите ръководещи осъзнават, че страната към този момент не може да продължи да живее в изолираност, а би трябвало с бързи темпове да се модернизира, в противоположен случай ще ги сполети ориста на съседите им от Югоизточна Азия и те ще се трансфорат в следващата колония под властта на Великите сили. Според Мейджи фокусът на модернизацията би трябвало да е в областта на стопанската система и военната промишленост и заради тази причина те провеждат „ Мисията на Ивакура “. Подбрани дипломати, учени и студенти обикалят Съединени американски щати и Европа за близо три години в търсене на най-хубавите и новаторски индустриални, политически и просветителни системи. След завръщането им, страната изживява самобитна индустриална гражданска война. Изграждат се ЖП линии, подкрепя се частното произвеждане, внасят се нови и съвременни машини от Запада.

Зад този реформаторски взрив стои освен страната, само че и голям брой търговци, държавници и изобретатели. Един от тях е именуван „ Бащата на Японската индустриална гражданска война “ или „ Японският Томас Едисън “. Макар да има непретенциозен генезис, той съумява да се издигне до един от най-успешните изобретатели и индустриалци на своето време. Той също по този начин е основател на метода „ Петте Защо “, които се употребяват и до през днешния ден. Самият той постоянно остава непретенциозен, казвайки „ Аз не съм по-талантлив от който и да е различен. Аз просто поставям доста старания и изследвам. “

На  14 февруари 1867 година, в деня след възкачването на император Мейджи, в Косай, префектура Шизуока се ражда Сакичи Тойода. Той е първородният наследник от общо четири деца на Еи и Икичи Тойода. Бащата на Сакичи е фермер и ловък дърводелец. Той съумява да обезпечи главно обучение на сина си, само че по-късно момчето напуща учебно заведение и става чирак-дърводелец при татко си. Годините са извънредно тежки, тъй като почналата рационализация в страна води до обществено напрежение и обедняване на някои региони. През този интервал в Косай царува последна беднотия. Една 14-15 годишен, Сакичи освен работи, само че постоянно, когато може гледа да е в интерес на общността си. Чете вестници и списания на глас на по-възрастните и също по този начин провежда вечерна просветителна група за младежите в селото.   

През 1885 година Сакичи навършва 18 години и през същата година са издадени първите 7 патента в Япония според Закона за патентния монопол. Младият дърводелец учи документа в дълбочина и взема решение, че бъдещето му би трябвало да е обвързвано с изобретенията. Първоначалната му концепция е да размени парния мотор с различен тип сила, само че удря на камък. След това той взема решение да се цели в нещо по-близко до него и взема решение да усъвършенства ръчния стан, който е необятно публикуван измежду фермерските фамилии и затова неговото усъвършенстване ще е от огромна изгода за общността, в която живее. Той обособява един хамбар за своя работилница и стартира своите опити. Сакичи също по този начин посещава Третата Национална Машинна експозиция в Токио, от която в допълнение черпи ентусиазъм. Така след шест години неотклонен труд през 1891 година той получава първия си патент за дървен ръчен стан. Той е едвам на 24 години. Новият стан, за разлика от тези преди него, може да се ръководи с една ръка и отстранява неравностите на тъканта, което усъвършенства качеството на продукцията му.

Година по-късно Сакичи основава първата си фабрика в Токио, в която продукцията се създава от неговите дървени станове. Тъканите, които той създава се радват на добра известност. Той по едно и също време ръководи предприятието си, а в свободното си време продължава своите опити като откривател. За страдание, макар напъните му, облагите не са задоволителни и фабриката би трябвало да затвори порти единствено година по-късно. Той напуща огромния град и се мести при чичо си в префектурата Аичи. Там, през 1894 година, той основава машина за навиване на вълна. Макар в този момент да не звучи доста комплицирано, в тези времена, това е епохално изобретение.

1894 година е доста щастлива година за Сакичи, тъй като тогава, на 11 юни, се ражда и синът му – Киичиро. Когато обаче бебето е единствено на два месеца, майка му Тами изоставя фамилията си. Причината е, че Сакичи е толкоз обхванат от работата си, че не отделя никакво внимание на фамилията си. Изоставен от майка си и подценен от прекомерно заетият си татко Киичиро действително е отгледан от баба си и дядо си. Когато е на 3 годинки, татко му го взима при себе си откакто се е оженил наново – за Асако. През 1899 година се ражда дъщерята на Сакичи –  Айко. По-късно тя се омъжва за Рисабуро, който приема нейната фамилия Тойода и става Управителен шеф в компанията на Сакичи.

След това изобретение, Сакичи основава компания Ито Шотен Ко., която по-късно става Тойода Шокай Ко. Благодарение на облагата от нея, той съумява да продължи своите опити и през 1896 година той основава машинния стан. Това е първото сходно изобретения в Япония и е построено от стомана и дърво. Машината е задвижвана от пара, има мотор и са автоматизирани проливането, прането и разбиването на вълната. Това, което я прави още по-специална е освен, че създава високо качество тъкани, само че и обстоятелството, че не е доста скъпа. Новото изобретение бързо притегля вложители и Сакачи намира бизнес сътрудник в лицето на Тохачи Ишигауа, с който основава тъкачен бизнес.

През 1903 година Сакачи изобретява първият в света автоматизиран стан със промяна на совалката. Това изобретения не минава тестванията за патент и този опит оставя дълготраен отпечатък в съзнанието на основателя му. Сакачи взема решение в никакъв случай да не пуска в приложимост нещо, което не е издържало всички вероятни предавателни проби. Този горчив опит води до основаването на правилото на „ Петте Защо “. Благодарение на този способ елементарно се стига до основата на даден проблем. Той е по едно и също време просто и ефикасен. Според Сакичи, когато се надигнем пред даден проблем би трябвало 5 пъти да зададем въпроса „ за какво “  и отговорът на петия път демонстрира същинската същина на казуса. В днешно време този способ продължава да се употребява за усъвършенстване на качеството на процесите и понижаване на ненужните разноски.

През идващите години той още веднъж и още веднъж усъвършенства функционалностите на своя автоматизиран стан. През 1910 година, на 43-годишна възраст, Сакичи изпада в креативен застой. Той прави оценка, че има потребност от ново начало и в търсене на ентусиазъм подхваща странствуване в Съединени американски щати и Европа. След завръщането си той основава Автоматична тъкачна мелница Тойода. Днес на нейно място е повдигнат Мемориалния музей на промишлеността и технологиите. Избухването на Първата международна война подкрепя бизнеса му и му докарва високи облаги. Сакичи взема решение да разшири предприятието си и като свои вложители кани родственици и другари.

След края на войната бизнесът му се уголемява още повече. Сакичи основава своя фабрика в Шанхай и купува като собствен дом някогашната немска резиденция в града. Той реализира всичко това с помощта нa сина си – Киичиро, който към този момент работи дружно с него. След сполучливото рационализиране на автоматизирания стан и разширението на бизнеса в Шанхай, на 17 ноември 1926 г.  Сакичи основава компанията си Автоматични станове Тойода в град Нагоя. Киичиро става неин директорски шеф, а Рисабуро – президент.

В учредителния акт на компанията е посочено, че тя ще се занимава както с произвеждане и маркетингово разпространяване на предачни и тъкачни машини, по този начин и със основаване на свързани с това изобретения и проучвания. Най-новите автоматизирани станове, които към този момент създават, наречени вид G се популяризират освен в рамките на Япония, само че и в международен мащаб. През 1927 година, за своите достижения в областта на промишлеността, Сакичи е отличен от императора с Орден на свещеното богатство, Трета степен.

„ Бащата на Японската индустриална гражданска война “ напуща този свят на 30 октомври 1930 година след прекарана тежка пневмония, в резултат на получен инсулт. На първата годишнина след гибелта му е повдигнат паметник в негова чест. За да увековечи духа и личността му, управлението на компанията събира така наречен „ Предписания на Тойода “:

„ 1. Винаги бъди правилен на дълга си.

2. Винаги бъди ученолюбив и изобретателен.

3. Винаги бъди удобен и избягвай всевъзможни фриволности.

4. Винаги се старай да създаваш домашна конюнктура на работното място.

5. Уважавай духовните полезности и постоянно бъди признателен. “

За 70 години след основаването на компанията, бизнесът оставен от Сакичи се трансформира от дружество за произвеждане на текстилни станове в на-големия производител на коли в света. Неговият правоприемник – Киичиро, който оглавява бизнеса след гибелта на татко си, рискува всичко и основава авто отдел към компанията. Както по-късно споделя на смъртния си одър, Сакичи го приканва да следва фантазиите си и да рискува с автомобилния бизнес. Киичиро съумява и надгражда постигнатото от татко си, създавайки Моторна корпорация Тойота.

Неговите наследници трансформират фамилния бизнес в конгломерат от международна класа и вкарват най-луксозната японска марка – Лексус. Емблемата на Тойота, като се изключи че е съдържа буквата „ Т “, има и три овала, които символизират духа на съгласие в дизайна. През 1985 година в чест на 100 годишнината на патентното право в Япония, създателят на компанията – Сакичи е включен в листата на 10-те най-влиятелни японски изобретателя на всички времена и е почетен с посмъртни ордени от страна на страната.