Томас Карлайл е казал, че Историята на света не е

Томас Карлайл е споделил, че „ Историята на света не е нищо друго с изключение на биография на великите персони “. В средата на XIX в. шотландският мъдрец е провокирал съвременниците си със своята доктрина, че заобикалящият ни свят е плод на концепциите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали въздействие в обществото. Това не са единствено политиците и владетелите, само че също по този начин хората на перото, религиозните водачи и бизнесмените.

Някои персони са оказали световно въздействие върху стопанската система и бизнес връзките, до момента в който други са оставили дълготраен отпечатък върху националната си история. В поредност от текстове ще ви срещнем с предприемчивите хора, които с помощта на своите хрумвания и дейности са изиграли водеща роля в стопанската система и историята на своята страна.

През 1780 година фамозния английски историк Едуард Гибън обобщава по следния метод същността на една от най-важните семейства в европейската история: „ Козимо бе основоположник на поредност от владетели, чиито имена се трансфораха в синоним освен на епохата, само че и на възраждането на науките. Кредитът им на доверие им донесе статута на благородници. Парите им бяха вложени за богатството на човечеството.

Козимо кореспондираше по едно и също време с Лондон и Кайро, а корабите му пренасяха по едно и също време книги с древногръцки текстове и най-скъпи подправки от Индия “. От дистанцията на времето тази оценка добре обобщава мястото на Медичите в развиването на Ренесансовия свят. Меценати, бизнесмени, владетели, воини, духовници и дипломати, най-прочутите флорентинци в историята не престават епохи наред да занимават човешкото въображение.

Възходът на Медичите е комплициран и дълъг развой, изпълнен с превратности. През Късното Средновековие Флоренция е един от най-важните градове в цяла Европа. Финансов център, търговски кръстопът и средище на просвета и нематериалност. Именно измежду нейните улици, градини и дворци се заражда това културно течение, което през идващите епохи ще бъде наречено Ренесанс. Достатъчно е да се упоменат имената на Бокачо, Петрарка и Данте, с цел да се добие визия за равнището на развиване на италианския град-държава.

Докато културата на XIV в. ври и кипи, в политически проект градът е разкъсван от непрекъснатите битки на водещите аристократични родове. На Апенините, за разлика от останалата част от Европа, античното завещание на патрицианските римски родове оцелява. Сред жителите на всеки един от огромните градове има семейства, които претендират, че могат да проследят родословието си до времето на късната Античност. Тези родове имат благосъстояние, земи и упоритости за духовенство. Техните политически интриги, поръчкови убийства, уредени бракове и подмолни съюзи могат умерено да засрамят „ Игра на тронове “. Основен мотор на тези битки са парите.

През XIII и XIV в. Италия се трансформира в директна зона сред търговията на Леванта и Западна Европа. Пари се стичат от всички направления, а комфортните, огромни градове се употребяват като средища за замяна на запаси, средства и продукция. В тази конюнктура, поражда нуждата от обезпечаване на по-сигурен финансов трансфер. Опасно е парите от Мала Азия да пътуват за Англия или от Испания да доближават до Крим.

Вместо това италианците оферират хитроумно решение – парите на търговците да бъдат съхранявани от локалните семейства, а самите търговци да оперират посредством полици и платежни бележки, които италианците да осребряват при потребност. Причината тази система да работи добре е, че през XII-XIII в. италианската диаспора стартира да обгръща цяла Европа.

Оповивайки се на своите прословути семейства, апенинските търговци и финансисти построяват мрежа от доверени хора, най-често родственици. Там където личната роднинска линия прекъсва се появяват покупко-продажби с различен италиански семейства – точно търговията първа стартира да построява концепцията за общ генезис, която епохи по-късно ще роди италианската нация.

Първото споменаване на рода Медичи е в документ от 1230 година Те са притежатели на обилни аграрни площи в региона Мугело в Тоскана. Фамилното им име евентуално произлиза от думата „ медико “ – „ доктор “, което подсказва, че някой от предците им се е занимавал с тази специалност през XI или XII в. Опирайки се на своите поземлени владения, рода стартира да натрупа капитали и въздействие. Въпреки това, до края на XIII в., Медичите остават нищожен състезател в огромните финансови битки на Флоренция.

Ситуацията се трансформира след 1298 година Финансова рецесия поразява главният стопански съперник на Флоренция – Сиена. Това води до изместване на основните финансови потоци в Тоскана, в ръцете на флорентинците. Разширяването на финансовия бранш води до опция нови фамилии да се борят за дял от лъвския къс. Едно от тези фамилии са Медичите.

Джовани Медичи

Техният същински напредък стартира в средата на XIV в., когато Виери ди Камбио Медичи – богат лихвар, наема своите далечни племенници Джовани и Франческо като чираци в своя бизнес. Братята работят старателно и употребяват вродения си нюх към облага, с цел да натрупат персонално положение, което стартират да влагат в обособени търговски инициативи.

През 90-те години на XIV в. към този момент възрастният и наложил името си Джовани взема решение да се отдели като независим финансов състезател. Той напуща банката на братовчедите си в Рим и основава своя лична комерсиална къща. Новото начинание е наречено банка Медичи. За рождена година на предприятието се счита 1397 година, когато Джовани ди Медичи реалокира своите активи от Рим във Флоренция.

Съзнателно или не, Джовани сортира най-удачния миг за начало на бизнеса си във Флоренция. Основните стопански къщи в града се намират в рецесия през 90-те години на XIV в., обвързана и с боричканията в обособените фамилии за това кой да получи главния дял от съответното завещание. Същевременно, през 1404 година Флоренция превзема Пиза, с което се снабдява със лично пристанище и достъп до средиземноморските търговски мрежи. Това води до внезапно повишаване на търсенето на капитал за заеми и вложения в отвъдморска търговия – точно сферата, в която Джовани взема решение да се развива.

Като добавка, Медичи могат да употребява постоянните връзки с католическата черква, насъбрани по време на престоя в Рим. Тези връзки са подплатени с поредност партньорства, подписани с родственици и съдружници в Рим, от които действително се оформя втори клон на банка Медичи във Вечния град.

През 1404 година Медичи основават свое банково звено във Венеция – най-важното пристанище в цялото Средиземноморие. Едновременно с това, надушвайки нарасналото търсене на вълнени облекла, Джовани основава две манифактури за произвеждане на вълнени платове към Флоренция (1402, 1408 г.). До гибелта си през 1429 година Джовани съумява да усили 18 пъти стартовия капитал от 10 000 златни флорина, с които стартира бизнеса си през 1397 година Според свидетелства на сина му Лоренцо, през 1429 година финансовите запаси, наследени от Джовани, възлизат на към 180 000 златни флорина или към 33 500 000$.

Синовете на Джовани – Козимо и Лоренцо се оказват почтени наследници на своя татко. В рамките на две десетилетия, фамилната банка съумява да отвори клонове в Женева, Брюж, Лондон, Авиньон, Милано и Лион – най-големите финансови центрове в Европа по това време. Същевременно клонът на банката в Рим се трансформира в главен финансов сътрудник на Папската страна. Единственият проблем е политическата съпротива, която се надига в родната им Флоренция.

Притеснени от възхода на семейството Медичи, доста други локални фамилии се сплотяват за да прогонят Козимо и фамилията му от града. Медичите са изпратени във краткотрайно заточение, само че към този миг банковата им мрежа в Европа е към този момент толкоз огромна и доходоносна, че сходно политическо проваляне напълно не е по този начин съдбовно, както съперниците на Медичите се надяват.

Ключов миг от развиването на банка Медичи е нейната конструкция. За разлика от други, по-консервативни родове, Медичите избират да подписват партньорства не толкоз на база кръвно роднинство, колкото на основата на предстоящите изгоди. Много от клоновете на банката – да вземем за пример в Пиза и Брюж, се основават откакто локални италиански банкери са привлечени като съдружници в подмяна на проценти от облагата, пропорционални на вложени от сътрудниците капитал. Тази гъвкава конструкция се крепи на мрежа от локални шефове, назначавани от Козимо. Тези довереници имат свободата да се разпореждат с капитала на банка Медичи в съответния град и да сортират сътрудници по свое убеждение. В ера, в която информацията се обменя постепенно, а известията сред централния клон и филиалите се разменят със седмици, сходна децентрализация на ръководството дава на банката забележителна еластичност във финансовите интервенции. Това спомага за по-адекватното асимилиране на средства и вложение в доходоносни планове.

Големите финансови благоприятни условия на фамилията скоро намират отражение и в политиката. След като се завръща триумфално във Флоренция през 40-те години на XV в., Козимо Медичи взема решение да употребява средствата си, с цел да се трансформира в де факто политически лидер на града. Семейното имане е вложено в пазаруването на политически съдружници. Флоренция си остава република на хартия, само че Козимо държи в джоба си всички основни политически постове и ги раздава на свои другари и довереници.

Тази политика е продължена от сина му Пиеро и най-много от внука му Лоренцо, именуван Великолепния. За да показват своето предимство във Флоренция и на Апенините като цяло, Медичите изразходват обилни суми за наемането на някои от най-прочутите художници, скулптори и архитекти на Ренесансова Европа. Достатъчно е да се упоменат имената на Леонардо Да Винчи, Сандро Ботичели и Микеланджело Буонароти. Успоредно с създателите, Лоренцо Великолепни предизвиква оформянето на интелектуален кръг от хуманисти, измежду които личат фигури като Марсилио Фицино, Анджело Полициано и Джовани Мирандола.

Голямата политика се оказва рисково прелъщение за фамилния бизнес. Колкото повече Медичите се обвързват с дипломацията и войните на разнообразни кралства и републики, толкоз по-сериозно се оказва финансовото задължение за техния банков капитал. Поредицата от огромни войни, които раздират Европа през втората половина на XV в., се оказват пагубни за банка Медичи.

В устрема си да си подсигурят съдружници и доходоносни търговски монополи, Медичите отпускат заеми на разнообразни владетели из Европа. Затънали в задължения и войни, кралете постоянно отхвърлят да изплащат дължимите вносни, което води до поредност от банкови банкрути. Така да вземем за пример през 1467 година англичаните дължат на банка Медичи еквивалента на днешните 18 300 000$.

Същевременно споровете във Фландрия водят до банкрут на клона на Медичите в Брюж, което коства на фамилния бизнес към 70 000 флорина (около 13 000 000$). Проблеми има и с заплащанията от Папската страна. Всички тези отрицателни фактори, плюс големите разноски за поддържане на фамилната власт над Флоренция, водят до банкрут на банка Медичи в края на XV в.

Макар и разорени, Медичите съумяват да задържат властта си над Флоренция, а от фамилията се издигат и няколко папи, които обезпечават спомагателен авторитет и финансови благоприятни условия. Банковото дело престава да бъде движеща мощ на фамилията, само че гербът на Медичите остава златен щит с изобразени седем монети на него, постоянно напомнящи за началото на родовия напредък и издигането на фамилията като най-богатото в Ренесансова Европа.