Томас Карлайл е казал, че Историята на света не е

Томас Карлайл е споделил, че „ Историята на света не е нищо друго с изключение на биография на великите персони “. В средата на XIX в. шотландският мъдрец е провокирал съвременниците си със своята доктрина, че заобикалящият ни свят е плод на концепциите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали въздействие в обществото. Това не са единствено политиците и владетелите, само че също по този начин хората на перото, религиозните водачи и бизнесмените.

Някои персони са оказали световно въздействие върху стопанската система и бизнес връзките, до момента в който други са оставили дълготраен отпечатък върху националната си история. В поредност от текстове ще ви срещнем с предприемчивите хора, които с помощта на своите хрумвания и дейности са изиграли водеща роля в стопанската система и историята на своята страна.

„ Надявам се в никакъв случай да не си отидеш, остарели приятелю,

Както и с останалите положителни неща – разчитаме на теб “

Така Куин отдават своята респект към радиото в небезизвестната си ария. Ако през 80-те години на XX в. се „ прощаваме “ с него, то през 80-те години на XIX в. – занапред го откриваме. Редица известни изобретатели имат принос за основаването на по този начин обичаното радио. Германският физик Хайнрих Херц му дава своите талази, наричани през днешния ден – радиовълни (1888 г.), Никола Тесла извежда главните правила за безжичното предаване на информация (1893 г.), а съветският академик Александър Попов конструира първия радиоапарат (1895 г.).

Радиото стартира да се употребява необятно в мореплаването за предаване на сигнали сред корабите и сушата, а при експлоадирането на Първата международна война (1914-1918 г.), то става главен източник за предаване и приемане на информация.

Макар още преди Голямата война да се появяват първите излъчвания с музика, едвам през 20-те години на XX в. стартира да се постанова концепцията за приложимост на радиото като всеобщо средство за развлечение. Идеята радиоприемникът да популяризира музика и занимания в началото е призната с подигравка, само че индивидът съзрял капацитета на този уред за развиването на развлекателната промишленост, се трансформира в един от най-значимите бизнесмени в историята.

Пионер в областта на радиото и малкия екран, този предприемач е прочут и с прякора „ генерала “, получен след присъединяване му във Втората международна война (1938-1945 г.). За околните си той е просто Дейви, само че в историята остава прочут като Дейвид Сарноф – един от „ Гигантите “ на телекомуникационната промишленост.

Той се ражда на 27 февруари 1891 година в дребното градче Узляни (дн. в Беларус), което по това време се намира в рамките на Руската империя. Дейвид е едно от петте деца в фамилията на Авраам Сарноф и Леа Привин. Още до момента в който е малко момче татко му емигрира в Съединени американски щати, с цел да може да се откри и след това да изтегли и фамилията си. Малкият Дейвид получава своето начално обучение в така наречен йешива, еврейско начално учебно заведение, в което се учи главно Тора. През 1900 година фамилията най-сетне съумява да се събере наново в Ню Йорк.

За да поддържа родителите си, Дейвид още в най-ранна детска възраст стартира работа като продавач на вестници. Едновременно с това той продължава образованието си в „ Образователния съюз “, обществена институция в Долен Манхатън, която дава просветителни, здравни и културни услуги. Когато е на 13 години, той е икономисал задоволително средства (около 200 долара), с цел да си купи лична будка за вестници.

Две години по-късно фамилията понася тежък удар, когато бащата се разболява от туберкулоза. Тогава Дейви оставя своите досегашни инициативи и взема решение да си потърси по-стабилна и добре платена работа в областта на периодическия щемпел. Вместо да влезе в печатницата на вестник „ Хералд “, където желае да кандидатства за отворена от тях позиция, той се озовава в офиса на Търговската кабелна компания.

Макар незабавно да го наемат като вестникар, кариерата му е краткотрайна, защото доста скоро той е уволнен от началниците си, защото желае да получи отпуск поради еврейски празници. Много бързо обаче ориста му се усмихва и Дейви получава работа в Американската безжична телеграфна компания „ Маркони “. Тя е благосъстоятелност на известния италиански откривател Гулиелмо Маркони, създател на Радио Ватикана.

По този метод младият Сарноф има опция, когато не работи да следи и да се учи от едни от най-хубавите инженери на своето време. Той съумява да усвои работата с телеграф и морзовата писменост. Само година по-късно, неговия труд и твърдоглавие се увенчават с триумф и той получава позицията младши свързочник, със заплата от 7,5 $ на седмица (дн. към 220 $). Тогава той надали осъзнава, че това е началото на близо 60-годишна блестяща кариера.

Големият пробив на Дейвид идва на 14 април 1912 година и е обвързван с една от най-големите произшествия в историята. На тази дата английския лайнер „ Титаник “ се сблъсква с айсберг и след това към 1500 души пасажери и екипаж умират единствено за няколко часа. Точно в този миг от другата страна на телеграфа в Ню Йорк е не кое да е, а Сарноф.

Спорно е дали той по случайност е на промяна тъкмо в този миг или научавайки новината незабавно се втурва да е индивидът на основното място, само че в последна сметка това са едни от най-напрегнатите 72 часа от живота му. Неговата работа му донася признанието на началниците му и той бързо се издига в компания „ Маркони “. Повишен е в основен контрольор.

През 1916 година той написа до вицепрезидента на американския филиал на компания „ Маркони “ – Е. Дж. Нейли едно извънредно писмо. В него Сарноф разказва своите визии за бъдещето на радиото като „ радио музикална кутия “, която ще популяризира музика, спортни новини, вести и даже лекции до всички хора, осигурявайки на компанията големи облаги. За Нейли това са фантастични хрумвания, които нямат връзка с действителността и той бързо отхвърля предлагането на своя зависещ. Макар и да не имат вяра в него, Дейвид не се отхвърля да реализира своите визии, просто отсрочва реализацията им за един по-късен стадий.

Вторият му късмет не закъснява. През 1920 година на пазара в Съединени американски щати се появява Радио Корпорацията на Америка (РКА). Нейната цел е да постави завършек на превъзходството на задгранични радио компании на американския пазар, най-известната, от които е „ Маркони “. Основният дял в Радио Корпорацията на Америка се държи от Дженерал Електрик, учредена от предприемачите Томас Едисън, Дж. П. Морган и Чарлс Кофин. Макар действително те да са съперник на „ Маркони “, Сарноф даже не се замисля, а отива непосредствено при тях с концепцията си за „ радио музикална кутия “.

За негова наслада те незабавно сграбчват концепцията и го финансират с 2000 $, с цел да сътвори първообраз. Със средствата той провежда покриването и предаването на един дълго чакан боксов мач сред международния първенец в тежка категория Джак Демпси и първенеца в лека категория Жорж Карпентие. Успехът е голям, защото хиляди души наблюдават мача по радиото. След този случай Сарноф става общоприет управител на Радио Корпорацията на Америка.

През 1923 година триумфите на Радио Корпорацията на Америка водят до проблеми с управляващите. Корпорацията е упрекната в опит да наложи монопол в радиопредаването и по този метод да унищожи бизнеса на своите съперници. Тогава на Сарноф му идва концепцията да отдели част от компанията и да основе първата Национална мрежа за лъчение (NBC). Тази смяна удовлетворява държавните служби. Успехът на Сарноф, въпреки това, го изкачва още едно ходило напред в йерархията и през 1930 година той става президент на Радио Корпорацията на Америка. По това време той е разделил радио патента на корпорацията сред няколко по-малки компании, с цел да може да работи свободно.

Конкурентите още веднъж насочат тъжба към държавното управление за нечестна търговия и монополизъм. В продължение на две години Сарноф пази своята компания и съумява да убеди федералните, че разрушаването й ще докара до тежки последствия изключително на фона на Голямата меланхолия. Нещо повече, той договоря двугодишно съглашение, според което няма да има конкуренция в областта на радио предаването. По този метод той трансформира Радио Корпорацията на Америка в същинска империя.

Междувременно, Сарноф не се задоволява единствено в монопола над радиото, а желае да покори върховете на зараждащата се телевизия, чийто капацитет незабавно съзира. Той наема инженера Владимир Зворикин, който откакто посещава лабораторията на собствен американски сътрудник – откривател, Фило Фарнсуърд, основава приемо-предавателната телевизионна система и кинескопа. Резултатът е война за патента върху тв приемника, извоювана от Фарнсуърд, който обаче по този начин и не получава своето обезщетение от Сарноф.

През 1939 година Дейвид самичък презентира първото телевизионно лъчение по време на Световния панаир в Ню Йорк. Много бързо Радио Корпорацията на Америка се постанова като водач на пазара за произвеждане на тв приемници, а Национална мрежа за лъчение става първата телевизионна мрежа в Съединени американски щати.

Като човек, Сарноф не се харесва доста на хората. От една страна той обилно възнаграждава своите инженери и правилните си подчинени, които постоянно поддържат мнението му, само че от друга е леден и даже недодялан с всеки, дръзнал да му опонира. Дейвид или наказвал с унищожителни словесни офанзиви, или изчаква да стане късно вечерта и звънял на провинилия се  и го уволнявал по телефона. Дори приятелите му не били пощадени от тежкия му темперамент.

Сарноф бил непосредствен другар с инженера Едуин Армстронг. Вторият открива актуалната честотна модулация (FM). Когато Дейвид схваща за откритието на приятеля си, той желае да получи патента, само че му е отказано. Започва тежка правосъдна борба сред двамата, която изтощава финансово и прочувствено Армстронг. В последна сметка Радио Корпорацията на Америка получава FM честотата, а изгубилият борбата Армстронг поставя завършек на живота си.

За персоналния живот на самия Сарноф не се знае доста. Още през 1917 година той се дами за Лизет Хермант, която е щерка на техни съседи от това време. Бракът им продължава до гибелта му. За всички тя е постоянно негова упора и индивидът, с който споделя всичките си хрумвания. Злите езици приказват обаче, че той не й е бил правилен и тя е трябвало да преглъща множеството му изневери.  Дейви и Лизет имат трима сина, които поемат по стъпките на татко си.

Открит в бизнес ползите си, Сарноф не крие и политическите си пристрастия. Когато избухва Втората международна война, той е отпред на прес информацията, обвързвана с Десанта в Нормандия (известен още като Денят „ Д “) и последвалите военни интервенции във Франция. За своята работа, през 1945 година Дейвид получава ранга бригадирен военачалник. Той носи гордо звездата си и даже години по-късно е заровен с нея.

След войната Сарноф се включва интензивно в антикомунистическата акция на държавното управление. Той предлага на президента да обезпечи радиоприемници, които да популяризират новините от „ Гласът на Америка “ в Комунистическия блок – концепция, която остава единствено на хартия. Дейвид също по този начин поддържа „ Ловът на вещици “ разразил се в Съединени американски щати през 50-те години и като един смален вид на Маккарти, организира личен „ лов “ измежду чиновниците на Радио Корпорацията на Америка.

Сарноф работи до 79 годишна възраст, като непрекъснато гледа да е в крайник с технологиите и влага средства в създаването на компютри и галактически технологии. Той умира през 1971 година и е заровен в пантеон в гробището Кенсико в Ню Йорк. Когато идва в Америка, радиото още не е влезнало във всеки дом, а когато умира към този момент се вършат първите сателитни фотоси. Близките му споделят, че той е имал необятна визия за бъдещето –  за свят разчитащ на биотехнологии и нуклеарни реактори вкъщи, в който хората ще се радват на благоденствие и доста свободно време.