Томас Карлайл е казал, че Историята на света не е

Томас Карлайл е споделил, че „ Историята на света не е нищо друго с изключение на биография на великите персони “. В средата на XIX в. шотландският мъдрец е провокирал съвременниците си със своята доктрина, че заобикалящият ни свят е плод на концепциите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали въздействие в обществото. Това не са единствено политиците и владетелите, само че също по този начин хората на перото, религиозните водачи и бизнесмените.

Някои персони са оказали световно въздействие върху стопанската система и бизнес връзките, до момента в който други са оставили дълготраен отпечатък върху националната си история. В поредност от текстове ще ви срещнем с предприемчивите хора, които с помощта на своите хрумвания и дейности са изиграли водеща роля в стопанската система и историята на своята страна.

Борбата е един от най-древните спортове, познати на хората. В митовете и легендите на всички нации са засвидетелствани паметни конфликти сред велики герои. През вековете, битката се развива в голям брой насоки и стилове, доста от които са известни единствено в обособени региони на света. Освен тях обаче съществуват няколко разновидности на този спорт, които притеглят вниманието на феновете по целия свят. Класическата и свободна битка са приети за олимпийски спортове, носейки златни оценки и безсмъртна популярност за спечелилите.

Освен тях съществува още един тип битка, който се радва на голяма известност по света. В американския британски, този вид спорт се назовава „ професионална битка “. На български го назоваваме „ кеч “. Самата дума „ кеч “ произлиза от британския глагол „ пипвам “ и се употребява с цел да разказва един от няколкото стила битка, присъщи за ХIX в., разрастващи се съгласно избран сюжет, останалите стилове отмират и действително остава единствено така наречен професионална битка. В българския обаче остарялата дума си остава, макар че още по времето на Дан Колов, съвсем никой в Съединени американски щати не я употребява.

До 80-те години, кечът (б.а.: в публикацията ще се употребява по-краткото и по-популярно българско название) в Съединени американски щати съставлява голям общ брой от местни групи или „ федерации “, в които разнообразни спортисти се състезават в границите на закрепен район. Всички тези дребни федерации са обединени в една огромна асоциация – Национален Съюз по Кеч (NWA). Съгласно настоящите правила, всяка федерация промотира събития в личния си регион и зачита „ границите “ на своите съперници.

Тази процедура се съблюдава още от зората на спорта в средата на XIX в. През 80-те години на XX в. обаче в света на кеча се появява един човек, чиято визия и идея за спорта ще пренапишат всички правила и ще прекрачат всички граници. Той е трето потомство промоутър (мениджър, уредник на събития и притежател на някоя от федерациите) и има вяра, че кечът би трябвало да поеме в нова посока. Името му е Винсънт Кенеди Макмеън.

Популярният през днешния ден в целия свят Винс Макмеън е роден на 24 август 1945 година в Пайнхърст, щата Северна Каролина. Родът Макмеън произлиза от Ирландия – първият Макмеън (б.а.: първоначално семейството се произнася МакМахан) – Родерик, се мести от графство Гауей (Ирландия) в Ню Йорк през 70-те години на XIX в. Третият му наследник – Родерик Джеймс МакМахан става фамозен под името Джес Макмеън и пръв в фамилията заменя хотелиерския бизнес се пробва да пробие в спорта. Джес влага в разнообразни спортове – бокс, бейзбол и кеч, само че точно промотирането на последния, той завещава на втория си наследник Винсънт. Винсънт Джеймс Макмеън, именуван Старши, демонстрира изострен бизнес усет.

Той усеща, че с възхода на малкия екран през 50-те години, кечът има късмет да доближи до доста хора. Въпреки че компанията му – Световна Федерация по Кеч (WWWF) си остава районна, Макмеън съумява да се наложи като главен промоутър в най-доходоносната част на страната – така наречен Северозапад, включително щатите Ню Йорк, Масачузетс, Кънектикът и Роуд Айлънд. Грижовен в бизнеса Макмеън Старши не е по този начин предан на фамилията и още през 1945 година, няколко месеца след раждането на втория му наследник – Винсънт Младши, Макмеън напуща жена си.

Младият Винсънт израства в много тежка среда. Майка му не разполага с доста средства и сменя цяла поредност от любовници и сътрудници, които се трансформират в „ доведени татковци “ на Винс. Доста от тях не се отнасят изключително добре към момчето, като има случаи и на домашно принуждение. Въпреки компликациите, Винс съумява да се пребори с вродена дислексия. Когато навършва 12 години, Винс се среща с татко си за първи път – среща, която трансформира живота му. Старият Макмеън взема сина си при себе си и стартира да го среща с тънкостите на бизнеса.

Междувременно Винс е признат във военното училище  „ Фишбърн “ в Уейнсборо, Вирджиния, което приключва през 1964 година Впоследствие младежът кандидатства в университета „ Източна Каролина “, от който се дипломира с бакалавърска степен по бизнес и мениджмънт през 1968 година Две години по-рано, Винс се дами за Линда Едуардс. Двамата се срещат още като гимназисти и незабавно щом Линда се дипломира от гимназията Хевлок, Винс желае ръката й от нейните родители – тогава тя е на 17, а той – на 21. Двамата даже не подозират, че бракът им ще просъществува към този момент 55 години.

Младото семейство стартира взаимния си живот в не изключително цветуща финансова обстановка. Винс стартира работа като пътуващ търговец на чаши, а Линда става студент по френска лингвистика в университета „ Източна Каролина “. Ситуацията се трансформира през 1971 година, когато Винсънт Старши още веднъж протяга ръка към сина си и го кани да стартира работа в Световната федерация по кеч. Винсънт Младши е назначен за промоутър в щата Мейн, а след това става коментатор на събитията, предавани по малкия екран. Така, през 70-те години Винс стартира да навлиза в бизнеса, който по-късно се оказва негова орис. В поредност от изявленията, Винс показва, че татко му не е желал сина му да наследи фамилния бизнес: „ Хвани си държавна работа “ – казвал му той – „ с цел да може да получаваш свястна пенсия “.

В началото на 80-те години Макмеън Младши усеща вятъра на смяната в американската поп-култура. След ерата на хипарите и на диското, Щатите влизат в нова културна ера, доминирана от телевизионните стратегии. За Винс излиза наяве, че в случай че желае фамилният бизнес да се издигне на по-високо ниво, рода Макмеън ще би трябвало да наруши всички писани и неписани правила на кеч промишлеността. Възможността да работи свободно се отваря през 1982 година, когато заради влошеното си здраве, Винсънт Старши се съгласява да продаде компанията на сина си.

Винс Младши не губи време и взема решение да осъществя на процедура своите хрумвания. Също както татко му разпознава изгодите от ранните стадии в развиването на малкия екран, в този момент Винс усеща, че с появяването на опцията за авансово гледане и все по-сериозния оборот на ефирните излъчвания, пред кеча се отварят благоприятни условия за постигане до голяма публика. Това обаче значи, че един артикул, който е стеснен географски, би трябвало да бъде изведен на национално равнище, а това е в прорез с правилата за цялост на обособените федерации.

Това, което Винс прави е, че изважда WWWF от Националния Съюз по Кеч, след което стартира интензивно да промотира своите състезатели в зоните на интерес на директните си съперници. Междувременно, семейство Макмеън стартира да влага средства в поддържането на хокеен тим, както и за закупуването на лична закрита зала, която се предлага и при образуване на рок концерти на звезди като Ван Хален. Диверсификацията на вложенията се отплаща бързо, а Винс уголемява неимоверно кръга от бизнес сътрудници. Връзката с рок звездите му разрешава да притегли част от тях в шоуспектаклите, които неговата федерация провежда, което качва неимоверно рейтингите.

Истинският удар обаче идва в средата на 80-те, когато Винс притегля първата от „ златните си кокошки “ – Хълк Хоугън. „ Общоамериканският воин “ бързо се трансформира в сензация, привличаща десетки хиляди гости в препълнените зали, където гастролира екипът на към този момент преименуваната на WWF федерация. В този миг Винс прави най-дръзкият си ход до тогава – взема решение да провежда събитие от ранга на най-големите спортни надпревари в американския футбол и бейзбол, а точно – „ Кечмания “. Събирайки най-популярните звезди на кеча под един купол, Винс основава една традиция, която просъществува към този момент близо 40 години.

Успехът е свръхестествен – още на третото издание на „ Манията “ през 1987 година се събират над 93 000 души аудитория. Кечът се трансформира не просто в развлечение, а в един от стълбовете на тогавашната поп-култура. Най-големите звезди в тима на Винс – Хоугън, Андре Гиганта, Ренди Севидж и Ултимът Уориър стават идоли нацяло потомство американци, които до тогава даже не са се сещали за този спорт.

Краят на Студената война и бурните събития през 90-те години трансформират американското общество. Ръстът на популацията, увеличението на телевизионното ползване и все по-добрите начини за авансово лъчение, трансформират кеча в просперираща промишленост. Винс не е единственият, който се досеща, че може да изкарва крупни суми от този спорт. Като негов главен конкурент се издига притежателят на „ Тайм Уорнър “ – Тед Търнър. Използвайки сериозните си финансови активи, Търнър основава своя лична федерация – WCW, която стартира интензивно да конкурира и даже да изпреварва WWF.

Двете федерации водят битка за превъзходство през 90-те години. В една епоха на принуждение по улиците, разкрепостяване на нравите и противоборство на огромните компании, кечът трансформира лицето си. Спортистите към този момент не са мачовците от 80-те, а се трансформират в „ неприятните момчета “ на така наречен „ Ера на Отношението “ (Attitude era). Именно в този интервал изгряват звездите на новото потомство кечисти, които ще донесат милиони и даже милиарди на Винс – Ледения, Скалата, Трите Хикса, Гробаря, Кейн и други Срещу тях Търнър също има своите звезди – Голдбърг, Рейзър Рамон, Стинг, Букър Ти, Скот Стайнър. В последна сметка, към 2001 година, Винс съумява да измести своя конкурент като най-рейтинговото предаване в развлекателния спорт.

Крахът в рейтингите на Търнър води до отлив на средства. Винс не се колебае. Използва насъбраното си положение, с цел да купи WCW и да го слее с WWF, придобивайки договорите на малцината известни кечисти, които към момента не са в тима на Световната федерация. Няколко месеца по-късно, след банкрута и на друга огромна кеч федерация – ECW, нейният надзорен пакет акции също е закупен от Макмеън. Така, към 2003 година, Винс има най-големият набор от суперзвезди (както стартират да ги наричат) и е в действителност монополист на кеча в Съединените щати.

Неимоверна изгода за бизнеса му носи и близостта с Републиканската партия, която тогава е на власт в Съединени американски щати. Кечистите изнасят поредност от спектакли за американските бойци в Афганистан и Ирак, което трансформира спорта и в политически инструмент. Единственият по-сериозен удар в този интервал идва в битката за опазване на името. Световната фондация за дивите животни съумява сполучливо да осъди Макмеън за правото над абревиатурата WWF. По тази причина, на 5 май 2002 година компанията сменя името си на World Wrestling Entertainment (WWE), с което е известна и през днешния ден.

Монополът над кеч промишлеността последователно води до ограничение на секса, насилието и нецензурните изразни средства, които преобладават интервала 1997-2005 година Компанията е принудена да се преценява с новите условия и възрастовите категории. Същевременно няколко случая с кечисти, свързани с приложимост на стероиди, води до кавги и преразглеждане на цялата политика на компанията към спортистите. Въведени са строги регламенти и непрекъснати проби.

Трагедиите предизвикат Винс да отдели повече внимание на здравето на своите спортисти и да заделя все по-сериозни суми за здравно поръчителство и осигуровки. Същевременно с придвижване възрастта на главните звезди, компанията се ориентира към основаване на подготвителни школи, като за задачата някои по-малки, местни федерации са привлечени в ролята им на подготвителна база за бъдещи звезди. Тази мудна промяна е ускорена от Световната икономическа рецесия през 2008-2010 година

Винаги правилен на своя бизнес усет, Винс се ориентира към ползите на по-новото потомство фенове и през 2015 година стартира да се осъществя плана WWE Network – онлайн платформа, която в действителност трансформира федерацията в непрекъснат канал, излъчващ риалити стратегии, документални филми, живи излъчвания. Същевременно, WWE продължава да промотира издаването на игри, търговски артикули, както и кино продукции. Някои от огромните екшънгерои на Холивуд, измежду които Джон Сина и Скалата, стартират кариерите си в киното точно с помощта и благословията на Винс Макмеън.

Богатството на Макмеън остава доста през последните 20 години. Между 2001 и 2012 година, Винс разполага с ок. 1 000 000 000 Щатски долар персонално благосъстояние, в това число вили, къщи и яхти. Към 2018 година средствата му се правят оценка на над 3.6 милиарда Щатски долар, а към 2021 година, след тежкия удар, повлечен от кеча поради корона вируса, положението му се пресмята на ок. 2 100 000 000$.

За разлика от своя татко, който има много подозрения дали да вкара сина си в бизнеса, Винс от рано ангажира децата си – Шейн и Стефани в фамилния поминък. Още от 90-те години щерка му продава билети за част от събитията, защото татко й има вяра че би трябвало да познава всеки аспект на бизнеса. Към общото фамилно дело е притеглен и брачният партньор на Стефани, фамозният Трите Хикса, който заема мястото на своя тъст като лице на корпорацията пред многохилядната публика. Самият Винс също много пъти излиза на кръга през 90-те и при започване на XXI в., приемайки облика на злия „ господин Макмеън “ – неделима част от сюжета на спектаклите „ Първична мощ “ и „ Разбиване “.

Днес, 50 години откакто влиза в кеча като промоутър на дребен набор спортисти в Мейн, Винс Макмеън е оценен като най-важният човек в историята на този спорт и като един от най-находчивите предприемачи в историята на шоубизнеса в Съединени американски щати.

Снимки: GettyImages, Wikipedia