Томас Карлайл е казал, че Историята на света не е

Томас Карлайл е споделил, че „ Историята на света не е нищо друго с изключение на биография на великите персони “. В средата на XIX в. шотландският мъдрец е провокирал съвременниците си със своята доктрина, че заобикалящият ни свят е плод на концепциите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали въздействие в обществото. Това не са единствено политиците и владетелите, само че също по този начин хората на перото, религиозните водачи и бизнесмените. 

Някои персони са оказали световно въздействие върху стопанската система и бизнес връзките, до момента в който други са оставили дълготраен отпечатък върху националната си история. В поредност от текстове ще ви срещнем с предприемчивите хора, които с помощта на своите хрумвания и дейности са изиграли водеща роля в стопанската система и историята на своята страна.

В днешно време Харлем е синоним на гето квартал, обитаем най-вече с афроамериканци, социално-нуждаещи се и гангстери. Може да прозвучи скандално, само че замисълът за основаването на тази част на града е радикално друг, както и неговата история. Първоначално в тази част на Ню Йорк се заселват емигранти от Нидерландия, които го кръщават на град Харлем, ситуиран единствено на няколко километра от Амстердам. През 80-те години на XIX в. в тази Северна част на Манхатън се обмисля да се обособи квартал за заможни бели американци, чиито финансови благоприятни условия надскачат тези на междинната класа. Тази концепция обаче остава единствено на хартия. Много скоро икономическата действителност застига архитектурните мечти и ги опустошава. Свръхбързото развиване на Голямата ябълка, оставя празни постройките, които чакат своите бели наематели и с цел да не банкрутират техните притежатели са принудени да ги дават на всеки и то на извънредно по-ниска цена. Това се оказва добре пристигнало за засилената чернокожа миграция от Юга и не толкоз прелестно за белите, които към този момент са се открили в квартала. Макар и да се пробват да дадат отпор, в последна сметка едните фамилии напущат този регион и от този момент той се обрисува като мека на чернокожите в града.

Харлем от предишното, не е този Харлем, прочут ни през днешния ден. От края на XIX в. до 30-те години на XX в. този квартал е средище на афроамериканската просвета и остава в историята като интервала на Харлемския подем. Великата миграция от Юга не води в града единствено стопански оскъдно население, само че също по този начин притегля изявени чернокожи артисти, писатели и оратори. През този интервал по улиците на квартала могат да се срещнат деятели като У. Е. Б. Дю Боа, поети като Каунти Кълън и музиканти като Луис Армстронг. Също както Гертруд Щайн отваря своя „ салон “ в Париж на ул. „ Фльорюс “, където посреща елита на европейската интелигенция в годините преди Втората международна война, по този начин една друга известна дама разтваря вратите на своята къща в Харлем, а по-късно и на своята Вила Леваро, намираща се в Северната част на Ню Йорк, с цел да посрещне афроамериканския културен хайлайф. 

Нейният витален път стартира в мизерия, надалеч от светлините на огромния град, в памуковите плантации на Юга, а доближава до върховете на тогавашната бизнес класа. Според книгата с върховете на Гинес, тя е първата жена, която сама се е издигнала до статуса на милионер. Личен здравословен проблем трансформира нейните търсения за по-добра козметика в мини империя, предлагаща артикули за разкрасяване. През 2020 година животът й въодушевява и мини сериал, продуциран от платформата Нетфликс – „ Self Made “, в който основната роля се извършва от актрисата Октавия Спенсър. Днес, в нейна чест, името й стои върху серия от произведения на марката Сефора. 

Ч. Дж. Уолкър се ражда на 23 декември 1867 година като Сара Брийдлав в една ферма наоколо до Делта, Луизиана. Тя е петото отроче на Оуен и Минерва, които са неотдавна освободени плебеи и действително е първото им дете, което е родено свободно. Макар и отърсило се от „ веригите “, фамилията продължава да се устоя от това, което умее най-добре – събиране и обработка на памук и живее в беднотия. За страдание, Сара не се радва дълго на фамилно благополучие, тъй като пред 1874 година първо умира майка й, а единствено година по-късно си отива и татко й. Така едвам на 8 години, Брийдлав се оказва сама и оставена на грижите и добрината на сестра си Лувиния и нейния брачен партньор. За да оцелее, фамилията се мести във Виксбърг Мисисипи. За този ранен интервал от живота на Сара сведенията са нищожни, само че се счита, че там те не престават да се изхранват от работа в памуковите плантации. Също по този начин тя е била подложена на непрекъснат тормоз и евентуално побой от брачна половинка на сестра си, който не желае да има още едно гърло за хранене. Търсейки избавление от този живот, Сара се дами още на 14 години за Моузес Мак Уилямс. Бракът й евентуално е бил благополучен и от него се ражда единственото й дете – дъщеричка на име А’Лейла. Източниците от интервала не дават отговор какво тъкмо се случва сред Сара и Моузес. Дори  пра-пра-внучката й – А’Лейла Бъндълс, която е и неин биограф, не е изцяло уверена.  Той или напуща фамилията си, или умира при линчуване. 

През 1887 година Сара е сама, едвам на 20 години и с двегодишно дете, което би трябвало да изхрани. За да има опция да припечелва тя се мести в Сейнт Луис. Там тримата й братя работят като бръснари. Сара също стартира работа като перачка със скромното възнаграждение от 1.5 $ дневно. Това едвам стига да претърпява и да заплаща за образованието на детето си. Когато съумява, Сара даже посещава вечерно учебно заведение и пее в църковния хор към локалната методистка черква. За да има кой да й оказва помощ в развъждането на щерка й и в разноските, през 1894 година Сара се дами наново за Джон Дейвис, който също е перач като нея. Бракът им не просъществува дълго и е преустановен през 1904 година Една от евентуалните аргументи е, че Дейвис стопира А’Лейла от учебно заведение, което дефинитивно обтяга връзките сред двамата съпрузи. Години по-късно, след гибелта на Сара, той оспорва наследството и желае част от парите й. Адвокатите съумяват да отхвърлен претенциите му и тогава се разкрива информацията, че той е бил извънредно ревностен, пиел е доста, преследвал е Сара и я е биел.

След като се отървава от брачен партньор номер две, Брийдлав взема решение да промени професионалното си развиване и стартира работа като агент-продажби за афро-американската бизнес дама Ани Търнбо Малоун. Тя има лична компания за артикули за коса, наречена „ Компания Поро “ и е натрупала доста положение. По-късно поражда спор измежду историците коя от двете дами действително може да се смята за първата жена милионер в Съединени американски щати, само че непокътнатите архиви и счетоводства сочат, че това е С. Дж. Уолкър. Ани освен дава късмет на Сара по време на Търговското ревю в Луизияна (1904 г.), само че и става неин наставник. По-късно, когато и двете се развиват в един и същи отрасъл, съществува самобитно съревнование сред тях. Каквото развива едната, другата гледа да не остане по-назад.

Сара към този момент гради лична кариера, когато схваща, че има тежък дерматологичен проблем, който визира скалпа й. Оказва се, че положението е постоянно срещано измежду афроамериканските дами и се дължи на разнообразни фактори: неприятна диета, недохранване, заболявания, пърхот, незадоволително къпане и така нататък За да избави косата си, Сара стартира да опитва. Тя употребява препоръки от братята си, търси разнообразни национални лекувания, комбинира всичко това с козметика от серията на „ Компания Поро “ и в последна сметка основава собствен личен артикул. В този интервал настава и разрива сред Сара и Ани и първата напуща компанията вечно. Малоун упреква Брийдлав в плагиатство, въпреки главните съставки във формулите им – вазелин и сяра, да са част от националните средства за битка с косопада в продължение на десетилетия. 

След като завършва кариерата й в „ Компания Поро “, през 1906 година Сара  подписва брак с третия си брачен партньор – Чарлс Джоузеф Уолкър. Той води рекламни колонки в няколко вестника в Сейнт Луис, Мисури. Семейството се мести в Денвър, Колорадо, където Брийдлав стартира да развива личния си бизнес. По концепция на брачна половинка й и с цел да утвърди своите артикули, двамата се стопират на неговите букви – „ Ч. Дж. Уолкър “, поставяйки „ мадам “ начело, защото по този метод действали дамите пионери във френската козметична промишленост. Така се раждат продуктите за коса „ Мадам Ч. Дж. Уолкър “. Съпругът й става неин бизнес сътрудник и поема маркетинга на компанията. Първоначално Сара стартира да продава продуктите си от врата на врата, показвайки на чернокожите дами освен по какъв начин да ги употребяват, само че и по какъв начин допустимо най-качествено да се грижат за косата си и да я фризират. 

След две години, в фамилната компания се включва и щерка й, на която Сара поверява управлението в Денвър, до момента в който самата тя, дружно с Чарлс пътуват из южните щати, с цел да промотират продуктите й. Тя развива собствен способ, т.нар „ Система Уолкър “., който включва: подготовка за скалпа за отнасяне, мазане с лосиони и разресване с стоманен гребен.  Сред известните й артикули са „ Невероятния шампоан за напредък на коса “, „ Глосин “ и шампоан със зеленчуци.  През 1908 година Сара отваря своя лична фабрика и учебно заведение за козметика и хубост в Питсбърг Пенсилвания, които кръщава на името на щерка си. Две години по-късно тя мести щаба на компанията си в Индианаполис, поради добре развитата железопътна мрежа, която улеснява логистиката. Когато поставя основите на бизнеса си Уолкър разполага със спестявания в размер на 1 $, а единствено 4 години по-късно нейното положение възлиза на 1 млн. $ (дн. 14,9 млн. долара). Нейната компания обезпечава работни места на близо 3 000 души, най-вече афроамериканки, които продават и популяризират продуктите й от врата на врата.

Докато бизнесът й се разраства, бракът на Сара последователно се разпада. Чарлз се отдръпва от компанията и прекарва от ден на ден време с любовницата си. През 1912 година той и Сара дефинитивно се разделят. Тя не се оставя на тъгата, а потъва в работа. Мадам Уолкър подхваща обиколка из Карибите и Латинска Америка, представяйки своите козметични артикули. По същото време щерка й закупува градска къща в Харлем, където двете заживяват. Именно там се събира елитът на Харлемския подем. През 1916 г.  стартира градежа и на извънградския дом на Уолкър – Вила Леваро. Той е планиран от архитекта Вертнер Танди, който е първият регистриран афроамериканец проектант в щата Ню Йорк. Вилата е в италиански жанр и има 34 стаи. Самото й изграждане коства към 250 000 $, което е забележителна за времето си сума. 

Мадам Уолкър освен печели огромно благосъстояние, само че и го употребява, с цел да подкрепя нуждаещите се. Предимно с нейни средства се построява клонът на Християнската асоциация на младите мъже (YMCA) в Индианаполис. Смята се, че това е едно от най-крупните дарения, правено от афроамериканец до този миг.  Тя учредява стипендии на свое име към частния университет за чернокожи – Тускиги. Отново с нейни средства се подкрепя активността на Университета Бетун-Кокман, Институтът „ Палмър Мемориал “, методитската черква в Индианаполис, както и други религиозни и просветителни институции. По време на Първата международна война (1914-1918), Мадам Уолкър намерено упорства да се обезпечат подготвителни лагери за афроамериканските бойци, а през 1917 година е измежду водачите на мирния митинг на Националната асоциация за прогрес на цветнокожите, в който се включват повече от 8000 души. Едно от огромните й подаяние е към фонда, подкрепящ жертвите на линчуване, в който трансферира 5 000 $ (дн. над 70 000 долара).

Вероятно нейната свръхактивност и отдаденост на работата и общността утежняват здравето й. На 25 май 1919 година, Мадам Уолкър издъхва във Вила Леваро, в резултат на хипертония и бъбречна непълнота. Тленните й остатъци са положени в гробището Уудлоун, Бронкс. Една трета от наследството й, както и ръководството на козметичната компания, отива при щерка й – А’Лейла, до момента в който останалите две трети са раздадени за щедрост. В некролога й, поместен в „ Ню Йорк Таймс “ се споделя, че „ тя се е надявала да бъде богата не поради себе си, а с цел да може с тези пари да подкрепи останалите. “ Така едвам на 51 години, първата жена милионер в Съединени американски щати напуща този свят. Тя оставя зад тила си печеливша и богата компания, както и доста хора, на които съумява да помогне.