Томас Карлайл е казал, че Историята на света не е

Томас Карлайл е споделил, че „ Историята на света не е нищо друго с изключение на биография на великите персони “. В средата на XIX в. шотландският мъдрец е провокирал съвременниците си със своята доктрина, че заобикалящият ни свят е плод на концепциите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали въздействие в обществото. Това не са единствено политиците и владетелите, само че също по този начин хората на перото, религиозните водачи и бизнесмените.

Някои персони са оказали световно въздействие върху стопанската система и бизнес връзките, до момента в който други са оставили дълготраен отпечатък върху националната си история. В поредност от текстове ще ви срещнем с предприемчивите хора, които с помощта на своите хрумвания и дейности са изиграли водеща роля в стопанската система и историята на своята страна.

През 1872 година един съветски откривател поставя началото на нов стадий от историята. По това време Александър Лодигин към момента не е почитан академик в родината си, а е едвам 25-годишен юноша, който взема решение да следва в Института по технологии в Санкт Петербург. Въображението на бъдещия инженер е превзето от концепцията за електрически хеликоптер. За да реализира това, Лодигин стартира да опитва с ток и във въпросната година основава лампата с нажежена жичка. До този миг човечеството разчита на газени и маслени лампи и свещи.

Новото откритие дава обещание да промени освен метода на работа, само че и самото всекидневие. Тази първа лампа съставлява стъклен балон, който е изпълнен с въздух и в който са запоени два дебели медни проводника. Две години по-късно Лодигин съумява да получи съветски патент номер 1619 за своето откритие и основава своя лична електрическа компания.

През 1878 година Едисън патентова своята електрическа крушка. Това е един от общо 1093 патента, с които се снабдява по време на виталния си път. Макар да е възхваляван от мнозина, съвременниците му го разказват като безвъзвратен лакомец. Знае се, че е бил работохолик и постоянно се е застоявал до късно в лабораторията, жертвайки както свободното си време, по този начин и фамилните си връзки. Някои негови чиновници го разказват като „ тиранин “, до момента в който други са запленени от неговия жар и отдаденост.

Макар Едисън да е бил харизматичен и мечтан събеседник по време на обществени събития, той постоянно се е тормозил и е изпитвал усложнения в общуването. В непокътнатите мемоари от онази ера доста от хората, които го познават описват за една ексцентрична негова привичка, а точно – обичал е да си подремва, когато нещо не му е забавно. Макар да не може да бъде вкаран в рамките „ добър “ или „ неприятен “, едно е несъмнено – Едисън е един от най-известните изобретатели и нововъведенията му оформят света подобен, какъвто го познаваме през днешния ден.

Томас Алва Едисън се ражда на 11 февруари 1847 година в Милан, Охайо. Той е последното, седмо, дете на учителката Нанси Елиът и политическият деятел Самюъл Едисън Джуниър. Томас е записан в локалното учебно заведение, само че рядко съумява да се концентрира, елементарно се разсейва, а учителите го жигосват като „ не изключително интелигентен “ възпитаник. Според някои модерни откриватели той най-вероятно е страдал от синдром на недостиг на внимание. След към година мъчителни часове в учебно заведение, майка му поема образованието и съумява да разгърне капацитета на сина си. Връзката сред нея и Едисън е доста мощна. Благодарение на нея той става буен четец и се среща с основите на аритметиката.

Когато е 12-годишен Едисън значително губи слуха си – изцяло оглушава с едното ухо, а с другото – едвам чува. До края на живота си той по този начин и не разяснява аргументите, довели до загубата на едно от сетивата. Според някои откриватели това се дължи на инфекциозен развой, съгласно други е резултат от затруднения след прекарана скарлатина. Едисън не се оплаква от този си минус, а в противен случай – твърди, че това му дава преимущество да се концентрира повече в работата и да се изключва за останалия свят.

Първите професионални стъпки, Едисън подхваща като продавач на бонбони, вестници и зеленчуци. През 1863 година откакто избавя живота на едно тригодишно дете, попаднало на влаковите релси, признателният татко го назначава за свързочник В идващите пет години той работи сред линията Порт Хирам – Детройт. В един миг обаче, с развиването на телеграфа, проблемите му със слуха, стартират да попречват работата му и той би трябвало да напусне.

Едисън се мести в Бостън, който по това време е културното и софтуерно сърце на Съединените щати. Там той към този момент опитва интензивно и през 1869 година, едвам 22-годишен, печели първия си патент за електронна система за гласоподаване. Той допуска, че тя ще се употребява по време на съвещанията на Конгреса. Изобретението е представлявало два бутона за гласоподаване „ за “ и „ срещу “ и след натискането им е изпращало електронен сигнал до основната машина, която е оцветявала хартия с два разнообразни химикала, според от подадения глас. По това време обаче Конгресът никога не е желал да забърза процеса на гласоподаване и не е имал доверие на тази машинария, по тази причина и не я купува. От този миг Едисън взема решение, че ще основава единствено технологии, за които има съответно търсене на пазара.

Младият откривател още веднъж се мести. Този път в Ню Йорк, където в интервала 1870-1875 година той работи както за „ Телеграфна компания Уестърн Юниън “, по този начин и за техните съперници. По това време той основава мимеографа, който е предшественика на циклостила и електронната химикалка, която се употребява за прекопирване на текст. Уестърн Юниън субсидира създаването на телеграф-квадроплекс – който може да изпраща по едно и също време цели четири известия по жицата. Печалбата му възлиза на към 100 000 $ в брой, което е забележителна за времето си сума. За страдание, младият откривател губи съвсем всички пари, защото един от основните му дефекти е неналичието на финансов усет.

За да редуцира разноските си, Едисън поръчва на татко си да построи няколко етажна къща. През 1876 година Менлоу Парк е към този момент факт и тя съчетава както магазин и жилищна част, по този начин и лаборатория. Това е първата известна индустриална лаборатория за проучвания. Там той поставя основите на работното си съдействие с Чарлз Батчелор, който става прочут като „ ушите на Едисън “, защото улеснява работата му с всяка технология, която включва тон. Именно в Менлоу Парк Едисън основава едни от най-важните си изобретения.

През 1877 година той вкарва бутона с въглероден предавател, който е в основата на микрофона и способства за развиването на телефона, изобретен по-рано от Александър Бел. През същата година той също по този начин създава фонографа. Този предходник на грамофона е един от първите уреди, служещи за записване и прослушване на тон. Първият фонограф не е изключително добър. Качеството на звука е доста ниско. Записът се реализира върху цилиндри от калаено фолио. Впоследствие Едисън го усъвършенства като основава модел с восъчни цилиндри.

Друг огромен пробив е създаването на усъвършенствана версия на лампата с нажежена жичка. По време на опитите той опитва разнообразни материали, в това число и платина, само че най-после се връща към първичната жичка от въглерод. Още при първите си демонстрации Едисън афишира на висок глас, че токът ще стане най-евтиното средство за осветяване.

През 1880 година той получава патент за изобретението си и още същата година основава „ Осветителна компания Едисън “, финансово подкрепят от известния бизнесмен Корнелиус Вандербилт.

Именно през 80-те години на XIX в. се развихря така наречен „ Война на токовете “, която се води сред производителите на непрекъснат и изменчив ток. Целта е изменчивият ток да се показа като по-опасен за живота и здравето, в сравнение с непрекъснатия. Докато фирмите за изменчив ток обезпечават уличното осветяване, компанията на Едисън, която създава непрекъснат ток, е подобаваща единствено да градовете, където има огромно скупчване на население. Оказва се, че по-малките градове и селските региони не могат да си разрешат услугите на Едисън.

Като множеството изобретатели, на Едисън му липсва известна емоционалност и емпатия. Когато е правил обществени демонстрации по отношение на заплахите, които изменчивия ток на съперниците крие, той е употребявал за задачата същински животни. Тези негови „ асистенти “ не са оцелявали след представянето. Един от най-ужасяващите случаи е с един цирков слон.

Поставяйки постоянно работата преди всичко, Едисън не отделя задоволително внимание на персоналния си живот. Той се дами два пъти. Първият път е през 1871 година за 16-годишната Мери Стийлкоул. Тя е работничка в един от магазините му и след едвам двумесечно другарство, двамата минават под венчилото. От брака си с нея той има три деца – Марион, Томас и Уилям. Майка им Мери умира млада, евентуално вследствие от мозъчен израстък, който й предизвиква известни душевен проблеми.

Останал вдовец, с три дребни деца, през 1886 година Едисън се дами наново за Мина Милър, дъщерята на изобретателя Луис Милър. От нея също има три деца – Маделин Чарлс и Тиодор. Стига се даже до съд, след който татко му се задължава да му изплаща прехрана в случай че синът му се откаже от името „ Едисън “. Останалите му деца или съумяват да сключат преференциални бракове, или се занимават с техника и инженерство.

С патентоването на фонографа и лампата с нажежена жичка, Едисън става едно от водещите имена в света на технологиите. Сред значимите изобретения се подрежда и филмовата камера „ Кинетограф “. Тази машина е била ръководена от един човек, само че скоро е изместена от многопластовото откритие на братя Люмиер. На Едисън изискуем и основаването на алкалната батерия.

Освен тези необятно използвани технологии, които вършат името на Едисън известно, някои негови патенти са по-малко познати. Той основава машинката на първите кукли-играчки, които приказват и произнасят думата „ Мама “. Също по този начин в търсенето си за възстановяване на метода на живот на американците той открива един нов и по-евтин метод на строене на жилища – бетонните постройки. Негова е Портландската циментова компания „ Едисън “.

Той стига до такава степен да строи мебели от бетон, само че това е единствено за малко и след една сериозна финансова загуба повече не ги създава. Едисън е и индивидът, който изобретява дребните крушки с акумулатори, които миньорите носят подземен. Целта му е да понижи риска, който те поемат. След Първата международна война спиритуализма набира от ден на ден и повече почитатели.

Този безсънен разум заспива вечно на 18 октомври 1931 година в резултат на затруднения от диабет. Погребан е в дома си, в Люелин Парк, Ню Джърси. Говори се, че последният му мирис е уловен в епруветка, която е изложена в „ Музея на Хенри Форд “ в Детройт. Направени са също по този начин гипсови отливки на лицето и ръцете му.

До самият му край светът е желал да запази допустимо най-вече от великия откривател Томас Едисън. Той е индивидът, който прави осветлението налично и по-дълготрайно, който усъвършенства батериите на колите и който за първи път употребява думата „ здравей “ по време на телефонен диалог.