Томас Карлайл е казал, че Историята на света не е

Томас Карлайл е споделил, че „ Историята на света не е нищо друго с изключение на биография на великите персони “. В средата на XIX в. шотландският мъдрец е провокирал съвременниците си със своята доктрина, че заобикалящият ни свят е плод на концепциите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали въздействие в обществото. Това не са единствено политиците и владетелите, само че също по този начин хората на перото, религиозните водачи и бизнесмените.

Някои персони са оказали световно въздействие върху стопанската система и бизнес връзките, до момента в който други са оставили дълготраен отпечатък върху националната си история. В поредност от текстове ще ви срещнем с предприемчивите хора, които с помощта на своите хрумвания и дейности са изиграли водеща роля в стопанската система и историята на своята страна.

Мрачни каубои, яздещи коне и пушещи примамливи цигари, коледен камион, който пали празничното въодушевление и насладата в сърцата на всички, бира, на която се изрязва бухналата пяна и незабавно ти се допива, непосредствен другар, който не е той, когато е гладен, са единствено част от положителните образци за телевизионни реклами. Понякога си мислим, че тези сирени на консуматорското общество са се появили от нищото през ХХ в., само че това напълно не е по този начин.

През Средните епохи, защото съвсем всички са били необразовани, рисунките се утвърждават като средство за афиширане на дадена стока или услуга. Рекламата изминава дълъг път, с цел да доближи до XIX в., когато се появяват актуалните разгласи. От малко известие с комерсиална цел, което има главно местен темперамент, този поминък прераства в по-глобално начинание, което цели да притегли по-обширна публика и да реализира по-големи облаги. Бумът на Индустриалната гражданска война води и до взрив на рекламния бизнес.

Първо вестниците и брошурите, а след това радиото и малкия екран стават съществени средства за разпространяване на рекламните известия. Всеки с хъс и хрумвания мисли, че е подготвен за този поминък. През ХХ в. една от легендите в рекламния бизнес извежда няколко съществени постулата на занаята, които през днешния ден се одобряват за фундаментални в рекламния бизнес:

„ 1. Това, което казваш е по-важно от метода, по който го казваш

Ако акцията не е построена върху страхотна концепция – ще потъне Уповавай се на обстоятелствата. Потребителят не е простак. Не може да накараш хората да купуват. Рекламата би трябвало да е в крайник с времето. Никога не правете реклами, които не желаете Вашето семейство да види. “

Британско лъчение, изчерпателен взор и неизменима лула, по този начин биха го описали неговите съвременници. Списание „ Тайм “ го дефинира като вълшебник в рекламната промишленост. През 1967 година той получава почетното звание „ Командир на Британската империя “, Франция го подарява с Орден за изкуства и документално слово, Съединени американски щати го включва в Залата на славата на рекламодателите. Огилви е почитан както от своите сътрудници и подчинени, по този начин и от съперниците си в бизнеса. Той се занимава с най-различни инициативи до 40-те си години, когато започва независимия си бизнес, който ще му донесе международна популярност, доста благосъстояние и рекламно завещание за поколенията.

Дейвид Огилви се ражда на 23 юни 1911 година в Уест Хорсли, Англия. Майка му – Дороти Феърфийлд е ирландка, а татко му – Франсис е шотландец. Фамилното име произлиза от старо-уелски и значи „ високи земи “ и е допустимо да има далечно роднинство с едноименната благородническа фамилия, чийто барони обитават Англия още от XII в. Баща му е се занимава както с научна активност, изучавайки Античността, по този начин и с финансово брокерство, с цел да устоя своето седемчленно семейство. Дейвид е четвъртото от пет деца и колкото и да е необичайно рождената му дата е същата като на татко му и на дядо му.

Като възпитаник Дейвид не е измежду отличниците. Учителите му признават, че има безсънен разум, само че постоянно оспорва мнението им, както и написаното в учебниците. Той учи първо в Единбург, а по-късно в Оксфорд, с помощта на извоювана стипендия. Въпреки това, по този начин и не приключва и приключва своето следване. През 1931 година, двадесетгодишният юноша отпътува за Франция, с цел да търси шанса си. Той става асистент готвач в един от най-големите и известни хотели в Париж – „ Маджестик “, ситуиран близо до Триумфалната арка. Когато се издига до позицията – готвач, Дейвид губи интерес към специалността и е подготвен за нови инициативи.

По това време по-големият му брат – Франсис заема водеща позиция в една от огромните рекламни компании в Лондон – „ Мейтър и Краутър “. Той му дава работа като пътуващ търговец, представител на готварски печки „ Ага “, които по това време са едни от най-скъпите на пазара. Тази първа работа в областта на търговията оказва мощно въздействие върху Дейвид и предначертава бъдещото му професионално развиване. Той е утвърден за стажантска стратегия в щабквартирата на рекламната организация „ Мейтър и Краутър “ в Лондон. След това той се издига до поста акаунт управител.

През 1938 година Огилви емигрира в Съединени американски щати. Там стартира работа в компанията „ Галъп “, която се занимава с проучвания, разбори и консултантски услуги. Основателят й – Джордж Галъп става прочут със своите анкети за изследване на публичното мнение. Това е вторият шеф, който оказва мощно въздействие върху построяването на бъдещият рекламен гуру. От Галъп, Дейвид взима – методът на работа, обвързван с щателни изследвания, както и концепцията за придържане към действителността и обстоятелствата.

По време на Втората международна война (1939-1945), Огилви е вербуван и става част от английското разузнаване към посолството във Вашингтон. Основната му работа се състояла в това да проучва нездравословна и потребна за ползите на Англия информация. Неговата висока успеваемост води до привличането му към американския екип, чиято задача е основаването на Бюро за стратегически следствия, от което след това се ражда – Централно разузнавателно управление на САЩ. По време на войната той заема и поста Втори секретар в Британското посолство в Съединени американски щати.

След 1945 година Огилви завърта живота си на 180 градуса и се отдръпва във плантация за развъждане на тютюн в Пенсилвания. Там той заживява със фамилията си в общността на Амишите. По това време той е женен за първата си брачна половинка – Мелинда и дружно отглеждат своя наследник – Дейвид Джуниър. Въпреки че след години, когато е запитан кои са нещата, които му се е желало да има, Огилви дава отговор – „ огромно семейство “ и „ рицарско звание “, това се оказва единственото биологично дете на известния рекламодател.

Фермерският живот в Пенсилвания се оказва прелестно премеждие, само че не дава отговор на упоритостите на Огилви. През 1948 година с финансовата поддръжка на лондонската организация „ Мейтър и Краутър “, Дейвид поставя основите на своята компания. Впоследствие тя е наречена „ Огилви и Мейтър “. Още през цялото време той желае да покаже, че привнася нещо ново на пазара. Основните правила върху, които построява и крепи своя бизнес са: подробно проучване, професионална дисциплинираност, креативност и сполучливи резултати.

Според Огилви би трябвало да ползваш продукта, с цел да можеш да го рекламираш. Той вкарва имиджа на марките в света на рекламата. Без марката потребителите не биха правили огромна разлика сред обособените артикули. Брандът се свързва с продукта, постоянно посредством разпознаваем рекламен трик. Рекламата би трябвало да дава обещание облаги, да осведоми, да предлага дадена услуга, да цитира думи на удовлетворен клиент, да разпознава даден проблем или да споделя забавна история.

Първият му голям триумф идва с рекламната акция на една компания за произвеждане на ризи от щата Мейн, наречена „ Хатауей “. Собственикът й не разполага с огромни средства за реклама и с Огилви се договарят, че ще му остави цялостна креативна независимост. При триумф, и двамата ще завоюват и ще продължат взаимната работа. Рекламата се появява за първи път през 1951 година в списание „ Ню Йорк “. Успехът е незабавен и настояването надскача наличностите на компанията. Репутацията на Огилви се разнася.

Следващата марка, която съумява да направи известна на американския пазар е тази на „ Швепс “, които до тогава работят единствено във Англия. Отличните резултати тук се дължат на наличието на деец от английските военноморски сили, неговата брада и насладата, с която употребява газираната напитка. Само за 5 години, Швепс продават над 30 млн. бутилки. Други огромни марки, с които работи и разпространява продуктите им са: Dove, Американ Експрес, Шел, Форд, IBM и Кодак.

През 1973 година Огилви се отдръпва от поста изобретателен шеф на „ Огилви и Мейтър “ и заживява във френския палат Тофу, преустроен в шато, което се намира наоколо до Поатие. Въпреки това остава легендарен с множеството си факсове, които изпраща в компанията. Кореспонденцията му е толкоз обширна, че в близкият пощенски офис упорстват за нарастване на заплатите. През 1989 година „ Огилви и Мейтър “ са купени от WPP plc, която сега е най-голямата рекламна компания в света. Дейвид получава поста „ почетен член на борда “. В началото на 90-те години Огилви се отдръпва към този момент дефинитивно от дейна работа. През юли 1999 година той издъхва в своето френско имение.

Ако запитате експерти по маркетинг, изключително на Запад, кой рекламодател е оказал най-голямо въздействие върху тяхното образование и хрумвания, множеството ще посочат без съмнение точно господин Огилви. Върху неговия облик е основан героят на Джон Хам – Дон Дрейпър от „ Момчетата от Медисън авеню “. Той е бил и продължава да бъде ентусиазъм за другите. Рекламите и концепциите му надживяват своя основател.