Томас Карлайл е казал, че Историята на света не е

Томас Карлайл е споделил, че „ Историята на света не е нищо друго с изключение на биография на великите персони “. В средата на XIX в. шотландският мъдрец е провокирал съвременниците си със своята доктрина, че заобикалящият ни свят е плод на концепциите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали въздействие в обществото. Това не са единствено политиците и владетелите, само че също по този начин хората на перото, религиозните водачи и бизнесмените.

Някои персони са оказали световно въздействие върху стопанската система и бизнес връзките, до момента в който други са оставили дълготраен отпечатък върху националната си история. В поредност от текстове ще ви срещнем с предприемчивите хора, които с помощта на своите хрумвания и дейности са изиграли водеща роля в стопанската система и историята на своята страна.

В северния му край са ситуирани градовете Порт Саид и Порт Фуад, а в южния – Суец и Порт Тауфик. Дълъг е 193,30 км., а по средата го дели Голямото горчиво езеро. Водата протича свободно през канала, защото той не разполага с шлюзове. Суецкият канал е открит през 1869 година, само че малко на брой знаят, че един българин е имал част от акциите му.

Това решение може да наподобява далновидно от модерна позиция, само че в предишното е било много рискова и рискована инвестиция. Каналът е най-големият строителен обект на своето време и съвсем цялата му дължина минава през пустинята. Резултатът обаче е впечатляващ – едно от огромните инженерни чудеса на XIX в. Спорен е въпросът какъв брой % от акциите са били в ръцете на въпросния българин, само че най-смелите сведения приказват за близо 10%. Името му е Ненчо Палавеев и той остава прочут като един от най-големите донори в България.

Снимка: By Неизвестен – Този файл от българската Държавна организация „ Архиви “ е качен в Общомедия като част от план за съдействие. Държавна организация „ Архиви “ дава изображения, които са в областта на публичното притежание. Цитирането на източника Държавна организация „ Архиви “ става с изтъкване на съответните идентифициращи документа номера на фонда, разказа, архивната единица и листа., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=39091925

Историята му стартира и приключва в родния град Копривщица. Това основно войнишко населено място в Средна гора, е един от най-важните центрове на българската битка за самостоятелност. Тук Левски основава един от първите си революционни комитети и отново тук на 20 април 1876 година пуква първата пушка на Априлското въстание. Сред тях се подрежда и семейство Палавееви. Макар Ненчо да прекарва по-голямата част от живота си надалеч от родния край, по-късните му години, както и необятната му благотворителна активност са свързани точно с него.

Съвременниците му го разказват като спокоен и спокоен човек. В чужбина той има по-различна външност и го разказват като самолюбив и мнителен. Думата „ сребролюбец “ също се прокрадва понякога, само че поради щедростта му, тя е по-скоро плод на злите езици, защото където има триумф, там има и злоба. За началото на голямото му благосъстояние се носят голям брой клюки. Твърди се, че от време на време нощем призракът на Ненчо обикаля калдъръмените улички на Копривщица. Пътят му стартира от гробницата му, ситуирана в по-високата част на града, в църквата „ св. Богородица “ и се спуска надолу, бродейки нашир и длъж. Досущ като в някоя британска легенда се твърди, че духът му не може да откри покой, тъй като не е изцяло изпълнена заветната му дума: „ Всичко ще остане на ползу роду! “

Ненчо Палаеев идва на бял свят през 1859 година в дома на Дончо и Неша Палавееви. Той има брат – Семко. За майка му съвсем няма сведения. Баща му е прочут търговец и бизнесмен. Дончо и Иван Маджаров, бащата на бъдещия политик Михаил Маджаров, стават съдружници в „ Масърската компания “. Тя се занимава с експорт на абаджийска продукция за Южна Македония, Цариград, Александрия и Кайро. Ненчо приключва четирикласното учебно заведение в Копривщица и скоро по-късно се насочва на странствуване със фамилията си до Йерусалим, където става хаджия. През 1871 година той напуща родното си място и отпътува да учи абаджийство, при татко си в Египет.

Още тогава той потвърждава своята предвидливост и търговски усет. За да измъкне търговията си от затрудненото състояние, Ненчо отваря сладкарница на пристанището в Александрия. Макар и да не продължава образованието си, той елементарно учи непознати езици. Говори свободно на арабски, гръцки, турски, френски, съветски, евентуално поназнайва и британски. След като стъпва на крайници, той разпростира търговията си в Централна и Източна Азия. Търгува c индиго и слонова кост в Индия; с коприна и персийски килими в Дамаск и Багдад; с кехлибар в Русия; с коприна в Сирия; със седеф и икони в Йерусалим и така нататък

След като купува акции от Суецкия канал, Ненчо взема решение да вложи средства и в недвижимо имущество. Той купува парцели към Кайро и четири конюшни в Александрия. Част от положението си той трансформира в скъпи бумаги. С друга част закупува облигации от Египетската земеделска банка и от Египетската национална банка, които се съхраняват в Базел (Швейцария). Това му оказва помощ да минава гладко през Европа, Азия и Африка. Руското консулство даже го назначава за представител на колонията в Кайро. Същевременно той развива и връзките си с Англия, като отваря в Кайро магазин за британски артикули.

През тези бурни години, в които усилва положението и работи неуморно, Ненчо съвсем не се връща в Копривщица. Първите сведения за негов къс престой в родния град са от 1884 година, само че през 1925 година той се завръща дефинитивно вкъщи. През целия си живот Ненчо подкрепя небогати възпитаници, многодетни фамилии, сираци, вдовици и военни инвалиди. Солидни суми той превежда на разнообразни организации, манастири, в това число и за градеж на Пловдивската духовна семинария. С негови пари е довършена постройката на началното учебно заведение в с. Айваджик (дн. Дюлево), Панагюрско. Даренията му са многочислени, само че най-вече суми той дава безплатно на родната Копривщица. Той не прави това дистанцирано, а взе участие интензивно в договарянията, плановете и градежите. За осъществяване на своите цели той наема най-хубавите за времето си архитекти, строители и художници.

Първото му значимо дело за Копривщица е построяването на читалището в града, което носи неговото име – „ Х. Ненчо Д. Палавеев “. Сумата е в размер на 1 200 000 лева и в постройката се обитава както богата библиотека, по този начин и сценичен салон. Той е виновен и за основаването на още едно читалище – в близкия град Златица. Ненчо подарява към 100 000 лева за ремонт на остарялото учебно заведение, в което е учил. Близо един милион лв., благодетелят дава за ремонт на камбанарията при църквата „ Св. Николай “. Старата дървена е сменена с нова – от гранит. Също по този начин той дава средства и за доизграждане и изписване на храма „ Успение на Пресвета Богородица “, където по-късно се обитава фамилната гробница. Пак с негови средства е издигнат параклисът „ св. Архангел Михаил “.

Освен за просветата, културата и църкви в Копривщица, Ненчо отделя средства и за цялостната рационализация на града. Той дава средства за създаване на водопроводната система. Също по този начин инициира и взе участие в залесяването на хълма над града. Навсякъде из калдъръмените улички могат да се открият чешми и монументи на видни копривщенски персони, за чието съграждане е спомогнал Хаджията.

Приживе двете му най-щедри и огромни дарения за Копривщица са построяването на Паметника пантеон в центъра на града и основаването на Полукласическата гимназия „ Любен Каравелов “ и пансиона към нея. Забележителният паметник в чест на починалите в Априлското въстание (1876) коства близо милион и половина лв.. И през днешния ден това е една от най-големите забележителности в града, където се провеждат празнувания в памет на починалите и се разиграват възстановки на събитията. Самоук полиглот, Ненчо е на мнение, че Копривщица заслужава гимназия, в която да е заложено засиленото проучване на непознати езици. Той отпуска пари за градежа на учебното заведение и кани елитни учители да преподават в него. Още приживе той е награден с доста държавни дипломи и ордени за своята необятна филантропска активност.

До края на живота си Ненчо не се дами и няма свои деца. Това е и една от аргументите, когато остарява неговите родственици да ламтят за наследството му. Когато научава какви раздори има измежду рода му, Ненчо подрежда в града да се купи празен ковчег, да се изпълни с камъни и да се уведомят околните му, че той е умрял. Според сведенията самият Ненчо се предрешава и става очевидец на разногласията сред роднините си. Тогава той взема решение следното: „ …установявам за мой повсеместен заветник родния ми град Копривщица “. В последното му пътешестване, той е изпратен от всички жители на Копривщица, а останките му са положени в фамилната гробница.

Съгласно неговите стремежи, със положението му се учредяват две фондации. Първата е основана още през 1932 година, когато той изпраща дарителски документ до Министерството на просвещението. В него е вписана сумата от 6000 британски лири, което е почти дн. 3 млн. лв.. С въпросните средства е основана гимназия „ Любен Каравелов “. Приходите от фондът би трябвало да служат за „ безконечни времена “ за издръжката на гимназията. В нея следва да учат най-вече възпитаници от Средногорския край, а при положение, че няма задоволително деца – приемът й се уголемява за цялата страна. Дипломите за довеждане докрай на приблизително обучение би трябвало да носят както ликът на Каравелов, по този начин и този на Палавеев. За да е сигурен, че фондът ще се харчи за задачите си, към него е учредено управление, формирано от седемчленна ефория с доживотен мандат, като всеки един от членовете дефинира приживе наследника си. Фондът влиза в обединявания фонд „ Завещатели и донори “ към Министерство на просвещението, а бюджетът му следва да се утвърждава всяка година от Народното събрание.

Втората фондация носи името „ Хаджи Ненчо Дончев Палавеев в гр. Копривщица “. Неин повсеместен правоприемник и реализатор става Копривщенския общински съвет. Според устава на фондацията управлението й се реализира от настоятелство от пожизнени и избираеми членове. До 1943 година неин ръководител е архимандрит Евтимий. В наследството си Ненчо не не помни и роднините си. Особено място заема племенника му – Драгия Т. Драгийски, на който оставя къщата в Ламбовската махала, за която би трябвало да се грижи като получава месечна прехрана от 1000 лева Предвид разликите сред египетското и българското законодателство, приходите от чужбина се усвояват от подразделението – „ Благотворителна фондация „ Хаджи Ненчо Д. Палавеев “. Фондацията предава неговите къщи на музейния комитет при читалището в Копривщица.

За страдание, заветното предпочитание на Ненчо не съумява да се извърши изцяло и това се дължи както на последствията от Втората международна война (1939-1945), по този начин и на промяната на ръководството в България. Впоследствие там се обитава медицински интернат за лекуване на пациенти с белодробни болести. Макар Ненчо прецизно да показва, че главният капитал би трябвало да остане недокоснат, това е нарушено в средата на 50-те години. Още през 40-те години фондацията стартира да се обезличава. На мястото на ефорията, влизат представители на Отечествения фонд, на профсъюза и членове на Българската комунистическа партия (БКП). Ако през 1950 година фондацията разполага с над 12 млн. лева, през 1980 година, при нейното закриване, средствата й едвам наброяват 1000 лева

Ненчо Палавеев съумява да планува доста търговски покупко-продажби, в това число облагата от Суецкия канал, само че не е имало по какъв начин да предсказа огромните политически промени, които засягат освен България, само че и света. Още през 1932 година, когато обмисля по какъв начин да бъде в най-голяма изгода на родното си място, Ненчо Палавеев отбелязва: „ От ранно детство до старини съм бил вън от рамките на благото ни Отечество; предан в търговия, като имах опция да обходя доста земи и да пребродя много морета, само че въпреки и надалеч от Родината, тя постоянно е била близо до сърцето ми… “. В последна сметка, макар че наследството му не е изпълнено до последния член, приживе, а и след неговата гибел големи средства отиват за културното, просветно и църковно издигане на Копривщица.