Томас Карлайл е казал, че Историята на света не е

Томас Карлайл е споделил, че „ Историята на света не е нищо друго с изключение на биография на великите персони “. В средата на XIX в. шотландският мъдрец е провокирал съвременниците си със своята доктрина, че заобикалящият ни свят е плод на концепциите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали въздействие в обществото. Това не са единствено политиците и владетелите, само че също по този начин хората на перото, религиозните водачи и бизнесмените.

Някои персони са оказали световно въздействие върху стопанската система и бизнес връзките, до момента в който други са оставили дълготраен отпечатък върху националната си история. В поредност от текстове ще ви срещнем с предприемчивите хора, които с помощта на своите хрумвания и дейности са изиграли водеща роля в стопанската система и историята на своята страна.

Италия е антична страна с богато минало и просвета. Някои от историите й са познати на целия свят като вълчицата, кърмеща двамата близнаци Ромул и Рем или докосването до Бог, изрисувано на купола на Сикстинската шапка. В други случаи нейните секрети са скрити в криволичещите дребни улички, в старите здания и в преданията. Вторият по благосъстояние район в Италия е Емилия Романия, впечатляващ със своята кухня, гостолюбие и красиви градове с многовековна история като Болоня и Модена

Модена обаче става известна по света с нещо радикално друго. Наричат я „ Столицата на моторите “, тъй като на територията на града са се помещавали и към момента действат едни от най-известните фабрики за произвеждане на коли, като Ламборджини, Де „ Томасо “, „ Пагани “ и „ Мазерати “. Марката, чиито корени и развиване са неразривно свързани с Модена, обаче е „ Ферари “. Нейният основател е освен родом от този град, само че през годините става част от градската митология. Той в никакъв случай не е пътувал със аероплан, нито се е возил на асансьор, само че е бил фен на високите скорости и се е състезавал за Алфа Ромео. Друга негова чудноватост е, че от 50-те години нататък стартира да се подписва единствено с лилаво мастило, в памет на татко си, който правел копия на всички свои писма с влажен щемпел в блестящо лилаво. Това са единствено част от привичките на Енцо Ферари, за които си спомнят неговите подчинени. Описват го още като придирчив, неотстъпчив, даже леко манипулативен. Поддържал е близки връзки със своите състезатели, само че във компанията му е имало ясна подчиненост и отговорности, като в края на деня – негова е била последната дума. Ферари стартира кариерата си като тестови водач и я приключва като президент на една от най-известните автомобилни компании в света.

Снимка: By Unknown – Originally transfered from it.wikipedia, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=23323187

Всичко стартира в един снеговит ден през далечната 1898 година, когато в Модена се ражда дребният Енцо. Поради вихрещата се стихия не е доста ясно навръх кой ден се е случило това, само че в регистрите е вписана датата 20 февруари. Той е второто дете в дома на Алфредо и Адалгиса, които към този момент имат едно по-голямо момче – Алфредо Джуниър, прочут още като „ Дино “. Въпреки че фамилията му е относително обезпечено, защото татко му се занимава с бизнес, обвързван с изработването на железни елементи, Енцо получава нищожно обучение.

Събитието което предопределя по-нататъшния път в живота му, е Гран При в Болоня, провелото се на 6 септември 1908 година. Бил е още дете и измежду другите му хрумвания за бъдеща кариера са също по този начин състезателен публицист и оперен артист, както обаче демонстрира историята усещанията на дребното момче от надпреварата в Болоня действително начертават житейския му път.

Енцо Ферари (първият от ляво на дясно) с сътрудници от Alfa Romeo.

Снимка: By Prospero Gianferrari Archive owned by his son Vincenzo, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2681359

Последвалите години са тежки освен за семейство Ферари, само че и за целия свят. През 1914 година избухва Първата международна война, в която 70 милиона бойци вземат участие в един от най-тежките военни спорове в международната история. Алфредо, Дино и Енцо са мобилизирани в армията, като последният е едвам 16-годишен. През 1916 година бащата и братът на Ферари умират от разразилия се Италиански грип, до момента в който се борят като част от екипа на военновъздушните сили. Самият Енцо също се разболява и едвам оцелява, само че заради тежкото му положение е освободен от военна работа. Голямата война му лишава брата и бащата, а когато се завръща вкъщи схваща, че със фамилния бизнес е свършено.

Първата работа, която си намира е в дребна миланска компания – „ КМН “, която се занимава с превръщането на използвани камиони в дребни пътнически коли. Въпреки премеждията по-късно той съумява да финишира относително добре и му оферират работа в Алфа Ромео. Така стартира неговата кариера като авто играч, а триумфите не закъсняват. През 1923 година Енцо печели първото си Гран При в Равена. Именно тогава той среща родителите на именития италиански ас, воин от Първата международна война – Франческо Барака. Впечатлени от куража и дързостта, с които се състезава те му оферират да вземе герба на семейството им – черен кон, изправен на задните си копита, който да му носи триумфи и да го води към челните места. Оригиналното изображение е на избухлив червен мустанг върху бял облак, Ферари обаче взема решение конят да е черен, както са го рисували върху самолетите си бойните приятели на Барака в символ на респект след преждевременната му гибел. Така Енцо се снабдява с бъдещата си емблема, която изпъква на яркия жълт декор, който е цветът на град Модена.

Дали поради черния жребец, само че идната година в действителност се оказва най-успешната в спортната кариера на Ферари както го орисва семейство Барака. Тя му носи три победи и върха на кариерата му – Голяма премия на Пескара. Повишен е в служба като водач на последните модели коли, които Алфа Ромео създава и се чака, че ще вземе присъединяване в най-престижното съревнование – Френското Гран При. И до през днешния ден не са изцяло ясни аргументите, само че точно тогава Енцо изживява нервозен срив и не взема присъединяване в надпреварата. По стичане на събитията, точно Енцо ще погребе 29 години по-късно синът му – Алберто, който носи първата международна купа за отбора на Ферари (1952, 1953). Каквото и да стои зад този епизод от живота му, факт е, че кариерата на Ферари като водач завършва още преди да е почнала. Той продължава да взе участие в по-малки местни съревнования до 1932 година, когато публично завършва кариерата му на играч с раждането на обичния му наследник Алфредо.

Снимка: By Rainer W. Schlegelmilch – Gianluca Gasparini (September 3, 2016). „ Quando Ferrari andava in gita “. SportWeek (33 [797]): 61. Milan, Italy: La Gazzetta dello Sport., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=51286523

Както самият Енцо споделя по-късно: „ Когато един мъж каже на една жена, че я обича, той просто й декларира, че я желае. Единствената неподправена обич на този свят е тази на бащата към сина. “ Той се дами за брачната половинка си Лаура Доминика Гарело през 1923 година, само че бракът им не е изключително сполучлив, макар че двамата остават дружно до гибелта й. Енцо даже има дългогодишна държанка – Лина Ларди, която го подарява с втория му наследник – Пиеро през 1945 година Именно в персонален проект, Енцо понася вторият огромен удар в живота си, когато първородното му дете – Алфредо умира от мускулна дистрофия едвам на 24 години. Многообещаващ инженер и предстоящ правоприемник на татко си Дино си отива прекомерно рано и оставя голяма празнота в сърцето на Ферари.

В годините, когато Енцо понижава своите участия като играч, той основава първата си компания – „ Скудерия Ферари “ (1929), което в дословен превод е „ Конюшнята на Ферари “, под шапката на Алфа Ромео. Именно в нея той събира екип от 50-тина състезатели. Енцо подписва покупко-продажби с известни имена като Бош, Пирели и Шел за гарантиране техническата поддръжка на колите. Скудерия Ферари е сензация – по това време това е най-големият екип, събран от един човек. Той наема известни водачи като Рене Драйфус и Тацио Нуволари, само че някои от тях си спомнят, че чувството да си в екипа не Енцо не е било като да си част от фамилията – „ той беше благ и прелестен човек, само че не показваше намерено възприятията си. “

По това време колите към момента не носят името му и това става пределно ясно за всички през 1937 година, когато Енцо е намален от шефовете на Алфа Ромео от поста Управител на Скудерията в длъжността Спортен шеф. Той не може да понесе този удар и напуща компанията, само че според контракта си няма право да се състезава против предходните си работодатели през идващите 4 години. Той употребява това време, с цел да сложи основите на своята лична компания – Ауто Авио Конструкциони, която се занимава с производството на машинни елементи. За разлика от времето, когато управлява Скудерията, в личната си компания Ферари нито един път не участва персонално на надпреварите, а получава информация по телефона. Това евентуално се е дължало още веднъж на пословичното му предпочитание да стои надалеч от светлините на прожекторите, само че в последна сметка не се отразява добре на връзката с екипа му.

Рождената дата на компанията Ферари – 1939 е близка до тази на Формула 1 и отборът на Енцо е единственият, който взе участие в съвсем всяко нейно съревнование. През 1951 година водачът му – Хосе Гонзалес печели първата купа за отбора на Ферари във Формула 1, побеждавайки Алфа Ромео. Коментарът на Енцо е, че водачът е „ умъртвил майка му “, отчитайки специфичната връзка с компанията, която слага начало на кариерата му. Паралелно с производството на спортни коли, Ферари стартират да създават и пътни коли, чиято продажба в действителност финансира участията в съревнования. Компанията основава и най-екстравагантните коли в автомобилната история: или казано с думите на самия Енцо: „ Ако ви харесва тази кола, ще ви я създадем. “ През 50-те години той се насочва и към американския пазар, отваряйки автокъща в Ню Йорк. Сред известните персони, които са имали негови коли са: Стив Макуин, Клинт Истууд, Майлс Дейвис, Роберто Роселини и други От Ривиерата, през европейския плейбой хайлайф до Холивуд – Ферари притегля почитатели на два континента.

Колкото до надпреварите, самият Енцо споделя двуполюсното си отношение към тях: те по едно и също време са неговите „ ужасни наслади “ и „ манията, за която човек би трябвало да жертва всичко “. Не е дребна черната статистика от този златен интервал за компанията. По време на надпревари под флага на Ферари умират водачи като Питър Колинс, граф Волфганг декор Трипс, Лоренцо Бандини и Жил Вилньов. През 1957 година по време на съревнование в Миле Миля колата на Ферари катастрофира и лишава живота както на нейните водачи, по този начин и на 9 души от публиката. Официалният щемпел на Ватикана оприличава Енцо на актуален Сатурн, който жертва синовете си в името на успеха.

Снимка: By Gillfoto from Juneau, Alaska, United States – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=22577323

Състезателят си спомня, че притежателят на Ферари го е харесвал поради неговата откровеност, само че двамата са водили не малко разногласия и кавги. Постепенно Ферари стартира да изпитва съществени финансови усложнения и е заставен да продаде половината дял от компанията на Фиат, само че Енцо остава едноличен началник по спортните действия. През 70-те години като дясна ръка на Енцо се издига Лука Ди Монтедземоло, който е бил желан от предприемача заради обстоятелството, че не е бил непосредствен с съответни водачи или техници. Това запознанство посредством едно радиопредаване довежда до дългогодишно съдействие, издигайки Монтедземоло до поста президент на компанията, след гибелта на нейния създател.

Два месеца преди да почине, Енцо получава помилван от Ватикана и беседва по телефона с папа Йоан Павел ІІ. Историята на колите Ферари, която стартира с раждането на техния основател продължава и до през днешния ден като активите на компанията са оценени на над 4 милиарда евро през 2017 година Кариерата на Енцо е най-добре систематизирана от самия него: „ Ако можеш да мечтаеш за нещо, значи можеш да го постигнеш “. Така и стартира всичко – с един детски идеал и обич към високите скорости, с цел да стигне до черния мустанг върху лъскава алена ризница. В ера, когато колите не са били изключително привлекателни, Енцо е новаторът, който демонстрира, че автомобилът може да е съвършената композиция от технология и грациозност.