Томас Карлайл е казал, че Историята на света не е

Томас Карлайл е споделил, че „ Историята на света не е нищо друго с изключение на биография на великите персони “. В средата на XIX в. шотландският мъдрец е провокирал съвременниците си със своята доктрина, че заобикалящият ни свят е плод на концепциите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали въздействие в обществото. Това не са единствено политиците и владетелите, само че също по този начин хората на перото, религиозните водачи и бизнесмените.

Някои персони са оказали световно въздействие върху стопанската система и бизнес връзките, до момента в който други са оставили дълготраен отпечатък върху националната си история. В поредност от текстове ще ви срещнем с предприемчивите хора, които с помощта на своите хрумвания и дейности са изиграли водеща роля в стопанската система и историята на своята страна.

През 1890 година, когато в Япония се организират първите избори, а Португалия и Англия обрисуват границите на колониите си в Африка, Съединени американски щати навлизат в стадий на плевел стопански напредък. Само за пет години те изместват Англия в манифактурното произвеждане, а бизнесът със стомана и добивът на петрол, облагодетелствани от експанзивната политика за градеж на жп линии, трансформират страната във водеща икономическа мощ при започване на ХХ в. Процесът е подкрепят от така наречен Втора индустриална гражданска война, когато електричеството и развиването на телекомуникацията трансформират света вечно.

Времената са такива, че в случай че си на точното място, в точното време и вземеш правилните решения можеш да станеш един от най-богатите хора в света. И неколцина мъже вършат тъкмо това – прибирайки лъвския къс от икономическия взрив на Съединени американски щати. Човекът, който надминава финансовите достижения както на Стоманения барон Карнеги, по този начин и на корабния магнат Вандербилт, е небезизвестният Джон Дейвидсън Рокфелер.

Снимка: By From The Project Gutenberg EBook of Random Reminiscences of Men and Eventsby John D. Rockefeller http://www.gutenberg.org/etext/17090, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=10647720

Едва двадесет и няколко годишен той обрисува своята фантазия в едно изречение и тя се трансформира в цел в живота му – да завоюва 100 000 $ (дн. ок. 2,5 милиарда долара) и да живее 100 години. Рокфелер в действителност сбъдва и двете – благосъстоянието му надвишава в пъти желанията му, а той самият напуща този свят на 97 години. Той става освен първият милиардер в американската история, само че и до през днешния ден заема първо място в класациите за най-богатите мъже в актуалната история, защото положението му се приравнява на 336 милиарда $, или три пъти повече от Бил Гейтс, с неговите към 130 милиарда $.

Както множеството си богати съвременници, Рокфелер не се ражда със сребърна лъжица в устата, а израства в семейство на дървар и пътуващ търговец. Баща му – Уилям, прочут още като „ Големия Бил “ има немски корени и води разблуден живот, а майка му – Елиза е с ирландска кръв, благочестива и мощно вярваща баптистка. Той е второто от общо шест деца, които двойката има. Големият Бил не участва доста в живота на фамилията си. Когато не е предан на извънбрачните си завършения, той върти своя бизнес като е прочут с подмолните си и не изключително почтени търговски похвати. По това време животът му е бил абсурден и даже е упрекван в полигамия, факт, който на един по-късен стадий хвърля сянка върху положителното добро име на семейството.

Така Джон израства в една особена домашна атмосфера. От една страна той приема религиозното и морално образование на майка си, която посажда и кълновете на филантропията в душата му. От друга – той е квалифициран от татко си да стане комерсиална акула, употребявайки не изключително добросъвестни схеми, предлагайки на хората това, което желаят да получат, а не това, което им дава в реалност. Както самият той по-късно си напомня: „ От самото начало бях възпитаван да работя, да спестявам и да давам “. През 50-те години на ХIX в. фамилията се реалокира в Кливланд, а Джон се записва в локалната гимназия.

Снимка: By Unbekannte Autoren und Grafiker; Scan vom EDHAC e.V. – Sammlung eines Mitglieds des Ersten Deutschen Historic-Actien-Clubs e.V (EDHAC e.V.); (kl), Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=54809022

Той по този начин и не приключва образованието си, а едвам 16 годишен я напуща и стартира първата си работа като асистент счетоводител в компанията „ Хюуит и Тътъл “. Първият му работен ден е толкоз незабравим за него, че до края на живота си той всяка година го отбелязва и чества. Заплатата му е по-добра от стартовата отплата на Андрю Карнеги, само че и той също като него единствено за няколко години съумява да се издигне, да утрои възнаграждението си и да спести първия си капитал. Благодарение на персоналните си качества Рокфелер си построява добра известност.

Съвременниците му го разказват като работлив, акуратен, изчерпателен, сериозен, а също почтен, систематичен, предпазлив и набожен. Той работи до късните часове и става изключително добър в изчисляването на транспортни разноски – умеене, което по-късно му се отплаща. Той договаря връзките сред притежателите на канали и капитани на кораби, откъдето научава, че цените не са закрепени, а може да бъдат получени известни отстъпки при превозването на товарни артикули.

Вече 20-годишен Рокфелер стартира първия си независим бизнес в областта на комисионните и дружно със своя съучастник и някогашен съученик Морис Кларк основават компанията „ Кларк и Рокфелер “. Макар и да икономисва не малко средства от своята работа, Рокфелер започва това свое начинание с финансовата поддръжка на татко си „ Големия Бил “ или по-точно – взима заем от него на стойност 1 000 $ с 10 % рента. Събитието, което благоприятства ускореното струпване на капитал от страна на съдружниците е избухналата през 1861 година

Снимка: By Puck (magazine). Uploaded to Wikipedia by en:User:Rjensen – the English language Wikipedia (log), Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=4374648

Гражданска война (1861-1865). Те вършат малко положение от обезпечаването на продоволствия за бойците. Като доста други свои заможни съвременници, Рокфелер изплаща военната си тегоба и заплаща на различен човек да заеме мястото му. Това може и да не е най-достойната постъпка на младия предприемач, само че той успокоява душата си като субсидира идеята на Севера и финансово подкрепя Републиканската партия. За разлика от него, по-малкият му брат Франк взе участие в Гражданската война и въпреки и ранен, съумява да оцелее.

В годината, в която Рокфелер започва бизнеса си, в щата Пенсилвания е открит първият петролен бунар в Америка. Когато държавното управление на Съединени американски щати фиксира цената на петрола по време на военния спор и основава прелестна атмосфера за спекулации и бързи облаги, двамата съдружници не се двоумят, а се включват в света на петролния бизнес. През 1863 година компанията „ Кларк и Рокфелер “ в партньорство с химика Самюел Андрюс купува първата си рафинерия в индустриалната зона на Кливланд.

По това време бизнесът с керосин е едвам прохождащ, само че от ден на ден издирван, заради високите цени на китовата мехлем, която е недостъпна за междинната и за работническата класа. Докато множеството петролни компании усвояват едвам 60% от продукта, а останалите изхвърлят във водните басейни, на Рокфелер му хрумва блестящата концепция да усвояват всичко на 100 %. Част от добития бензин продава, а с другата зарежда личната си рафинерия. Освен това съумява да пласира и вторичните артикули като машинно масло, парафинов восък и нафта. Рокфелер бързо осъзнава, че колкото по-скоро стане самостоятелен от всевъзможни междинни компании и услуги, толкоз повече ще печели. Това е повода да наема свои техници и личен състав и да създава даже лични петролни варели.

Снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=530376

По същото време се случва и друго огромно събитие в персонален проект. През 1864 година Рокфелер подписва брак с Лаура Спелман, отличничка на випуска му и щерка на дейния политик и предприемач – Харви Спелман. Бракът е повече от сполучлив и продължава над 50 години. По отношение на Лаура, Рокфелер споделя: „ Нейната преценка постоянно беше по-добра от моята. Без нейните скъпи препоръки, щях да съм безпаричен човек “. Съпругата му е известна със своите аболюционистки възгледи и филантропска активност. Тя го подарява с 5 деца, като единствено едно не доживява до втората си година. Единственият им наследник – Джон Рокфелер Младши става заслужен последовател, както на бизнеса, по този начин и на благотворителните каузи на татко си.

През 1865 година се случва събитието, което както споделя самият Рокфелер – „ дефинира моята кариера “. Той изплаща на търг досегашното си дружество от съдружниците си и основава „ Рокфелер, Андрюс и Флаглър “ – компанията-майка на бъдещия петролен колос „ Стандарт Ойл “. В края на Гражданската война Кливланд е един от 5-те водещи петролни центъра в Съединени американски щати. В началото на 70-те години Рокфелер става президент на компанията, която към този момент носи името – „ Стандарт Ойл “. Следващият ход, който подхваща е както сполучлив, по този начин и не изключително почтен. „ Стандарт Ойл “ дружно с още няколко рафинерии и железопътни компании подписват скришен съюз прочут като „ Компания за Напредъка на Юга “. Съгласно спогодбата им тази компания ще дава транспортни услуги на участниците в нея със обилни понижения в цената, само че ще взима цялостната сума от по-малките самостоятелни предприятия.

При сходна нападателна политика по-малкият бизнес бързо губи капитали и банкрутира, от което се възползва Рокфелер като изкупува на ниски цени конкуренцията. Само за един месец той причислява 20 компании от Кливланд, с което унищожава съперниците си в града и става притежател на 25% от нефтените находища в Съединени американски щати. Събитието остава в историята като „ Кливландското кръвопролитие “. Година по-късно страната приключва съществуването на „ Компания за Напредъка на Юга “, само че Рокфелер към този момент е взел повече от предстоящото.

Следващата му стъпка е разгръщане на бизнеса към Ню Йорк и Пенсилвания. По-късно негови доближени и някои биографи се пробват да смекчат този праволинеен ход от страна на милиардера като изясняват, че той показвал на фирмите своите позитивни салда и по този начин елементарно ги привличал да се съгласят да бъдат изкупени и присъединени към петролния колос. Каквато и да е истината за неговите похвати, факт е, че през 1879 година, единствено 9 години след основаването на „ Стандарт Ойл “, компанията към този момент държи 90% от американския петролен пазар.

Стремглавото трупане на положение води със себе си и вълна на негативизъм по отношение на Рокфелер. Известната по това време журналистка – Ида Талбел, която е щерка на един от разорените петролни предприемачи взема решение да разобличи порочните практики на милиардера от Кливланд. В поредност от публикации, оповестени в списание „ Маклър “ и озаглавени „ История на компанията Стандарт Ойл “, тя разкрива всички подмолни или брутални бизнес тактики употребявани от Рокфелер.

По-късно тези публикации са оповестени под формата на книга, която за малко време става бестселър. През 1890 година се приема Антитръстовия закон Шърман, който цели да понижи властта на монополите, само че едвам през 1911 година с решение на Върховния съд се постановява „ Стандарт Ойл “ да се разпадне на 33 по-малки компании, които да действат самостоятелни една от друга. Рокфелер още веднъж не е от губещите, тъй като е основен акционер във всяка една от тях и в същина благосъстоянието му се усилва.

Снимка: By Oscar White – [1], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=47386644

Макар търговски схеми на Рокфелер да не са от най-почтените, в персонален проект той страни от празненства и обществени изяви и прекарва свободното си време със фамилията си. В края на ХХ в. той се ангажира с изключително необятна благотворителна активност. Рокфелер дава 600 000 $ (дн. ок. 25 млн. долара) за изграждане на Чикагския университет, като продължава да го подкрепя и 20 години след учредяването му. Инициативите му в образованието не престават със основаването на Общообразователен съвет, с помощта на който над 300 млн. $ са разпределени сред разнообразни американски колежи и университети.

Друго направление на неговата филантропска активност е медицината. През 1901 година се основава Рокфелерския институт за медицински проучвания (дн. частен Рокфелеров университет), в чийто лаборатории е открит лек против менингита. Няколко години по-късно е основана Рокфелеровата санитарна комисия, която стартира социална акция, обвързвана със опазването на здравето и с предварителната защита и лекуването на анкилостома (паразитни червеи в човешкото тяло). Благодарение на нея въпросното заболяване е изкоренено в южните щати единствено за 20 години. През 1913 година е основана фондацията „ Рокфелер “, която в рамките единствено на едно десетилетие става най-голямата филантропска организация в света, а нейният основател – най-големият донор в историята на Съединени американски щати. Благотворителната активност на фондация Рокфелер доближава и до България като през 1932 година с финансовата й поддръжка е издигната постройката на Агрономическия факултет в София.

Когато през 1937 години Рокфелер умира на преклонните 97 години, американската нация скърби за своя покровител. Тленните му остатъци са положени паралелно до тези на майка му и на брачната половинка му, която той надживява с близо 15 години. За доста от елементарните хора той остава индивидът, който дава по монета на всеки, който срещне. Някои от тях я пазят за цялостен живот, вярвайки, че част от шанса на Рокфелер ще се трансферира и върху тях. Самият Джон обобщава живота си по следния метод:

„ От дребен бях теоретичен на труд и на игра,

Животът ми бе празник – дълъг и благополучен,

Оставих зад тила си паника и неволя

и Господ бе със мен, със Свойта доброта “

Повечето от наследниците му резервират достойнството на семейството. Синът му Джон Рокфелер Младши следва прецизно както бизнес политиката на татко си, по този начин и благотворителните му начинания. Той построява комплексът от 14 небостъргача в жанр ар деко в Ню Йорк, прочут като Рокфелер Сентър. По-късно неговите наследници стават сенатори, други – губернатори, а Нелсън Рокфелер се изкачва до поста вицепрезидент на Съединени американски щати. И през днешния ден Рокфелер са измежду 30-те най-богати родове в Съединени американски щати и са считани за една от най-влиятелните семейства в публичния и стопански живот на страната.