Томас Карлайл е казал, че Историята на света не е

Томас Карлайл е споделил, че „ Историята на света не е нищо друго с изключение на биография на великите персони “. В средата на XIX в. шотландският мъдрец е провокирал съвременниците си със своята доктрина, че заобикалящият ни свят е плод на концепциите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали въздействие в обществото. Това не са единствено политиците и владетелите, само че също по този начин хората на перото, религиозните водачи и бизнесмените.

Някои персони са оказали световно въздействие върху стопанската система и бизнес връзките, до момента в който други са оставили дълготраен отпечатък върху националната си история. В поредност от текстове ще ви срещнем с предприемчивите хора, които с помощта на своите хрумвания и дейности са изиграли водеща роля в стопанската система и историята на своята страна.

На тридесетина километра от Велико Търново, по поречието на р. Янтра е ситуиран китният Габрово. Според легендите градът е основан от Рачо Ковача, странстващ занаятчия, само че археологическите разкопки разкриват доста по-древната история на града, която датира от Средновековието, когато поселището е имало значими стратегически функционалности в Стара планина.

Две от тях се извисяват над останалите и поради неповторимия си архитектурен жанр не могат да останат незабелязани. Едната е бяло-сива, наподобява на транспортен съд, кръстена е „ Парахода “ и в нея се обитава белодробната болница на града. Другата е висока, скрита измежду дърветата, необикновено красива в своята съсипия и детайлите й нашепват за славното й минало на вила, краеведите й споделят „ Старопиталището “ и децата се предизвестяват да не вървят там, тъй като е страшна и носи болести.

Макар да е един от най-богатите мъже в България през първата половина на ХХ в., за множеството си съграждани господин Семов е просто „ бай Пенчо “. Той е обичан и почитан от служащите си, които го назовават „ огромен човек “, тъй като е един от дребното работодатели, които поставят извънредно огромни грижи за всичките си подчинени. Семов строи към предприятията си трапезарии и бани, обезпечава на чиновниците си заводски доктор и инвалидни пенсии и с изключение на всичко останало подкрепя материално образованието както на служащите си, по този начин и на техните деца. Трите думи, които са ключът към триумфа му и които му оказват помощ да натрупа солидния си капитал. Описват го като гостолюбив, сърдечен и земен човек, който обича да прекарва времето си като храни рибите в езерото в двора на вилата си. Неговият съгражданин и някогашен министър-председател на България – Тодор Бурмов споделя за него че е процъфтяващ, тъй като „ имаше с изключение на разум, самообладание, воля и непримиримост, още храброст и смелост, проницателност и ударна мощност ”.

Снимка: By Неизвестен – Този файл от българската Държавна организация „ Архиви “ е качен в Общомедия като част от план за съдействие. Държавна организация „ Архиви “ дава изображения, които са в областта на публичното притежание. Цитирането на източника Държавна организация „ Архиви “ става с изтъкване на съответните идентифициращи документа номера на фонда, разказа, архивната единица и листа., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=52377737

Макар да има спор по отношение на това коя е точната дата на раждане на габровския фабрикант, приема се, че това е 1873 година Пенчо се ражда в село Цвятковци, Тутраканско и е първородният наследник на Иван и Бона Семови. Не съумява дълго да продължи образованието си и още незавършил пети клас се включва в търговията с платове и занаятчийски произведения на татко си. Те обикалят из цялата габровска област и оферират стоката си, само че животът на пътуващи търговци не е за Пенчо и той отваря дюкян в Тутракан. Скоро по-късно Пенчо се мести в Габрово. По това време градът е преуспяващ търговски център с голям брой заводи и благоприятни условия за насърчаване на бизнес инициативи. Животът на Пенчо стартира да се подрежда. Той се влюбва и се дами за Аница Гъдева, която му ражда две деца, с тъста си отваря дребна фабрика за сапун и стартира да натрупа положението си. През идващите години Пенчо подарява доста, подпомагайки всевъзможни опити за лекуване на тази подла болест. С персонални средства основава Фонд за битка с туберколозата и подкрепя Института по заразни и паразитни заболявания в София.

След тежкият удар, Семов се посвещава главно на работата си. С финансовата поддръжка на брат си и татко си през 1905 година Пенчо основава фабриката „ Иван Семов и синове “. Модерното дружество се занимава с произвеждане на платове и плетива на международно равнище. Късметът още веднъж каца на рамото на габровския бизнесмен и той става един от водещите индустриалци в страната. Скоро той среща и втората си брачна половинка – Радка Патева, която остава негова спътница в живота в продължение на повече от 40 години. Двамата нямат деца, само че осиновяват 6-годишният племенник на Пенчо от най-малката му сестра.

През 1917 година Семов става началник на огромната вълненотекстилна фабрика „ Успех “ в Габрово, която изцяло дава отговор на името си и носи обилни приходи на своя притежател. В края на 20-те години в нея се създават повече от 10 тона платове годишно. Освен нея Пенчо има и памукотекстилната фабрика “Принц Кирил ”. Бизнес ползите на габровецът не се изчерпват единствено с текстилната индустрия. През 1933 година той става акционер в Българското комерсиално параходно сдружение във Варна. Заедно с бизнесмена Иван Хаджиберов, Семов строи първите в България тенис кортове и зимни пързалки.

Освен сполучлив бизнесмен, като други свои заможни съвременници Пенчо Семов е и предан родолюбец. Когато България излиза губеща от Първата международна война (1914-1918) и претърпява втората си национална злополука, Семов е от българите, които не жалят никакви средства, с цел да понижат тежките последствия за страната. Според откривателите на живота на Семов, с помощта на неговата интервенция репарациите, които би трябвало да заплати страната ни са понижени с над 9 милиарда франка, а границата е изместена и включва в себе си Южна България, територия, от която е щяла да бъде лишена. Въпреки положителните планове и изплатените финансови средства, българското лоби не реализира повече от това и Ньойският контракт (1919 г.) носи тежки териториални загуби за страната ни. България губи своя изход на Бяло море, а Западните околности и Македония са приобщени към Кралството на сърби, хървати и словенци.

Макар и да страни от политиката Семов постоянно е предложил гостоприемството си по разнообразни държавни мотиви. Той посреща в дома си на свои разходи всички задгранични делегации, които посещават Габрово и даже в къщата му е отсядал британския легион.

Освен с любовта си към родината, Пенчо Семов е прочут с огромното си сърце. За него благосъстоянието не е самоцел, а той употребява положението си, с цел да го подарява там, където е най-необходимо. Той разпростира благотворителната си активност в необятен набор от посоки, само че най-значимите му са в областта на образованието, медицината и общественото подкрепяне. В средата на 30-те години на ХХ в. той подкрепя Аграрния факултет към Софийския университет със сумата от 300 000 лв.. Семов подарява над 2 млн. лева за българските църкви и манастири и финансира учебни заведения, библиотеки, санаториуми и лечебни заведения. През 1943 година Семов подарява средства за построяването и дълги години поддържа първият в България подслон за бездомни, които отваря порти в София. Наричат го и „ благотворителят на трапезариите “, тъй като отпуска средства за столови за небогати възпитаници в Казанлък, Габрово и Варна.

Снимка: By Gengen4ev – Template:My shots from 01 2019, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=78532376

Въпреки забележителните си капитали той не напуща Габрово и подкрепя града във всяко едно отношение. Той финансира поддържането на Априловската гимназия в Габрово, основава стопанско учебно заведение в града, което кръщава на брачната половинка си и построява школо в родното си село – Цвятковци. След като купува локалното казино „ Бузлуджа “, той го преобразява в дом на женското сдружение “Майчина грижа ”, в което се обитава и киното в града. Вилата, която построява и която е един от рушащите се архитектурни монументи в наши дни е с над 200 дка парк и езеро, които са били свободно отворени за жителите на града. Пенчо подкрепя и девическото обучение в града.

Журналистите го обичат и поради усилната му благотворителна активност и отношение към служащите го съпоставят с предприемачи като Форд и Рокфелер. Това не значи, че всички са го подкрепяли или са го харесвали. В спомените си неговият съгражданин и доктор Константин Вапцов го назовава „ Селянин без обучение (това му тежеше до последния ден на живота му) “. Може и да му е тежало, само че постъпките на Семов приказват за мил темперамент. Дори, когато един път несполучливо стрелят по него, той не повдига обвинявания в съда. Отношението му към живота е най-добре предадено от самия него: „ Аз се явих безпаричен и цялостен живот творих – моето дело е на разположение. Бях преподавател, без да съм възпитател, богат съм, без да съм лакомец. Социален съм без да бъда социалист. Работих въодушевено без да бях стихотворец. “

Верен на думите си, Семов се труди неуморно до последния си мирис през 1945 година Той написа две свои завети, като последното е от 1943 година Сетните му стремежи приказват красноречиво за това какъв човек е бил и каква е била визията му. Когато издъхва главните му капитали са на стойност над 1 милиарда лв. (ок. 9 млн. щатски $ по това време). Своя чифлик и лозето си във Варна дава на българските публицисти. С останалите средства се планува основаването на санаториуми, старопиталища, учебни заведения и частни дарения в парични средства.

Всичко щеше да бъде отлично, в случай че краят на земния му път не съвпадаше с огромните промени в ръководството на България. Заветните думи на Семов остават единствено на хартия и желанията му не са зачетени. Новата власт поставя ръка върху предприятията, имуществото, фонда и средствата му, събирани през целия му живот. Съпругата му Радка е изгонена от вкъщи им, а във вилата е обусловено инфекциозното поделение на локалната болница. Въпреки това през годините въпреки и отчасти някои от концепциите на Семов се сбъдват. Сградата на „ Параходът “ през днешния ден е болница за битка с белодробни заболявания и носи неговото име. Чифликът във Варна става почивна станция „ Журналист “. За страдание, прелестната вила измежду гората тъне в давност и съсипия, а езерото й, в което са плували лодки е единствено отдалечен спомен.

От селото до града, от дюкяна до фабриката, от персоналната покруса до необятната благотворителна активност, животът на Пенчо Семов е ентусиазъм за поколенията.