Томас Карлайл е казал, че Историята на света не е

Томас Карлайл е споделил, че „ Историята на света не е нищо друго с изключение на биография на великите персони “. В средата на XIX в. шотландският мъдрец е провокирал съвременниците си със своята доктрина, че заобикалящият ни свят е плод на концепциите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали въздействие в обществото. Това не са единствено политиците и владетелите, само че също по този начин хората на перото, религиозните водачи и бизнесмените.

Някои персони са оказали световно въздействие върху стопанската система и бизнес връзките, до момента в който други са оставили дълготраен отпечатък върху националната си история. В поредност от текстове ще ви срещнем с предприемчивите хора, които с помощта на своите хрумвания и дейности са изиграли водеща роля в стопанската система и историята на своята страна.

По времето когато Австро-Унгария афишира война Сърбия, която ще потопи целия свят в една кървава баня, във Вашингтон на британски и на френски език излиза един отчет, който ще се окаже един от най-достоверните и значими източници за Балканските войни (1912-1913). Този документ, който от време на време е именуван и анкета, проверява историческите и дипломатически предпоставки за експлоадирането на спора, дейностите по време на този въоръжен конфликт и най-после се пробва да очертае моралните последици от него. Зад този труд стои осем-членна комисия, а самият документ е направен със средствата на Карнегиевата фондация за интернационален мир.

Тази фондация съществува и през днешния ден, а бялата й постройка се издига към този момент повече от 100 години във Вашингтон. Зад нейното основаване стои една визия за свят без войни, в който военните спорове ще бъдат заличени с помощта на прецизни интернационалните закони и под наблюдението на интернационалните организации.

Снимка: By Theodore Christopher Marceau – Library of Congress, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1429049

Оптимист, върл анти-роялист, ученолюбив и образован, Андрю Карнеги е освен един от най-богатите мъже в историята, само че и „ бащата “ на модерната филантропия. От шотландското градче Дънфърмлин, през стоманените пътища на Новия свят, до „ Евангелието на благосъстоянието “, животът му е доказателство, че упоритостта и трудолюбието се отплащат. Творец на личния си триумф, Карнеги се отличава от други свои съвременници с огромното си сърце и хрумвания за бъдещето или казано с негови думи: „ Човекът, който умира богат, умира озлочестен! “

Домът им е непретенциозен и се състои единствено от една стая, която служи за хол, столова и спалня. Своята амбициозност и борбеност, Андрю наследява от татко си, който не се задоволява с ситуацията, в което се намира, а стартира усърдна работа в областта на производството на дамаски. Семейството се реалокира в по-голям дом, а двамата им сина стартират учебно заведение. За страдание, настъпват тежки времена, както за фамилния бизнес, по този начин и в страната като цяло, защото териториите й са обхванати от апетит. Бремето на недоимъка пада върху плещите на Маргарет, само че даже нейният труд не стига.

Веднага след идването си, Андрю, който е на 16 години, стартира да способства за фамилния бюджет. Първата му работа е във фабриките за текстил като момче, което зарежда макарите на шивачките. Доходът от нея е 1,20 $ на седмица (35 $ дн. валута). Трудолюбието на младежът не остава неусетно и още същата година неговият шеф го покачва и той стартира да получава възнаграждение от 2 $ на седмица. Този бранш не е по сърце на Андрю и още на идната година той се пренасочва професионално към железопътния превоз.

Неговият шеф –Томас Скот е първият, който насочва вниманието на Андрю към света на вложенията и го подтиква да закупи акции от компанията „ Адамс Експрес “. Майката на бъдещия милиардер го поддържа за следващ път като ипотекира домът им, с цел да даде нужните средства. Андрю не стопира до тук, а изкупува и дяловете на първата компания за спални вагони в Съединени американски щати.
Още от този начален стадий на основаване на своята финансова империя, той знае, че може да разчита извънредно доста на фамилията си и по тази причина се подсигурява с тяхната поддръжка и партньорство.

Родната къща на Андрю Карнеги

Снимка: By user:kilnburn, Attribution, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5887437

По-малкият му брат – Том става негов секретар, а братовчедка му става първата жена-телеграфист в историята на страната. От този ранен стадий на развиване двамата братя стават неразделни освен в персонален, само че и в бизнес проект. Андрю е индивидът с визия, обсег и усет за евентуални облаги, до момента в който брат му се грижи за детайлите и геният му се разпростира по време на разрастването на бизнеса със стомана.
След като получава солидни финансови приходи от железопътния превоз, Андрю насочва вниманието си към други браншове и влага в производството на желязо и параходи, както и в добива на петрол.

Този спор спомага за разрастването на неговия бизнес и съвсем го трансформира в милионер. Андрю има вяра, че промишлеността е задвижвана от тристранен съюз сред „ труда, капитала и опциите, които се откриват “.
През 1901 година се основава Ю Ес Стийл, която е първата корпорация в света с капитал над 1 милиарда $. Същата година Андрю разпродава изцяло дяла си в компанията, а облагата му се пресмята в златни бонове.

Две събития хвърлят сянка върху блестящата кариера на господин Карнеги, само че те са свързани индиректно с неговото име. Първото е огромното наводняване в Джоунстаун през 1889 година, което взима над 2000 жертви и е породено от недобре издигнат извънреден клуб за богати бизнесмени, един от които е самият Андрю. Конфликтът е сред Стоманената компания на Карнеги и синдикатът на служащите му. Равносметката от този кървясъл конфликт е 10 починали и опит за нападение над дясната ръка на Андрю – Хенри Фрик. Събитието води до цялостен разлив в връзките сред двамата сътрудници. Карнеги е засегнат от дейностите на Фрик и от черното леке, което пада върху неговото име и това на компанията му.

Съвременниците му разказват Андрю като толерантен, деликатен и образован мъж с радостен манталитет и огромно сърце. Когато е на 16 години, полковник Джеймс Андерсън, който е измежду заможните жители в американското градче, в което живее семейство Карнеги, отваря вратите на богатата си библиотека за всички небогати работещи момчета. Андрю освен обогатява своите знания, само че и образецът на този мъж поставя дълготраен отпечатък върху живота му и след това въодушевява част от неговите каузи.

Андрю с брат си Том

Снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=887247

То обрисува главните му хрумвания във връзка с филантропията и отговорността, която носи новата класа от единствено издигнали се предприемачи. Според него, единственият метод да се избегнат отрицателните последствия от неравенството във финансовото положение на хората е посредством усилена социална и дарителска активност от страна на богатите или казано с други думи – те би трябвало да раздадат по един обмислен и аргументиран метод насъбраното си положение. Ако беше стигнал единствено до тук, Карнеги щеше да е един от доста философи на стопанската система, само че той взема решение да трансформира думите си в каузи и до края на живота си съумява да реализира всичките си хрумвания, а точно – раздава цялото си благосъстояние.

Той основава колежи, университети, учебни заведения, неправителствени организации и сдружения. Сред известните му инвестиции са: Карнеги Хол, Музеят Карнеги в Питсбърг, Институтът за научни проучвания „ Карнеги “, както е редица тръстове, измежду които „ Тръстът на университетите в Шотландия “. Освен всичко останало той оказва помощ на Букър Т. Уошингтън да учреди „ Националната лига на чернокожите предприемачи “. С негови средства са учредени повече от 2000 библиотеки по света, като 1600 от тях са на територията на Съединени американски щати.

Брат му е най-близкият му другар и той понася тежко преждевременната му гибел в резултат на пневмония. Човекът обаче, който заема най-голямо място в сърцето на Андрю е неговата майка – Маргарет. Тя постоянно го е поддържа, окуражава и подкрепя. За него и брат му тя е „ майка, детегледачка, здравна сестра, готвачка, учителка и светица “. Той живее с майка си и се грижи за нея до края на живота й, като тя е постоянно с него, даже по време на някои бизнес пътувания.

Неговата отдаденост към нея е и повода да подписа брак едвам откакто тя не е към този момент на този свят и по този начин на 51 години той се дами за 20 години по-младата от него – Луиз Уитфийлд. Десет години по-късно тя ражда неговото първо и само дете – щерка, която той кръщава на майка си – Маргарет. Вероятно някои дами не биха били щастливи от сходен процес, само че Луиз не е от тях. През целия им взаимен живот тя поддържа филантропската активност на брачна половинка си, а след гибелта му написа увода към неговата автобиография, който е изпълнен с топлина.

Последните години от живота си той посвещава на битката си за международен мир. Според брачната половинка му точно разочарованието от опитите да го реализира са част от аргументите за гибелта му: „ …световното злополучие беше прекомерно огромно. Сърцето му не можа да го понесе. “ Първата международна война унищожава фантазията му за унищожаване на интернационалните спорове. И през днешния ден Андрю Карнеги се счита за един от най-богатите бизнесмени в историята, само че това, което го отличава от доста други е огромното му сърце и неговата фантазия за един по-образован и по-миролюбив свят.