Тома Биков стигна дотам да търди, че няма да приемат

Тома Биков стигна до такава степен да търди, че няма да одобряват в ГЕРБ Кирил Петков, в случай че той пожелаел да влезе там, тъй като имали условие за честност и положително име. Такъв бил Борисов. Биков, несъмнено, не си има вяра, както и нико в ГЕРБ не има вяра, че тези условия са изобщо съпоставими към Борисов.

 

Сега за Росен Желязков.

Кандидатурата му е реалност. За него бяха казани положителни думи от съпартийците му. Постепенно хвалбите започнаха да се усилват стигайки до степен шербет.

Самият господин Желязков би трябвало да се усеща неловко от това. Сигурно има положителни качества, несъмнено където е работил е оставил положително усещане – най-малко у част от сътрудниците му.

 

Но. Реших да прочета какво написа за него в Уикипедия. Оказа се, че там са изброени позитивните неща. Липсват обаче други, също доста значими. Например, че е бил министър в третия кабинет „ Борисов “ против който през 2020 година се подвигнаха митинги, а социологическите организации мериха над 75% от публичното мнение, което желае оставка на това държавно управление. Най-вече поради корупцията, която се трансформира в емблема на Борисовото ръководство изобщо. И доказателство за това е дъното, на което се намира страната във всички ранглисти на Европейски Съюз, отнасящи се до стандарта на живот. Той е бил част от тези, довели България до това дъно.

 

Доста необичайно е също, че в Уикипедия са пропуснати цели три години, през които Желязков е бил обвинен по делото „ Костинброд “ като основен секретар на Министерски съвет. Това е оня скандал, в който прокуратурата първо твърдеше, че е осъществено закононарушение посредством печатане на към 340 хиляди бюлетини в опит да бъдат манипулирани изборите през май 2013 година Каза го тогавашният основен прокурор Сотир Цацаров, който даде невиждана до оня миг прес-конференция, на която бяха показвани бюлетини, описваха се незаконни дейности и прочие

 

Така започва абсурдът. Финишира когато същата прокуратура разгласи, че няма осъществени противозаконни дейности. Росен Желязков беше оневинен.

Желязков сигурно знае защо става дума. Знае, за какво първо е бил упрекнат от Цацаров, а след това е бил оправдан първо от същия Цацаров, по-късно и от съда.

 

Може би Желязков е бил незаслужено упрекнат – за прокуратурата това е без проблем, даже табиет, - само че би трябвало да му е минавало през мозъка, че може и да бил посочен за тази роля. От кого? Не е било мъчно да се досети. Дали се е съгласил и е сключил някаква договорка – той си знае. Имаше и такива клюки.

 

Когато бе назначен за министър на превоза се заприказва, че Борисов го компенсира за претърпяното стеснение. По принцип Борисов рядко назначава министри поради техни умения – интересува го лоялността към него, към ползите на избрани кръгове до самия Борисов.

 

За пикантните злословия няма да отваряме дума. Всеки разполага с персоналния си живот, както откри за добре.

 

Желязков обаче е наясно също с всички подозрение, които имаше в обществото във връзка с концесионния контракт за летище „ София “. Да, наясно е. Което не значи, че ще ги признае. Не е признал за бюлетините, няма да признае и за другите секрети, за които знае или е взел участие.

Постът „ ръководител на Народно събрание “ е тип „ изпиране “ за него. Чрез него да се „ поизпере “ и ГЕРБ. Като след баня ще е и самият Борисов, за чиито многочислени и тежки грехове перилен препарат не е фиктивен.

 

Нелепо е ГЕРБ да упреква други, че са отговорни за казуса с избирането на ръководител на Народното събрание. Хората на Борисов, както и самият той освен до момента не са се извинили за нито една неверна стъпка и неуспех, само че даже не престават да се хвалят с някакви триумфи, които съществуват единствено в болните им мечти.

Росен Желязков явно е най-хубавото, с което разполага Борисов. И това споделя доста.

 

Емил Азар