Тома Биков, коментар специално за Tribune.bg Когато на Разпети петък,

Тома Биков, коментар особено за Tribune.bg Когато на Разпети петък, болшинството в 45-ото Народно заседание бързаше да одобри радикалните промени в Изборния кодекс, причините на депутатите от ГЕРБ нямаха значение. С възторг и без да мислят за следствията Българска социалистическа партия, „ Демократична България “, Движение за права и свободи и „ Изправи се, мутри вън “ подкрепяха съвсем всички оферти на партията на Станислав Трифонов и по този начин реализираха концепцията си за основаване на парламентарен „ Отечествен фронт “ против ГЕРБ. Повечето от въодушевените депутати не криеха, че с кодекса на Трифонов желаят да спрат ГЕРБ по длъжностен път и да създадат изборните правила на първо място комфортни за себе си. Затова и всеки глас срещу това изборните правила да се трансформират коренно два месеца преди изборите се приемаше като глас на ГЕРБ, респективно на мафията и олигархията. Държа да подчертая, че актуалният Изборен кодекс беше признат с цялостното схващане, че изборите ще бъдат единствено след два месеца. Освен радикалните промени в изборните правила, той реализира и промяна на състава, структурата и метода, по който се излъчва Централната изборна комисия. По този метод, комисията беше овладяна изцяло от „ Отечествения фронт “. Ден по-късно Румен Радев назначи служебно държавно управление, което получи единствената задача да работи за идеята предварителните парламентарни избори да бъдат извоювани от същия този „ Отечествен фронт “. Припомням тези обстоятелства, тъй като те са значими от позиция на отговорността за актуалната обстановка, при която назначената от Румен Радев ЦИК гази изборното законодателство, което е признато от подкрепящото го болшинство на „ ИТН “, Българска социалистическа партия, Движение за права и свободи, „ Демократична България “ и „ Изправи се, мутри вън “. Първо се оказа, че няма да има задоволително машини. Това беше ясно още, когато депутатите на тези партии, одобриха да се гласоподава единствено с машини в чужбина. Проблемите с компанията снабдител „ Сиела “ бяха елементарно прогнозируеми още при започване на юни. Защото доставката на машини не е като доставката на картофи. Така се оказа, че в България всички ще бъдат задължени от властта на Радев да гласоподават с машини, а в Турция да вземем за пример ще се гласоподава единствено с хартия. Кого обслужва това? След това напълно предстоящо се оказа, че машините няма да бъдат сертифицирани в цялостен размер и единственото, което ни остава, е да се доверим на назначената от Румен Радев ЦИК, че няма да се пипат настройките на машините. Тук пристигна и другата предстояща вест. Оказа се, че настройките към този момент са пипани от деятеля на „ Демократична България “ Атанас Шарков. Незнайно на какви учредения, той е получил достъп до тях. Последното беше доказано от претендента за народен представител от „ Демократична България “ Борислав Сандов. Затова и отговорът, който дължи ЦИК и компанията снабдител „ Сиела “, е на какви учредения Шарков е получил достъп до машините. Само този факт към този момент е задоволително съображение да нямаме доверие на машинното гласоподаване. Наред с това напълно предстоящо е и терзанието на по-възрастните гласоподаватели да гласоподават с машини. ЦИК от няколко дни се пробват да проведат нефелна осведомителна акция в това отношение и като че ли единствено Цветозар Томов от „ Демократична България “ е леко сюрпризиран от кашата, в чието замесване взе участие интензивно и персонално към този момент една година.   И по този начин стигаме досега, в който би трябвало да се доверим на ЦИК, която не е в положение да обезпечи машини в чужбина и с това нарушава закона, на служебното държавно управление, което взе участие в изборите на страната на „ Отечествения фронт “, на Цветозар Томов от „ Демократична България “, който допреди два месеца твърдеше, че няма да има проблеми, а в този момент изяснява какъв брой проблеми има и на Атанас Шарков от „ Демократична България “, който незнайно по какъв начин е стигнал до настройките на машините. Изобщо би трябвало да се доверим, че изборите ще бъдат извършени обикновено и почтено без да имаме каквото и да било съображение за това. На фона на този парадокс, ЦИК към този момент отхвърля изрично да се броят разписките от машинното гласоподаване, които единствени могат да потвърдят, че преброените от машините гласове не са манипулирани. Защо ЦИК отхвърля това подсигуряване? На последните избори, в разнообразни секции в страната има не дребни разминавания от резултата даден от машината и разписките, на които е записано по какъв начин са дали своят вот гласоподавателите. Затова и държанието на актуалната ЦИК във връзка с разписките е извънредно подозрително. Изводът от казаното до тук е един и той е, че България се намира в извънредно комплицирана обстановка, при която може да се случи неуспех на изборния развой. Това означа, че политическата рецесия, в която се намира страната може да прерасне в конституционна. Възможността да се стигне до избирателен безпорядък, тежки подозрения в честността на изборите и, в последна сметка тяхното оборване, към този момент е напълно забележима. И тук Румен Радев би трябвало да прояви в случай че не разсъдък, то най-малко боязън пред обстановката, в която може да се окаже. Той е индивидът, който сега държи цялата власт и единствената опция да се застрахова от сходно отрицателно развиване на изборния развой е да подреди на своята ЦИК да брои разписките от машините. Ако не го направи, то доверието в изборите е под доста сериозен въпрос. А цената за това ще бъде още по-силно разделяне на нацията и още по-тежка неустойчивост в обществото. Дали Румен Радев цели съзнателно това? Лично аз към този момент не съм сигурен в отговора на този въпрос. Тома Биков е политолог, публицист и политик. Автор е на няколко книги. Член на Политическа партия ГЕРБ. Народен представител в 44-тото и 45-тото Народно заседание.