Тома Биков, коментар специално за Tribune.bg Изненадващият начин, по който

Тома Биков, коментар особено за Tribune.bg Изненадващият метод, по който Станислав Трифонов показа проектокабинета си, завари неподготвени водачите на „ Демократична България “ и „ Изправи се, мутри вън “. В продължение на една година Христо Иванов и Мая Манолова обясняваха с възторг, че ще ръководят с партията на Трифонов, до момента в който самият той мълчеше. В прочут смисъл, водачът на „ ИТН “ е прав да прави каквото си изиска, тъй като никой не го е чувал да поема съответни задължения – нито към Манолова и Иванов, нито даже към личните си гласоподаватели. В този смисъл, в случай че Манолова и Иванов се усещат излъгани, то това е единствено техен проблем, тъй като са станали жертва на личните си мечти и самовнушения. В политиката сходно положение постоянно приключва с разочарования и незадоволеност. Във фантазиите на водачите на двете протестни обединения, Трифонов се явяваше като принц на бял кон, който ги поема с огромното си електорално тяло, носи ги до политическия олтар и най-после извършва всички техни стремежи. Ден след изборите, до момента в който се готвеха да посрещнат и целунат своя принц, се оказа, че той е жаба. Нещо повече, жабата даже отхвърли да ги ухажва. В този миг, Иванов и Манолова започнаха да се чудят дали да целунат жабата и да я завлекат към олтара или да стартират да водят война с нея, задето не се е оказала принца на техните фантазии. Отвъд метафорите е добре да създадем реален разбор на това, което се случи. Първо – Станислав Трифонов направи това, което е правил постоянно – съобрази се на първо място със себе си и със личните си ползи. Ако Христо Иванов и Мая Манолова са очаквали нещо друго, то това значи, че не са хора, които са в положение да виждат и регистрират действителностите. Трифонов може и да е нов в политиката, само че е прекомерно от дълго време в общественото пространство, с цел да бъде изненада за хора, които са способни да отделят обстоятелствата от личните си мечти. Второ – Трифонов показа напълно неолиберално държавно управление, което би трябвало да се хареса в случай че не на „ Изправи се, мутри вън “, които произлизат по-скоро от Българска социалистическа партия, то най-малко на „ Демократична България “, които са наследници на неолибералното ръководство на Иван Костов. В този смисъл, по всичко наподобява, че Трифонов е показал идеологически съвместима структура за „ протестните партии “. След отдръпването на Николай Василев като претендент за министър-председател, стана ясно, че и управническата стратегия на Трифонов е напълно неолиберална. В стопански проект в нея е планувана приватизация на Българската банка за развиване, бюджетни икономии и понижаване на налози. Самият Василев се дефинира като „ бюджетен ястреб “. Такива са и огромна част от икономистите на „ Демократична България “. Трето – в естетически проект, Станислав Трифонов показа министри, голяма част от които имат профила на онази част от митинга, която беше носена на ръце от медии и коментатори. Това са младежи, които са учили и работили в чужбина и са се върнали в България. Нали към тези хора, Христо Иванов и Мая Манолова адресираха голяма част от посланията си? Какъв е казусът да ги поддържат за министри? Лично аз съм песимистичен, както към персоналния състав на кабинета, по този начин и към неолибералната му идеологическа рамка. Убеден съм, че в случай че едно такова държавно управление стартира да реализира програмата си, ще загуби доверието на гласоподавателите до няколко месеца. Това е по този начин, тъй като българският подтекст не е нито неолиберален, нито демократичен на културно равнище, нито пък множеството от претендентите за министри ще могат да се ориентират бързо в особеностите на държавното ръководство. Въпросът обаче е, че Трифонов предложи ръководство, което ГЕРБ сигурно нямаше да предложи. Защо Христо Иванов и Мая Манолова са скептични към това предложение? Нали не желаят постове, а единственото, което желаят е да демонтират ГЕРБ, да изчегъртат Борисов и да поддържат Трифонов? Истинският проблем на „ Демократична България “ и „ Изправи се, мутри вън “ е, че те чакаха Трифонов да се отнася с тях, по този начин както Борисов го правеше преди време. Да ги предложения на договаряния, да ги ухажва, да им даде няколко министерства, да извърши огромна част от желанията им и най-после, когато решат да излязат в съпротива, даже да не им се сърди доста. Само, че Трифонов не е Борисов. Очевидно, той гледа на „ Демократична България “ и „ Изправи се, мутри вън “, като на дребни обединения, които са длъжни да го слушат и да извършват. Това, че те живеят с мисълта, че могат да са равностойни сътрудници, си е техен проблем. А и какво имат те повече от партията на Трифонов? Обществена поддръжка? Експертиза? Програма? Управленски капацитет? Кадрови капацитет? С какво тъкмо Мая Манолова и нейната групировка, която има всичко на всичко 13 депутати е повече от Станислав Трифонов, та той да извършва програмата ѝ? Какви по-добри министри щеше да предложи Христо Иванов от Станислав Трифонов, та да се допитат до него, когато се дефинира състава на държавното управление? Големият проблем на „ Демократична България “ и „ Изправи се, мутри вън “ е, че към момента не са стигнали до равнище, в което да са способни да се самооценят реалистично и да работят съгласно силите си. Тази липса на реалистична самокритика вкарва двете обединения в клопката на илюзиите и самозалъгването и ги кара да наподобяват несериозно. Това е една от аргументите да не са в положение да завоюват по-голяма поддръжка от тази, която имат. След понеделник ясно пролича и техния двоен стандарт. Докато се бореха с „ властническия жанр “ на Борисов (този жанр направи Иванов министър, а Манолова омбудсман), се оказаха относително меки към Трифонов, който не ги пита за нищо и дори разгласи, че няма да договаря с тях. И тук, вместо да се поотрезви и да си даде сметка в какъв брой комплицирана обстановка е попаднал, Христо Иванов стартира да умолява парламентарната група на „ ИТН “ да договарят с него. Това е остарял метод за бягство от действителността. Христо Иванов явно не е в положение да разбере, че групата на ИТН е функционалност на Трифонов, а не противоположното. Вместо да изиска договаряния със самия водач на тази групировка, Иванов се моли да договаря с Тошко Йорданов. Лично аз не виждам логичност в тази теза. Тук ще напомня обаче безапелационния отвод на водача на „ Демократична България “ да договаря с Даниел Митов. Оказва се, че за Христо Иванов Тошко Йорданов е надалеч по-подходящ и самостоятелен сътрудник за договаряния от зам.-председателя на ГЕРБ. Сам по себе си, този факт демонстрира, какъв брой надалеч от действителността живее водачът на Демократична България. А политиката е на първо място дарба да виждаш очевидностите и да разбираш какво стои зад тях. Който не е в положение да се оправи с тези две задания е попаднал в политиката инцидентно и ще си тръгне от нея скоро. Тома Биков е политолог, публицист и политик. Автор е на няколко книги. Член на Политическа партия ГЕРБ. Народен представител в 44-тото и 45-тото Народно заседание.