Тома Биков: Кой спря филма по БНТ за репресиите срещу българите в Югославска Македония?
Тома Биков, Facebook
Внезапното отпадане от програмата на Българска национална телевизия на документалния филм „ Само, тъй като бяха българи”, който споделя за репресивната политика на Югославската комунистическа партия против хората с българско съзнание в Македония, поражда няколко значими въпроса, които би трябвало да получат отговор през идващите дни:
1. Защо този филм е изнемощял от програмата на публичната телевизия, макар че е било оповестено, че ще бъде излъчен? На този въпрос би трябвало да отговори генералният шеф на Българска национална телевизия господин Емил Кошлуков.
2. Има ли интервенция отстрана на изпълнителната власт във връзка с програмната политика на публичната медия? Ако има такава, то е значимо да се разбере, коя е конкретнта фигура, която се е намесила и да се потърси лична отговорност. Защото по закон никоя от управляващите няма право да се меси в програмната политика на публичните медии. На този въпрос би трябвало да отговорят от държавния пресцентър.
3. Ако отговорът е, че представители на Министерски съвет не са се месили в програмната политика на публичната медия, ще би трябвало да приемем, че програмата е била изменена по самодейност на управлението на малкия екран. В този случай, отговорът на първия въпрос, би трябвало да бъде доста дълъг и аргументиран.
Извън тези въпроси, които са по-скоро от механически и законов темперамент, не по-малко значими са политическите въпроси. Най-важният от тях е – проблем ли е филмът „ Само, тъй като бяха българи” за българо-македонските връзки и за управляващите в Република Северна Македония? Този филм се базира на обстоятелства и споделя за десетилетните тежки репресии отстрана на тоталитарния режим в Югославия против хората с българско съзнание на територията на днешна Република Северна Македония.
През последните 30 години, Българска национална телевизия е произвела сходни филми за репресиите на българския тоталитарен режим против неговите съперници в България и в никакъв случай тези филми не са били сваляни ненадейно от нейната стратегия. Българската социална телевизия е произвела филми и за „ Възродителния процес”, като „ Технология на злото”, които описват за репресивната политика на Българска комунистическа партия по отношение на турците и мюсюлманите в България.
В този подтекст са създадени филмите „ Само, тъй като бяха българи” и „ Хроника на едно национално предателство”, които описват за репресиите против българите в Македония. Впрочем такива репресии прави освен Югославската комунистическа партия, само че и Българска комунистическа партия, която от средата на 40-те до началото на 50-те години на предишния век, води политика на силова дебългаризация на Пиринска Македония.
Ако тези исторически обстоятелства за принуждение, тъпчене на достолепие и права на хората с българско съзнание са проблем за актуалната власт в Република Северна Македония, това значи, че страната не просто не е подготвена за договаряния и участие в Европейски Съюз, само че и е доста надалеч от това положение.
Ако някой си мисли, че връзките сред България и Република Северна Македония, минават само през призмата на търговията и имат за собствен единствен израз данните за стокообмена сред двете страни, то означавва, че той не е наясно нито с подтекста на тези връзки, нито с техния произход, нито с техните проблеми, нито с решаването на тези проблеми. Ако българският министър председател е човек, който споделя сходно повърхонстно виждане, то значи, че скоро ще капитулираме и то по най-унизителния за нас метод.
Спорът сред България и Република Северна Македония не е търговски, а политически. Политическите разногласия не могат да бъдат позволени със средствата на търговията, нито с общи приказки. Те не могат да бъдат позволени и като се пренебрегва предишното, тъй като предишното към този момент е реалност. Опитът българо-македонските връзки да бъдат вкарани единствено в подтекста на сегашното, може и да ги лишат от минало, само че ще ги лишат и от бъдеще.
В Република Северна Македония е имало комунистически тоталитарен режим, по този начин както е имало комунистически тоталитарен режим в България. Според критериите на Европейски Съюз, режимът в Република Северна Македония е тъкмо толкоз незаконен, колкото и българският. Невинните жертви на тези режими заслужават респект и почитание, а не игнориране и изтикване на втори проект. Първата крачка за гарантиране на правата на българите в Република Северна Македония (като такива са се определили над 100 000 души, които на база генезис са получили българско гражданство), ще бъде почитането на паметта на жертвите на югославския тоталитарен режим.
Ако това е непостижима задача за актуалното ръководство в Република Северна Македония, то няма по какъв начин да чакаме, че ще бъде по силите му да подсигурява правата на българите в вероятност. Почитането на жертвите на тоталитарните режими и безапелационното наказание на самите тоталитарни режими не е въпрос, който предстои на договаряния, пазарлъци, отстъпки и стокообмен. Това е фундаментален принцип на Европейски Съюз, който България е призвана да отбрани.
В този подтекст, българската капитулация и оскърбление при договарянията с Република Северна Македония, ще бъдат капитулация и оскърбление за целия Европейски Съюз.
И който не схваща това, е по-добре да продължи да се занимава с търговия на дребно на измислени артикули и да не трансформира в фиктивен артикул за търговия на дребно достолепието, предишното и бъдещето на българския народ.
Внезапното отпадане от програмата на Българска национална телевизия на документалния филм „ Само, тъй като бяха българи”, който споделя за репресивната политика на Югославската комунистическа партия против хората с българско съзнание в Македония, поражда няколко значими въпроса, които би трябвало да получат отговор през идващите дни:
1. Защо този филм е изнемощял от програмата на публичната телевизия, макар че е било оповестено, че ще бъде излъчен? На този въпрос би трябвало да отговори генералният шеф на Българска национална телевизия господин Емил Кошлуков.
2. Има ли интервенция отстрана на изпълнителната власт във връзка с програмната политика на публичната медия? Ако има такава, то е значимо да се разбере, коя е конкретнта фигура, която се е намесила и да се потърси лична отговорност. Защото по закон никоя от управляващите няма право да се меси в програмната политика на публичните медии. На този въпрос би трябвало да отговорят от държавния пресцентър.
3. Ако отговорът е, че представители на Министерски съвет не са се месили в програмната политика на публичната медия, ще би трябвало да приемем, че програмата е била изменена по самодейност на управлението на малкия екран. В този случай, отговорът на първия въпрос, би трябвало да бъде доста дълъг и аргументиран.
Извън тези въпроси, които са по-скоро от механически и законов темперамент, не по-малко значими са политическите въпроси. Най-важният от тях е – проблем ли е филмът „ Само, тъй като бяха българи” за българо-македонските връзки и за управляващите в Република Северна Македония? Този филм се базира на обстоятелства и споделя за десетилетните тежки репресии отстрана на тоталитарния режим в Югославия против хората с българско съзнание на територията на днешна Република Северна Македония.
През последните 30 години, Българска национална телевизия е произвела сходни филми за репресиите на българския тоталитарен режим против неговите съперници в България и в никакъв случай тези филми не са били сваляни ненадейно от нейната стратегия. Българската социална телевизия е произвела филми и за „ Възродителния процес”, като „ Технология на злото”, които описват за репресивната политика на Българска комунистическа партия по отношение на турците и мюсюлманите в България.
В този подтекст са създадени филмите „ Само, тъй като бяха българи” и „ Хроника на едно национално предателство”, които описват за репресиите против българите в Македония. Впрочем такива репресии прави освен Югославската комунистическа партия, само че и Българска комунистическа партия, която от средата на 40-те до началото на 50-те години на предишния век, води политика на силова дебългаризация на Пиринска Македония.
Ако тези исторически обстоятелства за принуждение, тъпчене на достолепие и права на хората с българско съзнание са проблем за актуалната власт в Република Северна Македония, това значи, че страната не просто не е подготвена за договаряния и участие в Европейски Съюз, само че и е доста надалеч от това положение.
Ако някой си мисли, че връзките сред България и Република Северна Македония, минават само през призмата на търговията и имат за собствен единствен израз данните за стокообмена сред двете страни, то означавва, че той не е наясно нито с подтекста на тези връзки, нито с техния произход, нито с техните проблеми, нито с решаването на тези проблеми. Ако българският министър председател е човек, който споделя сходно повърхонстно виждане, то значи, че скоро ще капитулираме и то по най-унизителния за нас метод.
Спорът сред България и Република Северна Македония не е търговски, а политически. Политическите разногласия не могат да бъдат позволени със средствата на търговията, нито с общи приказки. Те не могат да бъдат позволени и като се пренебрегва предишното, тъй като предишното към този момент е реалност. Опитът българо-македонските връзки да бъдат вкарани единствено в подтекста на сегашното, може и да ги лишат от минало, само че ще ги лишат и от бъдеще.
В Република Северна Македония е имало комунистически тоталитарен режим, по този начин както е имало комунистически тоталитарен режим в България. Според критериите на Европейски Съюз, режимът в Република Северна Македония е тъкмо толкоз незаконен, колкото и българският. Невинните жертви на тези режими заслужават респект и почитание, а не игнориране и изтикване на втори проект. Първата крачка за гарантиране на правата на българите в Република Северна Македония (като такива са се определили над 100 000 души, които на база генезис са получили българско гражданство), ще бъде почитането на паметта на жертвите на югославския тоталитарен режим.
Ако това е непостижима задача за актуалното ръководство в Република Северна Македония, то няма по какъв начин да чакаме, че ще бъде по силите му да подсигурява правата на българите в вероятност. Почитането на жертвите на тоталитарните режими и безапелационното наказание на самите тоталитарни режими не е въпрос, който предстои на договаряния, пазарлъци, отстъпки и стокообмен. Това е фундаментален принцип на Европейски Съюз, който България е призвана да отбрани.
В този подтекст, българската капитулация и оскърбление при договарянията с Република Северна Македония, ще бъдат капитулация и оскърбление за целия Европейски Съюз.
И който не схваща това, е по-добре да продължи да се занимава с търговия на дребно на измислени артикули и да не трансформира в фиктивен артикул за търговия на дребно достолепието, предишното и бъдещето на българския народ.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ