Том Ханкс казва, че е написал първия си роман като

Том Ханкс споделя, че е написал първия си разказ като " освобождение от безкрайния напън " на правенето на филми.

Двукратният притежател на Оскар издава, че " Създаването на още един огромен кино шедьовър " (The Making of Another Major Motion Picture Masterpiece) е въодушевен от личната му екранна кариера.

Дългата работа по снимането на филм, споделя той пред BBC, значи, че можете „ просто да ви свърши любознанието за работата “. „ Понякога просто би трябвало да имате друга причина, с цел да разпалите въображението си “, изяснява той. 66-годишният Ханкс споделя, че " постоянно " е писал " под една или друга форма ". Неговият алманах с разкази Uncommon Type е оповестен през 2017 година и е продаден допълнително от 234 000 копия в Обединеното кралство.

Той стартира да написа романа от 448 страници през идната година. „ Писах сред филмите, пишех където и да бях, пишех в самолети, пишех вкъщи, пишех на отмора, пишех в хотелски стаи, пишех през дългите уикенди, когато не работех “, споделя той.

Присъдите на критиците
„ Не е почтено “, признава той, че неговият дебютен разказ е бил оповестен, без да е минал през нормалния развой на отменяне от издателите, до момента в който други писатели за първи път се борят.

Но той не се извинява и знае, че книгата в последна сметка ще „ оживее и ще почине въз основа на личната си дарба да забавлява и просветлява публиката “. Присъдите на критиците за " Създаването на още един огромен кино шедьовър " (The Making of Another Major Motion Picture Masterpiece) са хладки.

Ханкс не се тормози от отзивите. Той споделя, че неговата „ ежедневна работа като кино звезда “ значи, че може да „ се оправи “ с всякаква рецензия. Актьорът споделя, че е станал " по-силен, когато се стигне до това в действителност да бъде раздран ".

Неговият разказ е за основаването на многомилионен супергеройски екшън филм и включва актьорски състав, в това число екстравагантен режисьор и самодостатъчен и мощно обструктивен мъжки артист, който прекъсва и забавя фотосите.

Така че е изненадващо самопризнание, когато приветливият глас на Уди в „ Играта на играчките “ признава: " Аз самият съм се държал по този начин на снимачната площадка във всеки един от тези моменти. "

„ Не всеки е в най-хубавата си форма всеки ден на снимачна площадка “, продължава той.

„ Имах сложни дни, пробвайки се да бъда експерт, когато животът ми се разпадаше по повече от един метод и условието към мен в този ден е да бъда занимателен, обаятелен и любящ – и това е последният метод, по който се усещам. “

Ханкс обаче се гордее, че постоянно идва в точния момент. „ Това, което не може да се случи на филм, е, че някой не може да се подиграва с времето или продължителността на фотосите или бюджета. Това е съществен грях в кинобизнеса.

„ Ще бъдете изумени “, прибавя той, „ какъв брой хора знаят, че може да им се размине, и им се споделя, че може да се размине, тъй като носят кино лентата на раменете си. “

Всъщност в книгата той приказва за артисти, които са „ плачливи бебета, психически отломки, алкохолици във вагона, наркомани отвън вагона... и повече от няколко вражди сред Талантите “.

Споменава се и полов тормоз.

От кого би могъл да се въодушеви? Излишно е да споделяме, че Ханкс просто се смее, когато е помолен да назове имена.