Толкова много загадки остават около темата за харемите на султаните

Толкова доста загадки остават към тематиката за харемите на султаните (поради недопускането в тях на външни лица), че и до през днешния ден, каквото и да се каже постоянно ще остане още нещо за разгадаване.
Ето някои любопитни неща за харемите и митовете към тях:
Дом на щастието
Самата дума харем има арабски генезис и значи неразрешено, свещено място. До приемането на исляма турците не познавали многоженството, само че през X в. към този момент приели от арабите тази традиция. По времето на османските султани харемът се наричал дом на щастието.

Мястото
До XVI в. султанският харем се разполагал в остарелия замък (на пл. „ Баязид “) – Топкапъ бил по-скоро мястото, където се решавали държавните каузи. Именно брачната половинка на Сюлейман Великолепни Роксолана, героинята на книгата „ Харем “, е първата, която уговорила султана да й позволи да се придвижи в двореца Топкапъ дружно със своите робини. По-късно, по времето на султаните Селим II и Мурад III, били издигнати нови пространства и харемът се трансформирал в огромен комплекс с 400 стаи. За цялото време на битие на харемите (до началото на XX в.), през харема в двореца Топкапъ са минали към 400 хубавици, родом от разнообразни страни и племена.

Кой ставал част от харема
Отначало това били най-вече отвличани хубавици или купувани робини, докарвани от разнообразни точки на света. Защо? Ислямът не разрешава подчиняване на мюсюлманки, по тази причина в харема влизали представителки на други култури и религии (като след това приемали исляма). Но последователно в харемите почнали да влизат и дребни девойки, продавани там от личните си родители – било даже влиятелно, тъй като това осигурявало височайша протекция на девойките и доживотна прехрана. Там те били обучавани (на танци, музика, етикет, основи на исляма, литература, а и на изкуството да доставят приятност на мъжете) и с времето се превръщали в наложници на султана. Харемът бил управителен от майката на султана (Валиде Султан), само че Великият везир подбирал кои от дамите в харема са почтени за владетеля. А в случай че ги изберял, а след това и султанът ги харесал, можели да станат негови съпруги.

След гибелта на султана, неговите дами, които имали дъщери, трябвало да се омъжат за високопоставени служители или да се реалокират дружно с майката на умрелия държател в остарелия замък. А обичаните дами на султана, родили мъжки чеда, оставали вечно в харема.
Освен съпруги, султанът имал и фаворитки в харема – те били равни по сан на съпругите му. Ако някоя любимка забременеела, скоро можела да получи статут на брачна половинка на султана, само че това не било спазвано постоянно.

Пазителите
За сигурността и управляването на харема се грижели евнусите, които били лишени от опция да имат интимни контакти с дамите. Главният евнух можел да купува робини за харема, трябвало да следи държанието на дамите в него. Именно той давал препоръки на султана за наказванията и издигането в харемната подчиненост. Валиде Султан и основният евнух имали съществена задача: продължаването на рода на султана по мъжка линия. И всичко в харема се въртяло най-много към това. Поради тази причина в харемите се заформяли невероятни интриги и заприказва, в които постоянно били включвани евнусите, везирът, а и външни за харема хора (например военни).

Митовете и истината
• Имало е интервали в историята, кога-то разнообразни посланици, посетили султана, разказвали, че надали не той има няколкостотин наложници и спи с всички тях. С времето доста неща се изяснили и се оказало, че най-голямото количество дами в харема е имал Сюлейман Великолепни – над 160, като в действителност той живее в моногамен брак с Роксолана (въпреки че всеки султан имал право на 4 публични съпруги). А и по принцип напълно не всички дами в харема стигали до фамилиарност със султана.

•Представата, че дамите в харема по през целия ден единствено са чакали да бъдат извикани в спалнята на султана – не са правели нищо, пък и не са получавали нищо – не е вярна.
Истината е, че всички дами от харема са имали някакви отговорности в двореца. И им се е плащало сносно. С разпределянето на заплатите на дамите от харема се занимавал основният евнух. Жените в харема не били затворнички – те излизали от двореца освен из града, само че и отвън него. Например Роксолана е съпровождала султана на лов, отмора, а и посещавала и други места, където били изпратени като султански представители нейните синове.

•На Запад обичали страшните истории за това, по какъв начин непослушните наложници се зашиват в кожени чували и се хвърлят през прозорците на харема в Босфора. Но дворецът Топкапъ е надалеч от водата. А и към този момент има задоволително доказателства, че в действителност за провинения наложниците били наказвани с много по-меки санкции – държане в подземие, пердах с пръчка по петите, а най-тежкото било изхвърлянето от харема (като нормално на такива наложници им намирали съпруг).

• Съдбата на султанските наложници, които по този начин и не стигали до султанската спалня, не била тежка – в противен случай: в случай че за 9 години престой в харема, дамата нямала интимни връзки със султана, я освобождавали. Някои оставали да служат в администрацията, като получавали доста положително възнаграждение и почитание. Но множеството получавали дом, прехрана и почитан брачен партньор. А османските велможи мечтаели за такава брачна половинка – красива, с прелестно образование. Пък и сходен брак бил висша благосклонност от султана и начало на кариерен растеж в империята.
Османските хареми престават да съществуват като институция при започване на предишния век, когато Османската империя се разпада и Турция се модернизира.
Инфо: Розали