Малките важни неща, от които ти става светло на душата
Толкова е елементарно – да спрете на пешеходна пътека, с цел да мине пешеходецът.
Толкова е елементарно да кажете на детето, което е разрушило играчката за елхата – „ Нищо, на благополучие е “, а не да викате половин час, като че ли е разрушил не топка, а сърцето ви.
Толкова е елементарно – да позвъните на майка си и да попитате: „ Мамо, здравей, по какъв начин са нещата при теб? “, а не да звъните единствено тогава, когато е нужно.
Толкова е елементарно – да станете след спектакъла и да аплодирате прави. Краката ви няма да омалеят от напрежение, не се опасявайте. А на актьорите ще им бъде прелестно. Вашите овации са тяхната съществена храна, тяхната премия. Друго нямат.
Толкова е елементарно – да оставите мнението за себе си, в случай че не сте съгласни с нещо във фейсбук. А силата, която ще изтече като вода за ядосания коментар, да я изразходвате за съзидание.
Толкова е елементарно – да кажете „ не “ на всичко, което не ви е близко. На хората, които ви карат да ви боли – не. Хората, които не споделят вашите полезности – не. Скучните книги – не, оставете ги. Грубият таксиджия – не, намерете друго такси,, уважавайте себе си. „ Не “ на всичко, което ви унищожава. „ Да “ на всичко, което ви прави щастливи.
Толкова е елементарно – да изпратите смс „ Обичам те “. Просто по този начин. без мотив. Защото ви е провървяло, в случай че има на кого да го напишете.
Толкова е елементарно – да нарушите разпоредбите. Да бъдете смешни. Да се успите. Да заспите в киното. Да си сложите най-хубавата рокля в най-сивия ден. Да ядете в празничния сервиз омлет и яхния.
От дребните неща – от вашето „ благодаря “, „ извинете “, „ нищо ужасно “, „ обичам те “, „ целуни ме “, „ да се прегърнем “, „ веселя се за теб “, „ да го създадем в този момент “ – се ражда огромното, същинско благополучие.
