Детски мъдрости, които ще ви заредят с настроение за целия ден
Толкова е забавно от време на време да се вслушваш в това, което приказват децата: техният взор върху света поразително се разграничава от нашия. Понякога споделят неща, които в никакъв случай не биха ни пристигнали на главата, само че с подобен сериозен тип, че можеш да загубиш подарък слово.
Ето една сбирка гениални детски мъдрости, които родителите на драго сърце споделят в обществените мрежи:
Кирчо (4 години и 11 месеца) преглежда фотоси на баба си като млада. Пита:
– Бабо, това ти ли си?
– Да, аз съм.
– Тук си била още гладка!
***
Помагам на сина си (7 години) да се облече. Минава мъжът ми и се пробва да засрами сина:
– О, дребното момченце! Мама го облича.
Отговорът не закъсня:
– Ой-ой-ой, а самият ти спиш с мама всеки ден, кой е дребен!
***
На вечеря дъщерята споделя какво са правили в детската градина:
– Четохме, смятахме, рисувахме, писахме… Писахме в тетрадки… такива с линии. Знаете ли ги… Или когато сте учили, още не е имало хартия? Или пък към този момент е имало?
***
Реклама на шампоан по тв приемника:
– Вашият шампоан взема решение единствено един проблем, а моят – цели пет!
Алина (9 години) дава отговор на тв приемника:
– Ами, значи ти имаш повече проблеми от нас.
***
По време на разходка щерка ми пада, разплаква се. Неин другар (3 години и 8 месеца) отива до нея, погалва я по главата и я утешава:
– Не плачи, ще доживееш до сватбата…
***
Черпят сина ми с ябълка. Той безмълвно я взима и ме поглежда. Аз:
– Какво би трябвало да кажеш?
– Измили ли сте я?
***
В края на периода им слагат оценки. Искам от сина ми да си покаже бележника. Той:
– Чакай малко, по-добре виж по какъв начин мога да си шавам ушите.
***
Лекар ревизира слуха на сина ми в поликлиниката. Лекарят шептейки:
– Бонбон.
Сашо (3 години) също шептейки:
– Не бива – алергия…
***
В магазина ми връщаха ресто и падна едно левче, Казах на дребния:
– Зайче, вдигни го, в случай че обичаш.
Тогава мъжът до нас го подвигна и ми го даде с думите:
– Аз, несъмнено, не съм зайчето…
Малкият засегнат:
– Тогава за какво го подвигна?
***
Синът ми, 4 години:
– Мамо, какъв ще стана, като порасна?
– А какъв искаш?
– Шофьор. А тати какъв ще е, когато порасне?
– Той към този момент е пораснал.
– Вече е пораснал? А за какво тогава го храним?
***
Виктор (4 години) споделя на дядо си:
– Да, имам си младоженка в детската градина. Но всеки ден е друга. Която пристигна с най-хубавата рокля, тя ми е младоженка.
***
Дъщеря ми (6 години) яде чорба. Предлагам й да си вземе лук или чесън.
– Не желая.
– От лука и чесъна ще загинат доста микроби и вируси.
– По-добре да умираха от шоколад.
***
Мъжът ми се къпе. Синът ми дотичва при мен.
– Мамо, а ти виждала ли си в миналото нашия баща гол>
– Ами…
– Иди бързо виж този смут!
***
Мишо, 5 години. Майка му го пита:
– Мишо, някое от девойките харесва ли ти?
– Не. Моите дами още не са се родили.
***
Юлиян (3 години) седи с играчка стетоскоп в ръцете.
– Аз ловя риба!
– Юли, това е за лекар!
– Добре, аз съм лекар. Какво Ви безпокои?
– Гърлото ме боли. Можете ли да ми помогнете?
– Не мога.
– Защо?!
– Ловя риба…
***
Коцето (3 години и 10 месеца) си играе в стаята, на заден декор работи тв приемникът.
Главният воин се изяснява в обич на героинята. Казва, че когато я гледа, изпитва необичайно възприятие в стомаха…
Коцето, без да се обръща, разяснява:
– Имаш глисти, друже!
