Току-що завърших тридневното гледане на “Мария, холивудският епос за живота

Току-що приключих тридневното гледане на “Мария ”, холивудският епос за живота и гибелта на Мария Калас. Или по-точно частта, в която се мота като гламава по нощница, предозира с антидепресанти или извежда пуделите из Париж. Три дни, тъй като се постановяваше да спирам и да се поразведрявам с по един-два епизода от Dune Prophecy и търсене на хотели из тропически дестинации. Иначе мъчно се устоят мъчителните опити на Анджелина Джоли с мрънкане и превиване да докара древногръцкия трагизъм, който струи от всяка фибра на Калас. Но виновността не е в Анджелина. Тя по този начин или другояче си е безапелационно посърнала, откогато се раздели с Брад.

Виновено е Пабло Лараин, който в последните години хваща най-вълнуващите, трагични и вдъхновяващи женски истории на нашето време и ги трансформира в извънредно дразнещи, маниерно депресивни полюции, в които най-талантливите актриси на международното кино гледат като улави в точка в 10-минутни подиуми, пробвайки се да се пресъздадат дълбоките душевни премеждия на Джаки, Даяна, а в този момент и Мария Калас. Задължително по нощница или пеньоар. Актрисата, несъмнено, бива номинирана за Оскар, а на публиката, която се усеща като част от медицински опит се вика: млък бе, нищо не разбираш от високо изкуство. Нищо. Trump will fix it. Ще мине и тази мода. А последната дума постоянно е на Нейно Величество публиката, която пренебрегва всевъзможни моди и издава присъдата си в боксофиса. Лараин до в този момент едвам си покрива разноските.

Гледайте “ Мария ” на лична отговорност, само че единствено не ми обяснявайте каква многопластова и въздействаща роля прави Анджелина, че ще извадя пеньоара.

За още хейтърски ревюта, не сменяйте канала.

Ирина Асиова-Диамант

създател: СЛАВА
...