“Току що се запознах с Чарли Чаплин. Какви сини очи

“Току що се срещнах с Чарли Чаплин. Какви сини очи има единствено! ” Това написа 17-годишната Уна О’Нийл на своя другарка през 1942 година Изумително красивото момиче е щерка на известния драматург Юджийн О’Нийл и писателката Агнес Болтън. Когато среща великия Чаплин за първи път, самата тя е начинаеща актриса, на която плануват огромно бъдеще в киното. Две години преди съдбоносната среща хубавелката е влюбена до уши не в кого и да е, а в Дж. Д. Селинджър, който тогава обаче е международно незнаен, тъй като към момента не е написал “Спасителят в ръжта ”.

Само че писателят е с, меко казано, противен темперамент, а тя – негова цялостна диаметралност: кротка, свенлива и сдържана. Затова и романсът сред двамата е жертван на неуспех още от самото си начало. Пред бурните пристрастености със суетния мегаломан Джери тя избира сигурността с 37 години по-възрастния Чарли, на който ражда осем деца! И в случай че Чаплин е първият и единствен брачен партньор за Уна, за него тя е брачна половинка номер четири.

Чарли Чаплин може и да е международна звезда, обожавана от хора по целия свят, само че на любовния фронт надалеч не е толкоз сполучлив. Още при първия брак нещата потеглят на зле. Когато е на 29, се дами за 16-годишната актриса Милдред Харис, тъй като тя го забаламосва, че е бременна от него. Алармата се оказва подправена и бракът, несъмнено, не просъществува дълго. Покрай него обаче старлетката съумява да намаже дебело, защото я затрупват с предложения да се снима във филми.

Чарли явно си пада по тийнейджърки, тъй като и втората брачна половинка е на 16, когато се дами за нея. Този брак е съпроводен от величествен публичен скандал. Актрисата Лита Грей, която взе участие във кино лентата на Чаплин “Треска за злато ” oт 1925 година, твърди, че Чаплин я принудил да се омъжи за него, забременявайки я “неочаквано ”. Въпреки че обществено го назовава “манипулативен плейбой ”, Грей устоя в оковите на този брак цели три години (с година повече от предходната съпруга) и даже ражда двама сина на Чаплин. След това обаче следва гръмък бракоразвод, правосъдното дело по което се разгръща на повече от 50 страници.

Снимка: By studio work for hire – [2], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=21572834

Разочарован от провалените си връзки до този миг, Чаплин се въздържа да забременява млади актриси в продължение на девет години. После обаче среща 22-годишната звезда от Бродуей Полет Годар. Този път тя е тази, която съумява да го завлече пред олтара, лъжейки го, че е на 17. Двамата са дружно цели седем години преди ревността да постави кол в колелата на брачната кола. За разлика от предходните съпруги, Годар е горда и самостоятелна жена и се нервира от опитите на мъжа си да управлява живота и кариерата й. Това е и главната причина да си тръгне от фамилното имение през 1940 година, скоро след премиерата на общия им филм “Големият деспот ”.

Но четири се оказва щастливото число на Чаплин. На 53 той е към този момент фамозен и процъфтяващ артист и режисьор, когато се случва най-щастливото събитие в живота му, както самичък дефинира срещата си с Уна.

Снимка: By Strauss-Peyton Studio – National Portrait Gallery, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=24576869

Когато двамата се женят през 1943 година, Уна не подозира, че поради политическите пристрастия на брачна половинка си и правосъдните проблеми, породени от озлобена някогашна държанка, ще им се наложи в най-скоро време да изоставен Щатите. Всичко стартира, когато актрисата Джоан Бари декларира на висок глас, че е бременна от Чаплин. Той отхвърля и Бари завежда правосъден иск за бащинство. Поредният скандал към артиста става мотив шефът на ФБР Едгар Хувър, който от години подозира Чаплин в подривна прокомунистическа активност, да провежда акция за целеустремено оклеветяване на публичния му имидж. Компроматите безусловно заваляват. Обвиняват го в непризнателност към Съединени американски щати – страната, която го е приютила като 19-годишният млад английски артист през 1908г., а цензурата стопира от прожекция кино лентата му “Мосю Верду ”, в който Чаплин остро подлага на критика капитализма и международната конкуренция във въоръжаване със средства за всеобща заличаване.

ФБР упреква Чаплин по четири параграфа, най-сериозният от които е нарушение на Конвенцията за трафика на бели плебеи от 1910 година, криминализиращ извеждането през щатската граница на дами за полови цели. Въпреки че липсват каквито и да е съществени доказателства в поддръжка на обвиняванията, Чаплин е изправен пред съда през март 1944 година и при възможна присъда, го грозят 23 години затвор. Бедите обаче не свършват дотук. Когато Джоан Бари ражда щерка си Керъл Ан през октомври същата година, съдът отсъжда в нейна изгода, макар че не е позволил като доказателство кръвни проби за определяне бащинството на Чаплин. Актьорът е наказан да изплаща прехрана на Керъл Ан до навършване на 21 години.

Снимка: By United Artists – www.creativelydifferentblinds.com/TVStageandFilm/CharlieChaplin/CityLights, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=19983420

В такава нажежена конюнктура Чаплин не вижда друга опция с изключение на да заживее в заточение в чужбина. Добър случай за това се удава, когато през септември 1952 година фамилията отпътува за Лондон за премиерата на “Светлините на рампата ”. Намерението им е повече да не се върнат в Америка. Въпреки че още на другия ден от Правосъдното министерство декларират, че Чаплин е свободен да се върне в страната и че няма да бъде подложен на политически гонения, той отхвърля. Вместо това праща Уна да постави в ред нещата му. След това двойката се открива за непрекъснато в Корсие-сюр-Веви, в имението Маноар дьо Бан край Женевското езеро.

Изглежда, че най-сетне сложните времена са отминали и към този момент на територията на политически най-неутралната страна в света, любовта сред Чарли и Уна разцъфтява с цялостна мощ. Чаплин в никакъв случай не е бил по-щастлив, а и не може да бъде по-благодарен за безусловната обич, с която Уна, в своята ненатрапчива тиха покорност, не престава да го обгръща през последните години. Тя се движи към него, не, рее се към него с лекотата на небесен ангел и прави всичко да наподобява по-добро и по-красиво.

“Всеки ден от живота си с Уна, ” написа Чаплин в автобиографичната си книга, “не преустановявам да се учудвам и да преоткривам дълбокия й и хубав темперамент. Дори от време на време, както си върви пред мен по тесните градски улички с това нейно простичко достолепие, изпъната като струна нежна фигура и пригладени обратно тъмни коси, в които проблясват сребърни влакна, усещам по какъв начин буца засяда в гърлото ми и ме връхлита вълна от безкрайна обич и удивление поради всичко, което е тя. ”

Снимка: By Associated Press – Ebay, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=29088723

Въпреки всички изгледи в предишното, че би могла да има блестяща кино кариера, Уна избира да прекара остатъка от живота си в сянката на мъжа, който обича безгранично. В редките изявленията, които дава, споделя, че е задоволена от ролята си на брачна половинка и майка на осемте им деца и не би желала нищо повече за себе си в този живот. “Чарли е целият ми свят ”, признава тя през 1960 година Затова, когато на 88-годишна възраст Чаплин издъхва в съня си в дома им на Коледа, тя избира да прекара остатъка от живота си ту в Швейцария, ту в Ню Йорк в уединение и съвсем в цялостна изолираност от външния свят. Сама тя си отива от този свят 14 години по-късно, през 1991 година, от рак на панкреаса. Погребана е до брачна половинка си в Корсие-сюр-Веви.

Днес фамилното имение е превърнато в музей. Във всяка стая има огромен екран, на който се прожектират домашни видеа от фамилния списък, както и фрагменти от документални филми от времето, когато Чаплин е разгласен за личност нон грата от американското държавно управление. В съседство на къщата има музей с восъчни фигури, пресъздаващи другите му кино функции, както и ресторант, кръстен на най-известното му екранно преобразяване – Скитника.