Посланието на една 44-годишна жена до 30-годишните
Току-що навърших 44 години. Това е възраст, при мисълта за която бих се ужасила когато бях на 25 или 30 години. Възраст е, която доста от моите надалеч по-млади сътрудници не могат да си показват. Архитектура на непоклатимата отговорност, по-малко въодушевен и по-малко разнороден живот, видимо безкрайни задължения с децата.
Но не е ужасно. " Страшно " в този момент е известието, че някой, който обичаш, може да има рак; ( " Страшно " е) имейлът, който удостоверява, че би трябвало да се преместиш надалеч от фамилията и приятелите; дълбоката горест на семейство, надмогнато от тъга. А натрупването на толкоз доста, прелестни години? То е успокояващо, не е плашещо.
Прекарах 20-те и 30-те си години в безпределно придвижване. Търсих обич, работих до 20 ч., бягах в маратони, танцувах в бар в спрял да действа шпионски център от Студената война на 50-та улица, в метростанция. Наред цялата тази полуда, имах удивително малко религия, че ще открия нещата, от които се нуждаех. Но ги открих.
Не беше постоянно красиво и към момента не е. Всеки, който познавам, е ангажиран и изтощен. Не изтощен от ставането в 5 сутринта, с нагорещена ютия за гладене. Уморен от безкрайното калибриране да се ръководи всичко: какъв брой минути можеш да изстискаш на открито от офиса, преди огромния спринт към у дома? Колко на брой спора, преди да се запазят полети за пътешестване до у дома за Коледа, преди да приемеш, че съпругът/съпругата ти в никакъв случай няма да показа твоето безграйно обмисляне? Колко подред вечери можеш да излизаш на открито, преди децата ти да се разпалват? По какъв внимателен и удивителен метод те ти споделят, че имат потребност от теб? (Отговор: по доста.)
Тези (редица) разочарования на " първия свят " са смекчени от едно надълбоко удовлетворение. Аз открих от какво имах потребност и го сътворих.
Всичко е по-трудно в този момент. Изглежда, безпределно ревизирам неща: моите родители, моите деца (не, не знам къде тъкмо е всеки техен чорап или книга от библиотеката), календарите на всички. Простото излизане от вратата от време на време постанова известно равнище на разсъдливост и самоконтрол, които аз просто не владея. Но мога да го понеса. Защото животът не ме затрупва по метода, по който го правеше.
Иска ми се единствено да не бях се тревожила толкоз накъде ще ме води линията на бъдещето ми. Така щях да имам повече убеденост, която щях да мога да наклоня в интерес на живота, който желаех.
Ако можех да се върна в предишното, ето какво бих споделила на 30-годишното си аз (и на всеки на тази възраст).
Не се притеснявай, че няма да си намериш обич. Баща ми ми сподели да не се тормозя толкоз доста за обич. " Ти знаеш по какъв начин да обичаш, тъй че ще си намериш обич ", сподели той. Ще си намериш обич. Но ще е належащо време.
Кариерата ти ще бъде милион неща, само че не и тъкмо това, което искаш, когато го искаш. Тя ще бъде огромна, и светла, и блестяща. И след това няма да бъде. Може би ще стане такава още веднъж. А може би ще бъде посредствена, само че при все че значима за хора. Ти ще измислиш какъв набор от обособени жертви да направиш, които имат смисъл за теб. И наборът ще се трансформира с времето.
Да казваш " Да " е по-забавно от да казваш " Не ". ( " Не " постоянно можеш да кажеш по-късно..)
Не приемай банковия заем, който не можеш да си позволиш. Не казвай " Да " на това. Ще виждаш хора да вършат епохално неприятни финансови решения, купувайки къщата, която не могат да си разрешат, или придържайки се към " BMW X5 " метод на живот, който не им подхожда. Купи си по-малка къща, имайки поради какво следва от това.
Хората се трансформират, само че малко. Ако някой е изневерявал тогава, той най-вероятно ще изневерява и в този момент. Децата имат резултат, смекчават даже извънредно егоцентричните хора, които стартират да виждат света през очите на синовете и дъщерите си... Научават ги да слушат, тъй като не желаят да пропущат прекалено много.
Хората умират. Тази абстракция " гибелта " се сблъсква с късметлиите, които не са се изправили пред нея в по-ранните години от живота си, на малко по-късен, след 30-годишен стадий. Тя става злокобно вездесъща. Ракът е изключително неприятен. И числата не лъжат - или ти ще го имаш, или някой, който обичаш... И при цялото говорене за борбата и по какъв начин някои са го надмогнали, други не съумяват. Дъщери ще изгубят майките си, майки ще изгубят синовете си. След като той се случи и най-глупавите реклами ще те разплакват. Приемай, приеми го. Бъди мощен.
Ще запазиш другарствата, които си заслужава да бъдат съхранени и поддържани, без значение дали съответният човек живее на хиляди километри и какъв брой постоянно си говорите. Ще намериш и нови другарства. За основаването на такива в някои случаи ще бъде изключително мъчно, а в други ще би трябвало единствено да се купят две бири. Ще съобразяваш графика си с този на колегата, против графика на големите спортни надпревари и учебния календар, против работни задължения. Но по този начин е вярно - вложи труд във връзките си с хората, които цениш.
Гримът може да прави чудеса. Аз открих това на малко по-късен стадий в живота.
По материал на Джени Андърсън в сп. Quartz
Източник: Мениджър Нюз
