Иван Кръстев за големия страх на източноевропейците
Току-що на немски, британски и още над 10 езика излезе новата книга на световноизвестния български политолог Иван Кръстев в съавторство с американския му сътрудник Стивън Холмс. Книгата ще бъде издадена на български през януари 2020 от издателство " Обсидиан " под заглавие " Имитация и народна власт. Как Западът завоюва Студената война, само че загуби себе си ". Паралелно с това две огромни немски медии разгласиха обширни и доста забавни разбори от Кръстев по най-актуалните тематики на актуалната политика. Тези разбори мъчно се поддават на преразказване или обобщаване, така че тук ще ви предложим по няколко цитата, които дават визия за насоките, в които мисли българският политолог. В публикация под заглавие „ Духовна завеса се спуска над Европа ", оповестена на страниците на " Ди Цайт ", Иван Кръстев апропо написа:
Страхът на източноевропейците, че скоро няма да ги има
„ В Берлин считат, че за „ края на любовта " сред Източна и Западна Европа са отговорни най-много другите възгледи във връзка с миграцията. Вярно е. Но все пак има и едно неразбирателство: източноевропейците не се боят тъкмо от онази миграция, над която си блъскат главите германците. Те не се опасяват толкоз от потоците бежанци от Близкия изток и Африка, които може да нахлуят в източноевропейските страни - нищо, че популистките водачи в Източна Европа непрестанно повтарят тъкмо това. В сърцевината си същинският боязън е различен: че от ден на ден млади източноевропейци се насочат към Германия, че Германия нападателно набира млади експерти от района, а в следствие от това самата Източна Европа се трансформира в пустиня.
Тъкмо атрактивността на Германия напомпва антигерманските настроения в Източна Европа. В този смисъл Германия несъмнено носи част от отговорността за подема на популизма на Изток.
Европейският Изток се трансформира в един от най-важните снабдители на работна ръка за застаряващия Запад. От 2007 година насам родината си са напуснали 3,4 милиона румънци, множеството от тях под 40-годишна възраст. Тази наклонност поражда суматохата, че обезлюдяването в последна сметка ще докара до гибелта на личната нация. Източноевропейците, които преди век поемаха на запад, оставяха зад тила си млади народи в напредък. Днес обаче те оставят зад тила си най-бързо топящите се народностни групи в света. Днешната раждаемост не стига за подсигуряване на просъществуването на източноевропейците. Между 1989 и 2017 година Латвия изгуби 27% от популацията си, Литва - 22,5 %, а най-голямата загуба на население бележи България. Именно комбинацията от застаряващо население, ниска раждаемост и несекващ поток изселници трансформира Средна и Източна Европа в плодородна почва за популистка политика ", написа Кръстев. Към края на публикацията му в „ Ди Цайт " четем:
Страхът на източноевропейците, че скоро няма да ги има
„ В Берлин считат, че за „ края на любовта " сред Източна и Западна Европа са отговорни най-много другите възгледи във връзка с миграцията. Вярно е. Но все пак има и едно неразбирателство: източноевропейците не се боят тъкмо от онази миграция, над която си блъскат главите германците. Те не се опасяват толкоз от потоците бежанци от Близкия изток и Африка, които може да нахлуят в източноевропейските страни - нищо, че популистките водачи в Източна Европа непрестанно повтарят тъкмо това. В сърцевината си същинският боязън е различен: че от ден на ден млади източноевропейци се насочат към Германия, че Германия нападателно набира млади експерти от района, а в следствие от това самата Източна Европа се трансформира в пустиня.
Тъкмо атрактивността на Германия напомпва антигерманските настроения в Източна Европа. В този смисъл Германия несъмнено носи част от отговорността за подема на популизма на Изток.
Европейският Изток се трансформира в един от най-важните снабдители на работна ръка за застаряващия Запад. От 2007 година насам родината си са напуснали 3,4 милиона румънци, множеството от тях под 40-годишна възраст. Тази наклонност поражда суматохата, че обезлюдяването в последна сметка ще докара до гибелта на личната нация. Източноевропейците, които преди век поемаха на запад, оставяха зад тила си млади народи в напредък. Днес обаче те оставят зад тила си най-бързо топящите се народностни групи в света. Днешната раждаемост не стига за подсигуряване на просъществуването на източноевропейците. Между 1989 и 2017 година Латвия изгуби 27% от популацията си, Литва - 22,5 %, а най-голямата загуба на население бележи България. Именно комбинацията от застаряващо население, ниска раждаемост и несекващ поток изселници трансформира Средна и Източна Европа в плодородна почва за популистка политика ", написа Кръстев. Към края на публикацията му в „ Ди Цайт " четем:
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ