След пожара в Средец: Спомняме ли си Елин Пелин и защо пак стигна...
Тогава – както и в този момент – пламна обект, обвързван с рискови и запалими материали, детонациите бяха чути в цялото околие, поданици се барикадираха в домовете си, и най-после: страната мълча, а след това не помни.
За Елин Пелин единственото, което разбрахме, беше мнение от прокуратурата, която твърди, че на територията на склада не са се съхранявали взривни субстанции. Според специалистите високите външни температури са провокирали нараснала сензитивност на взривовъзпламенителните детайли, употребявани в пиротехническите произведения, което е довело до нещастието.
Пожарът в Средец, който изпрати стотици поданици в незабавна евакуация и наложи задействането на системата BG-ALERT два пъти в рамките дневно, звучи обезпокоително познато. Толкова познато, че незабавно връща загатна за детонациите в Елин Пелин.
Днес, в Средец, виждаме същия сюжет с друга фасада – завод за пластмаси, в който се съхраняват материали, задоволително рискови, с цел да наложат отчасти бедствено състояние, всеобща евакуация и обгазяване на пожарникари. Въздухът в региона съдържа какво ли не, хората се затварят по къщите, а от Областната администрация на Бургас предизвестяват за още по-горещи дни и висока пожарна заплаха в цялата област. А какви тъкмо материали е имало в склада? Разрешени ли са били? Как се съхраняват? Отговори – няма. Пак.
Но какво значи това на процедура? Че в изискванията на летни горещини, рисковете от сходни произшествия са действителни и повтаряеми. В Елин Пелин не стана ясно кой и за какво е разрешил съхранението на пиротехника при такива условия, нито дали и какви ограничения са взети преди гърмежите. Хората останаха с чувството, че системата не управлява, а реагира – и то късно.
Днес, в Средец, виждаме същия институционален модел на бездейност: завод за пластмаса, запалими материали, задимяване, евакуации, и… безмълвие какво тъкмо е горяло. Отново хората научават за рисковете, когато към този момент е късно.
Колко още „ високи температури “ и „ нараснала сензитивност “ ще ни изясняват институциите? Всяко лято идва със същите жеги, само че без нови протоколи, без инспекции, без отчетност. И с нови потърпевши.
Нямаме право да назоваваме такива нещастия „ произшествия “, щом не вършим нищо, с цел да ги предотвратим. Между Елин Пелин и Средец не лежи просто разстояние – лежи една пропусната поука, за която още веднъж заплащат хората.
А какво може да се направи?
За да не се повтарят нещастия като тези в Елин Пелин и Средец, е належащо да се подхващат незабавни ограничения на няколко равнища – законодателно, институционално и публично.
Първо, би трябвало да има непоколебим прелиминарен надзор над складовете и индустриалните цехове, в които се съхраняват рискови или леснозапалими материали. Всеки подобен обект би трябвало да минава наложителни пожарни, химически и механически инспекции преди започване на активност. Също по този начин, е нужна ясна възбрана за депозиране на рискови субстанции в здания, които не дават отговор на всички стандарти за сигурност.
На второ място, би трябвало да се обезпечи бистрота и осведоменост за жителите. Необходим е обществен указател на обекти с нараснал риск – да вземем за пример хранилища за пиротехника, пластмаса или горива. Хората би трябвало да знаят какво се съхранява до домовете им и какво да вършат при възможна заплаха. Ясни указания за евакуация и деяние в изключителни обстановки би трябвало да бъдат елементарно налични.
Системата BG-ALERT, която се задейства при бедствия, би трябвало да работи освен реактивно, а самодейно – с предизвестия за нараснал риск, изключително в интервали на горещини и засушавания. При високи температури и засилен вятър би трябвало да се обмисля и авансово изтегляне, когато рискът е отчетливо повишен.
Не по-малко значимо е да се ускори образованието и координацията на локално равнище. Общините, пожарната, полицията и доброволческите организации би трябвало постоянно да организират симулации и тренировки за реакция при пожари и гърмежи. Училища, лечебни заведения, предприятия и обитаеми места би трябвало да имат съответни проекти за деяние.
Наказанията за неспазване на условията също би трябвало да бъдат по-сериозни и неизбежни. При потвърдено предпазване на рискови субстанции в нарушаване на разпоредбите, би трябвало да има отговорност – както за компаниите, по този начин и за контролните органи, които не са си свършили работата.
И най-после – обществото и медиите би трябвало да не престават да оказват напън и да изискват цялостни следствия. В Елин Пелин починаха четирима души, само че година по-късно не е ясно кой носи отговорност. Без напън от страна на жителите и публицистите, институциите постоянно замитат виновността.
Системата няма да се промени сама. Тя би трябвало да бъде принудена да се разсъни – с непрекъсната гражданска интензивност и съответни дейности на всяко равнище.
За Елин Пелин единственото, което разбрахме, беше мнение от прокуратурата, която твърди, че на територията на склада не са се съхранявали взривни субстанции. Според специалистите високите външни температури са провокирали нараснала сензитивност на взривовъзпламенителните детайли, употребявани в пиротехническите произведения, което е довело до нещастието.
Пожарът в Средец, който изпрати стотици поданици в незабавна евакуация и наложи задействането на системата BG-ALERT два пъти в рамките дневно, звучи обезпокоително познато. Толкова познато, че незабавно връща загатна за детонациите в Елин Пелин.
Днес, в Средец, виждаме същия сюжет с друга фасада – завод за пластмаси, в който се съхраняват материали, задоволително рискови, с цел да наложат отчасти бедствено състояние, всеобща евакуация и обгазяване на пожарникари. Въздухът в региона съдържа какво ли не, хората се затварят по къщите, а от Областната администрация на Бургас предизвестяват за още по-горещи дни и висока пожарна заплаха в цялата област. А какви тъкмо материали е имало в склада? Разрешени ли са били? Как се съхраняват? Отговори – няма. Пак.
Но какво значи това на процедура? Че в изискванията на летни горещини, рисковете от сходни произшествия са действителни и повтаряеми. В Елин Пелин не стана ясно кой и за какво е разрешил съхранението на пиротехника при такива условия, нито дали и какви ограничения са взети преди гърмежите. Хората останаха с чувството, че системата не управлява, а реагира – и то късно.
Днес, в Средец, виждаме същия институционален модел на бездейност: завод за пластмаса, запалими материали, задимяване, евакуации, и… безмълвие какво тъкмо е горяло. Отново хората научават за рисковете, когато към този момент е късно.
Колко още „ високи температури “ и „ нараснала сензитивност “ ще ни изясняват институциите? Всяко лято идва със същите жеги, само че без нови протоколи, без инспекции, без отчетност. И с нови потърпевши.
Нямаме право да назоваваме такива нещастия „ произшествия “, щом не вършим нищо, с цел да ги предотвратим. Между Елин Пелин и Средец не лежи просто разстояние – лежи една пропусната поука, за която още веднъж заплащат хората.
А какво може да се направи?
За да не се повтарят нещастия като тези в Елин Пелин и Средец, е належащо да се подхващат незабавни ограничения на няколко равнища – законодателно, институционално и публично.
Първо, би трябвало да има непоколебим прелиминарен надзор над складовете и индустриалните цехове, в които се съхраняват рискови или леснозапалими материали. Всеки подобен обект би трябвало да минава наложителни пожарни, химически и механически инспекции преди започване на активност. Също по този начин, е нужна ясна възбрана за депозиране на рискови субстанции в здания, които не дават отговор на всички стандарти за сигурност.
На второ място, би трябвало да се обезпечи бистрота и осведоменост за жителите. Необходим е обществен указател на обекти с нараснал риск – да вземем за пример хранилища за пиротехника, пластмаса или горива. Хората би трябвало да знаят какво се съхранява до домовете им и какво да вършат при възможна заплаха. Ясни указания за евакуация и деяние в изключителни обстановки би трябвало да бъдат елементарно налични.
Системата BG-ALERT, която се задейства при бедствия, би трябвало да работи освен реактивно, а самодейно – с предизвестия за нараснал риск, изключително в интервали на горещини и засушавания. При високи температури и засилен вятър би трябвало да се обмисля и авансово изтегляне, когато рискът е отчетливо повишен.
Не по-малко значимо е да се ускори образованието и координацията на локално равнище. Общините, пожарната, полицията и доброволческите организации би трябвало постоянно да организират симулации и тренировки за реакция при пожари и гърмежи. Училища, лечебни заведения, предприятия и обитаеми места би трябвало да имат съответни проекти за деяние.
Наказанията за неспазване на условията също би трябвало да бъдат по-сериозни и неизбежни. При потвърдено предпазване на рискови субстанции в нарушаване на разпоредбите, би трябвало да има отговорност – както за компаниите, по този начин и за контролните органи, които не са си свършили работата.
И най-после – обществото и медиите би трябвало да не престават да оказват напън и да изискват цялостни следствия. В Елин Пелин починаха четирима души, само че година по-късно не е ясно кой носи отговорност. Без напън от страна на жителите и публицистите, институциите постоянно замитат виновността.
Системата няма да се промени сама. Тя би трябвало да бъде принудена да се разсъни – с непрекъсната гражданска интензивност и съответни дейности на всяко равнище.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ