Тодоровден е – традиции и обичаи! Честито на имениците!
Тодоровден е църковен празник, който се отбелязва постоянно в първата събота на Великденските пости.
Църквата възпоменава паметта на св. Теодор Тирон . Почитта към св. Теодор е засвидетелствана още в ранните епохи.
Преданията описват, че на този ден светецът обличал девет кожуха и отивал при Бога да проси за лято.
Във връзка с построената визия за светеца на този ден стават надбягванията с коне. Отличилият се кон бива нагизден с венец и потегля пръв за село, причакван у дома от мома или млада младоженка. В къщата на щастливия хазаин се спретва и хорото.
На този ден дамите месят и раздават обредни питки и хлябове, наречени „ конче “ или „ копито “, на които от тесто се измайсторяват съответните фигурки. Хлябът се раздава на родственици и съседи за здраве на конете.
Тодоров ден се назовава още Тудорица или Конски Великден . Отбелязва се с тържествено удостояване на коня, с бурните бългорски кушии (надбягване с коне).
При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с маниста, с пискюли и цветя и ги водят на водопой.
После идва ред на атрактивното конно съревнование – кушията.
Победителят в кушията се награждава – конят получава нормално юзда, а неговият собственик – риза или забрадка. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, с цел да чистити празника. Навсякъде го посрещат задушевно и поят коня му с вода.
Друг доста известен обред на този ден е миенето. В ранни зори се къпят дребните деца, с цел да не боледуват.
Преди кушията дамите би трябвало да измият косите си с вода, в която е престояла плява от конските ясли. Миенето става в леген, а когато конете и ездачите тръгнат към кушията, дамата плисва водата след тях. Така им пожелава триумф, а нейната коса ще стане лъскава и здрава като конската грива. След това към този момент е неразрешено да се мият косите, изключително след залез слънце. Смята се, че това носи заболявания.
На Тодоровден имен ден честват: Тодор, Теодор, Теодора, Теодорина, Тодора, Тодорка, Божидар, Божидара, Дора, Дорина, Доротея.
Църквата възпоменава паметта на св. Теодор Тирон . Почитта към св. Теодор е засвидетелствана още в ранните епохи.
Преданията описват, че на този ден светецът обличал девет кожуха и отивал при Бога да проси за лято.
Във връзка с построената визия за светеца на този ден стават надбягванията с коне. Отличилият се кон бива нагизден с венец и потегля пръв за село, причакван у дома от мома или млада младоженка. В къщата на щастливия хазаин се спретва и хорото.
На този ден дамите месят и раздават обредни питки и хлябове, наречени „ конче “ или „ копито “, на които от тесто се измайсторяват съответните фигурки. Хлябът се раздава на родственици и съседи за здраве на конете.
Тодоров ден се назовава още Тудорица или Конски Великден . Отбелязва се с тържествено удостояване на коня, с бурните бългорски кушии (надбягване с коне).
При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с маниста, с пискюли и цветя и ги водят на водопой.
После идва ред на атрактивното конно съревнование – кушията.
Победителят в кушията се награждава – конят получава нормално юзда, а неговият собственик – риза или забрадка. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, с цел да чистити празника. Навсякъде го посрещат задушевно и поят коня му с вода.
Друг доста известен обред на този ден е миенето. В ранни зори се къпят дребните деца, с цел да не боледуват.
Преди кушията дамите би трябвало да измият косите си с вода, в която е престояла плява от конските ясли. Миенето става в леген, а когато конете и ездачите тръгнат към кушията, дамата плисва водата след тях. Така им пожелава триумф, а нейната коса ще стане лъскава и здрава като конската грива. След това към този момент е неразрешено да се мият косите, изключително след залез слънце. Смята се, че това носи заболявания.
На Тодоровден имен ден честват: Тодор, Теодор, Теодора, Теодорина, Тодора, Тодорка, Божидар, Божидара, Дора, Дорина, Доротея.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ