Тодор Стойчев е един от най-големите таланти в българската фехтовка.

Тодор Стойчев е един от най-големите гении в българската фехтовка. Той се намира в невероятна форма, като първо сграбчи златото от шампионата " Сабята на Етрополски " в София, а по-късно завоюва и идващите кръгове от международната купа в Румъния и Германия. Сабльорът е огромната ни вяра да победи на европейското състезание за кадети и за младежи през февруари в Пореч (Хърватия) и на международното за кадети в Солт Лейк Сити (САЩ) през април. Ето какво показа той за " България Днес ":

- Тодоре, ти завоюва три следващи кръга от Световната купа за кадети. Колко мъчно беше това?
- Всяко съревнование е друго по класа и надлежно по компликация. В София участваха 230 сабльори, включващи мощните школи на Унгария, Съединени американски щати и Русия. В Букурещ трите сили ги нямаше и конкуренцията беше от 120 спортисти. И трите надпревари бяха сложни и достижението ми е доста положително.

- Колко надалеч сме от огромните?
- Като цяло американците ни размазват по брой на класни участници. Разполагат с голям брой подготвителни бази. В отборната дисциплинираност най-важното нещо е да бъде обединен отборът, в сравнение с чисто самостоятелните качества. Постигне ли се това, един тим може да стигне доста надалеч. Нашата школа се ускорява, само че към момента бледнее пред най-големите.

- Какви качества се изискват, с цел да бъдеш най-хубав във фехтовката?
- Най-добър във фехтовката е нещо толкоз мъчно. По-постижимо е да станеш най-хубав на обещано съревнование. Дори да станеш първи, това не значи, че си най-хубавият на надпреварата. От 230 индивида все ще се откри един, който може да те бие. Но в последна сметка ти не си играл с него. За да спечелиш едно съревнование, се изисква изключителна централизация, доста успокоение, малко повече самочувствие и, най-важното, да повярваш в себе си, че си кадърен да стигнеш до края.

- В София ти победи пред очите на спортния министър Красен Кралев и пред волейболната легенда Любо Ганев. Какво ти споделиха те след награждаването?
- Да спечелиш пред такива фактически огромни хора е доста сладко. Радостта, която ми донесоха те със своите похвали, беше неописуема. " Браво, първенец!, Поздравления, супер! ". Такива думи излизаха от техните усти и не можех да допускам, че са ориентирани към мен.
- Какви са възможностите ти да спечелиш Европейската купа при кадетите?
- В този миг съм на 8 точки от първия в класирането. До края на сезона има още 3 надпревари - в Австрия, Франция и Европейското състезание в Хърватия, важащи за европейската класация. Още нищо не е несъмнено и както съм доста близо, по този начин и мога бързо да изостана доста надалеч.

- Какви цели ще гониш на идните европейско и международно?
- Моите цели постоянно са били да стана най-хубавият. Щом вземам участие на съревнование, излизам с настройката да бъда първи.

- За какво мечтаеш?
- Олимпиадата е най-елитното фехтовално съревнование. Надявам се някой ден да класирам присъединяване на България за игрите. И най-важното да реализира фантазията си да стана олимпийски първенец.

- Как се възпламени по фехтовката?
- Когато бях в първи клас, пристигнаха треньори от клуб " Свечников " и предложиха на децата да тестват този ексцентричен спорт. И ето ме 10 години по-късно. Фехтовката в този момент ми е преди всичко и реализирам неща, които не съм си представял, че ще мога.
- Как избра сабята?
- Лично аз се състезавам единствено на сабя, само че постоянно съм се възхищавал и на другите две оръжия. Постоянно виждам надпревари и считам, че рапирата и шпагата не са по-малко сложни от сабята.

- Може ли фехтовката да добие по-широка известност в България?
- Фехтовката у нас се крепи на една шепа хора. Ако фактически се продължи с триумфите, по всякаква възможност известността на този спорт ще се ускори. А с това ще дойдат и финанси, надлежно по-добра база за подготовка. За жал не сме на предни позиции по брой зали или по състезатели, които могат да упражняват между тях. Всичко това е постижимо.

" България Днес "