Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 г. в

Тодор Живков е роден на 7 септември 1911 година в тогавашното село Правец. Той е една от най-оспорваните политически персони на нашата актуалност. С неговото име е обвързвана цяла ера в най-новата история на страната, а оценките за него са от позитивни до извънредно негативни. По дълготрайност на ръководството в 1300-годишната история на българската страна Живков се подрежда в първата десетка, а в границите на социалостическия лагер, съществувал сред 1944-1989 година в Европа, е преди всичко – 33 години и седем месеца. След 9 септември 1944 година той става член на Щаба на националната милиция, само че бързо се ориентира към партийната работа.

Поема властта в партията, а оттова и в страната, вследствие на Априлския пленум на Централен комитет на Българска комунистическа партия през 1956 година За ръководството си залага на идеологията на „ човешкия социализъм “. Факт е, че затваря лагерите, само че съгласно някои откриватели на близкото минало, по-важното, е че той дава разпореждане за отварянето на някои от тях. Повечето хора свързват неговото ръководство със постоянна и еднопосочна обществена политика – „ всички са еднообразно обезпечени “, само че съгласно Христо Христов, създател на най-подробното биографично проучване за някогашния първи до момента, на ръководството на Живков тежат три банкрута на Народната република: през 1960 година, 1977 година и 1989 година Но също по този начин е реалност, че през 1984 година външният дълг на България се стопява до 1 милиард, а валутният й запас възлиза на 2 милиарда $.

Бившият първи се дами за Мара Малеева-Живкова през 1938 година Двамата имат щерка и наследник – Людмила Живкова и Владимир Живков. Тодор Живков умира на 5 август 1998 година в София. Ето и 10 цитата от негови речи, изявленията и записки. Първите няколко са добре познати и комични, а идващите малко по-сериозни. Според историчката Искра Баева всички негови изказвания-бисери не са направени от нелепост, а това са смешки. Но в този ред на мисли дано не забравяме, че точно при него в Наказателния кодекс е признат текст, съгласно който за анекдот против Живковата фамилия може да влезеш в пандиза.

1. „ Сега всеки ден, всеки час, на всички места има мат’риал за митингова проява (демокрация) “ – репликата става доста известна и от песента на Ъпсурт „ 3 в 1 “, където е включена.

2. „ Конкурсно начало не значи конкурсен край, другарки и приятели “.

3. „ Някои споделят, че нашата власт се клати! И на коча мъдите се клатят, но не падат. “ – на протест по случай откриването на нова текстилна фабрика в Казанлък, 1964 година

4. „ До 9 септември 1944 година, тази паметна дата, българският народ се намираше на ръба на една бездънна бездна! След 9-ти той направи съдбоносната крачка напред “.

5. „ Таз година цех за полупроводници следващата година – за цели “ – На откриването на цех за полупроводници в Ботевград.

6. „ Това е, наблягам, качествено нова народна власт, при която всичко ще бъде изборно, ще става по този начин, както реши стопанинът. Дали един служащ ще бъде член на бригада или не, ще решат нейните членове. Ясно е, че те в никакъв случай няма да одобряват лентяи и некадърници, тъй като би трябвало да работят поради тях. И в институтите никой няма да държи хора без научни качества, само че заради едни или други аргументи попаднали там. И по този начин ще бъде във всички сфери, в публичните организации, по целия фронт. “ Из „ Реч пред Х конгрес на Българските професионални съюзи “ (стенографски запис), 9 април 1987 година

7. „ Това е политиката – да се слееш с народа “ – В предаването „ Всяка Неделя “.

8. „ С това се занимавам в записките (си). В какво е деформиран социализма. Аз приказвам срещу системата. Система е едно, а строй е друго – те са две страни на един орден. Строят беше добър, само че системата беше неприятна. “ – В предаването „ Всяка Неделя “.

9. „ …Обичта ми към хората се преплиташе постоянно с обичта ми към Отечеството. Исках в България да няма небогати хора, желаех моята родна страна да стане мощна, богата и самостоятелна измежду останалите страни. Вярвах, че и аз ще съумея да направя нещо за тази цел. Винаги, даже и в най-трудните моменти, не губех религия и оптимизъм… “ – Мемоари. Тодор Живков

10. „ …Иска ми се да имам вяра, че днешните млади българи и българки ще бъдат по-добри във всяко отношение от нас – не каквито сме в този момент, а каквито бяхме в нашите отминали, в нашите незабравими юношески години…. “ – Мемоари. Тодор Живков

Повече от 20 години след рухването на комунизма българското общество не съумява да направи равносметка на своето близко минало и да се поучи, заради, което в този момент част от хората са излезли на улицата да стачкуват. За всички които желаят да си напомнят или да научат, ето две друго поляризирани книги: Димитър Иванов – „ Възход и проваляне на Социализма в България 1944-1989 “ и Христо Христов – „ Тодор Живков. Биография “.