Спомени от соца: Кой нарече за първи път Тато човек от...
Тодор Живков е наименуван за първи път „ човек от народа “ още на 9 септември 1944 година, а създател на популярното название на бъдещия Тато е първият ни радиоговорител Петър Витанов*.
Макар поради дългогодишните чисто идеологически изкривявания българските историци към момента да са в дълг във връзка с изясняването на точните събития по време на деветосептемврийския прелом, в действителност главните обстоятелства към него от дълго време са известни, написа Socbg.
На 4 септември 1944 година в София са поканени представители на комунистите на договаряния с държавното управление, само че те отхвърлят, тъй като знаят, че скоро ще удари техният час, и не желаят да разделят властта с никоя друга партия.
На 5 септември държавното управление на Муравиев разисква решение за оповестяване война на Германия. Обнародването му обаче е отсрочено за 72 часа по молба на военния министър военачалник Иван Маринов “поради тактически проблеми ”.
В реалност ген. Маринов е сътрудник на Москва и към този момент е съгласувал своите дейности с Отечествения фронт, с цел да се даде опция на Съюз на съветските социалистически републики в това време да ни разгласи война и България да бъде окупирана. В подмяна на услугата след преврата Маринов е назначен за главнокомандващ на българската войска.
Когато на 6 септември 1944 година Съветският съюз ни афишира война, въпреки че сме имали дипломатически връзки и отхвърляме да изпратим бойци на Източния фронт, на 8 септември сутринта Червената войска с частите на Трети украински фронт и Черноморския флот навлиза на територията и акваторията на България през северната и морската ни граница и окупира градовете Варна, Русе, Силистра, Добрич, Бургас.
По разпореждане на държавното управление българските войски не оказват опозиция, а вместо това се обнародва решението му за оповестяване война на Германия. Така страната се озовава във война по едно и също време, от една страна, със Съединени американски щати, Англия, Съюз на съветските социалистически републики, и въпреки това с Германия.
На 9 септември сутринта по родното ни радио проехтява разгласа на Отечествения фронт, гръмко произнесена от Кимон Георгиев. На същата дата по разпореждане на главнокомандващия на “народоосвободителната войска ” – Народоосвободителна въстаническа армия, Добри Терпешев, всички партизански формирования слизат от планините и вземат взаимно с армията властта в селата и градовете в България.
Даже историците на Българска комунистическа партия признават, че в навечерието на преврата комунистическата партия не разполага със основни запаси в столицата – към 600 партийни членове, 72-ма членове на бойни групи, а от 6 септември – с още 20 партизани от Шопския отряд.
Точно този миг е съвършен за всевъзможни конформисти, които, усетили накъде духа вятърът на политическите промени, бързат да излязат и да вземат ефективно присъединяване в другояче безкръвната промяна на властта. Объркването и хаосът, значително съзнателно основани, са идеални за всевъзможни безскрупулни хора и авантюристи, решили да се възползват от събитията.
Така в столицата и в други градове никнат като гъби след дъжд хиляди небрежно въоръжени „ национални борци “ и се включват в другояче много рехавите редици на шумкарите. Обикновените хора не могат да се начудят от кое място са се взели толкоз незаконни. В огромните градове те дефилират по централните улици. В София незабавно след нощта на преврата се появяват колони от партизани в центъра.
Скандирайки комунистически лозунги, те обикалят към военното министерство и булевардите „ Цар Освободител “ и „ Граф Игнатиев “ и основават блъсканица, с цел да схванат всички, че властта е към този момент в техни ръце. Една такава шумна колона минава и през площад „ Славейков “. Точно в този миг там с микрофон в ръка като кореспондент, който отразява онлайн събитията за радио “София “ се намирал и известният представител Петър Витанов.
Комунистите небрежно провеждат протест. Внезапно един от въоръжените до зъби се отклонил от шествието, жестоко дръпнал за ръката радиоводещия и рекъл: „ Тука има един наш приятел, който желае да каже няколко думи на хората по радиото! “ Витанов нямал огромен избор и реагирал на момента.
„ Сега ще дам думата на… един човек от народа, с цел да изясни какво се случва “, оповестил той и подал микрофона на напористия „ воин “. Импровизираният оратор не бил занаятчия на словото – напряко си бил непохватен и необразован, а гласът му бил пресипнал и противен. Но въпреки всичко размахал пестник и в ефира се чули няколко нечленоразделни лозунги и апели цялата власт да се даде на Отечествения фронт.
А измежду другарите му се разнесли възгласи на утвърждение. Тогава създалата се обстановка си била напълно в реда на нещата и евентуално случката е щяла доста скоро да бъде забравена. Но се оказва, че индивидът, който натрапен се провикнал в ефир по радиото, бил не какъв да е, а самият предстоящ общоприет секретар на Българска комунистическа партия Тодор Живков. Явно освен на Живков, а и на другарите му този анонс от известния и обичан радиоговорител се е харесал и от този момент като прякор му се лепва и прословутото „ човек от народа “.
След инцидентната им среща орисите на двамата са радикално противоположни. Докато слабообразованият Живков, който е бил пастир и след това печатарски служащ, с помощта на създалата се след руската окупация у нас ненормална конюнктура щурмува най-висшите постове в страната, Петър Витанов е репресиран и несправедливо е жертван на давност
Накратко единият става „ човек от народа “, а другият е разгласен за „ зложелател на народа “.
„ На 9 септември татко ми като основен представител е изпратен да отразява събитията в центъра на София – споделя Божидар Витанов, наследник на Петър Витанов, пред в. „ 168 часа “. – Пратен е като кореспондент, тъй като силата му е била в репортажа, има богат речник и каквото вижда, го пресъздава с думи. Онзи се е показал – Тодор Живков.
Първоначално на 30 септември уволняват татко ми. Искат да го съдят от Народния съд, тъй като като кореспондент е отразявал националната тъга по време на погребението на цар Борис III, само че тогавашният културен хайлайф се застъпи за него и не позволи това да се случи. Той отива да работи в кинематографията, като кадърен незабавно го одобряват за представител, сценарист и актьор. Снима се и в някои от най-известните филми по това време като “Огнена следа ” да вземем за пример. Озвучава киното – ето написа го в трудовата му автобиография: изговорил е обяснителните текстове на съвсем три хиляди кино лентата – хроникални, игрални, документални.
След това назначават свои хора в радиото, само че след това се усетиха, че нямат готови фрагменти, и по подигравка на ориста, когато през 1949 година умира Георги Димитров, още веднъж викат татко ми в радиото да отразява и неговото заравяне и народът отново плаче. По този мотив татко ми постоянно ми е казвал, че си е правил работата като представител.
Спомням си по-късно през 1960 година, когато ни изселиха, че шефът на отдел “Интерниране и въдворяване ” към Държавна сигурност Делчо Чакъров, един от най-големите палачи, му викаше:
“Ти разплака народа, когато умря царят! ”
И татко ми му отговори: “Аз го разплаках и когато умря Георги Димитров – такава ми беше работата. ”
“Пропуснахме те, само че в този момент ще те оправим! ”
И тогава ни изселиха в село Овчарово, Шуменско. “
И в България в продължение на половин век никой не загатва за заслугите на първия ни радиоговорител, който също така е и талантлив създател на известни песни, актьор и откривател. Нещо повече – даже и до през днешния ден никой не знае, че точно той е основал текстовете на някои от най-обичаните остарели градски шлагери като „ Красив разказ е любовта “, „ Майчино сърце “, „ Обичам да бленувам “, „ Две очи “ и още доста други потвърдено стойностни песни, които от дълго време са спечелили любовта на публиката.
Петър Витанов е роден в София през 1907 година – кореняк софиянец. Баща му е бил водач. Завършва реторика и дикторско майсторство в Италия, по-късно и у нас. Когато е бил едвам на 27 години, печели първия конкурс за водещ в радиото. На любителско равнище радиото в България започва още през 1933 година, само че публично с декрет на цар Борис III радиопредаванията стартират през 1934 година и Витанов става първият формален, заплатен представител.
Любопитното е, че към този момент като представител на радио „ София “ през 1937 година Витанов взе участие в интернационален неизвестен конкурс за радиоводещи в Швейцария и измежду огромна конкуренция – взели участие са радиоводещите, от цяла Европа – се класира втори. А първото място заел не какъв да е, а самият Юрий Левитан, който поради неповторимия си тембър бил обичаният диктор на Сталин и станал прочут със известията от Втората международна война, започващи с „ Говорит Москва “.
След този триумф го канят в немското и в италианското радио на работа като представител дружно с цялото семейство, само че той отхвърля от патриотични подбуди. Когато се връща в България, за огромния триумф
персонално цар Борис III ІІІ го удостоява със сребърния кръст на националния Oрден за гражданска заслуга
В знак на почитание царят постоянно му дава и персоналния си автомобил, една от дребното коли по това време, с цел да прави репортажите си.
*Авторът е първият представител на радио “София ” Петър Витанов. Въпреки това комунистите го репресират – разплакал народа на погребението на царя
Макар поради дългогодишните чисто идеологически изкривявания българските историци към момента да са в дълг във връзка с изясняването на точните събития по време на деветосептемврийския прелом, в действителност главните обстоятелства към него от дълго време са известни, написа Socbg.
На 4 септември 1944 година в София са поканени представители на комунистите на договаряния с държавното управление, само че те отхвърлят, тъй като знаят, че скоро ще удари техният час, и не желаят да разделят властта с никоя друга партия.
На 5 септември държавното управление на Муравиев разисква решение за оповестяване война на Германия. Обнародването му обаче е отсрочено за 72 часа по молба на военния министър военачалник Иван Маринов “поради тактически проблеми ”.
В реалност ген. Маринов е сътрудник на Москва и към този момент е съгласувал своите дейности с Отечествения фронт, с цел да се даде опция на Съюз на съветските социалистически републики в това време да ни разгласи война и България да бъде окупирана. В подмяна на услугата след преврата Маринов е назначен за главнокомандващ на българската войска.
Когато на 6 септември 1944 година Съветският съюз ни афишира война, въпреки че сме имали дипломатически връзки и отхвърляме да изпратим бойци на Източния фронт, на 8 септември сутринта Червената войска с частите на Трети украински фронт и Черноморския флот навлиза на територията и акваторията на България през северната и морската ни граница и окупира градовете Варна, Русе, Силистра, Добрич, Бургас.
По разпореждане на държавното управление българските войски не оказват опозиция, а вместо това се обнародва решението му за оповестяване война на Германия. Така страната се озовава във война по едно и също време, от една страна, със Съединени американски щати, Англия, Съюз на съветските социалистически републики, и въпреки това с Германия.
На 9 септември сутринта по родното ни радио проехтява разгласа на Отечествения фронт, гръмко произнесена от Кимон Георгиев. На същата дата по разпореждане на главнокомандващия на “народоосвободителната войска ” – Народоосвободителна въстаническа армия, Добри Терпешев, всички партизански формирования слизат от планините и вземат взаимно с армията властта в селата и градовете в България.
Даже историците на Българска комунистическа партия признават, че в навечерието на преврата комунистическата партия не разполага със основни запаси в столицата – към 600 партийни членове, 72-ма членове на бойни групи, а от 6 септември – с още 20 партизани от Шопския отряд.
Точно този миг е съвършен за всевъзможни конформисти, които, усетили накъде духа вятърът на политическите промени, бързат да излязат и да вземат ефективно присъединяване в другояче безкръвната промяна на властта. Объркването и хаосът, значително съзнателно основани, са идеални за всевъзможни безскрупулни хора и авантюристи, решили да се възползват от събитията.
Така в столицата и в други градове никнат като гъби след дъжд хиляди небрежно въоръжени „ национални борци “ и се включват в другояче много рехавите редици на шумкарите. Обикновените хора не могат да се начудят от кое място са се взели толкоз незаконни. В огромните градове те дефилират по централните улици. В София незабавно след нощта на преврата се появяват колони от партизани в центъра.
Скандирайки комунистически лозунги, те обикалят към военното министерство и булевардите „ Цар Освободител “ и „ Граф Игнатиев “ и основават блъсканица, с цел да схванат всички, че властта е към този момент в техни ръце. Една такава шумна колона минава и през площад „ Славейков “. Точно в този миг там с микрофон в ръка като кореспондент, който отразява онлайн събитията за радио “София “ се намирал и известният представител Петър Витанов.
Комунистите небрежно провеждат протест. Внезапно един от въоръжените до зъби се отклонил от шествието, жестоко дръпнал за ръката радиоводещия и рекъл: „ Тука има един наш приятел, който желае да каже няколко думи на хората по радиото! “ Витанов нямал огромен избор и реагирал на момента.
„ Сега ще дам думата на… един човек от народа, с цел да изясни какво се случва “, оповестил той и подал микрофона на напористия „ воин “. Импровизираният оратор не бил занаятчия на словото – напряко си бил непохватен и необразован, а гласът му бил пресипнал и противен. Но въпреки всичко размахал пестник и в ефира се чули няколко нечленоразделни лозунги и апели цялата власт да се даде на Отечествения фронт.
А измежду другарите му се разнесли възгласи на утвърждение. Тогава създалата се обстановка си била напълно в реда на нещата и евентуално случката е щяла доста скоро да бъде забравена. Но се оказва, че индивидът, който натрапен се провикнал в ефир по радиото, бил не какъв да е, а самият предстоящ общоприет секретар на Българска комунистическа партия Тодор Живков. Явно освен на Живков, а и на другарите му този анонс от известния и обичан радиоговорител се е харесал и от този момент като прякор му се лепва и прословутото „ човек от народа “.
След инцидентната им среща орисите на двамата са радикално противоположни. Докато слабообразованият Живков, който е бил пастир и след това печатарски служащ, с помощта на създалата се след руската окупация у нас ненормална конюнктура щурмува най-висшите постове в страната, Петър Витанов е репресиран и несправедливо е жертван на давност
Накратко единият става „ човек от народа “, а другият е разгласен за „ зложелател на народа “.
„ На 9 септември татко ми като основен представител е изпратен да отразява събитията в центъра на София – споделя Божидар Витанов, наследник на Петър Витанов, пред в. „ 168 часа “. – Пратен е като кореспондент, тъй като силата му е била в репортажа, има богат речник и каквото вижда, го пресъздава с думи. Онзи се е показал – Тодор Живков.
Първоначално на 30 септември уволняват татко ми. Искат да го съдят от Народния съд, тъй като като кореспондент е отразявал националната тъга по време на погребението на цар Борис III, само че тогавашният културен хайлайф се застъпи за него и не позволи това да се случи. Той отива да работи в кинематографията, като кадърен незабавно го одобряват за представител, сценарист и актьор. Снима се и в някои от най-известните филми по това време като “Огнена следа ” да вземем за пример. Озвучава киното – ето написа го в трудовата му автобиография: изговорил е обяснителните текстове на съвсем три хиляди кино лентата – хроникални, игрални, документални.
След това назначават свои хора в радиото, само че след това се усетиха, че нямат готови фрагменти, и по подигравка на ориста, когато през 1949 година умира Георги Димитров, още веднъж викат татко ми в радиото да отразява и неговото заравяне и народът отново плаче. По този мотив татко ми постоянно ми е казвал, че си е правил работата като представител.
Спомням си по-късно през 1960 година, когато ни изселиха, че шефът на отдел “Интерниране и въдворяване ” към Държавна сигурност Делчо Чакъров, един от най-големите палачи, му викаше:
“Ти разплака народа, когато умря царят! ”
И татко ми му отговори: “Аз го разплаках и когато умря Георги Димитров – такава ми беше работата. ”
“Пропуснахме те, само че в този момент ще те оправим! ”
И тогава ни изселиха в село Овчарово, Шуменско. “
И в България в продължение на половин век никой не загатва за заслугите на първия ни радиоговорител, който също така е и талантлив създател на известни песни, актьор и откривател. Нещо повече – даже и до през днешния ден никой не знае, че точно той е основал текстовете на някои от най-обичаните остарели градски шлагери като „ Красив разказ е любовта “, „ Майчино сърце “, „ Обичам да бленувам “, „ Две очи “ и още доста други потвърдено стойностни песни, които от дълго време са спечелили любовта на публиката.
Петър Витанов е роден в София през 1907 година – кореняк софиянец. Баща му е бил водач. Завършва реторика и дикторско майсторство в Италия, по-късно и у нас. Когато е бил едвам на 27 години, печели първия конкурс за водещ в радиото. На любителско равнище радиото в България започва още през 1933 година, само че публично с декрет на цар Борис III радиопредаванията стартират през 1934 година и Витанов става първият формален, заплатен представител.
Любопитното е, че към този момент като представител на радио „ София “ през 1937 година Витанов взе участие в интернационален неизвестен конкурс за радиоводещи в Швейцария и измежду огромна конкуренция – взели участие са радиоводещите, от цяла Европа – се класира втори. А първото място заел не какъв да е, а самият Юрий Левитан, който поради неповторимия си тембър бил обичаният диктор на Сталин и станал прочут със известията от Втората международна война, започващи с „ Говорит Москва “.
След този триумф го канят в немското и в италианското радио на работа като представител дружно с цялото семейство, само че той отхвърля от патриотични подбуди. Когато се връща в България, за огромния триумф
персонално цар Борис III ІІІ го удостоява със сребърния кръст на националния Oрден за гражданска заслуга
В знак на почитание царят постоянно му дава и персоналния си автомобил, една от дребното коли по това време, с цел да прави репортажите си.
*Авторът е първият представител на радио “София ” Петър Витанов. Въпреки това комунистите го репресират – разплакал народа на погребението на царя
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ