Там, където президентът Радев не ходи. 77 години от избиването на елита на българската нация
Тодор Александров
„ Не би трябвало да плачем за нас, а за България “. Това извиква един от наказаните от „ Народния съд “ Тодор Кожухаров до момента в който палачите им ги водят в камионетките на път за ямите в Централните софийски гробища. Това става на 1 февруари 1945 година Кожухаров е погубен с револвер още след изговаряне на тези думи, както написа в спомените си Царица Йоанна.
Първи и Втори състав на така наречен Народен съд осъждат на гибел тримата регенти Княз Кирил, Ген. Никола Михов и Проф. Богдан Филов, осем царски съветници, 22-ма министри от четири кабинета след 1941 г, 67 народни представители и 47 генерали и висши офицери.
Присъдите са изпълнени мълниеносно часове по-късно на 1 февруари 1945 година Те са разстреляни един по един в яма, изровена от американски бомби. Последен е оставен хирургът проф. Александър Станишев, който ревизира пулса на всеки разстрелян и удостоверява гибелта му.
Палачите, са подбрани от Централен комитет на БРП-Комунисти. Всички „ реализатори “ са професионални убийци, ръководени от Веселин Георгиев, другар на печално известния Мирчо Спасов. Партиен секретар на палачите е Кольо Петров-Моряка. В отряда палачи са полк. Лев Главинчев, някогашен екзекутор на Вътрешна македонска революционна организация, взел участие в всеобщи убийства без съд и присъда в дните след 9 септември 1944 година, Фердинанд Козовски, някогашен интербригадист, доверено лице на Георги Димитров и Изидор Леви, прочут още като Бачи Заев, специфичен сътрудник на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) и палач-следовател, пратен от Лаврентий Берия, по-късно шеф в Първи отдел на Държавна сигурност.
В книгата си „ Убийствено алено “ писателят Христо Троански разказва по какъв начин палачите се скарали кой кого да убие. Най-желана цел се оказал Принц Кирил. Екзекуциите се правят по типичен способ на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), както в Катин, изстрел с револвер в главата на жертвата.
Малкият монумент на мястото на Централни гробища където са разстреляни министри, регенти, депутати и генерали.
Пръв е погубен Принц Кирил, като дълги години по-късно палачите се карат кой го е прострелял. Веселин Георгиев, Кольо Моряка и Лев Главинчев се хвалят с „ авторство “ на изтезанието на брата на Цар Борис III.
Шайката комунистически палачи се трансформира в мародери-Фердинанд Козовски взема от натрупа на принца ботушите му, а останалите от другите убити-часовници, златни пръстени, халки и облеклата им. Ямата с труповете на разстреляните незабавно е засипана с трошляк, с цел да не стане място за поклонение.
България е преди всичко в света по брой на постановени и изпълнени смъртни присъди. Дори преди Нацистка Германия и Япония. У нас небрежно скалъпеният Народен съд, дирижиран от Георги Димитров и Сталин, осъжда на гибел 2730 души, изпълнените присъди са 2138. Разликата от 592-ма не значи опрощение, множеството от наказаните са убити незабавно след 9 септември 1944 г, други са в чужбина и избират да останат там.
За съпоставяне, в Германия при „ денацификацията “ са наказани на гибел 800 души, като от тях са екзекутирани 500, в Япония, съдружник на Германия, наказани на смърт-984 души, изпълнени присъди-900. Във Франция, която се намира съвсем 4 г под немска окупация, смъртните присъди за колаборационисти са 7037, от които са изпълнени 1500.
Всъщност „ Народният съд “ не е никакъв съд, а бутофория, която единствено би трябвало да узакони избиването на елита на България. Екзекуцията е разпоредена от Москва за съветизиране на страната.
Заседание на Народния съд.
„ Никой не би трябвало да бъде оневинен! И никакви съображения за човечност и състрадание не би трябвало да играят каквато и да е роля. “ С тази повеля на Георги Димитров от Москва до управлението на Българска работническа партия (комунисти) – (БРП(к) в София през януари 1945 година стартират процесите на Народния съд. Само за няколко месеца 12-те висши и 68-те регионални състава на съда гледат каузи на над 11 хиляди подсъдими, оправдават към 1500 от тях и осъждат 9155, 2730 от които на гибел, а 1305 – на пожизнен затвор.
За съпоставяне – Нюрнбергският развой в Германия осъжда на гибел 12 от 24 подсъдими. Народният съд, както и убийствата преди и след него, в действителност унищожават политическия, военния и част от интелектуалния хайлайф на страната от времето преди 9 септември 1944 година
Реално присъдите за регенти, министри, депутати и офицери са авансово съгласувани и решени не от съда, а от Централен комитет на БРП-К. Това става на 20 януари 1945 г, преди да завършат разпитите на подсъдимите и да се чуе думата на техните бранители. Тогава Политбюро на Централен комитет на Българска работническа партия привиква „ националните обвинители “.
Обвинителите, отпред с Георги Петров, афишират какви присъди ще желаят, като надвива мнението, че за другите министри и депутати би трябвало да има смекчение, а не тежки присъди. Същото и за някои от регентите и царските съветници. Техните тези са полети със леден душ от другарите от Централен комитет.
Критиките обобщава Трайчо Костов: С линията на другарите обвинители по никакъв метод не можем да се съгласим! Въпросът е явен за всички-смърт!, добавя Трайчо Костов, който от името на Централен комитет координира процесите по Народния съд персонално с Георги Димитров от Москва по радиостанция.
По подигравка на ориста или възмездието Костов също ще бъде наказан на гибел и обесен от другарите си комунисти.
„ Никой от депутатите (освен умрелите преди 1941 г.) не следва да бъде оневинен. Да се показа лист за присъдите на депутатите, който да бъде координиран с нас. Обвинителните речи по първия развой да стартират сряда-четвъртък, а по втория — от петък-събота (към 25 януари), споделя на обвинителите Трайчо Костов. Цитатите са от книгата „ Българската гилотина. Тайните механизми на Народния съд “ на Поля Мешкова и Диню Шарланов, издадена през 1994 г от ИК „ Демокрация “.
Централен комитет на БРП-К, преработва и поправя обвинителната тирада на основния национален обвинител Георги Петров. На 28 януари 1945 г стартират речите на служебните бранители на обвинените. Това се трансформира в подигравка на отбрана, тъй като „ националните съдии “ им лимитират времето до 10 минути на един обвиняем.
При това речите на юристите стартират да се прекъсват или приключват от съда с думите: „ Това е известно “, „ Няма време “, „ Не ни се слуша повече “, „ Дотегна ни към този момент “ и така нататък
Окончателният размер на присъдите е избран от Централен комитет на БРП-К.
Това излиза наяве от радиограмата на Вълко Червенков до Георги Димитров в Москва от края на януари 1945 година В нея той оповестява: „ Присъдата ще бъде произнесена в четвъртък — 1 февруари. В по-рано признатото решение (20 януари 1945 година — б. а.) внесохме промяна в смисъл увеличение на смъртните санкции. От броя на съветниците на пожизнен затвор оставяме единствено двама — Балан и Морфов. От кабинета на Багрянов към цифрата на наказаните на гибел прибавихме Колчев. От състава на депутатите на смъртно наказване предлагаме да се осъдят до 70 %. “ Толкова.
През 1996 година Върховният съд анулира присъдите на I и II състав на Народния съд заради “липса на доказателства ”. От 2011 година 1 февруари се празнува публично като Ден на благодарност и респект към жертвите на комунистическия режим.
Единствен президентът Росен Плевнелиев е уважавал с наличието си обичайна панихида в памет на жертвите на „ Народния съд “ на дребния монумент на убитите на Централните софийски гробища. Това е мястото, където нито един път не е отишъл „ обединителят на нацията “ президентът Румен Радев. Пет години не го е правил, няма да го направи и в този момент.
Радев започва политическата си кариера на събор на русофилите на язовир „ Копринка “, като претендент на Българска социалистическа партия.
Тази партия, която за 77 години не откри за нужно да се извини най-малко за избитите българи.
„ Не би трябвало да плачем за нас, а за България “. Това извиква един от наказаните от „ Народния съд “ Тодор Кожухаров до момента в който палачите им ги водят в камионетките на път за ямите в Централните софийски гробища. Това става на 1 февруари 1945 година Кожухаров е погубен с револвер още след изговаряне на тези думи, както написа в спомените си Царица Йоанна.
Първи и Втори състав на така наречен Народен съд осъждат на гибел тримата регенти Княз Кирил, Ген. Никола Михов и Проф. Богдан Филов, осем царски съветници, 22-ма министри от четири кабинета след 1941 г, 67 народни представители и 47 генерали и висши офицери.
Присъдите са изпълнени мълниеносно часове по-късно на 1 февруари 1945 година Те са разстреляни един по един в яма, изровена от американски бомби. Последен е оставен хирургът проф. Александър Станишев, който ревизира пулса на всеки разстрелян и удостоверява гибелта му.
Палачите, са подбрани от Централен комитет на БРП-Комунисти. Всички „ реализатори “ са професионални убийци, ръководени от Веселин Георгиев, другар на печално известния Мирчо Спасов. Партиен секретар на палачите е Кольо Петров-Моряка. В отряда палачи са полк. Лев Главинчев, някогашен екзекутор на Вътрешна македонска революционна организация, взел участие в всеобщи убийства без съд и присъда в дните след 9 септември 1944 година, Фердинанд Козовски, някогашен интербригадист, доверено лице на Георги Димитров и Изидор Леви, прочут още като Бачи Заев, специфичен сътрудник на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) и палач-следовател, пратен от Лаврентий Берия, по-късно шеф в Първи отдел на Държавна сигурност.
В книгата си „ Убийствено алено “ писателят Христо Троански разказва по какъв начин палачите се скарали кой кого да убие. Най-желана цел се оказал Принц Кирил. Екзекуциите се правят по типичен способ на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), както в Катин, изстрел с револвер в главата на жертвата.
Малкият монумент на мястото на Централни гробища където са разстреляни министри, регенти, депутати и генерали.
Пръв е погубен Принц Кирил, като дълги години по-късно палачите се карат кой го е прострелял. Веселин Георгиев, Кольо Моряка и Лев Главинчев се хвалят с „ авторство “ на изтезанието на брата на Цар Борис III.
Шайката комунистически палачи се трансформира в мародери-Фердинанд Козовски взема от натрупа на принца ботушите му, а останалите от другите убити-часовници, златни пръстени, халки и облеклата им. Ямата с труповете на разстреляните незабавно е засипана с трошляк, с цел да не стане място за поклонение.
България е преди всичко в света по брой на постановени и изпълнени смъртни присъди. Дори преди Нацистка Германия и Япония. У нас небрежно скалъпеният Народен съд, дирижиран от Георги Димитров и Сталин, осъжда на гибел 2730 души, изпълнените присъди са 2138. Разликата от 592-ма не значи опрощение, множеството от наказаните са убити незабавно след 9 септември 1944 г, други са в чужбина и избират да останат там.
За съпоставяне, в Германия при „ денацификацията “ са наказани на гибел 800 души, като от тях са екзекутирани 500, в Япония, съдружник на Германия, наказани на смърт-984 души, изпълнени присъди-900. Във Франция, която се намира съвсем 4 г под немска окупация, смъртните присъди за колаборационисти са 7037, от които са изпълнени 1500.
Всъщност „ Народният съд “ не е никакъв съд, а бутофория, която единствено би трябвало да узакони избиването на елита на България. Екзекуцията е разпоредена от Москва за съветизиране на страната.
Заседание на Народния съд.
„ Никой не би трябвало да бъде оневинен! И никакви съображения за човечност и състрадание не би трябвало да играят каквато и да е роля. “ С тази повеля на Георги Димитров от Москва до управлението на Българска работническа партия (комунисти) – (БРП(к) в София през януари 1945 година стартират процесите на Народния съд. Само за няколко месеца 12-те висши и 68-те регионални състава на съда гледат каузи на над 11 хиляди подсъдими, оправдават към 1500 от тях и осъждат 9155, 2730 от които на гибел, а 1305 – на пожизнен затвор.
За съпоставяне – Нюрнбергският развой в Германия осъжда на гибел 12 от 24 подсъдими. Народният съд, както и убийствата преди и след него, в действителност унищожават политическия, военния и част от интелектуалния хайлайф на страната от времето преди 9 септември 1944 година
Реално присъдите за регенти, министри, депутати и офицери са авансово съгласувани и решени не от съда, а от Централен комитет на БРП-К. Това става на 20 януари 1945 г, преди да завършат разпитите на подсъдимите и да се чуе думата на техните бранители. Тогава Политбюро на Централен комитет на Българска работническа партия привиква „ националните обвинители “.
Обвинителите, отпред с Георги Петров, афишират какви присъди ще желаят, като надвива мнението, че за другите министри и депутати би трябвало да има смекчение, а не тежки присъди. Същото и за някои от регентите и царските съветници. Техните тези са полети със леден душ от другарите от Централен комитет.
Критиките обобщава Трайчо Костов: С линията на другарите обвинители по никакъв метод не можем да се съгласим! Въпросът е явен за всички-смърт!, добавя Трайчо Костов, който от името на Централен комитет координира процесите по Народния съд персонално с Георги Димитров от Москва по радиостанция.
По подигравка на ориста или възмездието Костов също ще бъде наказан на гибел и обесен от другарите си комунисти.
„ Никой от депутатите (освен умрелите преди 1941 г.) не следва да бъде оневинен. Да се показа лист за присъдите на депутатите, който да бъде координиран с нас. Обвинителните речи по първия развой да стартират сряда-четвъртък, а по втория — от петък-събота (към 25 януари), споделя на обвинителите Трайчо Костов. Цитатите са от книгата „ Българската гилотина. Тайните механизми на Народния съд “ на Поля Мешкова и Диню Шарланов, издадена през 1994 г от ИК „ Демокрация “.
Централен комитет на БРП-К, преработва и поправя обвинителната тирада на основния национален обвинител Георги Петров. На 28 януари 1945 г стартират речите на служебните бранители на обвинените. Това се трансформира в подигравка на отбрана, тъй като „ националните съдии “ им лимитират времето до 10 минути на един обвиняем.
При това речите на юристите стартират да се прекъсват или приключват от съда с думите: „ Това е известно “, „ Няма време “, „ Не ни се слуша повече “, „ Дотегна ни към този момент “ и така нататък
Окончателният размер на присъдите е избран от Централен комитет на БРП-К.
Това излиза наяве от радиограмата на Вълко Червенков до Георги Димитров в Москва от края на януари 1945 година В нея той оповестява: „ Присъдата ще бъде произнесена в четвъртък — 1 февруари. В по-рано признатото решение (20 януари 1945 година — б. а.) внесохме промяна в смисъл увеличение на смъртните санкции. От броя на съветниците на пожизнен затвор оставяме единствено двама — Балан и Морфов. От кабинета на Багрянов към цифрата на наказаните на гибел прибавихме Колчев. От състава на депутатите на смъртно наказване предлагаме да се осъдят до 70 %. “ Толкова.
През 1996 година Върховният съд анулира присъдите на I и II състав на Народния съд заради “липса на доказателства ”. От 2011 година 1 февруари се празнува публично като Ден на благодарност и респект към жертвите на комунистическия режим.
Единствен президентът Росен Плевнелиев е уважавал с наличието си обичайна панихида в памет на жертвите на „ Народния съд “ на дребния монумент на убитите на Централните софийски гробища. Това е мястото, където нито един път не е отишъл „ обединителят на нацията “ президентът Румен Радев. Пет години не го е правил, няма да го направи и в този момент.
Радев започва политическата си кариера на събор на русофилите на язовир „ Копринка “, като претендент на Българска социалистическа партия.
Тази партия, която за 77 години не откри за нужно да се извини най-малко за избитите българи.
Източник: breaking.bg
КОМЕНТАРИ