Вместо автономия за българите в Македония, обещана от Коминтерна, Тодор Александров получи куршум
" Тодор Александров е една от най-великите персони в българското национално-освободителното придвижване в Македония от 1911 година до неговата трагична крах на 31 август 1924 година над село Сугарево в Пирин планина.
След двете национални произшествия през 1919 година той възвръща още веднъж Вътрешна македонска революционна организация и посредством този акт декларира на света, че слага въпроса за Македония на политическата сцена на Балканите и Европа. Александров акцентира, че битката ще продължи до освобождението на Вардарска и Егейска Македония от непознато иго.
Той пречеше на непознатите сили в нашето национално-освободително придвижване, така наречен федералисти и комунисти, работещи в услуга на прилежащите балкански страни ", написа в собствен коментар за БГНЕС проф. Димитър Гоцев.
Тодор Александров направи всичко допустимо национално-освободителното придвижване да остане българско по темперамент и дух и един ден то да докара до обединяването на българския народ. Това беше неговото съкровено предпочитание. Той е заявявал това в редица свои писма и публични документи. Старата концепция за автономност на Македония, беше още веднъж издигната след двете национални произшествия от ръководената от него Вътрешна македонска революционна организация. Тази концепция имаше за цел да не забърква България, която се намираше в извънредно тежко състояние след провалянето в Първата международна война, в освободителното придвижване.
Нашите съседи – сърби и гърци – чудесно разбираха, че тази концепция за автономията беше тактичност и по никакъв метод не би трябвало да се реализира и насочиха всички свои сили против нея.
По разпореждане на Коминтерна, през април 1924 година във Виена започнаха договаряния сред Вътрешна македонска революционна организация, федералистката организация и българските задгранични представители на Българска комунистическа партия. На Вътрешна македонска революционна организация беше препоръчан прословутия Майски манифест. В него се предвиждаше основаването на Федерация на балканските нации, в която ще се реши и македонският въпрос.
Тодор Александров се поддава на обещанията за поддръжка на националноосвободителното придвижване на българите в Македония от страна на държавното управление на Съветска Русия. Той подписа Майския манифест посредством упълномощено лице, само че скоро схваща, че документът цели не поддръжката, а обезличаването и подчиняването на националноосвободителното придвижване на комунистическите партии в балканските страни.
Това беше един скрит план против Вътрешна македонска революционна организация за нейната разпродажба както на българска територия, по този начин и във Вардарска и Егейска Македония.
Вътрешна македонска революционна организация отпред с Тодор Александров защитаваше българските национални ползи и не можеше да има нищо общо с задачите на една международна комунистическа гражданска война. Той и ръководената от него организация бяха спънка за преодоляването на Балканите от Москва. Ето за какво, вместо автономност за българите в Македония, Тодор Александров получи патрон от враговете на българщината.
В България името на Тодор Александров се загатва понякога, само че към момента не се споделя ясно неговата битка за обединяването на българския народ, поради което той беше погубен. Като бунтовник и водач на Вътрешна македонска революционна организация, Тодор Александров беше най-последователен последовател на делото на Даме Груев и Гоце Делчев в един комплициран интервал от развиването на македонския въпрос и българското националноосвободително придвижване. 100 години след неговата гибел актуалните генерации в България и в Македония би трябвало да си напомнят неговата битка и завещания, с цел да вървят дружно към общото си европейско бъдеще.
*Проф. Димитър Гоцев e учител Нова и най-нова история на България в СУ " Св. Климент Охридски “.
През 1989 година той основава ВМРО-СМД, което е правоприемник на Вътрешна македонска революционна организация на Тодор Александров и е негов ръководител от 1990 до 1993 година Проф. Гоцев е измежду възстановителите на Македонския теоретичен институт и негов шеф в продължение на 16 години.
След двете национални произшествия през 1919 година той възвръща още веднъж Вътрешна македонска революционна организация и посредством този акт декларира на света, че слага въпроса за Македония на политическата сцена на Балканите и Европа. Александров акцентира, че битката ще продължи до освобождението на Вардарска и Егейска Македония от непознато иго.
Той пречеше на непознатите сили в нашето национално-освободително придвижване, така наречен федералисти и комунисти, работещи в услуга на прилежащите балкански страни ", написа в собствен коментар за БГНЕС проф. Димитър Гоцев.
Тодор Александров направи всичко допустимо национално-освободителното придвижване да остане българско по темперамент и дух и един ден то да докара до обединяването на българския народ. Това беше неговото съкровено предпочитание. Той е заявявал това в редица свои писма и публични документи. Старата концепция за автономност на Македония, беше още веднъж издигната след двете национални произшествия от ръководената от него Вътрешна македонска революционна организация. Тази концепция имаше за цел да не забърква България, която се намираше в извънредно тежко състояние след провалянето в Първата международна война, в освободителното придвижване.
Нашите съседи – сърби и гърци – чудесно разбираха, че тази концепция за автономията беше тактичност и по никакъв метод не би трябвало да се реализира и насочиха всички свои сили против нея.
По разпореждане на Коминтерна, през април 1924 година във Виена започнаха договаряния сред Вътрешна македонска революционна организация, федералистката организация и българските задгранични представители на Българска комунистическа партия. На Вътрешна македонска революционна организация беше препоръчан прословутия Майски манифест. В него се предвиждаше основаването на Федерация на балканските нации, в която ще се реши и македонският въпрос.
Тодор Александров се поддава на обещанията за поддръжка на националноосвободителното придвижване на българите в Македония от страна на държавното управление на Съветска Русия. Той подписа Майския манифест посредством упълномощено лице, само че скоро схваща, че документът цели не поддръжката, а обезличаването и подчиняването на националноосвободителното придвижване на комунистическите партии в балканските страни.
Това беше един скрит план против Вътрешна македонска революционна организация за нейната разпродажба както на българска територия, по този начин и във Вардарска и Егейска Македония.
Вътрешна македонска революционна организация отпред с Тодор Александров защитаваше българските национални ползи и не можеше да има нищо общо с задачите на една международна комунистическа гражданска война. Той и ръководената от него организация бяха спънка за преодоляването на Балканите от Москва. Ето за какво, вместо автономност за българите в Македония, Тодор Александров получи патрон от враговете на българщината.
В България името на Тодор Александров се загатва понякога, само че към момента не се споделя ясно неговата битка за обединяването на българския народ, поради което той беше погубен. Като бунтовник и водач на Вътрешна македонска революционна организация, Тодор Александров беше най-последователен последовател на делото на Даме Груев и Гоце Делчев в един комплициран интервал от развиването на македонския въпрос и българското националноосвободително придвижване. 100 години след неговата гибел актуалните генерации в България и в Македония би трябвало да си напомнят неговата битка и завещания, с цел да вървят дружно към общото си европейско бъдеще.
*Проф. Димитър Гоцев e учител Нова и най-нова история на България в СУ " Св. Климент Охридски “.
През 1989 година той основава ВМРО-СМД, което е правоприемник на Вътрешна македонска революционна организация на Тодор Александров и е негов ръководител от 1990 до 1993 година Проф. Гоцев е измежду възстановителите на Македонския теоретичен институт и негов шеф в продължение на 16 години.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ