Писма от секретния архив на Ватикана разплитат загадката Де...
Точно три години откакто рицарите поемат към Светите земи в своя Четвърти кръстоносен поход, българският цар Калоян е на прага на Пловдив (Филипопол). В далечната 1205-а градът пада и е опустошен след опустошителния му поход в Тракия. По това време тук е административния център на Филипополското дукство - кръстоносна сеньория, васална на Латинската империя, която просъществувала за малко - от 1204 до 1230 година Двама от владетелите на тази латинска сеньория са известни. Първият е Рение дьо Три (1204-1206), а вторият - Жерар дьо Стрьом, негов роднина, който ръководи града от началото на 20-те години на XIII в. до 1229 година Кой обаче стои отпред на Филипополското дукство в интервала от 1208 до 1218 година? В чии земи и под чие притежание е бил по това време Пловдив (Филипопол)?
Учените нямат отговор на този въпрос. Д-р Калин Йорданов, историк и учител в СУ, обаче твърди, че това е диктатор Алексий Слав - владетелят на Родопите и Мелник и васал на Латинската империя, който произлиза от царската династия на Асеневци.
Неизвестен до неотдавна документ от архивите на Ватикана е напът да удостовери тази смела догадка. Две папски писма хвърлят нова светлина върху личността на диктатор Алексий Слав и на връзките сред българи и латини през първата половина на XIII век. Открива ги Калин Йорданов, историк от Института за балканистика с Център по тракология-БАН и хоноруван учител в СУ „ Климент Охридски “. Йорданов изследва княжеството, произхода, родословието и загадъчната персона на диктатор Алексий Слав в монографията си „ Принцът на Филипопол: непознатият диктатор Алексий Слав в светлината на нови извори и открития ", която неотдавна излезе на книжния пазар от издателство Wunderkammer.
Папа Хонорий III – подробност от стенна живопис на Джото от църквата „ Св. Франциск “ в Асизи, Италия
„ Преди 5 години попаднах на нови, непубликувани документи
от канцеларията на римския папа Хонорий III. Тогава към момента нямах визия към какво ненадейно и вълнуващо странствуване ще ме отведат тези латински писма, писани преди 800 години “, описа пред „ Марица “ доктор Калин Йорданов. Писмата от Ватикана разкриват детайлности към конфликта на деспота с експанзията на латинската черква в периметъра на неговите владения в Югоизточна Македония и Югозападните Родопи. В първото Алексий Слав е наименуван „ принцът на Филипопол “, обясни историкът. Документът споделя по какъв начин през 1217 година е погубен католическият архиепископ на град Филипи. Въпросният археопископ е преследван, похитен и екзекутиран по изключително нечовечен начин по заповед на диктатор Слав, тъй като е негов политически съперник. Естествено, римската курия и персонално папа Хонорий III упрекват за това ликвидиране „ Слав, принцът на Филипопол ” - по този начин е бил прочут той в римските летописи. Папата го отлъчва от Църквата и упорства за неговото гонене от светските управляващи в Константинопол. Второто писмо удостоверява, че да, убийците са българи. Така на процедура диктатор Слав е разгласен за persona non grata в Латинската империя, в чиято територия е била самостоятелната страна на деспота.
Алексий Слав произхождал от династията на Асеневци
След гибелта на цар Калоян в Българското царство почнала революция и битка за трона, в която като противници се обрисували Борил и Слав. С машинация Борил лишава земите на Слав, който пък става васал и шурей на латинския император Анри Фландърски, от който получава като зестра Филипополската област и по този начин основава своето обстойно княжество в Северозападна Тракия, Родопите и Източна Македония. Управлява го като цар-самодържец, въпреки и с купата „ диктатор “, дадена му от най-успешния латински император в Константинопол Анри Фландърски, поради брака с щерка му. Историята ще запомни Алексий Слав като една от най-ярките персони на политическата сцена на Балканите през XIII век. Владенията му били като остров, вклинен сред Българското царство, земите на Латинската империя и неовизантийската страна в Епир. Новата книга на историка Калин Йорданов осветлява точно непознатите страни от историята на връзките му с Константинополската латинска империя, Епирската неовизантийска страна и Търновското царство.
Рицарска инициация и хералдика
„ Любопитното в тези папски документи е, че в тях диктатор Слав е наименуван с феодалната купа „ Принц на Филипопол “, която получил от своя сюзерен и тъст дружно с властта над отвоюваната от латините Филипополска област след успеха им над цар Борил през 1208 година - това е нов и чужд в историята ни факт.
Деспот Слав не е единствено държател на Родопите и Източна Македония, както го познаваме до този миг. Писмата от Ватикана към този момент свързват диктатор Слав с Филипополското дукство - една сеньория, която се образува след Четвъртия кръстоносен поход. Известни са двама от владетелите на това дукство, а именно Рение дьо Три (1204-1206) и Жерар дьо Стрьом, негов роднина, който ръководи града до 1229 г. Кой обаче стои отпред на Филипополското дукство в интервала от 1208 до 1218 година?
Според мен това е принцът на Филипопол,
или диктатор Слав “, излага тезата си Калин Йорданов. Още един любопитен и чужд до този миг факт е неговата рицарска инициация, която била част от инвеститурата му като принц, васал и шурей на латинския император. „ Една находка на археолозите потвърждава този факт - става дума за керамична сграфито чаша с хералдическо изображение на фамилния герб на диктатор Слав - рицарски щит с три рози на бяло (сребърно) поле, който аз идентифицирах. Тя бе открита при изследването на гроб №4 от фамилната му гробница от екипа на проф. Виолета Нешева в Славовата столица Мелник. „ Родовият герб е характерен знак в западноевропейската феодална и хералдическа традиция и отбелязва по-висок статут. Така че моят извод е - да, диктатор Слав най-вероятно е бил отдаден в рицарство, още при първия му брак с дъщерята на латинския император Анри дьо Ено, податки за което се откриват и в писмените извори - допуска Калин Йорданов. - Така българският държател се интегрира в средите на западноевропейския хайлайф на Латинската империя. И се трансформира в един от огромните барони на империята “, заключава историкът.
Случайност ли е, че... С Иванко владеят самостоятелни княжества в еднакъв географски ареал
Произходът на диктатор Алексий Слав също тъне в догадки. Официалната версия е, че диктатор Слав е племенник на първите трима Асеневци. В науката обаче се стартират и други хипотези. Като тази на румънския историк В. Мъркулец, който позволява вероятността диктатор Алексий Слав да е бил наследник на известния болярин Иванко (Иванко Алексий) - Иванко, килърът на цар Асен. „ Развивайки тезата си, румънецът обръща внимание на поредност от „ подозрителни “ съвпадения. Например, кръвно-родствената им връзка с Асеневата династия и общото царствено име Алексий, което и двамата носят. Освен това прави усещане, че аналогично и двамата са владетели на самостоятелни териториални княжества, образувани в еднакъв географски ареал, който обгръща Родопите и Източна Македония “, споделя Калин Йорданов.
Ктиторските надписи върху сцената “Въведение Богородично в храма “ в Боянската черква
Ала приликите не свършват до тук. И двамата - Иванко и диктатор Алексий Слав, са зетьове на владетелите на Костантинопол, единият - на византийския василевс, а другият - на латинския император. И двамата български благородници са роднини на Асеневци, и двамата получават като зестра Филипополската област, която ръководят поредно, с период от близо едно десетилетие.
Историческите архиви единствено удостоверяват тази линия - обстоятелствата показват, че Иванко, килърът на цар Асен, е кандидат за короната и първи братовчед на Асеневци. След отхвърлянето на неговите искания от Асеневите братя, Иванко бяга в Константинопол, където се дами за внучка на византийския император и сходно на диктатор Слав му дават Филипополската област и Родопите - като зестра. „ Историята се повтаря единствено осем години по-късно, през 1208 година, само че този път - вместо византийците, на европейската сцена са кръстоносците, основали своята Латинска империя, а Слав става васал и шурей на латинския император, получава от него Филипополската област и бива излъчен като кандидат за търновската корона “, изяснява Калин Йорданов.
На тази основа нашият историк повдига въпроса дали Алексий Слав в действителност не е наследник и правоприемник на Иванко-Алексий, плод на тайната му интимна връзка с балдъзата на цар Йоан Асен I (сестра на втората му брачна половинка, кралица Елена) или от друга незнайна връзка.
Кой е управлявал от Цитаделата на Небет тепе?
Въздушна фотография на Небет тепе ясно демонстрира основите на огромен строеж. Какво е това - крепост и водохранилище на два етажа? Или феодален палат?
Да, на Небет тепе са разкрити и разпознати значително архитектурни структури. Например - през 60-те години на предишния век археологът Христо Джамбов открива водохранилище на хълма, което евентуално е било в основите на донжон. Оказва се, че то е най-голямото в цяла България. Събирало водите от близките здания и археологът го локализира в кулата, чиито остатъци могат да се видят и през днешния ден.
По-интересен обаче е фактът, че водохранилището не било едноетажна постройка, а многоетажна. „ Изследвайки строителната активност на диктатор Слав в Цепина и в Мелник, ние сме открили, че такива кули са били пожеланият от него архитектурен размер за резиденция. Това се вижда и в последния му кей, който той е построил като собствен мемориал - манастира „ Св. Богородица Пантанаса “ в Мелник “, изяснява проф. Виолета Нешева. Така че, съгласно нея, изцяло резонно е Алексий Слав да е резидирал и във Филипопол в сходен дом.
Дъщерята севастократорица Десислава
Другата забавна догадка на Калин Йорданов е обвързвана с потомството на диктатор Слав.
„ При диалозите ми с проф. Виолета Нешева научих по какъв начин преди 10 години тя е разкрила фамилната гробница на деспота. В тях тя припознава двамата синове от двата брака на Алексий Слав. Мисля, че мога да допълня тази картина - в продължение на три години имах неповторимата опция да работя в Боянската черква - да пътувам във времето измежду скъпите фрески и сакралното й пространство. Наблюдавах от близко този незабравим феодален монумент, изследвах го детайлно и се вслушвах в тишината му и в ехото на отекнали сред стените му стъпки и гласове “, спомня си историкът.
Така, изслeдвайки в елементи стенописите, историкът пробва да разгадае и портрета на енигматичната благородна ктиторица на Боянската черква - севастократорица Десислава.
Сцената „ Морското знамение на св. Никола Мирликийски “ – дневопис в Боянската черква
„ Бегли догадки я свързват най-много със сръбската владетелска династия на Неманичите. Само че доста детайли в самия ктиторски портрет издават отчетливо латинско и западноевропейско въздействие. Царственият генезис и връзката на Десислава с латините е емфатичен както в портрета й, по този начин и в някои други фрески на Боянската черква, измежду които, да вземем за пример аз съумях да открия една забавна сцена, наречена „ Морското знамение на св. Никола Мирликийски “. Тя препраща към Четвъртия кръстоносен поход и Латинската империя и в нея съумях да разпознавам герба на първия държател на латинското Филипополско дукство - Рение дьо Три.
Само че тук има още един забавен факт, който открих - в северния аркосолий на Боянската черква, тъкмо до портрета на севастократорица Десислава, се откриват два надписа от първата половина на XIV век с имената на ктиторите и те са, забележете - Иванко и Слав - изписани един под различен.
Какъв е изводът: тъкмо тук откривам забавната връзка на Десислава с диктатор Слав - през изведената от мен догадка, че евентуално тя е била негова щерка, от първия му брак с дъщерята на латинския император Анри дьо Ено, а нейни потомци пък евентуално са по-късните ктитори на храма Иванко и Слав, носещи присъщите за тази фамилия владетелски имена “, заключава Калин Йорданов.
Учените нямат отговор на този въпрос. Д-р Калин Йорданов, историк и учител в СУ, обаче твърди, че това е диктатор Алексий Слав - владетелят на Родопите и Мелник и васал на Латинската империя, който произлиза от царската династия на Асеневци.
Неизвестен до неотдавна документ от архивите на Ватикана е напът да удостовери тази смела догадка. Две папски писма хвърлят нова светлина върху личността на диктатор Алексий Слав и на връзките сред българи и латини през първата половина на XIII век. Открива ги Калин Йорданов, историк от Института за балканистика с Център по тракология-БАН и хоноруван учител в СУ „ Климент Охридски “. Йорданов изследва княжеството, произхода, родословието и загадъчната персона на диктатор Алексий Слав в монографията си „ Принцът на Филипопол: непознатият диктатор Алексий Слав в светлината на нови извори и открития ", която неотдавна излезе на книжния пазар от издателство Wunderkammer.
Папа Хонорий III – подробност от стенна живопис на Джото от църквата „ Св. Франциск “ в Асизи, Италия
„ Преди 5 години попаднах на нови, непубликувани документи
от канцеларията на римския папа Хонорий III. Тогава към момента нямах визия към какво ненадейно и вълнуващо странствуване ще ме отведат тези латински писма, писани преди 800 години “, описа пред „ Марица “ доктор Калин Йорданов. Писмата от Ватикана разкриват детайлности към конфликта на деспота с експанзията на латинската черква в периметъра на неговите владения в Югоизточна Македония и Югозападните Родопи. В първото Алексий Слав е наименуван „ принцът на Филипопол “, обясни историкът. Документът споделя по какъв начин през 1217 година е погубен католическият архиепископ на град Филипи. Въпросният археопископ е преследван, похитен и екзекутиран по изключително нечовечен начин по заповед на диктатор Слав, тъй като е негов политически съперник. Естествено, римската курия и персонално папа Хонорий III упрекват за това ликвидиране „ Слав, принцът на Филипопол ” - по този начин е бил прочут той в римските летописи. Папата го отлъчва от Църквата и упорства за неговото гонене от светските управляващи в Константинопол. Второто писмо удостоверява, че да, убийците са българи. Така на процедура диктатор Слав е разгласен за persona non grata в Латинската империя, в чиято територия е била самостоятелната страна на деспота.
Алексий Слав произхождал от династията на Асеневци
След гибелта на цар Калоян в Българското царство почнала революция и битка за трона, в която като противници се обрисували Борил и Слав. С машинация Борил лишава земите на Слав, който пък става васал и шурей на латинския император Анри Фландърски, от който получава като зестра Филипополската област и по този начин основава своето обстойно княжество в Северозападна Тракия, Родопите и Източна Македония. Управлява го като цар-самодържец, въпреки и с купата „ диктатор “, дадена му от най-успешния латински император в Константинопол Анри Фландърски, поради брака с щерка му. Историята ще запомни Алексий Слав като една от най-ярките персони на политическата сцена на Балканите през XIII век. Владенията му били като остров, вклинен сред Българското царство, земите на Латинската империя и неовизантийската страна в Епир. Новата книга на историка Калин Йорданов осветлява точно непознатите страни от историята на връзките му с Константинополската латинска империя, Епирската неовизантийска страна и Търновското царство.
Рицарска инициация и хералдика
„ Любопитното в тези папски документи е, че в тях диктатор Слав е наименуван с феодалната купа „ Принц на Филипопол “, която получил от своя сюзерен и тъст дружно с властта над отвоюваната от латините Филипополска област след успеха им над цар Борил през 1208 година - това е нов и чужд в историята ни факт.
Деспот Слав не е единствено държател на Родопите и Източна Македония, както го познаваме до този миг. Писмата от Ватикана към този момент свързват диктатор Слав с Филипополското дукство - една сеньория, която се образува след Четвъртия кръстоносен поход. Известни са двама от владетелите на това дукство, а именно Рение дьо Три (1204-1206) и Жерар дьо Стрьом, негов роднина, който ръководи града до 1229 г. Кой обаче стои отпред на Филипополското дукство в интервала от 1208 до 1218 година?
Според мен това е принцът на Филипопол,
или диктатор Слав “, излага тезата си Калин Йорданов. Още един любопитен и чужд до този миг факт е неговата рицарска инициация, която била част от инвеститурата му като принц, васал и шурей на латинския император. „ Една находка на археолозите потвърждава този факт - става дума за керамична сграфито чаша с хералдическо изображение на фамилния герб на диктатор Слав - рицарски щит с три рози на бяло (сребърно) поле, който аз идентифицирах. Тя бе открита при изследването на гроб №4 от фамилната му гробница от екипа на проф. Виолета Нешева в Славовата столица Мелник. „ Родовият герб е характерен знак в западноевропейската феодална и хералдическа традиция и отбелязва по-висок статут. Така че моят извод е - да, диктатор Слав най-вероятно е бил отдаден в рицарство, още при първия му брак с дъщерята на латинския император Анри дьо Ено, податки за което се откриват и в писмените извори - допуска Калин Йорданов. - Така българският държател се интегрира в средите на западноевропейския хайлайф на Латинската империя. И се трансформира в един от огромните барони на империята “, заключава историкът.
Случайност ли е, че... С Иванко владеят самостоятелни княжества в еднакъв географски ареал
Произходът на диктатор Алексий Слав също тъне в догадки. Официалната версия е, че диктатор Слав е племенник на първите трима Асеневци. В науката обаче се стартират и други хипотези. Като тази на румънския историк В. Мъркулец, който позволява вероятността диктатор Алексий Слав да е бил наследник на известния болярин Иванко (Иванко Алексий) - Иванко, килърът на цар Асен. „ Развивайки тезата си, румънецът обръща внимание на поредност от „ подозрителни “ съвпадения. Например, кръвно-родствената им връзка с Асеневата династия и общото царствено име Алексий, което и двамата носят. Освен това прави усещане, че аналогично и двамата са владетели на самостоятелни териториални княжества, образувани в еднакъв географски ареал, който обгръща Родопите и Източна Македония “, споделя Калин Йорданов.
Ктиторските надписи върху сцената “Въведение Богородично в храма “ в Боянската черква
Ала приликите не свършват до тук. И двамата - Иванко и диктатор Алексий Слав, са зетьове на владетелите на Костантинопол, единият - на византийския василевс, а другият - на латинския император. И двамата български благородници са роднини на Асеневци, и двамата получават като зестра Филипополската област, която ръководят поредно, с период от близо едно десетилетие.
Историческите архиви единствено удостоверяват тази линия - обстоятелствата показват, че Иванко, килърът на цар Асен, е кандидат за короната и първи братовчед на Асеневци. След отхвърлянето на неговите искания от Асеневите братя, Иванко бяга в Константинопол, където се дами за внучка на византийския император и сходно на диктатор Слав му дават Филипополската област и Родопите - като зестра. „ Историята се повтаря единствено осем години по-късно, през 1208 година, само че този път - вместо византийците, на европейската сцена са кръстоносците, основали своята Латинска империя, а Слав става васал и шурей на латинския император, получава от него Филипополската област и бива излъчен като кандидат за търновската корона “, изяснява Калин Йорданов.
На тази основа нашият историк повдига въпроса дали Алексий Слав в действителност не е наследник и правоприемник на Иванко-Алексий, плод на тайната му интимна връзка с балдъзата на цар Йоан Асен I (сестра на втората му брачна половинка, кралица Елена) или от друга незнайна връзка.
Кой е управлявал от Цитаделата на Небет тепе?
Въздушна фотография на Небет тепе ясно демонстрира основите на огромен строеж. Какво е това - крепост и водохранилище на два етажа? Или феодален палат?
Да, на Небет тепе са разкрити и разпознати значително архитектурни структури. Например - през 60-те години на предишния век археологът Христо Джамбов открива водохранилище на хълма, което евентуално е било в основите на донжон. Оказва се, че то е най-голямото в цяла България. Събирало водите от близките здания и археологът го локализира в кулата, чиито остатъци могат да се видят и през днешния ден.
По-интересен обаче е фактът, че водохранилището не било едноетажна постройка, а многоетажна. „ Изследвайки строителната активност на диктатор Слав в Цепина и в Мелник, ние сме открили, че такива кули са били пожеланият от него архитектурен размер за резиденция. Това се вижда и в последния му кей, който той е построил като собствен мемориал - манастира „ Св. Богородица Пантанаса “ в Мелник “, изяснява проф. Виолета Нешева. Така че, съгласно нея, изцяло резонно е Алексий Слав да е резидирал и във Филипопол в сходен дом.
Дъщерята севастократорица Десислава
Другата забавна догадка на Калин Йорданов е обвързвана с потомството на диктатор Слав.
„ При диалозите ми с проф. Виолета Нешева научих по какъв начин преди 10 години тя е разкрила фамилната гробница на деспота. В тях тя припознава двамата синове от двата брака на Алексий Слав. Мисля, че мога да допълня тази картина - в продължение на три години имах неповторимата опция да работя в Боянската черква - да пътувам във времето измежду скъпите фрески и сакралното й пространство. Наблюдавах от близко този незабравим феодален монумент, изследвах го детайлно и се вслушвах в тишината му и в ехото на отекнали сред стените му стъпки и гласове “, спомня си историкът.
Така, изслeдвайки в елементи стенописите, историкът пробва да разгадае и портрета на енигматичната благородна ктиторица на Боянската черква - севастократорица Десислава.
Сцената „ Морското знамение на св. Никола Мирликийски “ – дневопис в Боянската черква
„ Бегли догадки я свързват най-много със сръбската владетелска династия на Неманичите. Само че доста детайли в самия ктиторски портрет издават отчетливо латинско и западноевропейско въздействие. Царственият генезис и връзката на Десислава с латините е емфатичен както в портрета й, по този начин и в някои други фрески на Боянската черква, измежду които, да вземем за пример аз съумях да открия една забавна сцена, наречена „ Морското знамение на св. Никола Мирликийски “. Тя препраща към Четвъртия кръстоносен поход и Латинската империя и в нея съумях да разпознавам герба на първия държател на латинското Филипополско дукство - Рение дьо Три.
Само че тук има още един забавен факт, който открих - в северния аркосолий на Боянската черква, тъкмо до портрета на севастократорица Десислава, се откриват два надписа от първата половина на XIV век с имената на ктиторите и те са, забележете - Иванко и Слав - изписани един под различен.
Какъв е изводът: тъкмо тук откривам забавната връзка на Десислава с диктатор Слав - през изведената от мен догадка, че евентуално тя е била негова щерка, от първия му брак с дъщерята на латинския император Анри дьо Ено, а нейни потомци пък евентуално са по-късните ктитори на храма Иванко и Слав, носещи присъщите за тази фамилия владетелски имена “, заключава Калин Йорданов.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ