За колко години напред трябва да мисли ЕС в битката с Covid-19
Точно преди седмица Урсула фон дер Лайен, ръководителят на Европейската комисия, оповести, че комисията е утвърдила договор с „ Пфайзер “ и „ Бионтех “ за нови 900 милиона дози от имунизацията им против Covid-19 с опция за закупуване на още толкоз за европейските жители. В Берлин не считат това за задоволително.
В писмо от началото на този месец, представено от организация Ройтерс, немският здравен министър Йенс Шпан прикани Европейската комисия да се контракти с най-малко четири компании за нови количества ваксини през идващите две години, като и четирите компании би трябвало „ да са способни на навремени доставки “ и най-малко две от тях да оферират технологии, разнообразни от иРНК технологиите.
Защо Шпан толкоз държи да има повече производители-доставчици на ваксини?
„ Цената на имунизациите е проблем. Когато се появят повече ваксини, може да се чака конкуренцията да смъкна цените. Конкуренцията е едното преимущество. Другото е, че другите ваксини имат разнообразни характерности. Някои може да са по-ефикасни в предотвратяването на хоспитализации, други - да са по-подходящи за избрани възрастови групи, трети може да блокират по-сигурно трансмисията или новите разновидности на вируса. В взаимозависимост от обстановката един тип ваксина може да е за предпочитане пред друга “, разяснява Маартен Постма, професор по фармакоикономика в Гронингенския университет, в изявление за предаването „ Събота 150 “.
„ Новите ваксини могат да са от огромна изгода и е добре да се следи по какъв начин работят съветските и китайските ваксини, които са употребявани в доста елементи на света, само че не и в доста от европейските страни “, добавя Постма.
Засега в Европейския съюз китайски и съветски ваксини се ползват единствено в Унгария. Словакия разгласи, че ще стартира да ползва "Спутник V " от идния месец.
В Европа разчитат на новите ваксини. Сред най-напредналите в клиничните тествания са имунизациите от първо потомство на „ CureVac “ и „ Новавакс “. Но тази седмица „ Новавакс “ разгласи, че отсрочва най-малко до септември заявката си за позволение на своя артикул в Европа и Съединени американски щати.
„ Европейският съюз се надява, че имунизацията на „ CureVac “ ще бъде подготвена скоро. „ Новавакс “ също може да бъде утвърдена тази година. Но имайте поради, че снабдителните вериги към този момент са пренапрегнати даже единствено с утвърдените до момента ваксини. Така че, да разчиташ на бъдещите ваксини е малко рисковано “, предизвестява Наташа Лодър, редактор на списание „ Economist “ по здравна политика. Според нея нова вълна на пандемията може да принуди европейците да разчитат повече на „ АстраЗенека “ и „ Джонсън и Джонсън “, макар че доста страни ограничиха използването им, а Дания напряко го спря след известията за доста редки случаи на тромбоза.
„ Ако се озовеш в обстановка с от ден на ден и повече инфектирани към теб, рискът и ти да се заразиш нараства. Това е риск да умреш или да се разболееш съществено и дълготрайно. Ако се стигне до нова вълна на пандемията, в Европа калкулациите може да се трансформират, а имунизациите на „ АстраЗенека “ и „ Джонсън и Джонсън “ да станат по-привлекателни. “
Проблемът при „ АстраЗенека “ обаче е с неизпълнението на контрактуваните периоди. От януари до март шведско-британската компания трябваше да достави 120 милиона дози, а достави единствено 30 милиона. Досега са получени 50 милиона дози от обещаните до юни общо 300 милиона. Затова, наподобява, Еврокомисията към момента не е поръчала още за времето след юни, а залага на „ Пфайзер “ и „ Бионтех “. Новият контракт с тях е за доставки в интервала от тази до 2023 година. Несъмнено обаче Брюксел би трябвало да възнамерява и оттатък тази времева рамка.
„ Много е мъчно да се планува какъв брой време ще е належащо, с цел да сложим пандемията под надзор. Все още нямаме надеждна прогноза по кое време ще бъдат създадени задоволително ваксини, да не приказваме какъв брой време ще би трябвало, до момента в който бъдат разпределени, доставени и сложени. Така че - да, преодоляването на Covid може да отнеме години. А разновидностите на вируса могат да ни забавят още повече. “
До през вчерашния ден по света бяха сложени 1 милиард и 260 милиона ваксини. От тях 60 милиона дози са разпределени по COVAX - схемата, на която разчитат освен най-бедните страни в Африка, Латинска Америка, Азия, само че и европейски страни като Северна Македония, Косово, Албания, Сърбия, които нямат шанса да са в Европейски Съюз. Сред страните, които разчитат на COVAX, е и Пакистан - страна с 260 милиона души население, от които едвам 2% бяха получили една доза - по този начин нареченият групов имунитет със 70 % имунизирани е постижим едвам през 2023 година. В Сирия първите доставки от COVAX дойдоха едвам в края на април - 53 000 дози за близо 4 милиона поданици на бунтовната провинция Идлиб.
Пакистан и Сирия са единствено два от многото образци - евентуални „ нови Индии “, които могат да бъдат посочени в целия свят.
От обстановката в такива страни зависи какъв брой дълго ще продължи и пандемията в самата Европа, счита Маартен Постма, професор по фармакоикономика в Гронингенския университет
„ Нови разновидности, като индийския, ще се появяват и в бъдеще. И няма да останат в Индия или там, откъдето произлизат. Те ще обхванат сигурно и в Европа. Тоест, имунизирането на останалия свят е от витално значимо значение за Европейския съюз. Кога ще се отървем от този вирус зависи от това по какъв начин протича имунизацията в доста други елементи на света. “
В този подтекст европейските държавни управления би трябвало да решат какъв е непосредственият им приоритет - ваксиниране на нискорискова възрастова група или елиминиране на настоящите и евентуалните огнища на ковид отвън Европейския съюз. Тази седмица американските регулатори утвърдиха използването на имунизацията на „ Пфайзер “ и „ Бионтех “ на деца от 12 до 15 години. Европейската организация по медикаментите ще се произнесе през юни, а може би още в края на този месец.
„ Това е голяма алтернатива. Може би някои деца имат здравословни проблеми, може някои да са по-уязвими във връзка с Covid. Но като цяло децата не бяха наранени тежко от пандемията. Така че всяка доза, която даваш на разположение под 18 години, може да се окаже доза, която може да избави живот някъде в чужбина. От морална позиция изборът е в действителност сложен, нали “, показва Наташа Лодър.
До 1 септември 92 от най-бедните страни и територии би трябвало да получат 1 милиард дози ваксини, а доникъде на 2022 година - повече от 2 милиарда дози, посочи през седмицата Независимата група за подготвеност и реакция при пандемии, която бе учредена предишния септември от генералния шеф на Световната здравна организация. Препоръката наподобява нереалистична.
„ Има подобен израз: „ Идеалното е зложелател на действителното “. Реалното, т.е. постижимото, е да имунизираме здравните служащи по света, които са дребна част от популацията, а след тях и възрастните, които също не са чак толкоз доста в по-бедните страни. Няма да ни трябват чак толкоз доста ваксини, с цел да реализираме това. Трябват ни ваксини и за страни и региони с филантропични рецесии. Но, въпреки всичко, можем да притъпим жилото на тази пандемия и без да имунизираме 70 % от хората на всички места “, акцентира Лодър.
Дори осъществяването на по-малко амбициозни цели е съществено предизвикателство сега. Индия - един от главните експортьори на ваксини, ограничи фрапантно износа с изострянето на пандемичната рецесия през март. Едва в края на април, под усещане от протичащото се в Индия, Съединените щати дадоха обещание, че ще разхлабят рестриктивните мерки си върху износа на основни първични материали и материали за имунизациите. Русия се пробва да форсира доставките за Индия и от през вчерашния ден стартира слагането на "Спутник V " в Хайдарабад. От огромните експортьори остават Китай и Европейският съюз.
Досега Европейският съюз съгласно Урсула фон дер Лайен изнася толкоз ваксини, колкото дава на личните си жители. По данни от 21 април - даже с 37 милиона дози повече. Към 11 май са били изнесени към 200 милиона дози, заяви заместник-председателят на Европейска комисия Марош Шефчович. Над 40 страни са се облагодетелствали от това, макар режима на взаимност и пропорция, въведен предишния месец. Но този износ е мощно съсредоточен и не в интерес на по-бедните страни. До предишния месец над 50 на 100 от имунизациите, създадени в Европейския съюз, т.е. над 80 милиона дози, са отишли в страни като Япония, Англия и Канада. А за шестте балкански страни на запад от нас са отредени общо 650 000 дози от май до август.
В известието на фон дер Лайен от предходната събота има признаци, че този дисбаланс ще бъде поправен. Освен за усилване на имунитета на към този момент имунизираните европейци и за имунизиране на малолетните, част от контрактуваните преди седмица 1,8 милиарда дози от „ Бионтех “ и „ Пфайзер “ ще бъдат отделени за страни с ниски приходи.
Износът на ваксини от Европа би трябвало да се разшири, поради риска от появяването на нови разновидности на ковид в чужбина, твърди Маартен Постма. Но опциите за пренасочване на експорта са обективно лимитирани, счита Наташа Лодър:
„ Производителите на ваксини - доста от тях като „ Пфайзър “, „ Модерна “ и „ Джонсън и Джонсън “ са основани в Съединените щати - взеха решение да изградят снабдителните си вериги в страни, в които ще са сигурни, че освен ще могат да създават имунизациите, само че и да ги изнасят по света. А Европейският съюз се ангажира да остави границите си отворени за експорта. Именно по тази причина фармакомпаниите се откриха в Европа.
Ако в този момент Евросъюзът забрани на тези компании да извършват договорите си, ще даде на всички производители да схванат, че не може да му се има доверие. А и имунизациите не са Европейския съюз, а на компаниите-производителки. “
Временна частична анулация на патентите на ваксини може да се окаже от голямо значение за превъзмогване на риска от разновидностите на ковид, които пораждат в по-бедните и по-слабо имунизирани елементи на света, счита Маартен Постма. Но предлагането, с което Съединените щати излязоха при започване на този месец, е мощно спорно. Според последователите му, отпред с Индия и Южна Африка, които към този момент повече от половин година водят борба, с цел да го наложат в Световната комерсиална организация, това е нужното изискване за появяването на повече производители и на повече и по-евтини ваксини, по този начин нужни в по-бедните страни. Скептиците сочат, че колкото и да са производителите, продукцията ще остане лимитирана поради дефицита на първични материали, материали, технологии, ноухау, дипломиран личен състав. Осигуряването им може да отнеме повече от година. Самите договаряния за патентите ще лишават минимум половин година. Германия е изрично срещу анулацията на патентите, което съгласно нея ще убие тласъка за нововъведения и адаптиране на имунизациите против новите разновидности на ковид. Според генералния шеф на СТО Нгози Оконджо-Иуала за съглашение може да се приказва едвам през декември.
Трудно е да се реши дали си коства Европа да поддържа Съединените щати за краткотрайна частична анулация на патентите. Едно е несъмнено - такава мярка ще има време да проработи, в случай че пандемията фактически продължи с години. Дали компромис е вероятен? Според проф. Маартен Постма това зависи най-много от компаниите-производители, които разполагат и с технологиите, и с познанията, без които анулацията на патентите е празен жест.
„ Премахване на патентите може да помогне, само че е належащо единодушието на фармацевтичната промишленост. Цялото произвеждане на медикаменти и ваксини е проведено по буржоазен метод. А патентите са от основно значение за приходите на фирмите.
Мисля, че фирмите осъзнават в каква изключителна, неповторима обстановка се намираме. Ако въобще в миналото е имало късмет за анулация на патентите, той е точно в този момент, през пандемията от ковид. “
В писмо от началото на този месец, представено от организация Ройтерс, немският здравен министър Йенс Шпан прикани Европейската комисия да се контракти с най-малко четири компании за нови количества ваксини през идващите две години, като и четирите компании би трябвало „ да са способни на навремени доставки “ и най-малко две от тях да оферират технологии, разнообразни от иРНК технологиите.
Защо Шпан толкоз държи да има повече производители-доставчици на ваксини?
„ Цената на имунизациите е проблем. Когато се появят повече ваксини, може да се чака конкуренцията да смъкна цените. Конкуренцията е едното преимущество. Другото е, че другите ваксини имат разнообразни характерности. Някои може да са по-ефикасни в предотвратяването на хоспитализации, други - да са по-подходящи за избрани възрастови групи, трети може да блокират по-сигурно трансмисията или новите разновидности на вируса. В взаимозависимост от обстановката един тип ваксина може да е за предпочитане пред друга “, разяснява Маартен Постма, професор по фармакоикономика в Гронингенския университет, в изявление за предаването „ Събота 150 “.
„ Новите ваксини могат да са от огромна изгода и е добре да се следи по какъв начин работят съветските и китайските ваксини, които са употребявани в доста елементи на света, само че не и в доста от европейските страни “, добавя Постма.
Засега в Европейския съюз китайски и съветски ваксини се ползват единствено в Унгария. Словакия разгласи, че ще стартира да ползва "Спутник V " от идния месец.
В Европа разчитат на новите ваксини. Сред най-напредналите в клиничните тествания са имунизациите от първо потомство на „ CureVac “ и „ Новавакс “. Но тази седмица „ Новавакс “ разгласи, че отсрочва най-малко до септември заявката си за позволение на своя артикул в Европа и Съединени американски щати.
„ Европейският съюз се надява, че имунизацията на „ CureVac “ ще бъде подготвена скоро. „ Новавакс “ също може да бъде утвърдена тази година. Но имайте поради, че снабдителните вериги към този момент са пренапрегнати даже единствено с утвърдените до момента ваксини. Така че, да разчиташ на бъдещите ваксини е малко рисковано “, предизвестява Наташа Лодър, редактор на списание „ Economist “ по здравна политика. Според нея нова вълна на пандемията може да принуди европейците да разчитат повече на „ АстраЗенека “ и „ Джонсън и Джонсън “, макар че доста страни ограничиха използването им, а Дания напряко го спря след известията за доста редки случаи на тромбоза.
„ Ако се озовеш в обстановка с от ден на ден и повече инфектирани към теб, рискът и ти да се заразиш нараства. Това е риск да умреш или да се разболееш съществено и дълготрайно. Ако се стигне до нова вълна на пандемията, в Европа калкулациите може да се трансформират, а имунизациите на „ АстраЗенека “ и „ Джонсън и Джонсън “ да станат по-привлекателни. “
Проблемът при „ АстраЗенека “ обаче е с неизпълнението на контрактуваните периоди. От януари до март шведско-британската компания трябваше да достави 120 милиона дози, а достави единствено 30 милиона. Досега са получени 50 милиона дози от обещаните до юни общо 300 милиона. Затова, наподобява, Еврокомисията към момента не е поръчала още за времето след юни, а залага на „ Пфайзер “ и „ Бионтех “. Новият контракт с тях е за доставки в интервала от тази до 2023 година. Несъмнено обаче Брюксел би трябвало да възнамерява и оттатък тази времева рамка.
„ Много е мъчно да се планува какъв брой време ще е належащо, с цел да сложим пандемията под надзор. Все още нямаме надеждна прогноза по кое време ще бъдат създадени задоволително ваксини, да не приказваме какъв брой време ще би трябвало, до момента в който бъдат разпределени, доставени и сложени. Така че - да, преодоляването на Covid може да отнеме години. А разновидностите на вируса могат да ни забавят още повече. “
До през вчерашния ден по света бяха сложени 1 милиард и 260 милиона ваксини. От тях 60 милиона дози са разпределени по COVAX - схемата, на която разчитат освен най-бедните страни в Африка, Латинска Америка, Азия, само че и европейски страни като Северна Македония, Косово, Албания, Сърбия, които нямат шанса да са в Европейски Съюз. Сред страните, които разчитат на COVAX, е и Пакистан - страна с 260 милиона души население, от които едвам 2% бяха получили една доза - по този начин нареченият групов имунитет със 70 % имунизирани е постижим едвам през 2023 година. В Сирия първите доставки от COVAX дойдоха едвам в края на април - 53 000 дози за близо 4 милиона поданици на бунтовната провинция Идлиб.
Пакистан и Сирия са единствено два от многото образци - евентуални „ нови Индии “, които могат да бъдат посочени в целия свят.
От обстановката в такива страни зависи какъв брой дълго ще продължи и пандемията в самата Европа, счита Маартен Постма, професор по фармакоикономика в Гронингенския университет
„ Нови разновидности, като индийския, ще се появяват и в бъдеще. И няма да останат в Индия или там, откъдето произлизат. Те ще обхванат сигурно и в Европа. Тоест, имунизирането на останалия свят е от витално значимо значение за Европейския съюз. Кога ще се отървем от този вирус зависи от това по какъв начин протича имунизацията в доста други елементи на света. “
В този подтекст европейските държавни управления би трябвало да решат какъв е непосредственият им приоритет - ваксиниране на нискорискова възрастова група или елиминиране на настоящите и евентуалните огнища на ковид отвън Европейския съюз. Тази седмица американските регулатори утвърдиха използването на имунизацията на „ Пфайзер “ и „ Бионтех “ на деца от 12 до 15 години. Европейската организация по медикаментите ще се произнесе през юни, а може би още в края на този месец.
„ Това е голяма алтернатива. Може би някои деца имат здравословни проблеми, може някои да са по-уязвими във връзка с Covid. Но като цяло децата не бяха наранени тежко от пандемията. Така че всяка доза, която даваш на разположение под 18 години, може да се окаже доза, която може да избави живот някъде в чужбина. От морална позиция изборът е в действителност сложен, нали “, показва Наташа Лодър.
До 1 септември 92 от най-бедните страни и територии би трябвало да получат 1 милиард дози ваксини, а доникъде на 2022 година - повече от 2 милиарда дози, посочи през седмицата Независимата група за подготвеност и реакция при пандемии, която бе учредена предишния септември от генералния шеф на Световната здравна организация. Препоръката наподобява нереалистична.
„ Има подобен израз: „ Идеалното е зложелател на действителното “. Реалното, т.е. постижимото, е да имунизираме здравните служащи по света, които са дребна част от популацията, а след тях и възрастните, които също не са чак толкоз доста в по-бедните страни. Няма да ни трябват чак толкоз доста ваксини, с цел да реализираме това. Трябват ни ваксини и за страни и региони с филантропични рецесии. Но, въпреки всичко, можем да притъпим жилото на тази пандемия и без да имунизираме 70 % от хората на всички места “, акцентира Лодър.
Дори осъществяването на по-малко амбициозни цели е съществено предизвикателство сега. Индия - един от главните експортьори на ваксини, ограничи фрапантно износа с изострянето на пандемичната рецесия през март. Едва в края на април, под усещане от протичащото се в Индия, Съединените щати дадоха обещание, че ще разхлабят рестриктивните мерки си върху износа на основни първични материали и материали за имунизациите. Русия се пробва да форсира доставките за Индия и от през вчерашния ден стартира слагането на "Спутник V " в Хайдарабад. От огромните експортьори остават Китай и Европейският съюз.
Досега Европейският съюз съгласно Урсула фон дер Лайен изнася толкоз ваксини, колкото дава на личните си жители. По данни от 21 април - даже с 37 милиона дози повече. Към 11 май са били изнесени към 200 милиона дози, заяви заместник-председателят на Европейска комисия Марош Шефчович. Над 40 страни са се облагодетелствали от това, макар режима на взаимност и пропорция, въведен предишния месец. Но този износ е мощно съсредоточен и не в интерес на по-бедните страни. До предишния месец над 50 на 100 от имунизациите, създадени в Европейския съюз, т.е. над 80 милиона дози, са отишли в страни като Япония, Англия и Канада. А за шестте балкански страни на запад от нас са отредени общо 650 000 дози от май до август.
В известието на фон дер Лайен от предходната събота има признаци, че този дисбаланс ще бъде поправен. Освен за усилване на имунитета на към този момент имунизираните европейци и за имунизиране на малолетните, част от контрактуваните преди седмица 1,8 милиарда дози от „ Бионтех “ и „ Пфайзер “ ще бъдат отделени за страни с ниски приходи.
Износът на ваксини от Европа би трябвало да се разшири, поради риска от появяването на нови разновидности на ковид в чужбина, твърди Маартен Постма. Но опциите за пренасочване на експорта са обективно лимитирани, счита Наташа Лодър:
„ Производителите на ваксини - доста от тях като „ Пфайзър “, „ Модерна “ и „ Джонсън и Джонсън “ са основани в Съединените щати - взеха решение да изградят снабдителните си вериги в страни, в които ще са сигурни, че освен ще могат да създават имунизациите, само че и да ги изнасят по света. А Европейският съюз се ангажира да остави границите си отворени за експорта. Именно по тази причина фармакомпаниите се откриха в Европа.
Ако в този момент Евросъюзът забрани на тези компании да извършват договорите си, ще даде на всички производители да схванат, че не може да му се има доверие. А и имунизациите не са Европейския съюз, а на компаниите-производителки. “
Временна частична анулация на патентите на ваксини може да се окаже от голямо значение за превъзмогване на риска от разновидностите на ковид, които пораждат в по-бедните и по-слабо имунизирани елементи на света, счита Маартен Постма. Но предлагането, с което Съединените щати излязоха при започване на този месец, е мощно спорно. Според последователите му, отпред с Индия и Южна Африка, които към този момент повече от половин година водят борба, с цел да го наложат в Световната комерсиална организация, това е нужното изискване за появяването на повече производители и на повече и по-евтини ваксини, по този начин нужни в по-бедните страни. Скептиците сочат, че колкото и да са производителите, продукцията ще остане лимитирана поради дефицита на първични материали, материали, технологии, ноухау, дипломиран личен състав. Осигуряването им може да отнеме повече от година. Самите договаряния за патентите ще лишават минимум половин година. Германия е изрично срещу анулацията на патентите, което съгласно нея ще убие тласъка за нововъведения и адаптиране на имунизациите против новите разновидности на ковид. Според генералния шеф на СТО Нгози Оконджо-Иуала за съглашение може да се приказва едвам през декември.
Трудно е да се реши дали си коства Европа да поддържа Съединените щати за краткотрайна частична анулация на патентите. Едно е несъмнено - такава мярка ще има време да проработи, в случай че пандемията фактически продължи с години. Дали компромис е вероятен? Според проф. Маартен Постма това зависи най-много от компаниите-производители, които разполагат и с технологиите, и с познанията, без които анулацията на патентите е празен жест.
„ Премахване на патентите може да помогне, само че е належащо единодушието на фармацевтичната промишленост. Цялото произвеждане на медикаменти и ваксини е проведено по буржоазен метод. А патентите са от основно значение за приходите на фирмите.
Мисля, че фирмите осъзнават в каква изключителна, неповторима обстановка се намираме. Ако въобще в миналото е имало късмет за анулация на патентите, той е точно в този момент, през пандемията от ковид. “
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ