Точно преди 80 години се провежда Ялтенската конференция (04.02. –

Точно преди 80 години се организира Ялтенската конференция (04.02. – 11.02.1945 г.), която и до момента е считана (макар и с редица уговорки) за най-големия триумф на Съюзниците и на антихитлеристката коалиция. За ролята и мястото на този извънреден конгрес е писано доста, направени са извънредно количество геополитически и стратегически разбори. Но кои са били приликите и кои – разликите, в държанието и общуването на Тримата огромни – Рузвелт, Сталин и Чърчил? Какъв политически спектакъл се разиграва на този толкоз значим конгрес за цялото човечество? Наистина ли Сталин е бил основният сценарист и режисьор?

Значима ли е била ролята на политическия начин на живот и политиката на лънча? Какви неофициални способи са прилагани за приемане на преимущество в договарянията? Имало ли е място за така наречен power play и power game?

В политическия спектакъл, както в класическия има сюжет, драматургия, постановка, артисти, фон, костюмография и познавач резултати. Подобно на обичайния спектакъл, политическият театър влияе на душeвността и страстите, само че не толкоз, с цел да провокира естетическа приятност, колкото, с цел да даде преимущество и да обезпечи прогрес в договарянията на едната или другата страна. Общото е, че и в двата случая огромният резултат се дължи на истинската концепция, актьорското майсторство, въздействието на декора и качеството на театралните костюми. В доста огромна степен сценарист, драматург, режисьор и основен воин е домакинът на Ялтенската конференция Йосиф В. Сталин. Съветският водач се постанова срещата да се организира на територията на Съюз на съветските социалистически републики, макар че официално предлагането идва от страна на Рузвелт и Чърчил. Той дефинира кой от неговите височайши посетители къде да бъде настанен – Рузвелт в Ливадийския замък (в най-представителния палат), Чърчил - в двореца на граф Воронцов, а самият Сталин – в двореца на княз Юсупов – килъра на Распутин. Той е и основното настоящо лице и – казано нагледно – дърпа конците на останалите участници, въпреки че външно общително и с почит отдава дължимото на двамата и изключително на Франклин Делано Рузвелт. Автомобилният маршрут, по който Чърчил и Рузвелт идват в Ялта, визитите на учтивост, кой да бъде водещ на полемиките и даже кетърингът са се определяли от волята на бащата на народите. Най-свеж за интернационалната конференция бил Сталин, който идва със специфичен трен, а най-уморен и без друго е болният Рузвелт, който пътува най-вече с разнообразни типове превоз. Фактите са респектиращи – за конференцията в Ялта от чужбина идват над 700 офицери, дипломати, служители и специалисти с 25 самолета!

Безспорно най-голямото преимущество в този миг е било военното - местонахождение и боеспособността на Червената войска, която е била мощно напреднала, защото към този момент е завзела цяла Полша и продължавала стремително към Берлин. Нейният триумфален ход към този момент е на територията на Германия. Редом с това, обаче, руската страна и персонално Сталин са си служили с огромен боеприпас от техники за психическо влияние от пространствено, невербално и вербално естество. Тези техники са преследвали няколко цели – да се покаже на Съединени американски щати и Англия, че Съюз на съветските социалистически републики е претърпял големи разрухи и материални загуби и би трябвало да получи подобаващи обезщетения и репарации. Затова маршрутът на Чърчил и Рузвелт по цялото му продължение от летището до Ливадия минавал през ужасяващи пейзажи. Часове наред Рузвелт и Чърчил, както и съпровождащите ги офицери и дипломати, е трябвало да гледат руините, труповете на убити животни, разрушените пътища и здания и като цяло – смразяващите руини. Паметна е репликата на Чърчил, че по-кошмарно място за такава конференция не би могло да се измисли.
Рузвелт пък споделя със руския деспот, че гледката на опустошения Крим го е направила още „ по-кръвожаден към германците “.

От друга страна, Сталин е желал да показва силата, величието, непобедимостта и не на последно място – пословичното славянско гостолюбие, на своята страна както с луксозната конюнктура в трите дворци, по този начин и със съответните протоколни ритуали и обилните банкети – немислими и дори неуместни по време на война.

В политическия спектакъл непроменяемо влиза и дрескода на Тримата огромни. Прави усещане, че на срещите Чърчил носи съветска кожена шапка – калпак, в символ на почитание към домакините. Най-често английският министър-председател е облечен в униформа на полковник, Сталин постоянно е носел своето маршалско военно облекло, а Рузвелт е бил в цивилен облекла, а когато е трябвало да излезе навън е наметвал със специфична мантия.

Случката с лимоненото дърво е занимателен и в това време значим проблем, обвързван с power game и показната проява на всесилността и гостоприемството на руския деспот и желанието му да обезпечи безспорен комфорт за задграничните участници на конференцията, а може би и, с цел да приспи тяхната зоркост и да отвлече вниманието им. При първата среща – по време на така наречен „ дребна публична вечеря “, дадена от Рузвелт в жилището му след идването му в Ялта, се сервира мартини, само че без лимон. Американският президент се извинява на Сталин за пропуща и се оправдава със комплицираната военна обстановка, която затруднява снабдяването. Още на другия ден, обаче, му е доставено цяло дърво с над 200 лимона, което Сталин упълномощил да докарат със аероплан от Грузия. В своите мемоари и писма Сара – дъщерята на Чърчил, също споделя изумлението си от съществуването на лимоново дърво, доставено в допълнение в оранжерията доста скоро откакто тя споделила, че лимоновият сок доста би вървял на черния хайвер. Тя надали е подозирала за ефикасното подслушване, което хората на Берия провеждали, както и подробните отчети на камериерките – също, работещи за Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Ефект на особено отношение и свръх гостолюбие произвели и бутилките с над стогодишни защити виновност от царската винарна международно известната Massandra, които в действителност били с колекционерска стойност.

Политика на лънча (от британското „ лънч “ - обяд) най-общо значи да се отреди задоволителна роля на качественото и уместно меню по време на диалозите и договарянията. На маса хората – колкото и да са високопоставени или пък с разнообразни възгледи и позиции, се държат по-неформално, по-фамилиарно, по-нормално – изключително след първата и втората тостове. Създава се положителна атмосфера, която е в положение да стопи ледовете на съмнение или пък прекомерна етикеция и дистанцираност. Планирането и реализирането на съответния кетъринг е сериозна причина за сполучлив завършех на интернационалните срещи конференции и договаряния. Каква е била банкетната обстановка в Ялта? Съветският съюз е направил същински чудеса по време на пагубната война и недостиг, с цел да обезпечи лукс и обилие от храна и питиета на емблематичния интернационален конгрес. В Крим идват най-хубавите готвачи и хотелиерски чиновници от цялата страна. Специално за задачата в Ялта е основана пекарна и риболовна база, които да обезпечават най-качествения кетъринг.

Сервирани са били големи количества ястия - над 30 блюда – сьомга, хайвер, сметана, дивеч и други Участниците са консумирали в неограничени количества водка, шампанско и най-скъпи виновност. Във всяка спалня гарафите са били цялостни с водка вместо с вода. По-късно републиканец се изрича сериозно в американския Конгрес за това, че алкохолът става главната причина за „ разпродажбата в Ялта “ и предлага да се редуцира бюджета за вино на държавния департамент.
Пъстър е езикът на тялото – от ролята на интонацията и жестовете, до така наречен проксемика – метода на образуване на пространството, разпределението кой къде да отседне, териториалното отделяне. Важен е фактът, че на летището Чърчил в символ на взаимност върви пешком до джипа, в който се вози Рузвелт, без значение, че това е забележима денивелация в протокола.

Специален и внимателен миг е тежкото заболяване полиомиелит, от което е страдал Рузвелт и вследствие на което е бил неподвижен от кръста надолу. Американският президент е можел да се движи единствено с инвалидна количка. Тя също е обект на така наречен проксемика като съставен елемент от езика на тялото. Рузвелт постоянно пръв е пристигал в залата за договаряния и в отсъствието на други – външни лица и фотографи, е бил преместван от количката на стола и по този метод му е било спестявано унижението, обвързвано с проявлението на неговото физическо изтощение. Най-необезпокоявано си е служил с езика на тялото Сталин – с тона и тембъра на гласа, интонационния възторг и пресилените жестове. Това е асъдействало да реализира и съответния резултат и по-голяма хрисимост и примирителност от страна на сътрудниците, изключително от Рузвелт.

По време на формалните договаряния в невербалния боеприпас или казано по различен метод – в езика на тялото и невербалната връзка, Сталин в действителност надминал себе си. Там, където той желал да му се обърне внимание и да се създадат по-големи отстъпки към Съюз на съветските социалистически републики си служил с повече жестове, мимики и дори повишавал звук. Рузвелт пък финтирал руския водач, когато упорствал Франция да бъде приета за Велика мощ и надлежно - французите също да получат своя окупационна зона в Берлин. Сталин, който не се изказал ласкаво за Шарл дьо Гол, попитал за какво да го вършат, а Рузвелт му дал отговор с усмивка „ от възприятие на вежливост “. Атмосферата сред Тримата огромни била разведрявана и от опитите на Сталин да приказва на британски с къси реплики на обичаните си герои от американските уестърни и изрази от рода на " Какво, по дяволите, става тук? " (What the hell is going on here?) и „ Ти го сподели! “ (You said it). Когато си разменяли документите за автограф, Сталин казвал с американско наречие „ ОК! “, а Рузвелт на завален съветски „ Хорошо “. Веднъж ръководителят на Съюз на съветските социалистически републики се направил на афектиран, че в негово неявяване Рузвелт и Чърчил го наричали „ Чичо Джо “. Но в подмяна получил комплимент от тях, че те правели всичко това от деликатност към него.

Личната връзка, междучовешките връзки са изключително скъпи в дипломацията и междудържавните интензивности. Контактите сред тримата и изключително сред Чърчил и Сталин по време на втората международна война са минали през целия указател на страсти и настройки: от цялостно съмнение, през нескрита подозрителност до възторжена поддръжка и единение. Но те са се срещали доста пъти и са имали опция да се опознаят по-сериозно. Друга е била обстановката с Рузвелт, който е имал единствено две персонални срещи със Сталин, само че несъмнено му симпатизира и го харесва чак до доверчивост. Едва в последните седмици и дни на живота си, схваща каква е същинската природа на руския водач и даже му написа остро писмо.

Ялтенската конференция за възобновяване и следвоенното ръководство на света през десетилетията е изгубила част от своя искра, поради спорни и противоречиви решения, довели доста скоро до опълчване и нова неправда. Тя обаче сигурно продължава да бъде забавен и назидателен образец за театралната дипломация и дипломатическия спектакъл, за разнородни техники в политическата връзка, за ролята на страстите и мизансцена в срещите на най-високо равнище.