Точно преди 40 години - На 7 септември 1978-а, при

Точно преди 40 години - На 7 септември 1978-а, при разминаване с чужд мъж на моста " Ватерло " в Лондон българският публицист, драматург и политически коментатор Георги Марков усеща убождане в дясното си бедро. В идващите няколко дни здравословното му положение внезапно се утежнява и писателят умира на 11 септември в лондонската болница " Сейнт Джеймс " от отравяне на кръвта. При аутопсията в бедрото му е открита дребна сачма с каналчета, в която е била вкарана отрова, евентуално с рицин.

Вижте коментара на професора по история в СУ " Св. Климент Охридски " Искра Баева, написан особено за годишнината, представен от Dir.bg.

Бурният му живот, надареното му перо, спорните му политически послания и неизяснените изцяло и до през днешния ден условия към безвременната му гибел пораждат един от най-популярните легенди в актуалната българска история. Митът за " българския чадър ". И със страдание би трябвало да кажа, че той може да остане по-траен от творчеството на Георги Марков.

Затова употребявам годишнината от кончината му, с цел да напомня за писателя Георги Марков.
Животът му е разполовен на две - първата половина е на социалистически публицист, а втората - на невъзвращенец, станал един от огромните критици на социалистическа България.
Семейството на Георги Марков през 1950 година Писателят (горе вляво) с брат си Никола (вдясно), майка си Райка, най-малкия брат Васил и татко си Иван
Снимка: Личен списък на фамилията на писателя Как се съчетават тези два толкоз разнообразни живота?
За да разберем, би трябвало да проследим пътя на Георги Марков.
Снимка: Личен списък на фамилията на писателя
На 9 септември 1944 година той е на 15 години, тоест се трансформира в умишлен човек в първите години на социализма, съпроводени с политически репресии, само че и с грандиозно строителство. Като доста други писатели и Георги Марков не е мислел за това занятие. Съвсем в духа на ускорената индустриализация става инженер-химик. Но ориста се намесва - заболява от туберкулоза (също като татко си) и в дългото лекуване, трудовото ежедневие е изместено от нещо по-трайно - литературния гений.
Миг на фамилно благополучие: Писателят с втората си брачна половинка Здравка Лекова дружно на море
Снимка: Личен списък на фамилията на писателя
Започва да написа през 50-те години книги и разкази в духа на времето - диверсантски и научно-фантастични произведения, преди да открие същинската си пристрастеност на повествовател. В началото на 60-те години написа романа " Мъже " (1962), който му носи незабавна известност и самопризнание, а и му отваря вратите на елитния Съюз на писателите. Следват емблематичните и прекомерно отличаващи се от соцреализма книги " Портретът на моя двойник " (1966) и " Жените на Варшава " (1968). Това са неговите най-качествени книги, които би трябвало да останат в историята на българската литература.

Оттук-нататък известността му носи изкушения, на които с ненаситност се поддава. А те са безконечните: непосредственост с властта, довела го до " ловджийската дружинка " на Тодор Живков, присъединяване в така наречен Априлско потомство, достъп до архивите на Държавна сигурност, където събира материал както за пиесата " Комунисти " (по случай 25-годишнината от 9 септември), по този начин и за сюжета на " На всеки километър ". Независимо от идеологическия заряд на творчеството му, то постоянно е надарено.
Тук завършва първата половина от живота му, мога да я нарека литературна.
Снимка: Личен списък на фамилията на писателя
Втората - западната, стартира с насъбраната мъка от цензурата и грубата идеологизация в социалистическа България, прекъсването на пиесите му, в това число и на " Комунисти ".
Сватбата с Анабел
Снимка: Личен списък на фамилията на писателя
На 15 юни 1969 година той легално напуща с колата си България, минава през Югославия и идва при брат си Никола в Италия (невъзвращенец от 1963 г.). Пребивава там известно време, даже продължава паспорта си в посолството, явно колебаейки се какво да прави. Тъй като не знае нито италиански, нито британски, не съумява да пробие на Запад, досега, когато му оферират съдействие в българските секции на радиостанциите БиБиСи, " Дойче веле ", " Свободна Европа ". Това поставя завършек на двусмисленото му на състояние на живеещ на Запад жител на Народна република България.
Щастливият татко с дребната Саша
Снимка: Личен списък на фамилията на писателя Според западната преса този жест на Георги Марков бил адресиран към комунистическата власт у нас.
От началото на 70-те години до трагичния си край Георги Марков е един от най-острите критици на системата, в която е творил преди този момент. Прави го с най-популярната си и до през днешния ден графа " Задочни репортажи за България ".
Какво е творчеството на Георги Марков от този втори интервал?

Първо, то е радикално друго в идеологическите си послания. Второ, в него литературата остава на назад във времето, изтласкана от политиката. Трето, в края на краищата той се разочарова и от Запада.

С други думи, двете елементи от живота на Георги Марков - в социалистическия Изток и в капиталистическия Запад, са обединени от разочарованието.
От какво? От социалистическа България е по-ясно - от цензурата, от господството на партийните клишета над свободния дух, а и над идеализма от предишното. По-сложно е разочарованието му от свободния Запад. Но се оказва, че повода е сходна - от зависимостта на създателя не толкоз от антикомунизма, колкото от консуматорството.
Георги Марков с щерка си Александра-Райна и брачната половинка си Анабел в двора на църквата " Сейнт Уити " в Дорсет. Зад тримата се вижда мястото, където няколко месеца по-късно писателят ще бъде заровен.
Снимка: Личен списък на фамилията на писателя Гробът на писателя в Дорсет
Снимка: Архив на Dir.bg
А доказателството откриваме в писмото му от 18-22 февруари 1977 година до приятеля му Димитър Бочев: " От доста от дълго време към този момент нямам доверие в " независимост на словото ", която на процедура се свежда и в двата свята до свободата да крещиш на глас вкъщи си или пред неколцина другари това, което те вълнува... Разликата е единствено във формите - едните са по-груби и недодялани, а другите по-гладки... Все повече ме смайва усещането, че същинската болест на нашето време не е нито комунизмът, нито капитализмът, нито тероризмът, нито каквито и да са революционни и контрареволюционни евангелия, а основно (може би даже единствено) това мръсничко, подличко, егоистично добре маскирано, добре гарнирано възприятие да си осигуриш своето живуркане, като се присламчиш към някой октопод, който има потребност от тебе да му чистиш пипалата... Когато дойдох тук, на Запад, бях доста сюрпризиран да открия, че съвсем всички хора, които срещнах, и тукашни, и емигранти, в действителност се бореха и мечтаеха да получат в живота нещо, което аз бях захвърлил в България - пари, обезпечено състояние, популярност ". Мисля, че доста хора в модерна капиталистическа България биха се съгласили.
30 септември 1978 година Миниатюрната платинена сачма с рицин, извадена от крайници на Георги Марков
Снимка: Getty Images/Guliver Photos на 7 септември 1978 година на лондонската автобусна спирка “Ватерло” чужд мъж се блъска в писателя. Марков умира четири дни по-късно поради сърдечна непълнота.
Снимка: Getty Images/Guliver Photos 16 юли 2002 година Реплика на " българския чадър ", изложена в Международния шпионски музей във Вашингтон.
Снимка: Getty Images/Guliver Photos
А кои са митовете?
Те са на всички места към Георги Марков. Като се стартира с " българския чадър ", тъй като никой в никакъв случай не е потвърдил, че сачмата с рицин идва от чадъра на индивида, с който Марков се сблъсква на поста " Ватерло " на 7 септември 1978 година Мине се през облика му на " отстъпник " - в действителност е политически бежанец, критик на системата, а не неин вътрешен съперник. И се приключи с подправения му облик на последоватален герой срещу комунизма - неговата еволюция е много по-сложна.
Всъщност, Георги Марков е надарен публицист, безрезултатно опитал се да резервира идеализма и критичността си в двете противоборстващи си системи.