8 ноември напомня болката на българите от Западните покрайнини
Точно преди 104 години, след края на Първата международна война, по силата на Ньойския кротичък контракт от 1919 година, България губи без борба 1 545 кв. км изконни земи.
Между 6 и 8 ноември 1920 година сръбските войски окупират Царибродска, Босилеградска и Струмишка области. 25 села и част от землищата на българските градове Трън и Кула са разсечени от така наречен „ черна граница “ и остават в рамките на днешна Сърбия. Буквално се разделят къщи, дворове, ниви, извори, кладенци, гробища, черкви, пътища, фамилии. Разбити са 64 509 човешки ориси.
Дните на сръбската инвазия, без окончателното решение на интернационалната комисия, определящо военностратегическа граница с България, не са инцидентно определени. Те съответстват с разгрома на Сърбия при Сливница през 1885 година в Сръбско-българската война, в която българските капитани побеждават сръбските генерали.
В памет на събитията отпреди век 8 ноември е разгласен за Ден на Западните български околности.
Днес в Сърбия като българи се дефинират 12 918 души - съгласно данните от преброяването, извършено през 2022 година
" Това е един алегоричен ден, тъй като историята с Деня на Западните околности стартира от 1885 година, когато на полетата край Сливница българската войска обръща хода на войната сред Сърбия и България и нанася доста тежко проваляне, с което се слага началото на отбраната на идеята на съединението и независимостта на българската държавност. На 6 против 7 ноември 1920 година сръбската войска навлиза в Цариброд и в Босилеград ", описа проф. Лозан Митев, който е и член на гражданския комитет " Западни околности ".
По думите му популацията в Западните околности е от хора, които изконно са се чувствали българи и са българи.
" Сръбската колонизационна политика е класическа. Превръщането на това население от българско в сръбско става със зашеметяваща мощ. Българският език е бил забраняван и преследван. Голяма част от нашите сънародници eмигрират ", сподели проф. Митев в студиото на " България заран ".
Той уточни, че в тези времена България не е имала безусловно никакви сили за слагането на въпроса за отпадане на " черната граница ", която, съгласно него, е " като бездна ".
" В идеологията на тогавашното ръководство националната идея е конкурентна, тя е преследвана и унищожена. Иван Гьошев е хванат 1944 година от българското държавно управление и е предаден в Белград. Тази изкуствено налагана ненавист, нейните отровни корени ги виждаме и през днешния ден. Съзнанието на нашето общество е откъснато от нашите сънародници ", разяснява проф. Митев в ефира на Bulgaria ON AIR.
На въпрос по какъв начин може да преодолеем тази бездна със Западните балкани, той отговори, че нашата идея в Западните околности е към своя край, защото за разлика от България, сръбската държавна система преследва една и съща политика - превръщането на българи в сърби или депортация. По думите му сега в цяла Сърбия има 12 800 българи.
Между 6 и 8 ноември 1920 година сръбските войски окупират Царибродска, Босилеградска и Струмишка области. 25 села и част от землищата на българските градове Трън и Кула са разсечени от така наречен „ черна граница “ и остават в рамките на днешна Сърбия. Буквално се разделят къщи, дворове, ниви, извори, кладенци, гробища, черкви, пътища, фамилии. Разбити са 64 509 човешки ориси.
Дните на сръбската инвазия, без окончателното решение на интернационалната комисия, определящо военностратегическа граница с България, не са инцидентно определени. Те съответстват с разгрома на Сърбия при Сливница през 1885 година в Сръбско-българската война, в която българските капитани побеждават сръбските генерали.
В памет на събитията отпреди век 8 ноември е разгласен за Ден на Западните български околности.
Днес в Сърбия като българи се дефинират 12 918 души - съгласно данните от преброяването, извършено през 2022 година
" Това е един алегоричен ден, тъй като историята с Деня на Западните околности стартира от 1885 година, когато на полетата край Сливница българската войска обръща хода на войната сред Сърбия и България и нанася доста тежко проваляне, с което се слага началото на отбраната на идеята на съединението и независимостта на българската държавност. На 6 против 7 ноември 1920 година сръбската войска навлиза в Цариброд и в Босилеград ", описа проф. Лозан Митев, който е и член на гражданския комитет " Западни околности ".
По думите му популацията в Западните околности е от хора, които изконно са се чувствали българи и са българи.
" Сръбската колонизационна политика е класическа. Превръщането на това население от българско в сръбско става със зашеметяваща мощ. Българският език е бил забраняван и преследван. Голяма част от нашите сънародници eмигрират ", сподели проф. Митев в студиото на " България заран ".
Той уточни, че в тези времена България не е имала безусловно никакви сили за слагането на въпроса за отпадане на " черната граница ", която, съгласно него, е " като бездна ".
" В идеологията на тогавашното ръководство националната идея е конкурентна, тя е преследвана и унищожена. Иван Гьошев е хванат 1944 година от българското държавно управление и е предаден в Белград. Тази изкуствено налагана ненавист, нейните отровни корени ги виждаме и през днешния ден. Съзнанието на нашето общество е откъснато от нашите сънародници ", разяснява проф. Митев в ефира на Bulgaria ON AIR.
На въпрос по какъв начин може да преодолеем тази бездна със Западните балкани, той отговори, че нашата идея в Западните околности е към своя край, защото за разлика от България, сръбската държавна система преследва една и съща политика - превръщането на българи в сърби или депортация. По думите му сега в цяла Сърбия има 12 800 българи.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ