"Там видях жива гробница": Най-зловещият терористичен акт в българската история
Точно преди 100 година на Велики четвъртък България е разтърсена от най-кървавия атентат в историята си.
" Там видях жива гробница: части от икони, разхвърляни шапки, ръце, окървавени глави и всичко това бе застлано с кръв. Всички хора бяха изгубили наличие на духа, бягаха на всички направления и викаха ". Така разказва най-големия атентат в историята на България пожарният пълководец Юрий Захарчук.
Това се случва на 16 април 1925 година в столичният храм " Света Неделя ". Сградата е претъпкана от представители на висшия държавен и боен хайлайф за опело на убития два дни по-рано депутат от Демократическия сговор о. з. ген. Константин Георгиев. Той е убит от комунистически терористи в градинката пред църквата " Св. Седмочисленици " пред очите на жена си и осемгодишната си внучка, до момента в който отиват на литургия.
Част от искащите да изпратят генерала в последния му земен път нямат опция да влязат в храма, по тази причина стоят на открито зад войнишкия кордон.
В 15:20 часа мощен гърмеж отеква в църквата и убива на място 134 души. Десетки други умират в резултат на пострадванията си през идващите часове и дни, като общата бройка на жертвите доближава 213. А броят на ранените, само че оживели, надвишава 500. В атентата умира цветът на българския боен хайлайф.
Част от починалите в атентата
България за първи път се сблъсква с смут от подобен мащаб. Това е най-кървавият атентат в Европа през 20 век, извърен от Военното крило на незаконната тогава Българска комунистическа партия (БКП) и ориентиран против политическия и боен хайлайф на страната. Сред уредниците му са племенник на Райна Княгиня, който е притежател на ордени за бойна смелост по време на войните, и създателят на музиката на военния боен погребален химн.
Взривът унищожава основния главния купол на храма
12 генерали, 15 полковници, седем подполковници, трима майори, деветима капитани са заровени под руините на храма - в пъти повече, в сравнение с по време на трите войните - Балканската, Междусъюзническата и Първата международна. Сред тях е офицерът Стефан Нерезов, в началото водил Първа българска войска край Дойран, генерал-лейтенант Калин Найденов (военен министър по времето на Първата международна война), военачалник Александър Давидков, генерал-майор Иван Попов, майор Никола Рачев. Загиват още столичният кмет Паскал Паскалев, трима депутати и знакови политици, а измежду ранените е и тогавашният софийски митрополит Стефан.
Църквата след атентата
По случайност всички членове на държавното управление се отървават с не толкоз тежки пострадвания, а основната " цел " Цар Борис III въобще не участва на опелото в храма, защото по същото време е участвал на погребенията на други убити в атентата, осъществен против него в прохода Арабаконак на 14 април.
Веднага след атентата в храма е оповестено военно състояние в страната, което продължава девет дни, през които стартират репресивни дейности против крайната левица, известни като Априлски събития.
" Нощта на 16 против 17 април бе злокобна; тя бе и сериозна. България бе дебната. Настанените към Третия интернационал и в Кремъл български комунисти емигранти чакаха сигнала, с цел да потеглят за България. В Цариброд на гарата пък бяха пладнарите емигранти, отпред с Коста Тодоров, подготвени триумфално да влязат в София като спечелили. Атентатът в катедралата бе най-страшният. Кой незаконен мозък, коя развинтена фикция можа да измисли такова непоносимо злочинство, на което и дяволът би завидял? Само те, комунистите безбожници! ", написа в спомените си Александър Цанков, министър-председател на България по това време.
Как се ражда най-кървавият атентат
Той може да се преглежда като част от засиленото опълчване в българското общество в следвоенните години, за което огромна роля играе крахът на опцията за национално обединяване на българите. Подписването на Ньойския контракт засилва крайните течения в политиката, а идеологии като комунизъм и анархизъм стават все по-популярни измежду обществото.
Военната организация на Българска комунистическа партия (бойната единица на партията, основана към 1919-1920 г.) се трансформира в първостепенна задача на локалните комунистите в този интервал. През 1923 година Българска комунистическа партия провежда въстание, потушено по кървясъл метод. В резултат държавното управление ускорява натиска и репресиите против дейци на комунистическата партия, както и против други леви среди и интелектуалци.
През пролетта на 1924 година част от членовете на софийската младежка комунистическа конструкция се афишират срещу потреблението на " легални форми на битка ", като декларират, че са се " наситили на култура и четене " и че " в този момент трябват оръжие и акции ".
Така през есента на 1924 година управлението на Военния център на Българска комунистическа партия замисля организирането на акция, която да нанесе съдбоносен удар върху държавното управление и наказателен уред. Обсъжда се опцията за взривяване на " Юнион клуб ", където постоянно се събират ръководещи и во
