Хоризонтите на журналистиката
Точно преди 10 години, през 2016-а, Оксфордският речник разгласи публично за дума post-truth (пост-истина, феномен, при който обективните обстоятелства оказват по-малко въздействие върху образуването на публичното мнение от страстите и персоналните убеждения). Може ли публицистиката да направи истината още веднъж обект на търсене и публичен спор? Разговарям с Иван Радев и Мария Черешева от АЕЖ-България. Мария Черешева е ръководител и един от създателите на АЕЖ-България. Водеща на подкаста за интернационална политика „ Денивелация “. Работи на свободна процедура с медии като ZDF, Balkan Insight, Deutsche Welle, BBC. Била е сътрудник на Балканската мрежа за проверяваща журналистика
в България. Завършила е eвропеистика.
Иван Радев е член на Управителния съвет на АЕЖ-България. Има над 10-годишна журналистическа процедура. Завършил е Балканистика и следи развиването на обществата в Югоизточна Европа. В продължение на пет години е бил сътрудник за България на румънската национална осведомителна организация „ Аджерпрес “.Асоциацията на европейските публицисти - България, има за цел да се грижи за възстановяване на медийната среда и качеството на публицистиката в България и да поддържа публицисти, които са възпрепятствани да правят свободно работата си.Разговорът ни с Мария Черешева и Иван Радев потегли от думите на Мария Цънцарова, с които тя стартира първата си лекция пред студенти в СУ: „ Не се сърдете на работодателите си, когато ви уволняват “. Думи, които провокираха конфликт на отзиви и оценки. Както и разнообразни тълкования по отношение на това дали в тях има подигравка и до каква степен въобще иронията може да бъде метод за заявяването на журналистическа позиция.
„ Журналистиката преди всичко служи на публичния интерес и няма по-голяма независимост от тази – да знаеш, че вършиш работата си по най-хубавия за обществото метод. Много по-назад остава лоялността към медията или към работодателите. А иронията и иносказанието са значими принадлежности, с които публицистите отстояват свободата си “, разяснява Иван. А Мария добави: „ Въпреки че съм голям последовател на иронията, в последно време от ден на ден и повече се увещавам, че потреблението ѝ от време на време носи повече опасности, в сравнение с изгоди. Причината е в обществените мрежи – там постоянно реагираме първично, без да се замислим и да разберем какво желае да каже създателят. Неведнъж ми се е случвало сарказмът ми да остане неразбираем. Затова персоналното ми мнение е, че в средата, в която живеем сега, значимите публични послания би трябвало да се споделят непосредствено. “
АЕЖ-България прави годишни интернационалните конференции дружно с WPI, отдадени на новите хоризонти в публицистиката. Можем ли да кажем, че те са барометър на протичащото се в медийната среда? И.Р. Международните конференции с World Press Institute (Световния институт за пресата) се утвърдиха като значимо събитие за медийната среда в България. Много от посетителите признават, че тези събития им оказват помощ да си сверят компаса, а съпътстващите образования им дават значими на практика умения. През 2023 година тематиката беше приложението на изкуствения разсъдък в публицистиката и това беше едно от първите огромни събития в България, отдадени на тази тематика. През 2024 година пък конференцията беше отдадена на тематиката за изборите, която тогава беше извънредно настояща и за България, и за Съединени американски щати, и за целия свят. А на последното издание Арва Деймън, дългогодишна репортерка в Близкия изток, произнесе извънредно мощна и запаметяваща се тирада за емпатията, толкоз нужна в актуалната публицистика, и за дехуманизацията, с която стартира всяка война. Събитията от последните дни ни демонстрират какъв брой настоящи са тези думи.М.Ч. Като част от АЕЖ, самите ние се стремим да следим най-новите трендове в публицистиката още в стадия на техния зародиш. Имаме привилегията в екипа ни да работят изключителни експерти, репортери и сътрудници на медии от целия свят. Това ни разрешава да демонстрираме медийните нововъведения и пред българския пазар. Доколко той е подготвен за тях, е обособен въпрос. Кои се оказват най-застрашаващите медийната среда фактори? И.Р. Факторите, които заплашват публицистиката, заплашват в действителност нашата цивилизация. Такава, каквато я изградихме в годините след Втората международна война, а в Източна Европа след рухването на комунизма. Казахме си тогава: „ Никога повече “, а не щеш ли в този момент човечеството, наподобява, че прави същите неточности. Правото на силата измества силата на правото и механизмите за отчетност и надзор, част от които е свободната и самостоятелна публицистика, отстъпват място на мъже с власт, да това са главно мъже, които са подготвени да стъпчат всичко по пътя си.М.Ч. Журналистиката през днешния ден е притисната като в менгеме сред бруталните похвати на властнически водачи и въздействието на софтуерните колоси, които, за жалост, наподобяват все по-склонни да им сътрудничат. Независимо дали ни харесва или не, през днешния ден публицистиката се случва от ден на ден в цифровото пространство. Традиционните медии са в рецесия, което се удостоверява от данните за световното ползване на вести. Според отчета на Института Ройтерс за цифровите вести така наречен новинарски инфуенсъри в канали като Youtube и TikTok измесват класическите медии като главен източник на вести. Този феномен е най-силно изразен в Съединени американски щати, а както знаем, точно американският пазар, като максимален и развъртян, задава трендовете. Те идват с цялостна мощ и у нас. Тоест хората от ден на ден се осведомят от обичания си ютубър или от професионални публицисти, намерили кей на независимост в обществените мрежи. Това е нож с две остриета, тъй като свободните гласове елементарно може да бъдат задушени от логаритмите и нямат никакви принадлежности да се защитят. От друга страна, несериозно е да мислим, че един-двама души с канал в ютуб, колкото и да са смели и надарени, могат да бъдат действителна опция на цялостен журналистически екип, който проверява, ревизира и създава информация. Професионалната публицистика е безценен и комплициран артикул, който, за жалост, в днешно време се радва на все по-малка поддръжка.
в България. Завършила е eвропеистика.
Иван Радев е член на Управителния съвет на АЕЖ-България. Има над 10-годишна журналистическа процедура. Завършил е Балканистика и следи развиването на обществата в Югоизточна Европа. В продължение на пет години е бил сътрудник за България на румънската национална осведомителна организация „ Аджерпрес “.Асоциацията на европейските публицисти - България, има за цел да се грижи за възстановяване на медийната среда и качеството на публицистиката в България и да поддържа публицисти, които са възпрепятствани да правят свободно работата си.Разговорът ни с Мария Черешева и Иван Радев потегли от думите на Мария Цънцарова, с които тя стартира първата си лекция пред студенти в СУ: „ Не се сърдете на работодателите си, когато ви уволняват “. Думи, които провокираха конфликт на отзиви и оценки. Както и разнообразни тълкования по отношение на това дали в тях има подигравка и до каква степен въобще иронията може да бъде метод за заявяването на журналистическа позиция.
„ Журналистиката преди всичко служи на публичния интерес и няма по-голяма независимост от тази – да знаеш, че вършиш работата си по най-хубавия за обществото метод. Много по-назад остава лоялността към медията или към работодателите. А иронията и иносказанието са значими принадлежности, с които публицистите отстояват свободата си “, разяснява Иван. А Мария добави: „ Въпреки че съм голям последовател на иронията, в последно време от ден на ден и повече се увещавам, че потреблението ѝ от време на време носи повече опасности, в сравнение с изгоди. Причината е в обществените мрежи – там постоянно реагираме първично, без да се замислим и да разберем какво желае да каже създателят. Неведнъж ми се е случвало сарказмът ми да остане неразбираем. Затова персоналното ми мнение е, че в средата, в която живеем сега, значимите публични послания би трябвало да се споделят непосредствено. “
АЕЖ-България прави годишни интернационалните конференции дружно с WPI, отдадени на новите хоризонти в публицистиката. Можем ли да кажем, че те са барометър на протичащото се в медийната среда? И.Р. Международните конференции с World Press Institute (Световния институт за пресата) се утвърдиха като значимо събитие за медийната среда в България. Много от посетителите признават, че тези събития им оказват помощ да си сверят компаса, а съпътстващите образования им дават значими на практика умения. През 2023 година тематиката беше приложението на изкуствения разсъдък в публицистиката и това беше едно от първите огромни събития в България, отдадени на тази тематика. През 2024 година пък конференцията беше отдадена на тематиката за изборите, която тогава беше извънредно настояща и за България, и за Съединени американски щати, и за целия свят. А на последното издание Арва Деймън, дългогодишна репортерка в Близкия изток, произнесе извънредно мощна и запаметяваща се тирада за емпатията, толкоз нужна в актуалната публицистика, и за дехуманизацията, с която стартира всяка война. Събитията от последните дни ни демонстрират какъв брой настоящи са тези думи.М.Ч. Като част от АЕЖ, самите ние се стремим да следим най-новите трендове в публицистиката още в стадия на техния зародиш. Имаме привилегията в екипа ни да работят изключителни експерти, репортери и сътрудници на медии от целия свят. Това ни разрешава да демонстрираме медийните нововъведения и пред българския пазар. Доколко той е подготвен за тях, е обособен въпрос. Кои се оказват най-застрашаващите медийната среда фактори? И.Р. Факторите, които заплашват публицистиката, заплашват в действителност нашата цивилизация. Такава, каквато я изградихме в годините след Втората международна война, а в Източна Европа след рухването на комунизма. Казахме си тогава: „ Никога повече “, а не щеш ли в този момент човечеството, наподобява, че прави същите неточности. Правото на силата измества силата на правото и механизмите за отчетност и надзор, част от които е свободната и самостоятелна публицистика, отстъпват място на мъже с власт, да това са главно мъже, които са подготвени да стъпчат всичко по пътя си.М.Ч. Журналистиката през днешния ден е притисната като в менгеме сред бруталните похвати на властнически водачи и въздействието на софтуерните колоси, които, за жалост, наподобяват все по-склонни да им сътрудничат. Независимо дали ни харесва или не, през днешния ден публицистиката се случва от ден на ден в цифровото пространство. Традиционните медии са в рецесия, което се удостоверява от данните за световното ползване на вести. Според отчета на Института Ройтерс за цифровите вести така наречен новинарски инфуенсъри в канали като Youtube и TikTok измесват класическите медии като главен източник на вести. Този феномен е най-силно изразен в Съединени американски щати, а както знаем, точно американският пазар, като максимален и развъртян, задава трендовете. Те идват с цялостна мощ и у нас. Тоест хората от ден на ден се осведомят от обичания си ютубър или от професионални публицисти, намерили кей на независимост в обществените мрежи. Това е нож с две остриета, тъй като свободните гласове елементарно може да бъдат задушени от логаритмите и нямат никакви принадлежности да се защитят. От друга страна, несериозно е да мислим, че един-двама души с канал в ютуб, колкото и да са смели и надарени, могат да бъдат действителна опция на цялостен журналистически екип, който проверява, ревизира и създава информация. Професионалната публицистика е безценен и комплициран артикул, който, за жалост, в днешно време се радва на все по-малка поддръжка.
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ