Точно навръх Деня на независимостта, 22 септември, в 11 часа

Точно точно на Деня на независимостта, 22 септември, в 11 часа пространството към Часовниковата кула на Сахат тепе ще бъде отворено за възпитаници, младежи и по-възрастни фенове на музиката, които ще имат опцията да участват на едно неизмеримо събитие, проведено от Пловдивско певческо сдружение „ Ангел Букурещлиев “.

Освен да се насладят на осъществяванията на хористите, както и да вземат участие в майсторските класове, водени от някои от именитите музиканти от Града под тепетата, гостите ще имат опцията да научат и една повече от любопитна историческа загадка – за връзката сред мястото към Часовниковата кула и историята на Певческото сдружение.

Основната задача на събитието е да даде опция на децата да се допрян до музикалното изкуство и да го обикнат.

По време на откриването ще участва кметът на град Пловдив, господин Костадин Димитров, който ще приветства гостите. А формалната стратегия ще започва с осъществяване на Пловдивско певческо сдружение „ Ангел Букурещлиев “ на няколко патриотични песни, отдадени на Деня на Независимостта.

Събитието ще продължи със специфичните майсторски класове, които ще се проведат в няколко особено обособени за задачата местоположения в пространството към Часовниковата кула и ще бъдат водени от изтъкнатите музиканти: маестро Мичо Димитров и Стилиян Дерменджиев (цигулка), Лилия Ковачева -Топорчева (тромпет), Илиян Тиганев (пиано), Маргарита Генова (ударни) Здравка Андреева – акордеон.

Децата, които се включат в тях, ще имат опцията да научат любопитни обстоятелства за другите принадлежности, както и някои съществени техники на осъществявания. При всяка локация за младите гости ще има готови и специфични тематични изненади.

Освен благородната концепция, обвързвана с музиката, в основата на събитието стои и една неподозирана историческа загадка. И тя разкрива любопитна връзка сред историята на Часовниковата кула и тази на Певческото сдружение.

За нея подсказва още формалното име на възвишението, където се издига Часовниковата кула. То се назовава Данов рид в чест на огромния Христо Г. Данов, който, с изключение на възрожденски деятел и татко на българското книгоиздаване, е и член на Пловдивското певческо сдружение „ Ангел Букурещлиев “ в интервала към 1904 година.

Часовниковата кула на пловдивското Сахат тепе е измежду най-старите в Европа, издигната в интервала 1578–1611 година, а на Балканите изпреварва даже градове като Солун, Цариград и Одрин. Подобно на нея, Пловдивското певческо сдружение „ Ангел Букурещлиев “ е един от първите, а понастоящем най-старият всемирски хор в България, учреден през далечната 1896 година.

Що се отнася до часовниковия механизъм на кулата, той е направен от италианския конструктор Антонио Барбаджелата, тъй че да отмерва времето не с циферблат, а с камбанен звън, който по това време огласял града всеки ден – тъкмо по обяд.

По същия метод не циферблат, а камбанен звън е заложен и в основите на Певческото сдружение, положени от самия Ангел Букурещлиев, чиято креативна активност се преглежда като основополагаща за хоровата активност в България и неразривно обвързвана с наченките на оперното дело у нас.

Любопитен факт е, че през 1618 година (или 7 години след окончателното довеждане докрай на постройката) френският странник Льо Февър, който минава през Пловдив, записва в дневника си: „ На едно от градските тепета има часовник, който отмерва часовете по френски ”.

Славата на Пловдивското певческо сдружение обаче не чака 7 години, а се разнася по света още в годината на основаването си. Тогава едно след друго стартират да идват първите поздравления за сполучливи изяви от певчески сдружения в Сърбия, Словенско, Хърватско, Чехия и Полша.

Тук обаче има още един подробност, който подсказва близостта в двете истории. Льо Февър категорично загатва, че Часовниковата кула „ отмерва часовете по френски “, което несъмнено основава усещането за духовно приближаване на часовниковия тон до ново западноевропейското звучене.

И освен часовниковият тон на кулата е този, който „ довежда “ европейското звучене на родна земя. Прави го и Певческото сдружение през 1899 година, като за първи път в България запява преводен репертоар на европейски произведения. Това се случва, с помощта на самодейността и труда на един от най-ентусиазираните създатели на организацията – Никола Т. Попов.

И в случай че досега историческите данни за кулата и Дружеството изглеждаха по-скоро като близки, то идващите събития биха оставили в ступор всеки, който се е заел да ги наблюдава. Защото те към този момент звучат безусловно като една и съща история, разказана два пъти, само че с друго име на основния воин.

Ако при започване на XIX пожар унищожава изцяло дървената структура на Часовниковата кула, то век по-късно (1912 – 1921 г.) Балканската, Междусъюзническата и Първата международна война изравняват със земята активността на Певческото сдружение. Тогава доста от членовете му умират на фронта, а концертната активност е прекратена.

1809 е годината, когато на мястото на изгорялата дървена структура на Часовниковата кула била вдигната нова – този път от камък. Материал, който, към този момент метафорично, употребява и Ангел Букурещлиев, с цел да възвърне по същия метод активността на Дружеството през 1921 година.

Любопитна е и близостта в историческите сведения за Кулата и Дружеството при започване на 40-те години на XX в. Тогава часовниковият механизъм стопира да работи, а няколко пловдивчани го демонтират. В същото време креативната активност на Дружеството също прекъсва, а повода за това е експлоадирането на Втората международна война и хитлеристката окупация на по-голямата част от Европа.

След време остарял занаятчия от Карнобат е поканен да направи копие на часовника по непокътнатите от 1882 година чертежи. Новият механизъм изисква ръчно навиване един или два пъти седмично. И голяма физическа мощ, тъй като тежестите на часовника са над 100 кг.

Нова страница отгръща и историята на Певческото сдружение след 1945 година, когато то подкрепя парично и материално самодейността за основаване в Пловдив на Държавен симфоничен оркестър, а за диригенти са назначени Асен Диамандиев – на мъжкия хор, и Иван Пеев – на женския.

Към днешна дата Часовниковата кула на Сахат тепе е една от забележителностите на Пловдив, издигаща се внушително на хълма и възвърнала блясъка си. Тъкмо като пазач, който охранява Дома на Пловдивско певческо сдружение „ Ангел Букурещлиев “, който се намира в подножието му и от дълго време не е просто постройка, а храм, където може да се чуе естественият звънък глас на боговете.

Събитието е част от културния календар на град Пловдив.