15 години от спасителната операция в „Духлата“: Спасение без закон
Точно 15 години след една от най-сложните избавителни интервенции в българска пещера, избавени и спасители се събраха. Събитието се организира в пещера „ Духлата “ край пернишкото село Боснек. Въпреки героичните старания тогава, закон за планинската избавителна работа към момента липсва. Няма и закон за отбрана на пещерите. Това основава съществени проблеми при бъдещи произшествия.
През 2010 година новините гърмяха: „ Подземни реки блокираха седем души в пещера Духлата! “. „ Две денонощия седем души са във воден капан! “. След 48 часа с напрежение очакване пристигна и положителната новина: хората бяха избавени.
На 3 декември 2010 година четирима опитни пещерняци и три деца влизат през централния вход на „ Духлата “. Пещерата е най-дългата в България – 18,5 км. Тя е комплициран лабиринт с осем подводни реки и осем етажа. Внезапни проливни дъждове внезапно подвигат равнищата на реките. Изходът за пещерняците е блокиран. Едно от децата тогава е едвам на 12 години.
„ Мислех повече за детето си и за другите две, в сравнение с за себе си. Това беше най-тежкото, което съм почувствал. Аз съвсем бях подготвен да приема най-лошото. “
споделя Петър Димитров, един от оживелите пещерняци.
Ключова роля за спасението изиграва Атанас Русев. Той вижда паркирана кола пред входа и придошлата река. Русев незабавно осъзнава, че има бедстващи хора. Идеята му да разкопаят един от изворите се оказва животоспасяваща.
„ Бедстващите са били по средата на река, с дребна ниша, и са гледали по какъв начин в продължение на 30 часа водата се доближава към тях. Човек от селото поръча първия екскаватор от Радомир. Разкопахме с него първия извор. Ако не го бяхме създали, след три часа щяха да се удавят. “
споделя Атанас Русев.
Спасителната интервенция от 2010 година продължи над 40 часа. В нея участваха 60 спасители от три разнообразни служби. Този мащаб акцентира сложността на акцията. Въпреки това, 15 години по-късно, законодателната рамка остава нерешена. Пещерняците предизвестяват, че при нов сходен случай още веднъж ще настъпи безпорядък. Липсата на Закон за избавителните служби размива отговорностите сред институциите. Експерти и участници в избавителната интервенция подлагат на критика институциите за неналичието на прогрес. Няма обществено изявена позиция за приемане на нужното законодателство. От години се упорства за нов правилник, само че без триумф.
