Точно 15 деца се включиха в конкурса за приказка на

...
Точно 15 деца се включиха в конкурса за приказка на
Коментари Харесай

Гласувайте в конкурса на община Асеновград "Най-интересна приказка, написана от дете"

Точно 15 деца се включиха в състезанието за приказка на община Асеновград. Всяко от творбите е забавно, завладяващо и вълнуващо. Малките писатели са вложили цялото си въображение в творбите и посредством написването им са посочили своя гений. Литературната конкуренция бе ориентирана към ученическата публика. Идеята нямаше спортен темперамент, а задачата й бе да се предизвика креативното мислене на младите създатели. Значението на състезанието беше най-вече с морална мотивационна цел.

Време е феновете на приказки да изберат най-интересната, съгласно тях. Приказните творби са оповестени тук по-долу (една под друга, подредени по азбучен ред, съгласно първата писмен знак от заглавието). Не са посочени имената на създателите им, за да се гласоподава за самата приказка, а не за личността, която я е написала.

Прочетете творбите на децата и дайте своя неутрален глас за тази, която Ви е впечатлила най-силно. Гласуването се прави елементарно, като с едно кликване върху името на приказката решавате за кого да дадете своя избор. После натискате бутона " Гласувай ", ситуиран в края на анкетата. Важно е да се означи, че от едно и също устройство не може да се гласоподава два пъти, т.е. изборът е еднократен.

Благодарение на актуалните технологии, в анкетата могат да се включват хора от разнообразни точки на света и да поддържат най-интересните приказни творби, за написването на които децата са положили старания. Онлайн изследването ще е интензивно от през днешния ден, 30-ти юни до 10.07.22 година (неделя), в това число. Победителят ще получи грамота от община Асеновград, а приказките на всички дребни писатели ще бъдат разпространявана по този начин, че да доближат до безчет доста хора.

ПРИКАЗКИ
----------------------------------------------------------------------------------------------------------
1. ВЪЛШЕБНАТА ПРЪЧИЦА
Имало едно време едно младо момиче. То се казвало Бери. Девойката била доста бедна, тъй като нейните родители умряли и тя останала сираче. Тя живяла сама в една дребна къщурка. За закуска, обяд и вечеря се хранела единствено със остарял самун. Един безоблачен ден, Бери решила да се разноски в гората и да потърси храна. Там срещнала едни белобрад дъртак, който носел дърва на гърба си. Бери попитала стареца:
– Дядо, искаш ли да ти оказа помощ?
– Искам, младо девойче!
Бери взела част от дървата и дружно тръгнали към дома на стареца. Когато пристигнали, дядото благодарил на момичето за помощта:
– Благодаря ти, благо девойче! Понеже ми оказа помощ, аз ще ти се отблагодаря. По-надолу от моята къщичка има една дребна алена къщурка. Там живее един вълшебник. Почукай на вратата му и той ще ти помогне.
Бери толкоз се зарадвала, че сияела от благополучие. Вървяла, вървяла и стигнала до къщата на магьосника. Момичето почукало на вратата и тя се отворила. Излезнал магьосникът и я попитал:
– Какво искаш, девойче?
– Аз съм доста гладна и диря храна – дало отговор момичето.
Като видял магьосникът, че девойката е доста скромна й дал един огромен куфар. Тя му благодарила и се отправила към у дома. Бери се прибрала и с неспокойствие отворила куфара. В него имало вълшебна пръчица. Когато я размахала с ръка се появила една огромна маса с разнородни ястия. Тя седнала и се нахранила хубаво. Девойката заживяла щастливо. Всеки ден взимала пръчицата и имала толкоз храна, колкото си изиска. За жал тя имала един злорад комшия. Един ден той надникнал през прозореца и видял Бери по какъв начин размахва вълшебната пръчица. Той доста й завидял и решил да открадне вълшебната пръчица. На другия ден, когато Бери излезнала на разходка, съседът се промъкнал и взел пръчицата. Девойката се прибрала и решила да се нахрани, само че видяла, че вълшебната пръчица я няма. Тя почнала да плаче. Плакала толкоз дълго, че внезапно пред нея се появил магьосникът. Той я попитал:
– Какво се случи, Бери?
Девойката през сълзи му разказала за завистливия си комшия. Магьосникът я успокоил. Той й дал друга вълшебна пръчица, а на завистливия комшия решил да го накаже. Тя още веднъж му благодарила и той липсващ. Чудноватият човек отишъл при завистливия комшия, когато не бил у дома и разменил пръчицата с друга. Когато съседът се върнал и решил да употребява вълшебната пръчица, размахал я и се появила маса, само че вместо с храна тя била отрупана със змии, гущери и други влечуги. Те плъзнали из цялата му къща. Той се изплашил и хукнал да бяга. Отишъл надалеч в гората и хвърлил вълшебната пръчица. От този ден нататък, той не смеел да взима нищо непознато. Научил своя житейски урок вечно.

2. ВЪЛШЕБНАТА РОЗА
Имало едно време един цветар и неговата зла жена, който имал огромна и прелестна градина. В нея имало цветни, огромни и прелестни рози. Неговата обичана роза била тъмночервената. Нарекъл я кралицата на розите. Злата му жена споделила:
– Махни тези рози другояче аз ще ги махна.
Мъжът не я послушал. Набрал няколко рози и отишъл на пазара в селцето. Дошла една вълшебница и рекла:
– Извинявай, може ли да ми дадеш една от специфичните ти рози.
– Разбира се – споделил мъжът.
През това време злата жена унищожила градината. Градинарят се прибрал и видял, че градината му е унищожена. На идващия ден мъжът отишъл на пазара, само че без никакви рози. Дошла магьосницата:
– Защо през днешния ден не носиш никакви рози – попитала магьосницата.
– Жена ми унищожи цялата градина - дал отговор мъжът.
Магьосницата му дала розата, която през вчерашния ден била взела, само че тя била омагьосана:
– Съветвам те, направи си нова градина. Вземи тази роза, откъсни листенце от нея и го посъди.
– Благодаря! – споделил мъжът.
Мъжът тръгнал към у дома. Той към този момент се изнесъл от злата жена. Направил тава, което му споделила. След няколко месеца розите ставали все по огромни и по-големи. Хората минавали и ахвали. Градинарят бил доста благополучен.

3. ВЪЛШЕБНИЯТ СЪН
Имало едно време момиче на име Габи. Тя израснала сама - без родители. Габи била едно положително и мъдро дете. Всеки ден си писала в дневника разнообразни вълшебни стремежи, които желала да й се осъществен - да се качи на еднорог, да лети в небето, да прескочи дъгата и още доста неща, само че най-исканото от нея било да види майка си и татко си. Един ден, когато Габи желала да напише идващото си предпочитание, отворила шкафчето си в учебно заведение, само че дневникът й не бил там. Тя знаела кой го е взел. Били Емили, Ива и Софи. Габи не желала да се кара с тях, по тази причина възпитано отишла при девойките и ги помолила да й говърнат, само че те били разказали на всички какво пишело вътре в него. Учениците почнали да й се подиграват, а тя им споделила:
– Знам, че някой ден ще се осъществен! – и си тръгнала разплакана.
Когато се прибрала у дома легнала на леглото си и заспала надълбоко. Изведнъж се събудила и чула почукване по прозореца, само че когато погледнала видяла, че къщата й е високо, високо в небето. След малко една дребна розова феичка се появила и ѝ рекла:
– Аз съм вълшебната феичка Мая. Тук съм, с цел да ти оказа помощ!
– Защо да ми окажеш помощ и къде съм? – попитала уплашено Габи.
– Ти си във Вълшебният свят. – дала отговор ѝ феята.
Дала й писмо и изчезнала. В писмото пишело,,По облаците ние ще вървим и идващото писмо ще намерим! " Тя мислила, мислила. Най-накрая й хрумнала концепция. Решила да отвори прозореца и да скача по облаците. Надявала се да не падне, само че когато казвала нещо не се страхувала. Изправила се пред синьото небе с белите пухкави облаци и самоуверено скочила на първия, а по-късно, почнали да се появяват още и още облаци. Изведнъж, когато Габи скочила на идващия облак, изгубила равновесие и паднала. Падала все по-надолу и по-надолу, само че се приземила и си блъснала главата, а след това припаднала. След време Габи се събудила и видяла, че до нея припкат еднорози, които били шарени като дъгата. Имало къщи от сладкиши и шоколадови фонтани. Тя си споделила:
– Тук е тъкмо като в дневника ми!
Изведнъж един еднорог я сграбчил и я завел пред портите на един палат. Когато слезнала до нея се появила същата вълшебна феичка и ѝ рекла:
– Поздравления! Достигна до тук. Сега ти давам второто писмо.
И незабавно изчезнала. В писмото пишело,,В огромната постройка пред теб влезни и какво да правиш научи! " Габи прочела писмото. Погледнала напред и зад гъстата мъгла се разкрил един голям палат. Тръгнала към него и когато влезнала настъпила цялостна тишина. Било толкоз безшумно, че когато тя извикала, ехото й се чувало. Насочила се към стълбите. На първото ходило видяла едно малко листче, на което пишело,,На последния етаж в най-голямата врата! " Габи почнала да изкачва стълбите. Когато изкачила и последната стълба застанала пред вратата решително и почукала:
– Влез! – дал отговор глас от вътрешната страна.
Момичето влезнало. Видяло една жена с корона на главата, с дълга блестяща рокля до краката, със сребърни бижута и високи токчета. Габи я попитала:
– Коя сте Вие, госпожо?
– Аз съм кралицата на Вълшебния свят. – споделила тя.
Габи още веднъж попитала:
– Защо съм тук?
А кралицата дала отговор:
– Видяхме, че всички в твоя свят ти се подиграваха, поради желанията ти и беше доста тъжна. Сега желаеме да ги осъществим и да забележим усмивката на лицето ти. Когато щракна с пръст, ти ще полетиш в небето. Давам ти това бутонче и когато мислиш, че към този момент си изпълнила желанието, си го натисни и ще се върнеш още веднъж тук. Готова ли си?
– Разбирасе! – отговорилаГаби.
Кралицата щракнала с пръст и момичето полетяло в небесата. До нея хвърчали птички, а едно врабче закичило пъстро цветче на ухото ѝ. Духал лек ветрец и косата ѝ севеела. Габи доста се забавлявала и решила към този момент да натисне бутона. Когатого натиснала се озовала до кралицата, която споделила:
– Сега ще ти сбъдна второто предпочитание. Когато щракна с пръст ще се озовеш върху еднорог, който ще препуска върху пъстроцветната дъга. Готова ли си?
– Да! – дала отговор радостно Габи.
Щракнала с пръст и момичето било на еднорога. Той тръгнал да препуска през дъгата. Било толкоз хубаво, че Габи натиснала още веднъж бутона и севърнала в стаята. Кралицата ѝ рекла:
– Сега ще извърша и последното ти трето предпочитание.
– Кое е то? – попитала Габи.
– То е най-исканото от теб. – дала отговор кралицата.
Габи знаела кое е то и не можела да повярва, че ще ѝ госбъдне. Кралицата още веднъж ѝ рекла:
– Трябва да преминеш през няколко трудности!
– Бих направила всичко, с цел да се сбъдне! – споделила разгорещено Габи.
– Сега ще щракна с пръст, само че този път няма да имаш бутон, който да натиснеш – рекла кралицата.
Щракнала с пръст и Габи се озовала в една гъста гора. Вървяла, вървяла и стигнала до една бездна. Мислела по какъв начин да премине и видяла едно въже. Засилила се и минала пропастта. Насочила се към второто тестване. В него трябвало да употребява мозъка си. Когато пристигнала видяла една касета. Пуснала я. Там разказвали разпоредбите на играта. Имало разноцветни бутони и когато казвали,,розово " натискала розовия бутон, а когато казвали,,синьо " натискаласиния. Габи доста елементарно минала това тестване, тъй като запомняла всички цветове. След това, се насочила и към последното затруднение. Габи трябвало да преми не през буйна река. Затова имало един въжен мост, само че той бил доста неустойчив. Когато тя прекосявала се счупила една дъска, само че момичето се хванало за въжето и минало моста. Насочила се към тясната пътечка. След време Габи пристигнала на една огромна полянка, а пред нея имало едно шарено чердже. Феята Мая още веднъж се появила и ѝ споделила:
– Ти съумя да преминеш през всичко. Сега заслужи да осъществим и най-исканото ти предпочитание. Седни на това чердже и ще полетиш! Успех!
След това изчезнала. Габи седнала и полетяла. Килимчето я завело на върха на една планина. Там имало дребна къщичка. Когато я видяла, почукала на вратата и влезнала. Вътре били майка ѝ и татко ѝ. Тя извикала:
– Мамо,тате! – и мощно ги прегърнала.
Изведнъж Габи се събудила.
– Това сън ли беше? Изглеждаше толкоз същинско!
На другия ден, когато отишла на учебно заведение разказала на всички за това, което се е случило, само че те, както постоянно, не й повярвали и започналида й се смеят. Габи не се натъжила, тъй като знаела какво е видяла.
След това, се прибрала у дома, облякла си комфортна пижама, таман щяла далегне, само че внезапно се появила феята Мая и ѝ споделила:
– Може би, не е било сън! – и изчезнала.
– Знаех си, че е истина! Вълшебните неща съществуват и са някъде към нас! – мислела си Габи.

4. ДВАМАТА БРАТЯ
Имало едно време в едно далечно царство цар и кралица. Те живеели в един огромен палат, в който имало огромна красива градина, цялостна с цветя и дървета. Отглеждали доста животни – крави, коне, зайци и кокошки. Царят и царицата по през целия ден работили в царството и се грижели за градината и животните. Родили им се двама сина. Те растяли радостни, щастливи и безгрижни. Но когато станали задоволително огромни, родителите им решили да ги научат да се трудят. Те били остарели и не можели сами да се грижат за царството. Един ден те отишли при тях и им споделили:
– Мили деца, към този момент е ваш ред да поемете грижите за царството.
– Но мамо, тате, ние не сме прислужници, не желаеме да работим, а да си почиваме.
Като чули това, царят и царицата доста се ядосали, че синовете им са толкоз мързеливи и решили да ги изгонят от царството. Тръгнали братята да се скитат по градове и села, не знаели нито къде да отидат, нито какво да вършат. След дълго вървене се уморили и решили да седнат на една скамейка да си отпочинат. Изведнъж около тях минал един вълшебник. Като ги видял им споделил:
– Чух, че са ви изгонили от замъка, тъй като сте били доста мързеливи и не сте желали да работите, по тази причина в този момент аз ще ви трансформира в камъни. Махнал магьосникът с пръчката си и двамата братя станали големи камъни. Минали две години, откогато царят и царицата изгонили синовете си от царството. Един ден те решили да излязат на дълга разходка. Вървели, вървели и стигнали до една поляна с два огромни камъка и седнали да си отпочинат до тях. Изведнъж камъните проговорили с човешки глас:
– Мамо, тате, това сме ние, вашите деца. Магьосникът ни трансформира в камъни, апелирам ви, отидете го намерете, кажете му да ни трансформира още веднъж в хора. Обещаваме, че към този момент няма да сме мързеливи, а ще работим от заран до вечер. Тръгнали царят и царицата да търсят магьосника. Като го намерили те му разказали, какво се е случило и го помолили да извърши желанието им. Магьосникът помислил и се съгласил да извърши желанието им. Магьосникът помислил и се съгласил, само че в подмяна на това, изискал да живее при тях в царството. Всички доста се зарадвали и му благодарили. Веднага, откакто станали хора, братята запретнали ръкави и почнали да се трудят. Те станали толкоз работливи, че издигнали свое лично царство. Всички дружно заживели радостно, щастливо и заедно.

5. Институт по зоология,,ПАКОСТИТЕ НА АБИ И АДИ "
Имало едно време едно малко селце на име Бисър. В него живеело едно малко момиченце на име Диди. Тя имала 2 кученца и 1 котка: Аби, Ади и Джери. Аби и Ади били доста палави кучета. Те обичали да си играят на открито с Диди и Джери. А пък Джери обичал да спи и да гони сламки по пода. Понеже Диди ходила на учебно заведение, а родителите й ходели на работа. Кученцата си разрешавали да вършат пакости, до момента в който ги няма. Най-често им крадяли обувките или им разхвърляли стаите. Един ден Аби, Ади и Джери още веднъж останали сами у дома. Тъй като преди няколко дни било Нова година и кучетата много са се стреснали от пиратките, като останали сами им хрумнало да създадат още веднъж някоя беля. Тогава Аби скочила на кухненския плот и почнала да бута бурканите с шоколад, мед, мармалад и компот. Но няколко буркана не се счупили. Тогава Ади почнала да ги търкаля по пода. Стигнали до белия килим. Една дъска паднала и счупила бурканите. Джери се стреснал, тъй като бил задремал в мивката. И кученцата почнали да мажат кухнята. Цялата кухня станала в сладко. Когато бащата на Диди се прибрал в къщата доста се ядосал като е видял какво е станало в кухнята. Но какво да прави те са дребни и не схващат.
– Аби, Ади, за какво сте омазали цялата кухня? – креснал бащата.
Аби и Ади скимтяли дълго време, тъй като бащатата на Диди дълго време им се карал. Бащата на Диди изчистил кухнята и изпрал килима. И се разбрали с Аби и Ади да не вършат повече по този начин. Минало време от последната беля на Аби и Ади. Бащата си помислил, че към този момент Аби и Ади са спрели с пакостите. Но ето, че това не им била последната беля. Бабата на Диди била пристигнала за малко на посетители у тях, само че към този момент било станало време да си потегля. Аби и Ади доста я обичали и по тази причина те се мушнали в чантата й и по този начин отишли чак в Германия. На идващия ден Диди ги търсела разплакана. Те ги търсели цели 5 дни. Баба й също доста се тормозила за кученцата. Един ден, когато бабата отишла в обора, тя видяла, че всичко е разбъркано. Отишла към дребните стъпки. Когато дръпнала балите от сено видяла, че са кученцата. И споделила на Диди. Тя доста се зарадвала.

6. МАГИЧЕСКИЯТ СВЯТ
Имало едно време Магически свят. Там имало тъмна страна и светла страна. В тъмната страна живеели три сестри: Градушка, Гръмотевица и Слънце. В светлата страна също живеели три сестри. Казвали се: Розовелка, Щастие и Усмивка. Слънце не била като другите си сестри. Един ден двете сестри Градушка и Гръмотевица възнамерявали да разболеят Розовелка с най-коварната болест. Но другата им сестра Слънце чула това и отишла да каже на Розовелка, тъй като тя доста се тормозила за нея. Слънце й предложила да избягат. Розовелка попитала:
– Как ще избягаме?
А Слънце дала отговор:
– Ще накараме кралят на града да ни изгони от Магическия свят, както направи с Цвете.
Розовелка попитала:
– Коя е Цвете?
Слънце почнала да й споделя какво се е случило с Цвете:
– Цвете била доста чинно момиче. Тя всеки ден изпълнявала дилемите си. Но един ден Люси и Ива излъгали краля, че е откраднала най-ценната корона на краля. Но тя не била направила нищо. Кралят като научил това, към този момент трябвало да я изгони от Магическия свят. Кралят решил да й отнеме крилата. Тя се стоварила на земята. И до ден сегашен никой не я е виждал. Розовелка и Слънце решили да измислят проект. Те се промъкнали в двореца на краля и откраднали най-ценния му часовник, изработен от сребро и злато. След като кралят схванал за кражбата, извикал всички поданици. Той попитал кой е откраднал неговия часовник. Розовелка и Слънце си признали. Кралят се учудил и решил да ги изгони от Магическия свят, само че решил да не им вземе крилата. Те се преземили в една гора. Розовелка и Слънце не знаели къде се намират. Поели напряко и след време се озовали до една огромна река. Трябвало да преминат през каманаците, с цел да доближат до отсрещната страна. След като минали видели един палат. Влезли вътре. Те се учудили от гледката, тъй като в техния свят нямало такива огромни хора. Розовелка и Слънце бутнали съдовете без да желаят. Когато обикаляли замъка се блъснали в краката на принца. Той ги видял и ги попитал:
– Кои сте и какво вършиме тук?
Разказали му:
– Ние сме дребните феи от Магическия свят. Сестрите на Слънце желаят да ме разболеят с най-коварната болест на света. Принцът рекъл:
– Добре тогава, довечера останете тук, в моя палат. Ще ви разходя из замъка. Искам да ви покажа обичаната ми част от замъка – библиотеката. Когато отишли там кралят им споделил:
– Вие стойте тук, аз по-късно ще се върна! Розовелка и Слънце се съгласили. Когато кралят тръгнал сестрите на Слънце се появили.
– Какво си мислехте,че ще можете да избягате от нас ли?
Розовелка и Слънце били доста учудени.
– Вие по какъв начин ни открихте?
През това време сестрите изчезнали, а на мястото, на което стояли, имало едно писмо и в писмото пишело да се срещнат на покрива довечера в среднощ. Те не знаели за какво, само че решили, че би трябвало да се качат там. И изчакали всички да заспят. В среднощ те, летейки излезли през отворения прозорец и литнали към покрива. Завалял мощен дъжд и сестрите на Слънце се появили. Те бутнали Слънце на една страна и тя си блъснала главата. Изпаднала в безсъзнание. Те от ден на ден се приближавали до Розовелка. Тя стъпвала все по-назад, към този момент нямало накъде да отиде и паднала в ръцете на принца и се целунали. Станала като естествените хора, а Слънце поела по своя път и се отказала от злите си сестри. Тя също срещнала хубав принц. Всички заживели щастливо до края на дните си!

7. МЕЧТА ЗА ДРУГА ПЛАНЕТА
Имало едно време едно момче, което мечтаело да стигне до други планети. То нямало другари и считало, че там ще откри такива. Било чувало за вълшебно езеро на висока планина, с рибка, изпълняваща едно предпочитание. Изкачило най-високата планина до дома си и в действителност разкрило рибка, само че не каква да е, а златна:
– Ти ли си рибката, изпълняваща стремежи? – попитало момчето.
– Аз съм. – дала отговор рибката – Какво ще си пожелаеш?
– Искам да стигна до друга планета, с цел да намеря другари.
– Това не е най-разумното предпочитание. – предизвестила го рибката – Там няма да намериш другари.
Момчето обаче не отстъпвало.
– Е, добре! – споделила рибката – Помни,че в случай че искаш да се върнеш, би трябвало да кажеш " Искам вкъщи! "
И по този начин момчето се озовало на друга планета, а там нямало никой, тъкмо както го била предизвестила рибката. То се разочаровало, само че преди да си тръгне, решило да вземе малко прахуляк от този чужд свят. След завръщането си момчето отишло на учебно заведение и, както постоянно, било самотно. Вечерта преди да си легне, то разпръснало праха. На идващия ден с изненада разкрило, че всички желаят да са му другари. Момчето най-сетне било щастливо. То схванало, че другарството е едно такова чудо, което стига да го искаш мощно и да си подготвен на всичко, постоянно се случва.

8. МОРСКОТО ПРИКЛЮЧЕНИЕ НА ЧАРЛИ И ДЖУЛИЯ
Имало едно време едно видърче на име Чарли. Веднъж то срещнало симпатична котка на име Джулия. Те станали другари. Един ден Джулия предложила да си построят транспортен съд и да отплават надалече. Построили го и отплавали. Стигнали до едно море, което било шарено и в него плували разноцветни риби и русалки. Изведнъж се появил великански октопод с големи пипала. Той блъснал с тях прелестните цветове и те изчезнали. Морето станало сиво. Една нимфа се появила до кораба на приятелите и споделила:
– Моля ви, помогнете ни! Без цветовете нашите прелестни здания в подводното царство ще се разрушат!
– Добре, ще ви помогнем. – дал отговор Чарли.
– А по какъв начин ще върнем цветовете назад в морето? – попитала Джулия.
– Октоподът несъмнено ги е прибрал в магическите си бутилки. Те са в леговището му – споделила русалката.
– Тогава да тръгваме! – извикал Чарли.
– А къде е неговото скривалище? – попитала Джулия.
– В черната пещера в остарялата водораслова гора – отвърнала русалката.
И те потеглили към леговището на октопода. Пещерата била мрачна и злокобна. Пред нея пазели две акули със страшни зъби, които държали големи пушки, цялостни с розова багра и играели морски шах. Акулите обожавали морски захарен памук, само че не го изяждали, а го мачкали и си правели фигурки за шах от него. Чарли и Джулия знаели това, тъй като русалката ги била предизвестила. Били натоварили кораба си с купчини захарен памук. Започнали да късат и хвърлят от него към пазачите. Когато акулите отишли да го вземат, приятелите бързо влезнали в пещерата. В нея спял големият октопод. Те безшумно се промъкнали и взели бутилките. Докато акулите били увлечени да вършат новите си фигурки, Чарли и Джулия бързо и неусетно минали край тях. Върнали цветовете на морето и подводните здания се възстановили. Но октоподът се събудил и незабавно забелязал, че бутилките ги няма. Умните другари се били подготвили за това. С помощта на всички морски животни и русалките, боядисали в цветовете на морето доста камъчета и корали, които да примамят чудовището. Разпънали огромна мрежа, изплетена от най-здравите водорасли и ги сложили в нея. Мрежата била тъкмо против входа на леговището на октопода. Той се хвърлил право към нея и се хванал като глупава муха в паяжина. Останал вечно впримчен там. С помощта на смелите другари – Чарли и Джулия, русалките и всички морски жители се избавили от злия октопод и в никакъв случай повече не се страхували.

9. НЕОБИКНОВЕНО ПРИЯТЕЛСТВО
Имало едно време златно-червеникава рибка на име Йоли. Тя мечтаела за независимост и другари, с които да се забавлява. Но тя си мислела, че това е към този момент невероятно, защото стояла от много месеци в магазина за животни. Също по този начин не била доста харесвана и от другите риби в аквариума. Те й се присмивали и се държали високомерно. Недалеч от зоомагазина живял един котарак. Казвал се Маркъс. Той споделял един дом с огромно и шумно семейство. Децата там непрекъснато го тормозели, а той просто желал да си почива. На Маркъс му писнало от скучното всекидневие и от дразнещите деца, по тази причина решил да избяга колкото се може по-бързо от къщата. Взел малко бурканче с мляко със себе си и потеглил на път. В същото време на Йоли й дотегнало просто да си седи безпомощно, по тази причина почнала да възнамерява бягството си от този затвор. Мислила, мислила, само че не измислила. Тогава един сом й споделил:
– Виж, Йоли, в случай че толкоз доста искаш да се махнеш от тук погледни вляво. Там има малко аквариумче. Ще ти оказа помощ да влезеш вътре. След това, виждаш ли онази количка? Малката количка за преместване на багаж с четирите колела. Трябва да скочиш там, само че също по този начин не забравяй да си тиха.
– Еха! Много ми помогнахте, господин сом. – благодари Йоли.
Сомът я побутнал и тя цопнала право в аквариумчето. След това, с настойчиво побутване и боричкане се озовала върху количката. И по този начин, проектът бил сполучлив. Само че, до момента в който рибката излизала през вратата, спящата защита я чула и се събудила. Охраняващият мъж я видял и хукнал след нея. Докато Йоли се спускала надолу по улицата се блъснала в нещо. Вдигнала глава и видяла огромен, черен и заплашителен котарак. Това бил Маркъс. Тя си помислила, че ще я лапне цялата, само че той я метнал с уста на гърба си. Охраната ги настигнала, по тази причина забързали темпото. След като изтичал повече от три улици Маркъс се спрял пред една голяма къща. Двамата се съгласили, че е злокобна, само че все пак, влезнали вътре. Така се отървали от досадната защита. Двамата си отдъхнали.
– Името ми е Маркъс. – пречупил тишината котаракът.
– Йоли! Приятно ми е. – дала отговор рибката. – Благодаря, че ми оказа помощ да избягам.
На идващия ден отишли да хапнат. Маркъс небрежно изпил млякото си. Той желал да донесе на Йоли храна, само че не знаел какво тъкмо ядат рибите и донесъл малко червейчета и сухи водорасли. Йоли се усмихнала и изяла закуската си. Така, след време станали положителни другари, които се грижели един за различен, преживявали доста завършения и се подкрепяли.

10. ПОХОД КЪМ ДУШИТЕ
Имало едно време, несъмнено преди хиляди години, момче на име Макс. Той бил на петнайсет години. Живеел на една планина с бедното си семейство. Баща му бил умрял, а майка му била болна. Затова Макс слизал от планината в равнината да продава самун. Веднъж, когато се приготвял за потегляне с хляба, изпечен от сестра му, майка му го предизвестила:
– Пази се от душите!
– Но, мамо, те съществуват единствено в приказките. – отвърнал младежът и потеглил към града.
Когато дошъл на пазара, почнал да продава самун. Докато продаде всичкия си самун се стъмнило. Макс бил толкоз изтощен, че нямал сили да се върне и решил да пренощува при чичо си. На сутринта момъкът потеглил към дома си, само че когато дошъл видял нещо ужасяващо. Майка му била изчезнала, а сестра му била цялата в кръв и замръзнала.
– Какво се е случило? – попитал Макс – Къде е мама?
– Души. – споделила сестра му и припаднала.
Макс не знаел какво да прави. Взел сестра си и потеглил да търси помощ към чичо си, който бил доктор.
– Ще я спася. – си повтарял момъкът – На всяка цена!
Когато стигнал до един рид той се подхлъзнал, паднал и изгубил схващане. Като си отворил очите бил при чичо си. До него лежала сестра му, а на вратата имало мъж. Макс го попитал:
– Кой си ти?
– Аз съм индивидът, който те избави. – отвърнал мъжът – А също съм и естествен скаут.
– Какво е това скаут? – попитал Макс.
– Ние, скаутите, излизаме на експедиция за вълшебните триметрови акациеви дървета, които пазят града от петметровите души. – отвърнал скаутът.
– Това значи ли, че душите са същински?
– Да!
Скаутът повикал Макс при себе си и му споделил:
– Нормален човек не би оживял при рухване от такава височина.
– Майка ми постоянно ми е казвала, че тялото ми е доста издръжливо. – отвърнал Макс.
– Трябва да отидеш при господин Джак на върха на планината. – заповядал му мъжът – Кажи, че Луис те праща. Той ще разбере.
След тези думи, Луис липсващ. Макс оставил сестра си при чичо си и поел към върха на планината. Той стигнал там за четири часа. Там имало един възрастен мъж с маска на лицето.
– Какво правиш тук, хлапе? – попитал го възрастният мъж.
– Луис ми сподели да дойда тук. – отвърнал Макс.
– Тренировката ти стартира в този момент. – споделил възрастният мъж.
Момъкът не възразил. Тренирал старателно цели пет месеца. След като към този момент бил подготвен пристигнало време за последния изпит:
– Днес е денят на твоето тестване. – споделил учителят на Макс.
– А какво е то? – попитал Макс.
– Ще би трябвало да останеш три дни в гората самичък, а тя е цялостна с демони. Ако се върнеш жив, ще станеш скаут. – дал отговор възрастният мъж и подал на Макс един меч, който блеснал в изумрудено зелено. – Това ще е единственото ти оръжие.
– Това е полуда! – споделил младежът. – Никога не съм се бил с демонските души и не знам нищо за тях.
– Демонските души са дванайсет: шест нисши, пет висши и един водач. – споделил учителят. – Нисшите са слаби и елементарно се побеждават, а висшите са съвсем непобедими. Последната висша е победена преди доста години, а водачът не е починал към този момент хиляди години.
Дори да знаел, че е полуда, Макс потеглил към гората. Бил решен да победи, тъй като бил заречен на сестра си да се върне.

11. ПРИНЦЪТ И БЕДНАТА МОМА
Имало едно време оскъдно семейство. Техният татко умрял, когато те били доста дребни. Майка им била доста алчна за пари и за богат живот. Те живеели в село, което се намирало покрай един замък. Дворецът се намирал в град на име Сидни. Там живеели царско семейство. Те имали момче. Техният татко бил цар от доста години. Той царувал самичък, тъй като неговата брачна половинка умряла от доста тежка болест. Царят доста страдал, само че и доста се радвал на сина си. Той отказал сина му да учи в учебно заведение и плащал на частни учители. Царското момче имал добър триумф и му се отдавала математиката. Също изпитвал интерес и към френския език. Както и по-бедното семейство нямали благоприятни условия да учат и за това майка им ги предиздвикала да работят на равнищата. Един ден тя се разболяла от доста тежка болест. Дъщеря й се грижела по цели нощи за нея, а синовете й работели непрекъснато. Те доста се трудили и като събрали пари отишли на доктор. Лекарят съумял да я излекува, въпреки и мъчно. Минало известно време и момичето отишло на равнищата край града. Царят решил да изведе на открито единствения си наследник. Те излезли и отишли в една гора. Момчето било любопитно и влезнало във вътрешността към гората. Царят се изплашил къде е изчезнало момчето му. Той незабавно се огледал и тръгнал да тича за помощ да го намерят. Момчето се изплашило и тръгнало да бяга, само че се спънало в един камък и се търкулнало надолу. Той се спрял на равнищата, където била работила девойката. Тя го намерила и го завела на реката да му промие раната. Царският наследник се събудил и като погледнал момичето се влюбил. Обаче момичето се изплашило и избягало. Момчето не съумяло да я догони и се върнало в царството. Баща му като го видял се втурнал да го прегърне. На идващия ден станал рано, оправил се и тръгнал да излиза, с цел да откри красивото момиче. Той отишъл в гората, само че го било боязън да влезе още веднъж във вътрешността, само че с цел да види своята обичана тръгнал самоуверено напред. Момчето се огледало, видяло девойката и тръгнало към нея. Когато отишъл момичето се обърнало и тя също се влюбила. Те отишли до реката да се опознаят. Момичето се прибрало щастливо и нетърпеливо да пристигна утрешния ден. Алчната й майка познала, че има нещо в нея и решила да я наблюдава. Момичето се събудило и отишло на равнищата, а майка й тръгнала след нея. Там тя се облегнала на камък и гледала щерка си. Когато детето й тръгнало към реката, тя се доближила и видяла царския наследник с нея. Тя не била задоволена от това, тъй като знаела, че даже да се оженят тя няма отново да е богата, тъй като детето й няма да се възползва от фамилията. Жената решила да прати писмо до царското момче от името на девойчето, с цел да се запознае с царя. Момчето се съгласило. Когато пристигнал денят, тя наела момиче да се престори на щерка й. Облякла я с дрипи и момичето отишло в двореца. Тя се държала извънредно невъзпитано и неприятно за фамилията. Момчето се разочаровало от постъпката й. Момичето дни наред, чакала царския наследник да пристигна. Накрая посетила двореца. Царят я изгонил поради постъпката на другото момиче:
– Моля, махнете се от тук! – споделил царят. Момчето разказало за какво царят я гони и тя споделила:
– Аз не съм идвала в двореца.
Момчето й повярвало, а и преди този момент, видял хубостта в лицето й. Той й предложил да се оженят. Девойката приела. Царят благополучен, че сина му се дами, провел огромна женитба. Разбира се алчната жена не се разминала без наказване. Сватбата пристигнала и царското семейство три дни яли, пили и се веселили. А младоженците заживяли щастливо до края на дните си.

12. САМУРАЙСКИ БРАТЯ
Имало едно време двама синове, които се изучавали в изкуството на самурая. Те се казвали Акийоши и Каджи. Двамата млади мъже упражнявали настойчиво и взели вниманието на татко им. Баща им постоянно казвал:
– За да се научите в изкуството на самурая Вие би трябвало да не мислите доста за самозащитата.
Синовете постоянно слушали деликатно татко им. След като пораснали те се научили на основите на изкуството. Минавали години, а двамата братя пораснали от ден на ден и една нощ братята чули по какъв начин някой бива атакуван. Те незабавно се притекли на помощ на нападнатия мъж. Мъжът се казвал Томо и бил избавен от двамата братя. Той им бил признателен и ги поканил да ядат при него, а татко им бил удоволетворен от делото на синовете си. Томо разказал за случилото се и показал на братята че е самурай и че му трябват войски да пазят расата на шефовете си. Мъжът разказал за идването им в Япония и за разрушения транспортен съд на утромите. Той обяснил за изкуството на Бушидо и пътя на самурая. Синовете почнали образованието си при мъжа, откакто татко им споделил да го създадат за добра идея. Томо посочил фотосите на храмовете на античните японци. Те се изумили какъв брой богата просвета има Япония, по тази причина се вгледали в картините и видяли тежките брони, които са носили. Двамата братя били влюбени в дъщерята на Томо - Суки. Суки, от своя страна, харесвала повече Акийоши и това не се харесвало на Каджи и по тази причина той я умъртвил преди да направи изненада на Акийоши. Акийоши упражнявал през един безоблачен ден, до момента в който не били нападнати от врага на утромите Шрюдин. Те имали изменник в организацията. Те били нападнати от техен пандизчия, който избягал преди 20 години и той ги преследвал. Доносникът бил братът Каджи. Той ги предал на Шрюдин, техен максимален зложелател. Утромите обаче избягали с Акийоши, а Шрюдин не бил удовлетворен и споделил на Каджи че в случай че още един път се издъни ще го убие. Когато Акийоши се прибрал видял Суки мъртва. Тогава Акийоши отишъл самичък да се бие против брат си, тъй като той умъртвил дамата на фантазиите му Суки. Двамата се били, само че Йоши го превъзхождал и го победил, по тази причина Шрюдин не бил удовлетворен и умъртвил Каджи. Те погребали Суки и се сбогували с татко му, тъй като заминавал за Ню Йорк.

13. СИРАЧЕТО И ВЪЛЧИЦАТА
Имало едно време едно доста щастливо семейство. То се състояло от работлив и умел татко, любяща и работлива майка и едно момиченце с дълга руса коса, морско сини очи и с неземна добрина. Между тях имало естетика, съгласие и поддръжка. Докато не пристигнал един ужасяващ ден, в който бащата се разболял тежко и не след дълго умрял. Майката, от горест поради неговата гибел, погубила живота си. Момичето схванало, че от тук нататък ще би трябвало да се оправя сама. Един ден, до момента в който си търсела издръжка, в гората срещнала едни дървари, които я попитали:
– Защо си сама в гората?
А момичето дало отговор:
– Аз си нямам никого - останах самичък сама.
Предложили й да я заведат при други деца без родители (сиропиталище). Дърварите подали ръка на момичето, само че тя се изплашила и хукнала да бяга във вътрешността в гората. След дълго бягане се изморила и я напуснали последните й сили. Поседнала до едно дърво, с цел да си отпочине. От нищото с тихи стъпки излязла една вълчица, която била чула диалога сред клетото сираче и дърварите. Вълчицата споделила:
– Не се плаши, аз няма да ти навредя, имам три дребни вълчета, които отгле
Източник: zonanews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР