Кой е мистериозният остров на смъртта?
Точните детайлности за случилото се там излизат нескрито едвам през 1997 година
Много от по-младите генерации не са чували за прословутия " Остров на гибелта ", още прочут като Груинард.
Това е едно малко и китно местенце на по-малко от два километра от крайбрежията на Шотландия. На пръв взор наподобява доста безшумно и умерено място, само че през 40-те години на предишния век всичко е било радикално друго. И тук напълно не приказваме за суеверия, митове или нещо сходно, а за воденето на биологична война посредством едно от най-опасните й оръжия.
" Островът на гибелта " е наименуван по този начин поради обстоятелството, че малко преди Втората международна война, Англия взема решение да тества там едно от най-смъртоносните биологични оръжия - болест с антракс. Заболяване, от което страдат генерации наред...
Но да стартираме изначало.
През 60-те години на предишния век BBC се заема да проверява локални известия за секрети, шокиращи опити от Втората международна война, рисково замърсяване и необяснима гибел на животни на далечен остров край крайбрежията на Шотландия. Тогава медията изпраща на място кореспондента Фийф Робъртсън, който разказва нещата по този начин: " Островът е цялостен с мистерии с съображение. Неговата история стартира през 1942 година, когато група научни експерти от военното министерство завладяват мястото и стартират опити, които са толкоз секрети, че даже през днешния ден доста малко хора знаят какво се е случвало там. "
Робъртсън си слага за цел да проверява историите за рискови държавни опити, за които се счита, че са се случили на Груинард. Работата му обаче се осуетява, защото по времето, когато прави репортажа си, Министерството на защитата на Обединеното кралство към този момент е оповестило острова за неразрешен за посещаване и журналистът не може да убеди уплашените локални поданици да го разведат из мястотo, с цел да го прегледа от близко.
Източник: iStock by Getty Images
Знае обаче че обратно във времето е съществувал план, носещ името " Операция Вегетарианство ", който се организира под управлението на Пол Филдес, тогавашен началник на отдела по биология в Портън Даун.
През 40-те години на ХХ век, когато Англия още веднъж е във война, Портън Даун е претрупан с създаването на биологични оръжия, които могат да бъдат употребявани против нацистка Германия с пагубен резултат, като се сведат до най-малко действителните директни бойни дейности сред войските. Но с цел да схванат по какъв начин би работил антраксът като оръжие в реалистична конюнктура, откривателите се нуждаят от намерено място, надалеч от обитаемоте, с цел да го тестват. През лятото на 1942 година военните купуват отдалечения, ненаселен остров Груинард и не разрешават на локалните поданици да демонстрират любознание.
Някои от тези опити са били следени от фермери, които са забелязали носещите се над острова облаци от антракс.
Тогава задачата на Уинстън Чърчил е билa страната да разполага с съответно по мощ биологично оръжие, само че за благополучие, биологичната бомба по този начин и не влиза в деяние. Въпреки това съдружниците почнали да се интересуват от антракса и военните благоприятни условия, които крие. Британските учени към този момент са знаели, че бактериите са извънредно устойчиви и могат да оцелеят в сурови условия в продължение на десетилетия или даже епохи. По тази причина те се нуждаели от далечен и ненаселен остров, където да могат да организират проби - такива, които могат да бъдат държани в карантина в продължение на доста дълъг интервал от време. Остров Груинард в Шотландия е изглеждал като съвършената за задачата локация.
В опита вземат участие военни и учени, а първият опит се организира върху стадо нищо неподозиращи овце. Те са обгазени с облак от антраксови спори и единствено в границите на 2-3 дни почнали да демонстрират признаци и да измират по мъчителен метод. Телата им са изгорени или заровени под огромно количество пръст, а участниците в плана по този начин и не подозират каква вреда нанасят освен на острова, само че и на околната среда наоколо до него.
Точните детайлности за случилото се там излизат нескрито едвам през 1997 година, когато държавното управление разсекретява филм, сниман от военните по това време, в който в детайли се разказват опитите.
Години по-късно и след още няколко опита за основаване на смъртоносно оръжие, островът е подложен под карантина за неопределен срок, а на искащите да го видят им е било неразрешено да го посещават.
Макар да крият всички следи, мястото си остава " радиоактивно ". След края на Втората международна война са направени опити за обеззаразяване посредством химическа обработка и следено изгаряне, само че те се оказват значително неефективни. Поредица от проби през 1971 година демонстрира, че въпреки на повърхността към този момент да няма спори на антракс, те към момента се задържат в почвата под нея, което съставлява сериозен риск за всеки, който стъпи на острова. Това води до наново връщане там, само че чак през 81-ва, с цел да изследват още веднъж инфектираната земя. Едва при започване на 90-те държавното управление на Обединеното кралство афишира острова за свободен от антракс.
Груинард не е единственият обект, на който Англия организира секрети проби за биологично оръжие, само че сигурно може да се каже, че е първият. Последиците от случилото се там са тъмно удостоверение, както за заплахите от биологичната война, по този начин и за способността на човечеството да унищожава.
Това е било екологична злополука. Шокиращо е, че островът остава рисково нечист и неразрешен за посещаване в продължение на съвсем половин век. Макар и към този момент да е " безвреден ", хората към момента не считат по този начин.
Груинард остава " място нон грата " и до през днешния ден, като към момента носи прякора си " Островът на гибелта ".
Много от по-младите генерации не са чували за прословутия " Остров на гибелта ", още прочут като Груинард.
Това е едно малко и китно местенце на по-малко от два километра от крайбрежията на Шотландия. На пръв взор наподобява доста безшумно и умерено място, само че през 40-те години на предишния век всичко е било радикално друго. И тук напълно не приказваме за суеверия, митове или нещо сходно, а за воденето на биологична война посредством едно от най-опасните й оръжия.
" Островът на гибелта " е наименуван по този начин поради обстоятелството, че малко преди Втората международна война, Англия взема решение да тества там едно от най-смъртоносните биологични оръжия - болест с антракс. Заболяване, от което страдат генерации наред...
Но да стартираме изначало.
През 60-те години на предишния век BBC се заема да проверява локални известия за секрети, шокиращи опити от Втората международна война, рисково замърсяване и необяснима гибел на животни на далечен остров край крайбрежията на Шотландия. Тогава медията изпраща на място кореспондента Фийф Робъртсън, който разказва нещата по този начин: " Островът е цялостен с мистерии с съображение. Неговата история стартира през 1942 година, когато група научни експерти от военното министерство завладяват мястото и стартират опити, които са толкоз секрети, че даже през днешния ден доста малко хора знаят какво се е случвало там. "
Робъртсън си слага за цел да проверява историите за рискови държавни опити, за които се счита, че са се случили на Груинард. Работата му обаче се осуетява, защото по времето, когато прави репортажа си, Министерството на защитата на Обединеното кралство към този момент е оповестило острова за неразрешен за посещаване и журналистът не може да убеди уплашените локални поданици да го разведат из мястотo, с цел да го прегледа от близко.
Източник: iStock by Getty Images Знае обаче че обратно във времето е съществувал план, носещ името " Операция Вегетарианство ", който се организира под управлението на Пол Филдес, тогавашен началник на отдела по биология в Портън Даун.
През 40-те години на ХХ век, когато Англия още веднъж е във война, Портън Даун е претрупан с създаването на биологични оръжия, които могат да бъдат употребявани против нацистка Германия с пагубен резултат, като се сведат до най-малко действителните директни бойни дейности сред войските. Но с цел да схванат по какъв начин би работил антраксът като оръжие в реалистична конюнктура, откривателите се нуждаят от намерено място, надалеч от обитаемоте, с цел да го тестват. През лятото на 1942 година военните купуват отдалечения, ненаселен остров Груинард и не разрешават на локалните поданици да демонстрират любознание.
Някои от тези опити са били следени от фермери, които са забелязали носещите се над острова облаци от антракс.
Тогава задачата на Уинстън Чърчил е билa страната да разполага с съответно по мощ биологично оръжие, само че за благополучие, биологичната бомба по този начин и не влиза в деяние. Въпреки това съдружниците почнали да се интересуват от антракса и военните благоприятни условия, които крие. Британските учени към този момент са знаели, че бактериите са извънредно устойчиви и могат да оцелеят в сурови условия в продължение на десетилетия или даже епохи. По тази причина те се нуждаели от далечен и ненаселен остров, където да могат да организират проби - такива, които могат да бъдат държани в карантина в продължение на доста дълъг интервал от време. Остров Груинард в Шотландия е изглеждал като съвършената за задачата локация.
В опита вземат участие военни и учени, а първият опит се организира върху стадо нищо неподозиращи овце. Те са обгазени с облак от антраксови спори и единствено в границите на 2-3 дни почнали да демонстрират признаци и да измират по мъчителен метод. Телата им са изгорени или заровени под огромно количество пръст, а участниците в плана по този начин и не подозират каква вреда нанасят освен на острова, само че и на околната среда наоколо до него.
Точните детайлности за случилото се там излизат нескрито едвам през 1997 година, когато държавното управление разсекретява филм, сниман от военните по това време, в който в детайли се разказват опитите.
Години по-късно и след още няколко опита за основаване на смъртоносно оръжие, островът е подложен под карантина за неопределен срок, а на искащите да го видят им е било неразрешено да го посещават.
Макар да крият всички следи, мястото си остава " радиоактивно ". След края на Втората международна война са направени опити за обеззаразяване посредством химическа обработка и следено изгаряне, само че те се оказват значително неефективни. Поредица от проби през 1971 година демонстрира, че въпреки на повърхността към този момент да няма спори на антракс, те към момента се задържат в почвата под нея, което съставлява сериозен риск за всеки, който стъпи на острова. Това води до наново връщане там, само че чак през 81-ва, с цел да изследват още веднъж инфектираната земя. Едва при започване на 90-те държавното управление на Обединеното кралство афишира острова за свободен от антракс.
Груинард не е единственият обект, на който Англия организира секрети проби за биологично оръжие, само че сигурно може да се каже, че е първият. Последиците от случилото се там са тъмно удостоверение, както за заплахите от биологичната война, по този начин и за способността на човечеството да унищожава.
Това е било екологична злополука. Шокиращо е, че островът остава рисково нечист и неразрешен за посещаване в продължение на съвсем половин век. Макар и към този момент да е " безвреден ", хората към момента не считат по този начин.
Груинард остава " място нон грата " и до през днешния ден, като към момента носи прякора си " Островът на гибелта ".
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ