Десет евро за хляб - възможно ли е?
Тобиас Плац е хлебар четвърто потомство. Малката пекарна в едно селце покрай Щутгарт се стопанисва от фамилията му още от 1890 година. След осъществения предходната година ремонт клиентите към този момент могат през стъклена стена да виждат по какъв начин в индустриалния завод се месят и пекат хлябът, тортите и сладкишите на фамилното дружество.
Тревогите за Плац обаче нарастват, а той се пита дали изобщо към този момент е рентабилно да продължава работа. В края на август е получил писмо, в което доставчикът на газ го осведоми, че цената се подвига от 10 на 35 цента за киловатчас.
Подобна е картината в пекарните в цяла Германия. Много от тях не знаят по какъв начин ще устоят на това повишаване. Екехард Фатер, който има огромна пекарна с 35 филиали в провинция Долна Саксония и обезпечава работа на 430 души, ще би трябвало да заплаща за газ повече от 75 хиляди евро на месец. Досега разноските му за газ са възлизали на 5 800 евро месечно. Заедно с близо 1000 представители на сектора той излезе на митинг в Хановер. От няколко дни доста пекарни продават на мрачно, с цел да привлекат внимание към казуса, споделя " Дойче Веле ".
Десет евро за самун: допустимо ли е?
Как притежателите на пекарните да компенсират за разстящите разноски? Да вдигнат цените на продукцията, да вземем за пример като покачат цената на хлебчето на 5 евро, а на хляба - на 10 евро? Хлебарите са уверени, че клиентите няма да одобряват сходно нарастване. Затова от браншовия съюз на пекарите в Германия упорстват за помощ от страната.
Приетите дотук три пакета с облекчения и помощи са ориентирани главно към частните семейства и съвсем не засягат компаниите. С ограниченията на стойност 95 милиарда евро немското държавно управление цели да компенсира ненапълно жителите поради експлодиралите цени на енергоносителите. Изглежда на ръководещите им би трябвало повече време да осъзнаят, че и стопанската система не може да се оправи сама в рецесията.
Според настоящо изследване на Федералния съюз на немската промишленост една трета от промишлените предприятия считат, че оцеляването им е под въпрос. Примерите са доста: производителят на тоалетна хартия Hakle разгласи банкрут, като аргументира своята несъстоятелност с невъзможността да покрие разноските с цените на продукцията. Стоманодобивният тръст Arcelor Mittal пък спря производството в два филиала, а служащите минаха на кратко работна време и в този момент получават пари от държавното обезпечаване.
Германия е изправена пред криза
Ако едно дружество прекрати произвеждане, това постоянно се отразява на други стопански браншове и на потребителите.
Икономистите и бизнесът считат, че Германия върви към криза - сходна с тази по време на пандемията. Неотдавна министърът на стопанската система Роберт Хабек даде обещание финансова поддръжка от страната, само че призна, че към момента няма съответно решение на държавното управление - нито като периоди, нито като размер на въпросната финансова помощ. Обещанието е такава стратегия да има до няколко седмици, а ограниченията в нея да работят със задна дата - от началото на септември.
Тази финансова помощ за бизнеса обаче ще бъде краткотрайна мярка, до момента в който напъните на Германия и в Европа за понижаване на цените на тока и газа не стартират да дават резултати, разгласи Хабек. Достатъчно ли обаче ще е това?
Професор Щефен Мюлер от Института за стопански проучвания " Лайбниц " в Хале предизвестява, че повишението на цените на силата, само че също и на лихвените проценти по заемите, не е краткотрайно събитие, а ще се резервира в средносрочен и дълготраен проект. " Тези краткотрайни стратегии, които могат да предотварят единствено избран спешен интервал, на първо място отсрочват проблемите с няколко месеца напред за сметка на данъкоплатците ", написа Мюлер в отговор на въпрос на Дойче Веле.
" Мерките, които краткотрайно понижават цените на силата, също не са рационални, защото потискат тласъците за икономисване на сила. Точно това не можем да си позволим. "
Кризата форсира структурните промени
По-разумно в тази ситуация е да се отпускат нисколихвени заеми, счита професорът. Такива заеми могат да бъдат обвързани с условието за прекосяване към индустриални цикли, които пестят сила. " Централният мотив в тази ситуация е това, че и след тази зима цените на силата няма да се върнат до равнищата си от последните години. Следователно се случва структурна смяна ", добавя Мюлер.
Задача на бизнеса е да се напасне към изискванията. Но при една " мощно ускорена от рецесията структурна смяна към зелена индустрия " страната би могла да помогне и да поддържа фирмите.
Тревогите за Плац обаче нарастват, а той се пита дали изобщо към този момент е рентабилно да продължава работа. В края на август е получил писмо, в което доставчикът на газ го осведоми, че цената се подвига от 10 на 35 цента за киловатчас.
Подобна е картината в пекарните в цяла Германия. Много от тях не знаят по какъв начин ще устоят на това повишаване. Екехард Фатер, който има огромна пекарна с 35 филиали в провинция Долна Саксония и обезпечава работа на 430 души, ще би трябвало да заплаща за газ повече от 75 хиляди евро на месец. Досега разноските му за газ са възлизали на 5 800 евро месечно. Заедно с близо 1000 представители на сектора той излезе на митинг в Хановер. От няколко дни доста пекарни продават на мрачно, с цел да привлекат внимание към казуса, споделя " Дойче Веле ".
Десет евро за самун: допустимо ли е?
Как притежателите на пекарните да компенсират за разстящите разноски? Да вдигнат цените на продукцията, да вземем за пример като покачат цената на хлебчето на 5 евро, а на хляба - на 10 евро? Хлебарите са уверени, че клиентите няма да одобряват сходно нарастване. Затова от браншовия съюз на пекарите в Германия упорстват за помощ от страната.
Приетите дотук три пакета с облекчения и помощи са ориентирани главно към частните семейства и съвсем не засягат компаниите. С ограниченията на стойност 95 милиарда евро немското държавно управление цели да компенсира ненапълно жителите поради експлодиралите цени на енергоносителите. Изглежда на ръководещите им би трябвало повече време да осъзнаят, че и стопанската система не може да се оправи сама в рецесията.
Според настоящо изследване на Федералния съюз на немската промишленост една трета от промишлените предприятия считат, че оцеляването им е под въпрос. Примерите са доста: производителят на тоалетна хартия Hakle разгласи банкрут, като аргументира своята несъстоятелност с невъзможността да покрие разноските с цените на продукцията. Стоманодобивният тръст Arcelor Mittal пък спря производството в два филиала, а служащите минаха на кратко работна време и в този момент получават пари от държавното обезпечаване.
Германия е изправена пред криза
Ако едно дружество прекрати произвеждане, това постоянно се отразява на други стопански браншове и на потребителите.
Икономистите и бизнесът считат, че Германия върви към криза - сходна с тази по време на пандемията. Неотдавна министърът на стопанската система Роберт Хабек даде обещание финансова поддръжка от страната, само че призна, че към момента няма съответно решение на държавното управление - нито като периоди, нито като размер на въпросната финансова помощ. Обещанието е такава стратегия да има до няколко седмици, а ограниченията в нея да работят със задна дата - от началото на септември.
Тази финансова помощ за бизнеса обаче ще бъде краткотрайна мярка, до момента в който напъните на Германия и в Европа за понижаване на цените на тока и газа не стартират да дават резултати, разгласи Хабек. Достатъчно ли обаче ще е това?
Професор Щефен Мюлер от Института за стопански проучвания " Лайбниц " в Хале предизвестява, че повишението на цените на силата, само че също и на лихвените проценти по заемите, не е краткотрайно събитие, а ще се резервира в средносрочен и дълготраен проект. " Тези краткотрайни стратегии, които могат да предотварят единствено избран спешен интервал, на първо място отсрочват проблемите с няколко месеца напред за сметка на данъкоплатците ", написа Мюлер в отговор на въпрос на Дойче Веле.
" Мерките, които краткотрайно понижават цените на силата, също не са рационални, защото потискат тласъците за икономисване на сила. Точно това не можем да си позволим. "
Кризата форсира структурните промени
По-разумно в тази ситуация е да се отпускат нисколихвени заеми, счита професорът. Такива заеми могат да бъдат обвързани с условието за прекосяване към индустриални цикли, които пестят сила. " Централният мотив в тази ситуация е това, че и след тази зима цените на силата няма да се върнат до равнищата си от последните години. Следователно се случва структурна смяна ", добавя Мюлер.
Задача на бизнеса е да се напасне към изискванията. Но при една " мощно ускорена от рецесията структурна смяна към зелена индустрия " страната би могла да помогне и да поддържа фирмите.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ