Какво е предсказанието – шарлатанство или свръх способност?
То съставлява към този момент подготвена и евентуална стратегия. И това постоянно е било една от аргументите за критикуването му от страна на войнстващите ортодокси
Те са претендирали пояснения и мотивиране, каквито предсказателят не може да даде. Той споделя, че по този начин са се подредили картите или руните, фигурите на кафеената наслойка или разположението на небесните тела. Но това надали ще се окаже безапелационно за човек, смятащ себе си за материалист.
Гадателите и предсказателите фактически надникват в бъдещето. Но по какъв начин да се изясни това? Все още се счита, че прогнозата ще е безусловно вярна единствено в случай че се знаят всички условия, които я предшестват. Върху този образец са основани множеството естествени закони и правила, които имат статистически евентуален темперамент – като да вземем за пример две по две е четири, а камъкът, хвърлен нагоре, неизбежно пада надолу. Но в нормалния живот не всеки път може да се реализира такава обстановка.
Да вземем да вземем за пример метеорологичното време, върху което въздействат стотици известни и незнайни фактори, самите те намиращи се в неустойчиво равновесие. Това събитие може да се съпостави с салдото на молив, подложен върху острие, когато е невероятно да се каже от коя страна ще падне той. А с цел да се изведе същият този молив от равновесие, са нужни оскъдни сили, които имат по-скоро не физически, а предупредителен темперамент. Това състояние е наречено от американския откривател Едуард Нортън Лоренц резултат на пеперудата. Същността му се състои в това, че пеперуда, която пърха с крилца в Съединените щати, може да провокира мощна стихия в Индонезия. Тоест, както споделя по този въпрос френският математик Анри Поанкаре: „ Малките разлики в началните условия раждат големи разлики в крайното явление… Предсказанието става невероятно ”. Но все пак има предсказания и постоянно те се оказват много точни!
Предсказанието по ентусиазъм, реализирано да вземем за пример от футуролози и писатели фантасти, въпреки всичко се опира на някаква изходна научна база. Докато пророчествата, правени от многочислената войска астролози, ясновидци и гадатели, на практика нямат такава физическа база. Това обаче не значи, че всичко, което те предсказват, е изсмукано от пръстите. Напротив, методите и ритуалите, които те употребяват, са много консервативни и не търпят нововъведения. В огромната си част те са дело на предшестващите генерации ясновидци и нямат никакво отношение към академичната просвета. Въпреки това тези способи показват приемане на информации от бъдещето, което е изцяло невероятно за обичайна просвета. Този резултат се реализира благодарение на проникването на гадателя в тънката или паралелна действителност, за която разграничаването на времеви, пространствени и други градации, по този начин основни за физическия свят, просто няма значение.
Такъв жанр просветление е допустимо освен посредством виртуозно притежаване на гадаенето на карти или изкуството за сформиране на хороскопи, само че и заради особени качества на личността на предсказателя – вродени или добити посредством опита. Или с помощта на неговата дарба да влиза в изменено положение на съзнанието. За предсказателя тази съществуваща редом с нашия свят моногомерна действителност или тъничък свят съставлява нещо изцяло осезаемо.
